Решение по дело №12731/2012 на Софийски градски съд

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №…...

                                                       гр. С., 27.01.2017 г.

 

                                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

                    ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                                                 Мл. съдия : Д. Влайкова

При секретаря Е.В., като разгледа докладваното гр. д. № 12731/2012 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.), вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.

С решение от 09.04.2012 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 12957/2007 г. е отхвърлен иска на С.И.А. срещу Е.З.И. с правно основание чл. 30 ЗН - за възстановяване на запазена 1/6 ид. част на ищцата от наследството на баща й И.И.В., чрез намаляване на извършеното от него и съпругата му С. П.В. дарение с нот. акт № 99, т. ХХХVІ, н. д. № 6909/1997 г. в полза на ответницата Е.З.И. на недвижим имот, представляващ апартамент № 69, находящ се в гр. С., ул. ***********, състоящ се от : стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 45, 69 кв. м., при съседи : стълбище, З.И.И., ул. О., И.Х.М., заедно с избено помещение № 6, при съседи : коридор, мазе № 5, на държавен ап. № 57, мазе № 7, на държавен ап. № 150, заедно с 0, 485 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, както е отхвърлено и искането нотариалния акт да бъде обезсилен до размера на възстановената част.

Решението е обжалвано от ищцата С.И.А., чрез представителя й, с твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. В противоречие с нормата на чл. 49, ал. 2 ЗН съдът е приел, че ищцата не е доказала по несъмнен начин извършването на действия по приемане на наследството. Поддържа, че самият факт на предявяване на иска по чл. 30 ЗН потвърждава, че ищцата е приела наследството. Изискването за изрично приемане на наследството съществува само в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН – когато искането за намаляване на запазената част е насочено срещу лице, което не е призовано да наследява по закон наследодателя, от чието имущество се иска намаляване на запазената част. В случая ответницата е наследник, призован да наследява по пътя на заместването, тъй като нейният баща и наследодател – З.В. е починал преди общия наследодател на страните И.В.. Моли да се отмени изцяло решението и да се постанови възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на баща й, който притежава 1/2 част от имота, към момента на откриване на наследството, ведно със законните последици. Поддържа, че квотите на страните са 1/6 за ищцата и 5/6 за ответницата. Претендира да й се присъдят разноските за първа и втора инстанция. Не прави възражение за разноските на насрещната страна.

Ответницата Е.З.И. чрез представителя си, моли да се потвърди решението или ако жалбата се приеме за частично основателна – да се отмени решението съобразно частите в съсобствеността на двете страни. Поддържа, че доколкото имота, предмет на дарението е бил СИО, частта, с която се е разпоредил наследодателят на страните И.В. е била 1/2 ид. част от него. Съпругата на наследодателя е починала през 1998 г. и нейната част не е предмет на делото. В случай, че се уважи иска за възстановяване на запазената част на ищцата, поддържа искане за задържане на имота на основание чл. 36, ал. 2 ЗН при заплащане от ответницата на ищцата на сума за уравняване на запазената й част. Претендира разноски, съгласно списък.

СГС, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на ищцата от извършено от наследодателя й дарение, както и искане за задържане на подарения имот от ответницата при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН.

Съдът намира за несъобразен с материалния закон и последната последователна практика на съдилищата и ВКС изводът на СРС, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен понеже ищцата не е приела наследството по опис - съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН.

Неоснователността на извода следва от факта, че към момента, с ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, се отговори на въпроса, в кои хипотези приемането на наследството под опис е предпоставка за провеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.  

В т. 4 от ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че „приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване“.

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че не е налице материалноправно изискване, за провеждане на иска по чл. 30, ал. 2 ЗН, ищцата да е приела наследството на общият наследодател по опис, тъй като ответницата се явява лице, призовано към наследява по смисъла вложен в ЗН.

Понеже по делото се поддържа, че в наследството на общия наследодател на страните И.В. има и други имоти, освен процесния, съгласно чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата и запазената част от наследството, следва да се формира  наследствена маса от всички имоти и суми останали в наследството.

За да се образува наследствената маса следва да се съберат вземанията и имотите, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят дълговете му и се прибавят направените дарения - с изключение на обичайните такива. За извършване на оценка на масата следва да се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството, като даренията се оценяват според стойността им по време на откриване на наследството - за недвижимите имоти и по време на подаряването - за движимите (чл. 31 пр. последно ЗН). От значение са и доказаните вземания, притежавани в право на собственост движими и недвижими вещи от наследодателя към момента на неговата смърт, доказаните дарения, освен обичайните такива, като се изключват доказаните задължения и доказаното увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН приживе на наследодателя.

По делото не е спорно и от представената в цялост пред СРС отчуждителна преписка се установява, че наследодателят на двете страни И.И.В. е придобил, в резултат на отчуждаване по ЗТСУ, в режим на СИО процесния имот - апартамент № 69, със застроена площ от 45, 69 кв. м., заедно с избено помещение № 6 и 0, 485 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. ул. „********** състоящ се от : стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 45, 69 кв. м.

Установява се също, че с нотариален акт № 99, т. XXXVI, н. д. № 6909/97 г. на нотариус при СРС, наследодателят И.И.В. и съпругата му С. П.В. са направили дарение на ответницата Е.И. на апартамент № 69 със застроена площ от 45, 69 кв. м., заедно с избено помещение № 6 и 0, 485 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

Съгласно удостоверение за наследници № 2623/14.06.2007 г. съпругата на наследодателя С. П.В. е починала на 22.11.1998 г., при което СИО следва да се приеме за прекратена, а частта, която тя е подарила не е предмет на иска (за нея не е направено искане за намаляване) и е останала в собственост на ответницата. Тъй като имотът е бил съпружеска общност (обстоятелството не е спорно и е признато от ищцата в исковата молба), следва, че наследодателят И.И.В. е подарил на ответницата своята 1/2 ид. ч. от процесния имот.

От удостоверение за наследници № 2542/29.05.2007 г. се установява, че общият наследодател на страните И.И. (записан и като И. В. е починал на 16.04.2007 г. (това е датата на откриване на наследството му), като е оставил трима свои наследници по закон : ищцата С.И.А. и децата на починалия преди него син З.И.И. (починал на 16.01.1999 г.) - внучките си Т. З.И. и Е.З.И. –ответницата по делото. Последните две са встъпили в наследственото правоприемство на основание чл. 10, ал. 1 ЗН - по заместване на баща си З.И., починал преди общият наследодател И.В..

При тези фактически констатации следва, че и двете страни в производството са наследници по закон на наследодателя си И.И.В. – т. е. и двете са наследници призовани към наследяване, поради което не е приложима хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН, както вече беше изложеното и по - горе.

Съгласно мнението на мнозинството от вещите лица по тричленната СТЕ, приета пред първоинстанционния съд оценката на процесния апартамент № 69, предмет на дарението към момента на откриване на наследството 16.04.2007 г. е в размер на 74 982 лв., а към момента на изготвяне на заключението (10.12.2009 г.) оценката е 64 268 лв. Според приетата пред настоящата инстанция СТЕ, която не е оспорена и съдът кредитира като обективно изготвена, цената на имота, предмет на дарението, към момента на разглеждане на делото пред СГС, е в размер на 66 575 лв.

Следователно, частта на наследодателя от този имот от 1/2 ид. част, която следва да влезе в наследствената маса, е на стойност от 37 491 лв.

Относно поземлен имот в с. Л., община К.. обл. *********“ с площ от 2, 5 дка, с къща и стопански постройки в него, съдът намира следното : от нотариален акт № 506, т. II, д. 844/1970 г. на Радомирския районен съд, се установява, че имотът е бил собственост на И. (вписван и като И.) Д.И. - наследодател на И.И.В.. Видно от удостоверението за наследници, прието пред СРС, И.Д. В. (записан и като И.) е починал на 03.05.1977 г. и е оставил като наследници двама низходящи (деца) - Д.М. и наследодателят на страните И.И. (записан и като И. В.. Тъй като двамата наследници на И. (И.) И.ев, децата му, го наследяват при равни части – чл. 5, ал. 1 ЗН и придобиват по 1/2 част от посочения имот след смъртта му.

Съгласно уредбата на чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389 а – 389 д от ГПК (отм.), принадлежат на съпруга, който ги е придобил, лично и не стават СИО.

Тъй като имотът е бил придобит от общият наследодател И.И. (записан и като И. В. по наследство, той не е станал СИО и по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН наследственият дял на И.В. е в размер на 1/2 ид. част от посочения имот. Съгласно заключението на назначената пред СРС тричленна  съдебнотехническа експертиза, стойността на посочения имот към датата на откриване на наследството 16.04.2007 г. е в размер на 7 300 лв. Стойността на 1/2 ид. част от него, която наследодателят И.В. е притежавал и следва да влезе в наследствената маса, възлиза на 3 650 лв.

По отношение на другите имоти, които следва да влязат в наследствената маса, по делото са събрани писмени доказателства за възстановяване на собствеността на земеделските земи и гори и имоти извън процесния, както и за тяхната оценка към момента на откриване на наследството и към настоящият момент.

В наследствената маса следва да се включат също и земеделски земи и гори в землището на с. Л., възстановени на наследници на Д. Л.В. - дядо на И.И. (И. В.. Според представените пред СРС Решение № 11/04.11.1004 г. на ОПК с. К. за възстановяване на земи по плана за земеразделяне и Решение № 11/04.11.1004 г. на ОПК с. К. за възстановяване на земи в съществуващи реални граници на Д. Л.В. са възстановени пет земеделски имота: посевна площ с № 034054, посевна площ с № 042015 и посевна площ с № 046002, посевна площ с № 048005 и ливада - имот с № 006003 по картата за възстановената собственост.

С Решение № 6 от 2000 г. на наследници на Д. Л.В. са възстановени и гори - иглолистна гора индивидуализирана като имот № 092003 и иглолистна гора индивидуализирана като имот 094008 в землището на с. Л..

Съгласно удостоверение за наследници № 141/27.08.1991 г., наследодателят Д. Л.В. е починал на 24.12.21954 г. и е оставил за свои наследници пет деца - Б. В., И. В., А. В., К.Т. и Ф.П., при което частта на всеки от наследниците възлиза на 1/5 ид. ч. Тъй като И. В. има двама низходащи наследници - Д.М. и И.В. (наследодателя на страните), следва, че делът на И.В. от посочените земеделски земи и гори е в размер на 1/10 ид. ч.

Назначената пред СРС тричленна съдебнотехническа експертиза и СТЕ за оценка на горски имоти е дала оценка на посочените земи и гори както следва : за имот 034055 –нива в м. К., V категория  - 1 660, 68 лв. ; имот 042015 – нива в м. К., ІХ категория – 2 560,  68 лв.; имот 046002 – нива м. К., ІХ категория - 2 600, 26 лв. ; имот 048005 – нива в м. Пухла ІХ категория - 1 200 лв.; ливада 006003 – в м. П. ІХ категория - 2 521, 62 лв.; гора, имат  092003, в землището на с. Л., Пернишка област ЕКАТТЕ 48324, подотдел 194 „х“ е в размер на 6 550 лв.; гора, имот  0940008, , в землището на с. Л., Пернишка област ЕКАТТЕ 48324, подотдел 195 „х“ - 6 605 лв. Следователно, общата стойност на земеделските земи и гори е в общ размер на 23 698, 24 лв.

От тази сума, по изложените вече съображения, в наследствената маса на общият наследодател И.В. следва да се включи 1/10 част от стойността на възстановените земи и гори, която възлиза на 2 369, 82 лв.

            Към наследствената маса, съгласно чл. 31 ЗН, следва да се включат и част от вземанията, които общият наследодател В. е имал и за които има данни по делото.

            Съгласно Решения № 0-6/14.09.2000 г. и решение № 2-0/03.10.2000 г. на ПК с. К., както и съгласно удостоверание от ОДЗ – Перник – ОСЗ, с. К., наследниците на Д. Л.В. имат право на обезщетение с поименни компенсаторни бонове по ЗСПЗЗ в общ в размер на 4 033 лв. С оглед частта, която наследодателят придобива от наследството останало от баща му Д. В. - 1/10 ид. ч., 1/10 част от посочената сума следва да се включи в наследствената маса - 403, 30 лв.

Като се съберат стойностите на всички имоти и суми, изброени до момента,  които следва да влязат в наследствената маса, съгласно чл. 31 ЗН, общата стойност на наследствената маса, към датата на откриване на наследството – 16.04.2007 г., е в размер на 43 014, 12 лв.

Съдът намира за неоснователно становището на ищцата, че в общата стойност на наследствената маса следва да се включи и имота, който бащата на ответницата З.И. е получил като обезщетение за отчужден имот по ЗТСУ - апартамент № 70 в гр. С., ул. „********* Искането е неоснователно, тъй като този апартамент е придобит от бащата на ответницата З.И.И. и никога не е принадлежал на общия на страните наследодател И.В..  Според настоящият състав, в наследствената маса се включват само имотите, притежавани от наследодателя, съобразно стойността им към момента на откриване на наследството. Предоставеното като обезщетение жилище в полза на друго лице не може да бъде включвано в наследствената маса. Освен това, видно от нотариален акт № 25, т. ХШ, цената на апартамента е в размер на 12 515 неденом. лв., от която само една част е покрита с обезщетението за отчуждения имот - 8 515 неденоминирани лева, а остатъка от 4 000 неденоминирани лева е изплатен от приобретателя. Дори обезщетението, цедирано на З.И. да представлява дарение, то не би се отразило съществено на общата стойност на наследствената маса, понеже след деноминацията би възлязло на 8, 51 деноминирани лева.

По размера на разполагаемата и запазена част от наследството, съдът намира следното :

За да се прецени дали с атакуваното дарствено разпореждане е накърнена запазената част на ищцата, от опредЕ.та в парична стойност маса на имуществата по чл. 31 ЗН трябва да се пресметне стойността на запазената и разполагаема част в пари.

Ищцата, в качеството на низходящ, се явява наследник по закон със запазена част от наследството на баща си И.И.В.. В случая, общият наследодател на страните е оставил трима наследници по закон - дъщеря си С.И.А. – ищцата, и двете дъщери на починалия преди него (на 16.01.1999 г.) син З.И. : Т. И. и Е.И. - ответницата по спора, които го заместват по право, на основание чл. 10 ЗН. Съпругата на наследодателя С. П.В. е починала на 22.11.1998 г., много преди общият наследодател.

Съгласно правилата на чл. 29, ал. 1, предл. 2 - ро ЗН, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, както в случая, при двама и повече низходящи е 2/3 части от имуществото на наследодателя.

Тъй като наследниците на общият наследодател са трима низходящи - ищцата и двете деца на починалия преди наследодателя син, запазената част на всеки от наследниците, в това число и на ищцата е в размер на 2/9 = 2/3 : 3, а разполагаемата част възлиза на 1/3 части.

При наследствена маса в общ размер на 43 014, 12 лв., запазената част на ищцата С. Антонова от наследството в размер на 2/9 части се равнява на  9 758, 69 лв. Разполагаемата част на наследодателя от 1/3, опредЕ.в пари е в размер на 14 338, 04 лв.

Чистият актив на наследството на И.В. към момента на откриването (без стойността на извършеното дарение) е 5 523, 12 лв. (43 014, 12 - 37 491). Тъй като наследниците му са дъщеря и по право на заместване – двете дъщери на починалия преди него син, една от които е ответницата, всеки от наследниците има право на равна част от наследството на наследодателя – т. е. по 1/3 част или ищцата ще получи от чистия актив на имуществото в наследство, стойност от 1 841, 04 лв.

Доколкото стойността на имуществото, което ще получи ищцата от чистия актив е по-ниска от размера на запазената й част, е налице превишаване - запазената част е накърнена и дарението подлежи на намаление, а запазената част следва да бъде възстановена. При запазена нейна част от 9 758, 69 лв.,  извършеното в полза на ответницата дарение накърнява запазената й част с 7 917, 65 лв. (9 758, 69 - 1 841, 04).

Възстановяването на запазената част, понеже предмета на дарението не изчерпва наследствената маса, следва да се извърши чрез определяне на частта, необходима за допълване на накърнената запазена част чрез съотнасяне на съответстващата й част от стойността на имота към цялата му стойност. (решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 25 от 07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК).

При спазване на посоченото правило, извършеното в полза на ответницата дарение на 1/2 ид. част от процесния имот подлежи на намаляване с част, опредЕ.в размер на 7 917, 65/74982.

По искането за задържане на имота от ответницата, по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗН, настоящият състав намира следното :

Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗН, такава възможност съществува, когато стойността на подареното имущество не надвишава запазената част на надарения наследник и разполагаемата част, взети заедно.

В ЗН не се съдържат ограничения във възможността за разпореждане с имуществото чрез дарение, извършено приживе. Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или дарение, с цел да се възстанови запазената част, е лично право, което може да бъде упражнено само от титуляра му или неговите наследници. Съответно и намалението се допуска само ако е изрично поискано и до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник. В този смисъл е и т. 3, б. "б" и "в" от Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ (което не е загубило сила).

 Когато има наследник със запазена част, както в случая (сестрата на ответницата Т. З.И., която не е упражнила правото си да иска възстановяване на запазената си част от наследството на общия наследодател),  понятието разполагаема част, по смисъла на чл. 36, ал. 2 3Н, придобива по - широко съдържание, като обхваща всичко, което надареният може да задържи от подареното имущество по силата на закона или при зачитане на волята на наследодателя от страна на други наследници със запазена част. При това, на надарения, който по условията на чл. 36, ал. 2 ЗН е поискал да задържа целия подарен имот, не могат да се противопоставят правата на други наследници със запазена част, които не са поискали съответно намаление на завета или дарението и нямат повече възможността да сторят това. Стойността на подарен имот в такъв случай следва да се съпоставя включително и със стойността на запазените части на тези наследници (не само с разполагаемата по закон част и запазената част на заветника или надарения). (в посочения смисъл решение № 8/17.02.1977 г. по гр. д. № 82/1976 г. на ОСГК на ВС)

Като съобрази разрешенията по поставения въпрос в практиката на съдилищата и на ВКС, въззивният съд приема, че когато наследник със запазена част не е поискал намаляване на дарението, това означава, че признава дарението извършено от общия наследодател и спрямо него това дарение запазва действието си - т. е. то не подлежи на намаляване. Признатата от закона запазена част на наследника, който не е поискал възстановяване, следва да се получи от наследника по дарение. (В този смисъл решение № 562/22.06.2009 г. по гр. д. № 1564/2008 г. на ІІ ГО ВКС и решение № 455/21.12.2010 г. по гр. д. № 474/2010 г. на ІІ ГО, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).

С оглед изложеното и като се вземе предвид, че наследствената маса е на стойност 43 014, 12 лв., при запазена част на всеки от наследниците в размер на 2/9, тази запазена част в пари възлиза на сумата от 9 758, 69 лв. (2/9 от 43 014, 12 лв.), а разполагаемата част на наследодателя от 1/3 е в размер на сумата от 14 338, 04 лв. (1/3 от 43 014, 12 лв.), както вече беше посочено.

По смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗН, сборът от разполагаемата част на наследодателя от 14 338, 04 лв. и на запазените части на двамата наследници (Е.З.И. и Т. З.И., която не е упражнила правото си на възстановяване) от по 9 758, 69 лв. всяка - 19 517, 38 лв., е в размер на общо 33 855, 42 лв. Следователно,  стойността на дарената от наследодателя 1/2 част от процесния имот – от 33 287, 50 лв., при оценка към момента на намаляването, не надвишава стойността на разполагаемата и запазена част, взети заедно.

С оглед направения извод, са налице условията за прилагане на чл. 36, ал. 2 ЗН и надареният наследник Е.З.И. може да задържи имота, като заплати на ищцата сума за възмездяване на накърняването.

Стойността на тази сума се определя като квотата на намаляване 7 917, 65/74982 части се умножи по установената от СРС сегашна стойност на имота 66 575 лв. Получава се сума от 7 029, 92 лв., с която ответникът да възмезди ищеца към момента на намаляването.

По изложените съображения, настоящият въззивен състав намира, че решението, с което е отхвърлен иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, подлежи на отмяна, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Вместо него, настоящата инстанция следва да постанови намаляване на дарението на 1/2 ид. част от процесния имот и възстановяване на запазената част от имота в полза на ищцата, чрез отделяне на ид. част от него, необходима за попълване на накърнената й запазена част в размер на 7 917, 65/74982, а не в проста дробна част, както е поискано от ищцата и задържане на имота от ответницата, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН, която  следва да заплати на ищцата, за възмездяване на накърняването към момента на намаляване, сумата от 7 029, 92 лв.

Съдът намира, че уважаването на иска не поражда основание за обезсилване, респективно за отмяна на нотариалния акт за дарение на имота в частта, в която е намалено дарението, каквото искане е направено в исковата молба. Същият не подлежи на отмяна, тъй като става въпрос за конститутивен нотариален акт, с който е извършено безвъзмездно разпореждане с имота, а не да констативен такъв. С тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по т. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС се възприе, че „на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК (респ. чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)), подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, и тези, които са издадени по обстоятелствена проверка. Съображенията за това са, че с т. н. конститутивни нотариални актове се обективират волеизявления на страни по сделки, които пряко не засягат правата на действителния титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, поради което не е налице необходимост от отмяна на тази категория нотариални актове. На същото основание, с оглед обстоятелството, че с констативните нотариални актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими, при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт следва да се отмени”. В частта, с която искането е отхвърлено, решението е законосъобразно постановено.

По разноските.

С оглед изхода от спора, съдът намира, че право на разноски в производството имат и двете страни, като разноските направени в производство им се присъдят по равно, съобразно доказателствата за реалното им извършване, както следва :

В полза на ищцата, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), следва да се присъдят разноски, както следва : за СРС - 250 лв. от адвокатското възнаграждение (от 500 лв.), 16 лв. от платената държавна такса и 240 лв. за вещи лица (от общо 480 лв.), а за СГС – 12, 50 лв. за държавна такса и 50 лв. за вещо лице. Пред СГС не са представени доказателства за направено разноски за адвокат от ищцата.

В полза на ответницата, която е поискала присъждане на разноски само за СГС, следва да се присъдят разноски, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), както следва : 50 лв. от разноските за вещо лице и 200 лв. от реално платения адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

Така мотивиран, съдът   

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение от 09.04.2012 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 12957/2007 г., с което е отхвърлен иска на С.И.А. срещу Е.З.И., с правно основание чл. 30 ЗН - за възстановяване на запазена 1/6 ид. част на ищцата от наследството на баща й И.И.В., чрез намаляване на извършеното от него и съпругата му С. П.В. дарение с нот. акт № 99, т. ХХХVІ, н. д. № 6909/1997 г. в полза на ответницата Е.З.И. на недвижим имот, представляващ апартамент № 69, находящ се в гр. С., ул. ***********, състоящ се от : стая, кухня и обслужващи помещения, със застраоена площ от 45, 69 кв. м., при съседи : стълбище, З.И.И., ул. О., И.Х.М., заедно с избено помещение № 6, при съседи : коридор, мазе № 5, на държавен ап. № **, мазе № *, на държавен ап. № 150, заедно с 0, 485 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

НАМАЛЯВА, по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от С.И.А. срещу Е.З.И., извършеното от И.И.В., починал на 16.04.2007 г. и съпругата му С. П.В., с нот. акт № **, т. ХХХVІ, н. д. № 6909/1997 г., в полза на ответницата Е.З.И., дарение на 1/2 ид. част от следния недвижим имот : апартамент № **, находящ се в гр. С., ул. ***********, състоящ се от : стая, кухня и обслужващи помещения, със застраоена площ от 45, 69 кв. м., при съседи : стълбище, З.И.И., ул. О., И.Х.М., заедно с избено помещение № 6, при съседи : коридор, мазе № 5, на държавен ап. № **, мазе № 7, на държавен ап. № 150, заедно с 0, 485 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, с 7 917, 65/74982 части, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С.И.А. от наследството на И.И.В., починал на 16.04.2007 г. с 7 917, 65/74982  части, необходими за допълване запазената й част.

 

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН, Е.З.И., ЕГН **********, с адрес  на представителя си : гр. С., бул. ********, офис 1, чрез адв. Т., да задържи дарената 1/2 ид. част от недвижимия имот : апартамент № 69, находящ се в гр. С., ул. ***********, описан подробно по – горе.

 

ОСЪЖДА Е.З.И., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. С., бул. „******** 1, чрез адв. Т. да заплати на С.И.А., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. С., ул. „********, чрез адв. Б.,  сумата от 7 029, 92 лв. за възмездяване на накърняването, на основание чл. 36, ал. 2 ЗН.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.04.2012 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 12957/2007 г. в останалата част.

 

ОСЪЖДА Е. З.И., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. С., бул. „******** 1, чрез адв. Т. да заплати на С.И.А., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. С., ул. „********, чрез адв. Б., на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), разноски по делото, както следва : за СРС - 250 лв. от адвокатското възнаграждение (от 500 лв.), 16 лв. от платената държавна такса и 240 лв. за вещи лица (от общо 480 лв.), а за СГС - 12, 50 лв. за държавна такса и 50 лв. за вещо лице.

 

ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, с адрес на представителя си : гр. С., ул. Св. ********* да заплати на Е. З.И., ЕГН **********, с адрес  на представителя си : гр. С., бул. „******** *, чрез адв. Т., на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), разноски пред СГС, както следва : 50 лв. от разноските за вещо лице и 200 лв. от реално платения адвокатски хонорар за настоящата инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                             

 

 

 

 

         

             2.