Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 465/13.7.2023г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII-и състав, в открито заседание на
14.06.2023 г. в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при
участието на секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1133 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 и сл. от
Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на А.Д.Г. ***
против решение № 1012-12-356#10 от 10.11.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ
Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00917380 от
31.05.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване
(ДОО). В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен като издаден при допуснати от административния орган
съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие
с материалноправни разпоредби. По същество се твърди, че при издаване на
административния акт не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като от административния орган погрешно е било прието, че
жалбоподателят не е осъществявала трудова дейност, въпреки сключения от нея
трудов договор. Също са изложени съображения за добросъвестност на
жалбоподателя при получаване на обезщетенията за трудова неработоспособност и
липса на доказателства в обратна насока.
Моли да бъде отменен
обжалваният акт и потвърденото с него разпореждане №
РВ-3-12-00917380/31.05.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО
в ТП НА НОИ – Пазарджик. Претендира разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
На жалбоподателя А.Д.Г.
са изплатени парични обезщетения във връзка с подадени данни по реда на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 02.05.2018 г. до 29.04.2019 г. (вкл.) и
представени удостоверения приложения № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото
на парични обезщетения към болнични листове 1. БЛ
№ Е20181717092 (първичен) – за периода от 28.05.2018 г. до
10.06.2018 г. (вкл.), 2. БЛ № Е20181689721 (продължение) – за периода
от 11.06.2018 г. до 10.07.2018 г. (вкл.), 3. БЛ № Е20181689919
(продължение) – за периода от 11.07.2018 г. до 20.07.2018 г. (вкл.) и
4. БЛ №Е20181717163 (първичен) – за периода от 21.07.2018 г. до
21.08.2018 г. (вкл.)
При извършена ревизия
от контролните органи на НАП в осигурителя „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко
Константиново, ЕИК ********* е установено, че дружеството не е осъществявало
търговска или друг вид дейност. Същото без правно основание подавало данни за
осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларации обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за
лицето А.Д.Г. за периода от 02.05.2018 г. до 29.04.2019 г., (вкл.).
Подадените по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни са заличени във връзка с
установеното при извършена проверка от контролните органи на НОИ с констативен
протокол №КП-5-12- 00720923 от 14.02.2020 г. и издадени задължителни предписания
№ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., които не са обжалвани от осигурителя в
14-дневния срок и са влезли в законна сила.
С оглед горните
констатации Ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –
Пазарджик е издал разпореждане № РВ-3-12-00917380 от 31.05.2021г, с което
указва на А.Д.Г. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение
поради общо заболяване за периода от 31.05.2018 г. до 21.08.2018 г. в
размер на 6 203,18 лева, от които 4 821,64 лева – главница и
1 381,54 лева – дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането.
Разпореждане №
РВ-3-12-00917380 от 31.05.2021 г. е изпратено на А.Д.Г. с писмо с обратна
разписка № ИД PS 4400 01BP2Q
I. Същата е оформена като получена от А.Д.Г. на 04.06.2021 г.
Жалба срещу
разпореждане № РВ-3-12-00917380 от 31.05.2021 г. е подадена до Директора
на ТП на НОИ – Пазарджик на 22.11.2021 г., с вх. № 1012-12-356 от
22.11.2021г., във връзка с което е издаден акт за прекратяване №
1010-12-356-1/15.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик. Актът е
обжалван от А.Д.Г. и с решение № 765/19.10.2022 г., постановено по
адм. дело № 1411/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик
същият е отменен и е върната
административната преписка на директора на ТП на НОИ Пазарджик за ново
произнасяне по съществото на спора. В резултат на новото разглеждане е издаден
оспореният административен акт, предмет на настоящото производство.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в установения за това преклузивен 14-дневен срок от активно
легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред
местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Разпоредбата на чл. 146 от АПК
задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на
съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на ТП на НОИ Пазарджик. Обективирано е в предписаната в
същата разпоредба писмена форма и е със съдържанието, регламентирано в чл. 59,
ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3
от КСО, означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените при
осъществената от горестоящия административен орган контролна дейност фактически
и правни изводи. От обстоятелствената част на оспорения административен акт
недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на първоначално постановения административен акт за наличие
на предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване получена
сума за осигурителни плащания – обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност. Формулиран е и ясен диспозитив. Актът съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който същият подлежи на обжалване.
В производството по издаване на
оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да съставляват основание за
отмяната му.
Въз основа на изложеното не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е съответно и на материалния
закон.
Директорът на ТП на НОИ Пазарджик правилно е приел, че разпореждането,
предмет на горестоящ административен контрол, е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното
териториално поделение на НОИ издава разпореждане за възстановяване на сумите
по ал. 1 и ал. 2 на чл. 114 от КСО. В настоящия случай разпореждане № РВ-3-12-00917380 от 31.05.2021 г. е издадено от
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП
на НОИ Пазарджик,
който именно е материално и териториално компетентният административен орган да
стори това по силата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Първоначалният административен акт е
издаден след проверка, извършена по реда на чл. 107 от КСО, в хода на
която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на
подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 1, т. 1 от КСО от
осигурителя „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД поради заличаване, включително по отношение на жалбоподателя.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба
№ Н-8/29.12.2005 г., при наличие на предвидените в същата норма
предпоставки – неизпълнение на предписанието от неговия адресат в указания му
срок. Заличените данни касаят периода от 01.05.2018 г. до
30.09.2018 г., в който период жалбоподателята е ползвала отпуск за
временна неработоспособност поради общо заболяване по процесните болнични
листове.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО
създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо
възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. За осигурено лице съгласно
§ 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ. От анализа на цитираните разпоредби следва извода, че за да
придобие качеството „осигурено лице“ по смисъла на КСО следва лицето реално да
осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, няма качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани
данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. 3ащитими са единствено реално
възникнали трудови и осигурителни права. В този
смисъл напр. решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 5755/2019 г. на ВАС; решение № 16555 от 4.12.2019 г. по
адм. дело № 8906/2019 г. на ВАС и др.
С оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че административният орган правилно е приел, че в случая за
жалбоподателя не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. Макар и по делото да са представени доказателства за
сключен трудов договор между Г. и „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, твърденията на последната
за действително извършвани трудови функции по трудовото правоотношение не са
доказани. Наличието на трудов договор и съпътстващи го документи във връзка с
изпълнението на особените изисквания на КТ по неговата регистрация не е
достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат
да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна
неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност.
Жалбоподателят не ангажира писмени доказателства съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за реално осъществявана от
работника трудова дейност като отчетна/присъствена форма на участвалите в трудовата
дейност работници, документи, измерващи положеното количество труд, ведомости
за работни заплати или др. От приетите по делото ведомости за работни заплати
за месеците юни, юли и август не би могло да се направи обоснован извод, че
лицето реално е осъществявало трудова дейност преди настъпване на трудовата
неработоспособност, тъй като същите се отнасят за процесния период.
С оглед изложеното съдът намира, че
жалбоподателят не е извършвала трудова дейност при осигурителя „ДЕЗА ЛУКС“
ЕООД, с който твърди да е в трудово правоотношение, не е осигурено лице според Закона - тъй като не е
доказано упражняването на трудова дейност -, поради това не е осигурена за
осигурителен риск „временна неработоспособност“. Предвид това не й се дължи и
обезщетение за такъв осигурителен риск. В случая се касае за недобросъвестност
и получените суми подлежат на възстановяване съобразно регламентацията на чл. 114,
ал. 1 от КСО. В този смисъл напр. решение № 3963 / 29.03.2021 г. по адм.
дело № 12730/2020 г. на ВАС, VI отд., решение № 8130/05.07.2021 г. по адм. дело №
4627/2021 г. на ВАС, VI отд., решение № 9728/02.11.2022 г. по адм. дело №
2568/2022 г. на ВАС, VI отд., решение № 4739 от 17.05.2022 г. по адм. дело № 274/2022 г.
на ВАС, VI отд.,
решение № 11220/07.12.2022 г. по адм. дело № 3524/2022 г.
на ВАС, VI отд.,
решение № 11305 от 08.12.2022 г. по адм. дело
№ 2396/2022 г. на ВАС, VI отд., и др.
С оглед на
гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за
правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на правния спор
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определено съобразно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, което да бъде възложено в тежест на
жалбоподателя.
Затова и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд
– Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Г., ЕГН********** *** против решение № 1012-12-356#10 от 10.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик.
ОСЪЖДА А.Д.Г.,
ЕГН********** *** да заплати на Националния осигурителен институт разноски в
размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му.