Разпореждане по дело №1551/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2002
Дата: 6 август 2021 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20217050701551
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                /           2021г.            

 

Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на шести август, през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

     като разгледа адм.д.№ 1551/2021г. по описа на ВАдС , за да се произнесе взе предвид следното:            

Производството е по реда на чл.213а ал.1 от АПК вр.чл.95 ГПК.

С Определение № 1817/20.07.2021г., производството по делото е прекратено.

 Срещу него е постъпила частна касационна жалба, приложена към ел.писмо  вх.№11314/27.07.2021г., подписана с ел.подпис.   Н.Н. е подал и молба за освобождаване от дължимата за образуване на касационното производство държавна такса, както и за предоставяне на правна помощ.

С Разпореждане № 10158/04.08.2021г. частната касационна жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя е предоставена възможност в седемдневен срок от получаване на съобщението с писмена молба: 1/ Да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен Административен съд, държавна такса в размер от 30.00 / тридесет/ лв.; 2/ Да представи препис от частната касационна жалба, приподписана от адвокат, съобр.чл.212 ал.2 от АПК, както и пълномощно, което удостоверява представителната власт на адвоката; 3/ Да представи доказателства, сочещи на неговите доходи и тези на семейството му; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост и  други, ако счита, че имат отношение към твърденията му.  Указано е , че при констатирано неизпълнение на указанията в срок, исканията му за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ за касационното производство ще бъдат оставени без уважение, а частната жалба ще му бъде върната.

С молба вх.№ 11659/04.08.2021г., Н. уточнява, че няма да отстранява нередовности, няма да представя препис, приподписан от адвокат. Същевременно посочва, че: относно трудовата заетост - ще представи доказателства, че е безработен към 04.08.2021г.; относно семейно положение - ще приложи доказателства за липса на деца и граждански брак. И двата вида доказателства не са приложени към молбата.  

Като съобрази гореизложената фактическа установеност, по молбата за предоставяне на правна помощ, съдът приема следното:

Съдът констатира, че не са изпълнени указанията, дадени с Разпореждане № 10158/04.08.2021г. във връзка с необходимостта от представяне на доказателства , обосноваващи искането за предоставяне на правна помощ.

Съобразно чл.23 ал.3 ЗПП, по административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други обстоятелства.

 Анализът на гореизложената регламентация обуславя извод, че към искането си молителят следва да представи и доказателства за наличието на обстоятелствата, които са от значение за пораждане на правото на правна помощ и които са визирани в разпоредбата на чл. 23, ал. 3 ЗПрП: доходите на лицето или неговото семейство, имущественото състояние, установено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др.

В конкретния случай, въпреки дадените указания за обосноваване на основателността на искането чрез посочването и доказването с предвидените в ЗПрП доказателствени средства обстоятелства, молителят не е представил доказателства за всички, предвидени в чл. 23, ал. 3 ЗПрП. Прилагането на декларация е относимо само към уточненията, касаещи имущественото състояние по аргумент от чл.23 ал.3 т.2 от закона. Per argumentum a contrario, всички останали предпоставки визирани в тази разпоредба, а именно доходите на лицето и на неговото семейство; 3. семейно положение; 4. здравословно състояние; 5. трудова заетост; 6. Възраст и 7. други констатирани обстоятелства, е недопустимо да се установяват чрез деклариране. За последните следва да се представят доказателства, съставляващи удостоверения, справки и др., издадени от съответните компетентни органи.

Представянето на част от необходимите доказателства не съставлява изпълнение в цялост на разпореждането, както и не изпълнява необходимостта от представяне на доказателства по всяка една от предпоставките, визирани в разп.чл.23 ал.3 ЗПрП, така, щото искането му да се възприеме за основателно.

Молителят не е установил наличието на правото му по чл. 95 ГПК с нито едно от последващите заявления, отправени до съда. Освен декларацията, Н. е представил справка от НАП за трудови договори, от която се установява, че последният сключен с него трудов договор е прекратен на 09.08.2018г. Действително, представено е Удостоверение изх.№0301-УД-1895/2..07.2021г., издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна, от което се установява, че на жалбоподателя се изплаща социална помощ в размер от 75лв. всеки месец.

Анализът на гореизложената фактическа установеност обосновава извод, че категорично, въпреки предоставената възможност, жалбоподателят представя избирателно доказателства за доходите си, доколкото е житейски невъзможно да  поддържа своя житейски статус чрез социална помощ в размер само на 75лв. на месец, но същевременно да поддържа в движение лично МПС, да си позволи покупката на ел.подпис и всички други разходи. Извън гореизложеното, месечната социална помощ съставлява разликата между дифериницирания минимален доход, както е определен спрямо ситуацията на конкретния индивид, и дохода от предходния месец /https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1103&intPageId=4439&langId=bg-за справка за начина на образуване на социалната помощ- страницата на НСС/. Тоест, предпоставка за предоставянето й е наличието на доход от предходния месец, който е различен от социалната помощ и за който Н. не излага доводи и не представя доказателства.

Извън тези доводи, съдът съобрази, че в представената молба за предоставяне на правна помощ, Н. не е уточнил какво е здравословното му състояние, съобр. разпоредбата на чл.23 ал.3 т.4 ЗПП, доколкото това установяване също е една от предпоставките, които съдът е длъжен да вземе предвид при произнасянето си по този ред. В молбата срещу здравословно състояние е написал: „ активна трудоспособна възраст“, което не съставлява изпълнение на изискването. Очевидно е, че възрастта му  е такава и не това деклариране е необходимо.

 Поради изложеното, по делото на са налице данни, които да обуславят наличието на фактическия състав по чл. 95 ГПК, вр. чл. 21  т.3  и чл. 23 ЗПрП, за пораждането на правото на правна помощ и искането за предоставянето й следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Мотивиран от гореизложените доводи, съдът                                                                                         О П Р Е Д Е Л И :                                                                            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, формулирано от Н.Н. в молба, приложена към ел.писмо вх.№ 11659/04.08.2021г. за предоставяне на правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от връчване на съобщението.                                         Делото да се докладва след влизане в сила на това определение или след извършена проверка на законсъобразността му от касационната инстанция, за произнасяне по движението на частната касационна жалба.  

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: