№ 5838
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110174462
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба насочена против АНТ. Б. Р., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане са да се постанови решение, с
което да се признае за установено че ответникът дължи сумите както следва:
2708,58лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия до имот с абонатен №
317481, представляващ ап. № 80, находящ се в /адрес/, за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 29.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 443,35лв. – мораторна лихва
за периода 15.09.2019г. до 20.10.2021г., 53,92лв. – цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата и 11,39лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2018г. –
20.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62100/2021 г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия от 2008 г., 2014 г. и 2016
г. е определен реда и срока, по който купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
/фирма/, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
1
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с
който предявените искове се оспорват. Навеждат се твърдения за недопустимост на
иска за главница за услугата дялово разпределение, както и претендираната мораторна
лихва върху нея, като в тази връзка ответникът излага, че легитимиран да получи
претендираните суми е фирмата за дялово разпределение, а не ищецът, поради което и
моли производството в тази част да бъде прекратено. Исковите претенции се оспорват
и като неоснователни. Ответникът оспорва да е потребител на топлинна енергия и в
тази връзка сочи, че по делото липсват доказателства, от които да е видно качеството
собственик или ползвател на имота. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва методиката, по която ищецът е начислявал суми за дялово
разпределение. Оспорва и претенцията за лихва върху главницата за топлинна енергия,
като счита, че не е изпаднал в забава, в тази връзка сочи още и че клаузите на чл. 33,
ал. 1 и ал.2 от ОУ са нищожни. Оспорва и правното основание на претенцията за лихва
върху дяловото разпределение, като счита, че липсват доказателства за поставянето на
длъжника в забава. Изрично се оспорва доказателственото искане на ищцовото
дружество за допускане на съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на
ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях
търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за
дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
2
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Претенциите са за доставена и незаплатена топлинна енергия за недвижим имот
с абонатен № 317481, представляващ ап. № 80, находящ се в /адрес/.
От представеното на л. 83 по делото копие на Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 18, том V/89г., се установява, че
ответникът е закупил новопостроено жилище № 80, находящо се в комплекс /адрес/.
От представеното копие на данъчна декларация /л.86/ се установява, че
ответникът е придобил именно жилището, за което от страна на ищеца се претендира
суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение,
доколкото данъчната декларация е подадена за жилище, представляващо ап. № 80,
находящ се в /адрес/ като в същата е посочен като документ за собственост именно
цитирания Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ, рег. № 18, том V/89г. /л.90/.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът
е имал качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на жилището.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 317481 е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно апартамент № 80,
находящ се в /адрес/ е бил топлофициран, че за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.,
ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с
качество посочено в исковата молба на стойност 2708,58 лв., както и че размерът на
лихвата за забава върху сумата от 2708,58 лв., за периода 15.09.2019 г. до 20.10.2021г. е
443,35лв.; че етажните собствениците на сградата, в която се намира процесният
апартамент са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение с
фирма /фирма/, което дружество за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г. е извършило
дялово разпределение на стойност 53,92лв., както и че мораторната лихва върху цената
на дяловото разпределение за периода 31.10.2018г. – 20.10.2021г. е 11.39лв.
Изложеното обуславя извода за основателност на претенциите, респективно
3
следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 29.10.2021г.,
респективно всички вземания станали изискуеми преди 29.10.2018г. са погасени по
давност, в случая погасено по давност е вземането за топлинна енергия за периода м.
05.2018г. – м.08.2018г.вкл.
За останалата част от периода м. 01.09.2018г. – 30.04.2020г., видно от
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, непогасеното задължение за
топлинна енергия е в размер на 2566.92лв., а размерът на дължимото се
възнаграждение за извършеното дялово разпределение за процесния период е 53.92лв.
С оглед изложеното следва извода за частична основателност на претенцията за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, а именно същата следва да бъде уважена
за сумата от 2566.92лв., като над този размер до максимално заявената сума от
2708.58лв. или в частта за разликата от 141.66лв. искът се явява неоснователен.
Претенцията за дялово разпределение се явява изцяло основателна, доколкото
според заключението на вещото лице дължимата се сума за исковия период е 53.92 лв.
за какъвто размер е предявен искът.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва върху задължението за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 20.10.2021г. е 425.66лв., до който размер
4
претенцията се явява основателна, като над тази сума до максимално претендирания
размер от 443.35лв. или за разликата от 17.69лв. акцесорната претенция се явява
неоснователна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 11.39лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 3217.24лв., уважената част е в размер
на 3046.50лв., респективно отхвърлената част е 170.74лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 888.34лв., от които
374.00лв. – такса в исковото производство, 300.00лв. – депозит за вещо лице, 100.00лв.
– юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 64.34лв. – държавна такса
в заповедното производство и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 841.19лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 200.00лв., от които 100.00лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 100.00лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
В представения на л. 119 по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 400.00лв., като при подписване
на договора в брой е платена сумата от 100.00лв., което отразяване за плащане на
сумата от 100.00лв. в брой, по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г.,
има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
С оглед изложеното на ответника следва да се признаят разноски в размер на
100.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Във връзка с възнаграждението в заповедното производство съдът намира за
необходимо да направи следното уточнение. Въпреки че от страна на ответника е
представен договор за правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 300.00лв., като е приложен документ за платени
по банков път 100.00лв. следва да се признаят и да се уважат разноски за адвокат в
размер на 50.00лв., поради следните съображения:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
5
на длъжника, в този смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение по чл.
414 ГПК от длъжника на същия се дължи възнаграждение за адвокат по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
50.00лв.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
В обобщение на ответника следва да се признаят доказани разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150.00лв., от които 100.00лв. в исковото
производство и 50.00лв. в заповедното производство.
С оглед отхвърлената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 7.96лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че АНТ. Б. Р.,
ЕГН **********, с адрес: /адрес/, ап. 80, дължи на /фирма/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл.
150 ЗЕ сумите както следва: 2566.92лв. – главница, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., за
имот с абонатен № 317481, представляващ ап. № 80, находящ се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, 425.66лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 20.10.2021г., 53.92лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 62100/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за доставена, но незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 141.66лв.
/разликата над уважената част до максимално претендирания размер/, иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия, в частта, за сумата от 17.69лв., както и иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва върху дяловото разпределение в размер на 11.39лв. за
периода 31.10.2018г. – 20.10.2021г., една част като погасени по давност, а друга част
като неоснователни.
ОСЪЖДА АНТ. Б. Р. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, разноски в заповедното и исковото
производство с оглед уважената част на претенциите в размер на 841.19лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на АНТ. Б. Р. , ЕГН **********, разноски за заповедното и исковото
производство с оглед отхвърлената част на претенциите в размер на 7.96лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – /фирма/.
6
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7