№ 2578
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Н. К. Н., чрез адв. С.П. и адв. Р.Ж. срещу
Решение № 1065/14.04.2022 г. постановено по гр.д. № 84021/21 по описа на ВРС, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно и субективно евентуално предявени
искове както следва: срещу П. КР. КР. и АДР. П. КР. за обявяване на основание чл. 40 от
ЗЗД недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 26, том VII,
дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус Ваня Георгиева, с район на действие ВРС, сключен
между Н. К. Н., в качеството му на продавач чрез пълномощника му П. КР. КР. и АДР. П.
КР., в качеството й на купувач, с предмет недвижим имот - дворно място, находящ се в с.
Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с площ от 720кв.м, съставляващ парцел №N-86 в
кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника във вреда на
представлявания, както и в условията на евентуалност иск на основание чл. 284 ал.2 вр. 79
от ЗЗД за осъждане на ответника П. КР. КР. да заплати на ищеца сумата от 6000 лева,
представляваща получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник на
продавача по посочения договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот.
Въззивникът оспорва изводите на съда, че продажбата на имот на цена, над три пъти
по - ниска от пазарната оценка и три пъти по - висока от данъчната му оценка, не е
основание да се приеме, че ответникът при упражняване на учредената му представителна
власт, е увредил интересите на представлявания. Счита, че вредата за имуществото му
произтича от обстоятелството, че в него не постъпват еквивалентните парични средства,
които една добросъвестно предприета продажба би набавила. Разликата е толкова
съществена, че налага извода за злоупотреба от представителя с учредения мандат.
На следващо място страната оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е
установено общото намерение на страните по сделката за увреждане. Позовавайки се на
съдебна практика на Върховен касационен съд, сочи, че косвени доказателства за такова
споразумение във вреда на упълномощителя е наличието на близки родствени връзки между
пълномощника и третото лице.
Относно втория иск, предявен при условията на евентуалност, въззивникът сочи, че
П. КР. КР. работи в заложна къща, като срещите между него и упълномощителя са се
състояли на работното му място. И двамата свидетели присъствали на приемане на пари от
Н., на предаване на документи посочили, че са разбрали от К., че той купува имот за дъщеря
си. Излага още, че тъй като нито описаната сума отговаря на продажната цена по
1
нотариалния акт, нито от самото съдържание на разписката може да се направи извода за
основанието на което е дадена същата. С оглед гореизложеното отправя искане за отмяна на
решението и уважаване на исковете, с оглед предявяването им в условията на евентуалност.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. КР. КР. и АДР. П. КР., чрез
адв. Н.Д., с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение, като въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите изразяват
становище, че твърдението, че заплатената цена е над три път по- ниска от реалната не е
достатъчно основание за уважаване на исковата претенция. От събраните гласни и писмени
доказателства ставало ясно, че ищецът сам е потърсил ответника К. с цел продажба на
собствения му имот. Продажната цена помежду им е била договорена още преди изготвяне
на нотариалното пълномощно, като при срещата помежду им на 09.09.2020г. К. предал на Н.
капаро в размер на 1000 лева. На същата дата последния предоставил нотариално заверено
пълномощно в полза на ответника К., с което го упълномощил да прехвърли имота на свое
име или на името на трето лице по своя преценка. Остатъкът от продажната цена била
предадена на ищеца на 22.10.2020 г. в присъствието на свидетел, за което била издадена и
приложената по делото разписка. Впоследствие К. решил да не прехвърля имота на свое
име, а на своята дъщеря като сделката била сключена едва на 16.12.2020 г., т.е. два месеца
след заплащане на цената в полза на упълномощителя. Последният пък предявил исковете
едва шест месеца след сключваването на сделката. В същото време въззиваемите сочат, че
липсвали каквито и да е данни пълномощникът да е действал във вреда на на
упълномощителя, тъй като го е правил със съзнанието, че отношенията им са отдавна
уредени. Родствената връзка между страните по разпоредителната сделка не била
достатъчна да се приеме, че е налице споразумение между ответниците за увреждане на
интересите на ищеца. Твърдения за такова дори не били изложени в исковата молба.
По отношение на евентуалния иск въззиваемият К. сочи, че в нотариалния акт е
записано, че продажната цена изплатена на продавача преди неговото изготвяне.
Посоченото обстоятелство се установявало и от приложената по делото разписка, като
разликата от 200 лева в стойността се дължала на обстоятелството, че с оглед учредената
представителна власт пълномощникът е предпочел да посочи по-ниска цена с оглед
заплащането на по-малко нотариални такси по сделката. Оспорва твърдението, че сумата от
6000 лева е предоставена като заем в полза на въззивника, като счита, че същото не се
подкрепя от доказателства по делото. С оглед гореизложеното моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение с присъждане на разноски в производството.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и съдържа изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е допустима и редовна, и
следва да бъде приета за разглеждане в открито
съдебно заседание. С нея не са направени доказателствени искания, като не са налице
основания за служебното събиране на доказателства. Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от Н. К. Н., чрез адв. С.П.
и адв. Р.Ж. срещу Решение № 1065/14.04.2022 г. постановено по гр.д. № 84021/21 по описа
на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно и субективно
евентуално предявени искове както следва: срещу П. КР. КР. и АДР. П. КР. за обявяване на
основание чл. 40 от ЗЗД недействителността на договор за покупко-продажба, обективиран в
НА № 26, том VII, дело № 1082 от 16.12.2020г., на нотариус Ваня Георгиева, с район на
действие ВРС, сключен между Н. К. Н., в качеството му на продавач чрез пълномощника му
П. КР. КР. и АДР. П. КР., в качеството й на купувач, с предмет недвижим имот-дворно
място, находящ се в с. Зорница, Община Аксаково, обл.Варна, с площ от 720кв.м,
2
съставляващ парцел №П-86 в кв.31 по плана на селото, поради договаряне от пълномощника
във вреда на представлявания, както и в условията на евентуалност иск на основание чл. 284
ал.2 вр. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника П. КР. КР. да заплати на ищеца сумата от 6000
лева, представляваща получена от него продажна цена в качеството му на пълномощник на
продавача по посочения договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 1316/2022г. на 13.09.2022 г. от 10:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3