Решение по дело №709/2019 на Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№ 445

 

гр. П.***, 04.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Административен съд – П.***, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

        При секретаря Емилия Владимирова, като разгледа административно дело № 709/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал.3 от КСО, вр. с чл. 145 – чл. 178 от АПК.

Образувано е по жалба на Ю.Е.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № КПК-32/14.10.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение – П.*** на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-67/12.09.2019 г. против Разпореждане № 131-00-1843-3/26.08.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица. Твърди, че е работил по трудово правоотношение, поради което е задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и има право да получи парично обезщетение за безработица. Счита, че неправилно административният орган е приел, че той не е упражнявал трудова дейност и че разпоредбите по чл. 74 и чл. 75 от КТ са неотносими към случая. Излага становище, че административните правоотношения, които се развиват между работодателя му и органите на НОИ не могат да служат като основания за прекратяване на трудов договор, тъй като такава възможност не е предвидена нито в КТ, нито в КСО. Процедурата за обявяване на един трудов договор за недействителен е уредена в чл. 74 от КТ, а от съдържанието на обжалваното решение и преписката по издаването му, не се установява такава процедура да е била проведена. При това положение, според В., липсват мотиви за приемане на трудовия му договор за недействителен.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – П.*** – редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от старши юрисконсулт Йонита С.***, която оспорва жалбата и счита, че наведените в жалбата твърдения са неотносими към правния спор. Искането й към съда е да отхвърли оспорването като неоснователно.

Административен съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чб. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – П.***, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало по повод подадено от Ю.Е.В. Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО вх. № 131-00-1843/10.12.2018 г. /л.23/.

С Разпореждане № 131-00-1843-1/17.12.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на Ю.В. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО за периода от 08.10.2018 г. до 24.01.2019 г., в размер на 9,00 лв./дневно.

Между страните не се спори, че към момента на отпускане на паричното обезщетение за безработица настоящият жалбоподател е отговарял на изискванията на КСО за отпускането на парично обезщетение за безработица. От ТП на НОИ – П.*** е прието, че негов осигурител в периода от 30.09.2017 г. до 01.07.2018 г. е дружеството „***“ ЕООД – гр. П.*** с ЕИК ***, което е установено и от данните в Регистър на трудовите договори при НОИ /л.25/.

Във връзка с горепосочения осигурител /„***“ ЕООД – гр. П.***/ в ТП на НОИ - П.*** постъпил Сигнал вх. № 1130-13-106/12.04.2019 г. от сектор „Краткосрочни плащания“ /л.57/ и от ТП на НОИ – С.***град. В него се изразяват съмнения за злоупотреби и нарушения на осигурителното законодателство. По повод на сигнала директорът на ТП на НОИ – П.*** издал Заповед № ЗР-5-13-00573493/03.06.0198 г. /л.56/, с която възложил да се извърши проверка по разходите на държавното обещствено осигуряване на „***“ ЕООД – гр. П.*** от контролен орган на ТП на НОИ. В хода на същата са направени запитвания и е събрана информация от Дирекция „Инспекция по труда“ – П.*** относно подадени уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключени и прекратени трудови договори, и ТД на НАП – София, офис П.*** относно дейността на дружеството, стопанисвани от него обекти, извършвани данъчни ревизии и резултати от тях, относно лицето, подавало данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и за сключени трудови договори.

Установен е управителя на дружеството Б. С. Д. и са снети писмени обяснения от него.

Във връзка с извършващата се проверка Дирекция „Инспекция по труда“ – П.*** уведомила ТП на НОИ – П.*** за издадени на „***“ ЕООД – гр. П.*** Задължителни предписания № ЗД-1-13-00576924/10.06.2019 г. /л.38/ за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на лицата по приложен към тях списък /л.39/, сред които фигурират и имената на настоящия жалбоподател.

Задължителните предписания са връчени на управителя на дружеството Б. С.Д. на 10.06.2019 г. Определеният срок за изпълнението им е бил 20 работни дни от получаването и същият е изтекъл на 30.06.2019 г. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са заличени по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-18 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Въз основа на горното ръководителят на осигуряването за безработица е приел, че за жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване при „***“ ЕООД – гр. П.***. С оглед постъпилите данни и доказателства и на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО той издал Разпореждане № 131-00-1843-2/26.08.2019 г. /л.14/. С него отменил Разпореждане № 131-00-1843-1/17.12.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Ю.Е.В.. На същата дата издал и Разпореждане № 131-00-1843-3/26.08.2019 г. /л.13/, с което му отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО като приел, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Разпореждане № 131-00-1843-3/26.08.2019 г. е оспорено в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО с Жалба вх. № 1012-13-67/12.09.2019 г. Ръководителят на ТП на НОИ – П.*** разгледал същата в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО, произнесъл се с Решение № КПК-32/14.10.2019 г. /л.6/ и отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

В хода на съдебното му обжалване и за установяване наличието на фактическо основание за издаване на спорното разпореждане, ответникът е представил разпечатка на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя.

Жалбоподателят не е представил доказателства относно наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за издаване на заявения от него акт за отпускане на обезщетение за безработица, независимо от указаната му, съобразно чл. 170, ал. 2 от АПК, доказателствена тежест.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – П.***, направи следните правни изводи:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. № 1012-13-67/12.09.2019 г., подадена от Ю.В. по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на ТП на НОИ – П.***, и в посочения в същата разпоредба едномесечен инструктивен срок. Обективирано е в изискуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са фактическите и правни изводи, направените от него при осъществената контролна дейност. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя извода на издателя му за отсъствие на предпоставките по чл. 54а от КСО за издаване на административен акт за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Според настоящия съдебен състав решението на директора на ТП – П.*** на НОИ е правилно и законосъобразно. Правилен е изводът, че Разпореждане № 131-00-1843-3/26.08.2019 г. е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за безработица при ТП – П.*** на НОИ. Същото отговаря на изискването за писмена форма и съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. При провеждане на административното производство са спазени процесуалните правила, регламентирани в Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички относими факти и обстоятелства. Съответен на закона е изводът на административния орган за отсъствие на една от кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на заявения от жалбоподателя административен акт – разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица. Те са уредени в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно цитираната правна норма право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава.

В настоящия случай е спорно наличието на първата предпоставка. От представените и приложени към административната преписка доказателства е видно, че за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г. жалбоподателят няма качеството „осигурено лице“, тъй като е установено, че не е полагал труд при „***“ ЕООД – гр. П.***. Поради това той не е подлежал на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Такъв е и изводът на административния орган издал оспореното разпореждане, затова настоящият състав счита, че той е приложил правилно закона. Доказателства, сочещи на противното, не са представени от жалбоподателя, въпреки указанията на съда, дадени с Определение от 18.11.2019 г.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Ответникът е поискал присъждане на разноски и предвид извода относно изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Е.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение № КПК-32/14.10.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение – П.*** на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-67/12.09.2019 г. против Разпореждане № 131-00-1843-3/26.08.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 08.10.2018 г. до 24.01.2019 г. в размер на 9,00 лв./дневно, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Ю.Е.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение – П.*** на НОИ сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 119 от КСО, не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        СЪДИЯ:/п/