РЕШЕНИЕ
№ 5654
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110160985 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „Групама Застраховане“ ЕАД срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 213,72 лева (след
допуснато изменение на иска чрез намаляването на неговия размер в открито съдебно
заседание на 13.03.2025 г., при първоначално предявен размер от 272,60 лева),
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 18.09.2022 г., заедно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил - лек автомобил „Пежо 3008“, с рег.
№ . Поддържа, че вредите са на обща стойност 901,48 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на
обезщетението в размер на 25,00 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек
автомобил „Рено Меган“, с рег. № поради което в полза на ищеца възниква регресно
вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че
след покана ответникът е заплатил част от дължимата сума, а именно 653,88 лева, с което е
покрита претенцията за ликвидационни разноски и част от платеното обезщетение, като е
останал непогасен остатък от 272,60 лева, поради което претендира същия. Претендира
разноски.
В проведеното на 13.03.2025 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на
иска чрез намаляването на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от
213,72 лева. За горницата до пълния предявен размер от 272,60 лева производството по
делото е прекратено с влязло в сила определение.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка
между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че платеното от ищеца
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил „Рено Меган“
1
с рег. № . Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет двустранен констативен протокол за
ПТП от 18.02.2022 г. с посочен час 09:20 ч. и с посочено местоположение на настъпване на
ПТП – гр. между МПС „Рено Меган“, с рег. № и МПС „Пежо 3009“, с рег. № , подписан от
Хи В. Зл(л. 7 по делото).
Като доказателство за наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ е представено копие на застрахователна полица по
застраховка „Каско Престиж“ № , сключена между В. К. Златинов и „Групама Застраховане“
ЕАД с обект на застраховката - лек автомобил „Пежо 3008“, с рег. № и с период на
застрахователно покритие от 19.10.2021 г. до 18.10.2022 г. (л. 8 по делото).
Видно от приети по делото писмени доказателства – уведомление №
**********/19.09.2022 г. (л. 11 по делото), опис на щетите по претенция № 67002200855 (л.
16 по делото), възлагателно писмо по претенция № 67002200855/28.09.2022 г. (л. 17 по
делото) и приемо-предавателен протокол от 14.10.2022 г. (л. 18 по делото), както и от доклад
по щета (л. 23 по делото) се установява, че В. Златинов е уведомил застрахователя по
имуществена застраховка „Каско“ – „Групама застраховане“ ЕАД относно процесното ПТП,
въз основа на което е заведена щета № 67002200855 по описа на ищцовото дружество,
увреденият автомобил е приет за извършване на ремонт и е отремонтиран в доверен сервиз
на застрахователя.
По настоящото дело като свидетел в откритото съдебно заседание по делото,
проведено на 23.01.2025 г. е разпитан В. К. З., водач на лекия автомобил „Пежо 3008“. В
показанията си свидетелят посочва, че си спомня за процесния инцидент през 2022 г. Излага,
че инцидентът е настъпил събота или неделя през 2022 г., между 9 и 10 ч. сутринта, докато
автомобил „Пежо 3008“ е бил паркиран на ул. „. Свидетелят посочва, че към момента на
инцидента е натоварвал автомобила си с багаж, когато е видял, че колата, паркирана зад
неговия автомобил „Пежо 3008“, е потеглила сама, движейки се по наклона на улицата и е
ударила автомобила на ищеца в задната лява част. Посочва, че към момента на настъпване
на инцидента в другия автомобил не е имало водач, ръчната спирачка не е била вдигната и
автомобилът не е бил включен на скорост. Излага, че към датата на настъпване на инцидента
времето е било слънчево, сухо и топло. Посочва, че около 10 минути след настъпване на
процесния инцидент, на мястото на настъпване на ПТП е дошъл водачът на другия
автомобил, извинил се е на свидетеля за настъпилия инцидент и двамата заедно са
попълнили двустранен констативен протокол за ПТП.
Съдът намира, че свидетелските показания са обективни, вътрешно логични и
достоверни и отговарят на останалия по делото фактически и доказателствен материал,
поради което ги кредитира. Мястото на настъпване на инцидента, посочени в свидетелските
показания и описаните в двустранния констативен протокол за ПТП съвпадат. Макар
свидетелят да не си спомня точния ден на настъпване на инцидента (което е нормално с
оглед изминалия период от повече от 2 години между инцидента и даването на
свидетелските показания), посочва, че ПТП е настъпило по време на почивен ден (събота
или неделя), между 9 ч. и 10 ч. сутринта, което се потвърждава от посочената дата и час в
двустранния констативен протокол (л. 7 по делото) – 18.09.2022 г. (неделя) в 09:20 ч.
По делото е назначена и съдебна автотехническа експертиза, от която се установява,
че към датата на настъпване на процесното ПТП – 18.09.2022 г. увреденият лек автомобил
„Пежо 3008“, с рег. № е бил в експлоатация 3 години, 11 месеца и 2 дни, считано от датата
на първоначалната регистрация – 16.10.2018 г. При сравнение между твърденият механизъм
на настъпване на ПТП и щетите по автомобила, отразени в описа на застрахователя и в
протокола за ПТП, вещото лице достига до извода, че щетите по процесния лек автомобил
„Пежо 3008“, с рег. № се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
18.09.2022 г. ПТП в гр. Ямбол. Вещото лице достига до извода, че стойността, необходима за
2
възстановяване на лек автомобил „Пежо 3008“, с рег. №, изчислена на база средни пазарни
цени в Република България към датата на ПТП е 866,95 лв., стойността за възстановяване по
средни пазарни цени с труд на доверени сервизи извън официалния за марката сервиз е
841,99 лв., а при използване на нови части от алтернативни доставчици и ремонт извън
официалния сервиз на марката към датата на ПТП стойността за възстановяване е 888,46 лв.
Вещото лице определя и обичайните ликвидационни разноски за ликвидиране на щети по
риск „Каско“ в размер между 15 лв. и 25 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно дадено
и отговарящо на останалия по делото фактически и доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства, както и
възраженията си срещу предявения иск.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на
23.01.2025 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са
отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между „Пежо 3008“, с
рег. № , застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС „Рено Меган“ с рег. ,
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП;
че процесната сума, представляваща застрахователно обезщетение е действително изплатена
от ищцовото дружество, което е направило и обичайни разноски за определянето на
обезщетението в посочения размер, както и че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е заплатил сумата от 653,88 лева.
От представените доказателства по делото се установява, че на 18.09.2022 г. около
9,20 ч. сутринта лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № реализира ПТП с паркиралия на ул.
„„Пежо 3008“, с рег. №, поради това, че лек автомобил „Рено Меган“ е бил паркиран без
обезпечаване неговата неподпижност /без вдигната ръчна спирачка, респ. без включена
скоростна предавка/, поради което е тръгнал на собствен ход поради наклона на улицата и се
е блъснал в процесния лек автомобил „Пежо 3008“, при което му е причинил имуществени
щети.
Съдът намира, че от правна страна виновен за настъпване на процесното ПТП е
водачът на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № който при паркиране на автомобила не е
вдигнал ръчната спирачка и не е взел мерки МПС да не се приведе в движение само, поради
което автомобилът е потеглил на собствен ход и е причинил процесното ПТП, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 96 ЗДвП. Съгласно заключението на САТЕ, което съдът
кредитира, причинените вреди по автомобил „Пежо 3008“, с рег. № , са в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Поради това и отговорен за заплащане на застрахователното обезщетение
се явява застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач към датата на настъпване на ПТП – ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
3
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Относно размера на подлежащите за
възстановяване щети е налице и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 109/14.11.2011 г. по т.
д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 153 от 22.12.2011 г. на ВКС по т. д. №
896/2010 г., I т. о., както и в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г.,
II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и решение №
235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., приложими и при сега
действащия КЗ, според която Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Съгласно цитираната практика на ВКС,
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т.
д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о., за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без
да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще
може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда.
При частична вреда, какъвто е настоящият случай, размерът на застрахователното
обезщетение е равен на възстановителната стойност на имуществото. Според нормата на чл.
400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Доколкото чл. 400, ал. 2 КЗ изрично предвижда, че стойността на застрахователното
обезщетение при частична повреда следва да бъде изчислена на базата на цената на нови
части, съдът намира, че обезщетението следва да бъде изчислено именно въз основа на
стойността на нови части, чрез които автомобилът би се възстановил в същия вид и
качество. Следователно, релевантна за определяне на обезщетението, дължимо от
застрахователя на виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, е средната пазарна цена на части и труд (възстановителна стойност) за
възстановяване на уврежданията, причинени от процесното ПТП към датата на настъпване
на процесното ПТП – 18.09.2022 г., която съгласно заключението на вещото лице е 866,95 лв.
Между страните по делото е безспорно, че ищцовото дружество „Групама
застраховане“ ЕАД като застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 901,48 лв. за възстановяване на процесния лек
автомобил „Пежо 3008“, с рег. № в доверен сервиз, като с извънсъдебна регресна покана
ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е поканено да заплати
сумата от 926,48 лв., представляваща застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лв., като на 22.11.2022 г. ответното дружество е
заплатило част от застрахователното обезщетение и ликвидационни разноски в размер на
653,88 лв. Следователно е останала незаплатена сума по регресната претенция в размер на
272,60 лв. Доколкото обаче, както се посочи, застрахователят по задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължен да заплати обезщетение до
размера на средните пазарни цени, независимо че заплатеното от увреденото лице или
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение е в по-
висок размер, то в процесния случай следва да се приеме, че ищецът е задължен да заплати
застрахователно обезщетение в общ размер на 866,95 лв. Ответникът е заплатил
обезщетение в размер на 653,88 лв., с което е погасил 628,88 лв. – дължимо застрахователно
обезщетение и 25 лв. – ликвидационни разноски, при което е останало дължимо непогасено
застрахователно обезщетение в размер на 238,07 лв.
В проведеното на 13.03.2025 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на
иска чрез намаляването на неговия размер, като същият се счита предявен за сумата от
213,72 лева. За горницата до пълния предявен размер от 272,60 лева производството по
делото е прекратено с влязло в сила определение.
Въз основа на горепосоченото съдът намира, че следва да уважи иска в пълния
предявен размер от 213,72 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяването на иска до погасяването.
По разноските:
При този изход на делото право за присъждане на разноски взъниква и за двете
страни.
В настоящото производство ищецът е доказал разноски в размер на 50 лева –
държавна такса, 250 лв. – усвоен депозит за САТЕ и 40 лв. – усвоен депозит за разпит на
свидетел. В полза на ищеца следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 440 лева.
Доколкото за част от предявения иск /за сумата от 58,88 лв./ производството по
делото е прекратено поради намаляване на неговия размер и заявен отказ от иска в тази му
част, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника се дължат разноски за прекратената част.
Макар да е извършено изменение на иска под формата на намаляване на размера му,
намаляването на размера на иска представлява частично оттегляне или частичен отказ от
иска за горницата до пълния предявен размер и следователно за предявения, но неуважен
размер на ответника следва да бъдат присъдени разноски – в този смисъл Определение №
2405 от 16.09.2024 г. по ч. т. д. № 1702/2024 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг.
отделение. Ответникът е доказал следните разноски по делото: 200 лв. – депозит за САТЕ,
като в полза на ответника следва да се определи и юрисконсултско възнаграждение в
първоначален минимален размер от 100 лева. Съобразно прекратената част, на осн. чл.78,
ал.4 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 64,80 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, пл. „Позитано“ № 5
да заплати на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 47А:
- сумата от 213,72 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща незаплатена част от регресно вземане по щета № 67002200855 за изплатено
от ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско” обезщетение за вреди на лек
автомобил „Пежо 3008“, с рег. № , причинени от застрахователно събитие, настъпило на
18.09.2022 г. в гр. Я, ведно със законната лихва върху сумата от 14.10.2024 г. до
окончателното й погасяване;
- сумата от 440 лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторените разноски по
5
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК
********* да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с ЕИК ********* сумата от 64,80 лева, представляваща
сторени разноски по делото, пропорционално на частта, в която производството по делото е
било прекратено.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6