№ 892
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20211100106395 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И.С.С.
срещу ЗК „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.03.2019 г. около 07,45 часа в гр. София, в ж.к.
„Дружба“, от междублоково пространство до блок № 160, се движи л.а.м.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, който при кръстовището с ул.
„Кап.Димитър Списаревски“ не пропуска движещия се по него с предимство
л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ****, управляван от ищеца, в резултат на което
между двата леки автомобила настъпва сблъсък. Твърди се, че следствие на
пътния инцидент ищецът получил следните телесни увреждания: контузия на
таз и коляно. Твърди се, че след проведено изследване МРТ на 25.03.2019 г. е
установено тендинопатия на пателарната инсерция на пателарното сухожилие
и хидропс. Назначена е медикаментозна терапия и ищецът е освободен за
домашно лечение. Твърди се, че по време на домашното лечение ищецът
изпитвал и търпял болки в областта на коляното, особено интензивни при
физическа активност, усещал изтръпване на крайника, дори когато се намира
в покой, поради което перманентно приемал болкоуспокояващи. Твърди се,
че ищецът бил трудно подвижен и се нуждаел от чужда помощ за
1
задоволяване на ежедневните му битови потребности. Твърди се, че и
понастоящем ищецът не може да използва пълноценно долния си крайник,
изпитва остра болка при всяко клякане и сядане, има чувството за скованост и
напрежение в колянната става. Във връзка с констатирания хидропс,
травматичната област е оточна и свръхчувствителна. Твърди се, че
претърпяното ПТП се е отразило и на психиката на ищеца, който се оплаква
от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня, поради което
приема седативни медикаменти. Твърди се още, че във връзка с лечението си
ищецът е претърпял и имуществени вреди на обща стойност 270 лв.
Твърди се, че по повод произшествието е съставен Констативен
протокол № К-127/07.03.2019 г. и спрямо виновния водач е взето
административно отношение с АУАН № 538566/07.03.2019 г.
Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, л.а.м.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № **** е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със
застрахователна полица № BG/22/118002686811, валидна от 11.09.2018 г. до
11.09.2019 г.
Поддържа се, че с молба от 12.04.2019 г. ищецът е отправил претенция
за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, във връзка с което ответното дружество е предложило
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2750 лв. и за имуществени-
в размер на 250 лв. Поддържа се, че така определеното от застрахователя
обезщетение е крайно недостатъчно за репариране на търпените от ищеца
вреди.
Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените му телесни увреждания, сумата от 270 лв.-имуществени вреди
изразяващи се в стойността на заплатеното от ищеца лечение за получените
травми, като всички вреди са причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 07.03.2019 г. в гр. София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, който автомобил и към датата на
произшествието е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица
2
№ BG/22/118002686811, валидна от 11.09.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковете-12.06.2019 г. до окончателното издължаване. Претендират се
разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт М., надлежно упълномощен с
пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва исковата претенция изцяло по основание и размер,
като я счита за недължима, а отделно-за прекомерна. Оспорва всички
твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за
неимуществени вреди. Оспорва твърдения за осъществен от водача на л.а.м.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № **** деликт, както и причинно-следствената
връзка между твърдения деликт и настъпилите за ищеца телесни травми.
Въвежда възражение за изключителна вина за настъпване на произшествието
от страна на ищеца като водач на лек автомобил, с твърдението, че същият
управлявал автомобила с превишена за участъка и конкретните пътни
условия скорост, както и без оглед предприетите от останалите участници в
движението и обозначени маневри за навлизане в кръстовището, което
поведение е единствена причина за настъпване на транспортния инцидент, с
оглед на което оспорва и описания в исковата молба механизъм на
произшествие. При условията на евентуалност въвежда възражение за принос
от страна на ищеца, който освен поради неспазване на разпоредбата на чл.20,
ал.2, изр.последно от ЗДвП е допринесъл за настъпване на инцидента, е
управлявал МПС без поставен предпазен колан.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на ПТП за ищеца
са настъпили описаните в исковата молба като вид и характер на увреждания
и здравословни състояния, като оспорва всички твърдения за
медикобиологичния им и морфологичен характер. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди и по размер. Оспорва претенцията за имуществени
вреди по основание и размер. Поддържа, че ищецът самоволно се е подложил
на изследване-МТР. Оспорва и иска за лихви.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален
представител чрез писмена молба и моли съда да постанови решение, с което
да ги уважи изцяло. Подробни съображения излага в писмена защита.
3
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги
отхвърли по съображения изложени в отговора на исковата молба.
Претендира разноски по списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
С Констативен протокол № К-127 от 07.03.2019 г., АНП № 19-4332-
004956/20.03.2019 г. на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, свидетелските
показания на очевидеца С.И. С.-син на ищеца, пътник на задна дясна седалка
в автомобила, управляван от баща му-ищеца по делото, както и с
неоспореното от страните прието по делото заключение на САТЕ, се
установява, че на 07.03.2019 г. около 07,45 часа в гр.София л.а.м. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № **** се движи по безименна улица от междублоково
пространство, която улица е прилежаща в ляво до блок № 160 в .ж.к.
„Дружба“ в посока към кръстовището с ул. „Кап.Димитър Списаревски“ и
към ул. „Ил.Бешков“. В това време по ул. „Кап.Димитър Списаревски“ се
движи л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ****, управляван от ищеца.
Наближавайки кръстовището, образувано от пресичане на ул. „Кап.Димитър
Списаревски“ и безименна улица прилежаща в ляво до блок № 160, л.а.м.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, при наличие на знак Б-1 /пропусни
движещите се по път с предимство/ предприема маневра „завой наляво“, като
не пропуска движещият се по път с предимство л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№
****, следствие на което между двата автомобила настъпва удар, като ударът
за л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ **** е отпред-в средата и в дясно /видно от
приетия по делото снимков материал/.
Между страните не е било спорно, че по отношение на увреждащото
МПС е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество сключена със застрахователна полица
№ BG/22/118002686811, валидна от 11.09.2018 г. до 11.09.2019 г.
Със заключението на неоспорената СМЕ се установява, че следствие на
настъпилото произшествие ищецът получил следните травматични увреди:
4
контузия на дясна колянна става и контузия на дясна тазобедрена става,
вследствие на които ищецът е търпял болки, засилващи се при физическо
натоварване. Констатираната при ищеца тендинопатия означава паталогична
промяна в структурата на сухожилието, като в конкретния случай при ищеца
има задебеляване и оток на сухожилието на капачката на дясна колянна става
и е следствие на травмата в тази зона. Хидропс означава наличие на течност в
колянната става. Оздравителният и възстановителен период при ищеца е
продължил 74 дни.
Вещото лице установява, че при своето лечение ищецът е направил
финансови разходи, които са във връзка с лечението на получените от
процесното ПТП увреждания.
Стойността на извършените разходи за лечение се установява от
приетите по делото фактура № 598/25.03.2019 г. на стойност 250 лв. за
изследване-ЯМР на коляно и фискален бон от същата дата за заплащане на
сумата, както и фактура № ********** от 08.04.2019 г. на стойност 20 лв. и
фискален бон от същата дата-заплатен преглед на пациент в „Спешно
отделение“ на УМБАЛ „Св.Анна“-София АД.
От показанията на свидетеля С.И. С. се установява, че ищецът е бил с
поставен предпазен колан. А със заключението на СМЕ се установява, че
крайниците на човешкото тяло не са фиксирани от предпазния колан и са
относително свободни в своето движение и уврежданията, които е получил
ищеца, биха могли да се получат, независимо от наличието на поставен или
непоставен предпазен колан.
От разпита на свидетеля М.С.Г. се установява, че същата живее на
семейни начала с ищеца и е свидетел на произшествието, тъй като към
момента на настъпването му пътувала в колата, управлявана от ищеца на
предна дясна седалка. Установява, че на място пристигнала линейка, която
откарала ищеца в Окръжна болница, където било извършено рентгеново
изследване, от което е установено, че болката идва от коляното. След
прегледа на ищеца били изписани болкоуспокояващи и насочен за домашно
лечение. В къщи ищецът се придвижвал с помощта на две патерици, за да
ходи до тоалетна. Тъй като болката продължавала, отново посетили
специалисти, които му назначили провеждане на физиотерапия, която била
проведена от ищеца. Ищецът продължил да приема болкоуспокояващи,
5
особено вечер, тъй като не можел да спи. По-силни болки имал около два-три
месеца. Патерици ползвал около два месеца. Към момента, когато се промени
времето, коляното на ищеца отича и продължава да пие болкоуспокояващи.
Внимава да не се натоварва физически, въпреки че работата му е свързана с
много ходене. Свидетелката установява, че след инцидента ищецът станал по-
неспокоен, както и по-резервиран към шофирането. Обикновено, когато
излизат свидетелката управлява автомобила. Към момента ищецът не
използва пълноценно крака си, изпитва болки. Ходи на рехабилитация и
процедури. Сменена му е дясната тазобедрена става, но преди инцидента се
движел нормално.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са
дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 12.04.2019 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си за
неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество, като в
законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл съответно
на 12.07.2019 г. ответникът не е заплатил застрахователни обезщетения.
Определил е такива, но ищецът не е съгласен с техния размер. Настоящите
искове са предявени в съда на 12.06.2019 г. Изтичането на срока е станало в
хода на процеса и съобразно практиката на ВКС, исковете се явяват
процесуално допустими.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
6
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 07.03.2019 г. между прекия причинител и ответника и по
отношение на увреждащото МПС.
Със събраните по делото доказателства безспорно се установи и
виновното поведение на водача на л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****,
който нарушил нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съобразно която на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
От заключението на САТЕ се установява, че видимостта в зоната на
кръстовището е без наличие на елементи обуславящи „ограничена видимост“,
т.е. в случай, че не бе нарушил изискването на чл.50, ал.1 от ЗДвП, то ударът
за водача на л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, е бил предотвратим.
С оглед на горното поведението на водача на л.а.м. „Фолксваген Пасат“
с рег. № **** е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
С ангажираните по делото доказателства ответникът не доказа
заявеното възражение за съпричиняване, а именно, че ищецът е управлявал
автомобила с несъобразена и превишена скорост и не е предприел
своевременно действия за предотвратяване на ПТП.
На първо място и с оглед липсата на обективни данни, вещото лице не е
било в състояние на изчисли скоростта на движение на автомобила,
управляван от ищеца. От друга страна вещото лице установява, че
възможността на ищеца да възприеме наличието на лек автомобил
Фолксваген като опасност за движението, възниква от момента, в който
автомобилът навлиза в кръстовището без да осигури предимство. Установява
се, че в момента на удара и двете превозни средства са били в движение,
поради което вещото лице сочи, че най-вероятно се касае до удар реализиран
във времето необходимо за реакция на водача, т.е. ударът е бил
непредотвратим за ищеца като водач на лек автомобил Опел.
7
От друга страна и с доказателствата по делото се установява, че ищецът
е бил с правилно поставен предпазен колан, но дори и да не е бил, то травмата
в областта на коляното може да се получи и с поставен предпазен колан.
Предвид горното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2
от ЗЗД и определените застрахователни обезщетения не следва да бъдат
намалявани.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер
на сумата от 15 000 лв., поради което и предявеният иск за разликата над
15 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищецът, който е претърпял не много тежко
8
увреждане /няма счупвания/, не е пролежал в болнично заведение, не е
претърпял оперативни интервенции. От друга страна оздравителният и
възстановителен период при ищеца е продължил 74 дни. Ищецът е търпял по-
интензивни и по-силни болки около два-три месеца, като през първите два
месеца ползвал помощни средства за придвижване-патерици. Към момента,
когато се промени времето, коляното на ищеца отича и продължава да пие
болкоуспокояващи, има резерви към шофирането.
За всички тези вреди, които са в пряка и непосредствена причинна
връзка с претърпяната злополука, ищецът ще следва да бъде обезщетен.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди-направени разходи за лечение на
получените от ПТП травми е доказан, съобразно писмените доказателства и
заключението на СМЕ и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции,
основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т.
1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
9
лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията
между страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства
застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е 12.04.2019
г., но доколкото ищецът претендира лихва от датата на исковата молба-
12.06.2019 г., то съдът я присъжда от този момент.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направи разноски в общ размер на сумата от 2 750 лв., от
която: 1050 лв.-дължима ДТ за двата предявени иска, 5 лв.-държавна такса
СУ, 20 лв.-депозит свидетел, 350 лв.-депозити вещи лица и 1325 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и
съдействие от 24.11.2021 г.
Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение. При материален интерес от 26 270 лв. и на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, този размер възлиза на сумата от
1 318 лв. Разликата от 7 лв. очевидно не сочи на твърдяната от ответника
прекомерност.
От общата сума от 2 750 лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1598,50 лв.,
която е съответна на уважената част от исковете /15 270 лв./.
От своя страна ищецът дължи на ответника разноски на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска му.
Ответникът е направил разноски общо в размер на 750 лв., от която: 450
лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и 300 лв.-депозити вещи лица.
10
От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 314,05 лв., която е
съответна на отхвърлената част от иска /11 000 лв./
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „**** да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД на И.С.С., ЕГН ****, гр.София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ****, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лв./,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лв./-имуществени вреди
изразяващи се в стойността на заплатеното от ищеца лечение за получените
травми, като всички вреди са причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 07.03.2019 г. в гр. София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, който автомобил и към датата на
произшествието е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица
№ BG/22/118002686811, валидна от 11.09.2018 г. до 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
исковете-12.06.2019 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 1 598,50 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и осем и 0,50 лв./-разноски направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН ****, гр.София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „**** сумата от 314,05 лв. /триста и четиринадесет и 0,05 лв./
11
разноски направени от ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12