Р Е Ш Е Н И Е

№

 

23.01.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ДАНИЕЛА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2348 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №19-0938-002290/28.01.2019 г. на *** на ***, на Н.В.Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че при извършената му полицейска проверка е разполагал с валидна застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност, във връзка с притежаваното от негова страна МПС. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ***– представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2290/17.01.2019г. от страна на Е.К.М. - мл.автоконтрольор при ***, в присъствието на свидетеля Т.В.П. и нарушителя Н.В.Б.. Съставен е за това, че на на 17.01.2019г. около 11:00 часа в с.***, ул. „***“ до ***управлява лек автомобил  - ***с рег***,  без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2019 г. – нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н.В.Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 от делото/.  Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Е.К.М. и Т.В.П., както и писмени доказателства /л.8 – 15 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите М. и П.. Същите са с по-общ характер, но взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят съмнение в тяхната истинност, не оставят впечатление за проявена тенденциозност, а по-общия им характер Съдът отдава на изминалия значителен период от време и естеството на извършваната работа, в т.ч. – множеството извършвани еднотипни проверки на превозни средства. Поради това, Съдът отдава вяра на показанията на двамата свидетели, още повече, че същите намират потвърждение и в приобщените по делото писмени доказателства – справка за нарушител, справка за регистрацията на л.а. „***“ с рег***, препис от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „***“ АД, справка от ***. Именно от тези доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря. Следва да бъде допълнително отбелязано, че видно от преписа от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „***“ АД, периодът на застрахователното покритие и застрахователен период е с начало 12:00ч. на 17.01.2019г. и с край – 23:59ч. на 16.01.2020г. С други думи, към датата и часа на полицейската проверка – 17.01.2019г., около 11:00 часа, за процесния лек автомобил, регистриран на името на жалбоподателя Б., не е било налице застрахователно покритие и този времеви период не е бил включен в застрахователния период; в този смисъл е и представената по делото справка от ***.  

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 483 ал.1 т.1 КЗ, „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“, а съобразно чл.461 т.1 КЗ, „Задължителни застраховки са: "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите"“. С други думи, чл. 483 ал.1 т.1 КЗ възлага задължение за действие спрямо лицата, притежващи моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Като не е изпълнил това свое задължение към датата и часа на процесната полицейска проверка, Н.В.Б. е извършил нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ, което е доказано по убедителен начин -  и което обуславя пораждането на административнонаказателна отговорност по чл.638 ал.1 КЗ – „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. – за физическо лице…“.

Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор – същият твърди, че преди да бъде спрян за полицейска проверка на 17.01.2019г., сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, във връзка с което му била издадена застрахователната полица, препис от която е представен по делото, а съответния служител на застрахователното дружество уверил жалбоподателя, че всичко е наред. Б. навежда, че оттук счел, че сключеният договор вече е породил своето действие и останал изненадан, че му бил съставен процесния АУАН, за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ. На първо място, в подкрепа на така изложената позиция на жалбоподателя, не се събраха никакви доказателствени материали, поради което Съдът я намира за недоказана. На второ място и по-същественото в случая е това, че дори да би била приета за достоверна коментираната позиция на жалбоподателя, то евентуалната й истинност, не го освобождава от отговорност по чл.638 ал.1 КЗ. Това е така, защото, както вече беше подчертано, в застрахователната полица недвусмислено е посочен периода на застрахователното покритие и застрахователен период, с начало 12:00ч. на 17.01.2019г. и с край – 23:59ч. на 16.01.2020г. Без съмнение, жалбоподателят е могъл и е следвало да се запознае с подписания от самия него документ, а оттук – и да се въздържа от управление на превозното средство, за което няма застрахователно покритие, извън предвидения застрахователен период. С други думи, дори към датата и часа на полицейската проверка, застрахователния договор за „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да е бил сключен, както твърди Н.Б., все пак е налице състав на административно нарушение по чл.638 ал.1 КЗ, тъй като без съмнение, застрахователният договор не е бил действащ към 11:00 часа на 17.01.2019г. Обратният извод - че наличието на сключен, но все още непородил действие, застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, изключва отговорността по чл.638 ал.1 КЗ, на практика би обезсмислило целия комплекс от правни норми, съдържащ се в КЗ и уреждащ задължителната застраховка „Гражданска отговорност“; подобно тълкуване, следователно, не може да отговаря на точния смисъл на Закона, а впрочем – не издържа и при систематичен анализ с чл.683 ал.3 КЗ, където Законодателят изрично е посочил, че договорът следва да бъде не само сключен, но и действащ, доколкото съставите на административно нарушение по чл.638 ал.1 и ал.3 КЗ се различават единствено от гледна точка на субекта на административнонаказателната отговорност, но не и от гледна точка на другите обективни и субективни признаци.

Ето защо Съдът приема, че актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно наказание на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Този размер не следва да бъде обсъждан, тъй като административнонаказателната разпоредба предвижда абсолютно определен размер на санкцията, която е коректно съобразена от страна на административнонаказващия орган. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.638 ал.1 т.1 КЗ; отделно от това, от справката за нарушител, представена по делото е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за различни нарушения по ЗДвП, т.е. такива, свързани с управление на МПС, което разкрива определена тенденция в неговото поведение в очертаната насока и следователно – дори от тази гледна точка, случаят не би могъл да бъде преценен като „маловажен“.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0938-002290/28.01.2019 г. на *** на ***, с което на Н.В.Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.638 ал.1 т.1 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: