РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 12016 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 156657 от 02.07.2019 г., постановено
по гр. дело № 48421/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав, частично са
уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.С. Г. и Е.Ц.Б., пасивно субективно при условията на
разделност и кумулативно обективно съединени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието за установено,
че дължат по равно следните вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №11717/2018г. по описа на СРС,
40 състав: сумата от 115,37 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.01.2015г. до 30.04.2015г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********абонатен №272357, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.02.2018г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 29,01 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на всяко
просрочие до 05.02.2018г, като така предявените главен и акцесорен
установителни искове са отхвърлени за присъждане на стойността на доставена топлинна
енергия за разликата над сумата от 115,37 лева до пълния предявен размер от
482,76 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.12.2014г., а обезщетението за
забава върху главниците за посочения период, а именно за разликата над сумата
от 29,01 лева до пълния предявен размер от 120,86 лева, като погасени по давност.
Със същото решение
е и на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на
ищеца сумата от 150,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство, както и разноски в заповедното производство в размер на 18 лева, а ответното дружество е осъдено да
им заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 228,00 лв., представляваща
разноски в производството пред СРС.
Решението в частта, с която предявените пасивно субективно при условията на разделност
и кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били частично уважени срещу ответниците В.С. Г. и Е.Ц.Б. не е обжалвано от тях и е влязло в законна сила.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявените искове са били частично отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД,
чрез пълномощника си – юриск. С.Д., с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от дължими суми
са погасени по давност, сочейки че съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, раздел
IX от ОУ, дължимите суми следва да се заплащат в 45 дневен
срок, след изтичане на периода,за който се отнасят. Ето защо и вземанията по процесната
фактура **********
от 31.07.2015 г. ставали изискуеми едва на 16.09.2015 г., поради което и никое от претендираните вземания по
процесната фактура не било погасено по давност, доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 20.02.2018 г. По изложените съображения моли съда да отмени
решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове като присъди и
направените по делото разноски.
Въззиваемите - В.С. Г. и Е.Ц.Б., чрез полномощника им
– адв. С.П., с надлежно учредена представителна власт по делото, в законоустановения
срок са подали отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата по подробно
изложените съображения. Претендират и разноски.
Въззиваемият - „Б.“ ООД - третото лице
помагач на ищеца – не е подал отговор на въззивната жалба, и не изразява
становище по релевираните доводи във въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
По отношение на
единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват
на въззивната проверка, че за процесните вземания през за периода м. май 2014
г. - декември 2014 г., за които е издадена
фактура №********** от 31.07.2015 г., която съгласно чл. 33, ал. 1 от
общите условия на дружеството е станала изискуема през 16.09.2015 г. и
следователно сумата по тази фактура не е погасена по давност, следва да се
отбележи следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат, съответно издадената
в тази връзка фактура, не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а единствено до възникване
на ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
отнасящи се за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер
на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, т.е за
процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети
през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение
е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби
от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на
изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.05.2014 г. – м.
12. 2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 20.02.2018 г. и тригодишната погасителна давност
е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до
14.02.2015 г. г., като това обстоятелство не може да бъде променено от
последващо издаване на нова обща фактура №********** от 31.07.2015 г. Издаването
на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на
месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е
доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка,
т.е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято
изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.
Така мотивиран,
въззивният съд намира, че законосъобразно районният съд е приел за погасени по
давност вземанията за периода м.05.2014 г. – м. 12. 2014 г., като е уважил
претенцията само за заплащане на задълженията за топлинна енергия за периода м.
01.2015 г. – м. 04.2015 г.
Тъй като СРС е
достигнал до същите фактически и правни изводи обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
В полза на ответниците
по жалбата и
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителството в производството пред СГС по Договор за правна защита и съдействие
от 03.09.2019 г. в размер на сумата от
300,00 лв.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата
на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156657 от 02.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 48421/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплатят на В.С.Г., ЕГН **********, и Е.Ц.Б., ЕГН
**********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляващи възнаграждение за извършено процесуалното
представителството в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: