РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Бургас, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100502049 по описа за 2021 година
С решение № 1133 от 7.10.2021г. по гр.д.№1919/2021г. на Районен съд- Бургас е
прието за установено по отношение на Й. Й. П. от гр. Бургас, че съществува вземане в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ АД със седалище във Франция, действащо чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ със седалище гр.София, в
размер на 199 лв.- главница по договор за потребителски кредит №CREX- 17688543 от
16.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.11.2020г. до
изплащане на вземането, като иска е отхвърлен за разликата над присъдената сума до
пълния заявен размер от 207,96 лв. С решението са отхвърлени и исковете за установяване
вземанията на ищеца спрямо ответника за 24,36 лв.- възнаградителна лихва за периода от
1.04.2020г. до 1.09.2020г., както и за сумата от 10,56 лв.- мораторна лихва за периода от
1.05.2020г. до 16.11.2020 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство-
61,53 лв., както и 307,65 лв.- разноски в исковото производство.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№ 21880/27.10.21г. по описа на РС-
Бургас, подадена от адв. Бианета Палазова от БАС, особен представител на ответника Й. Й.
П..
С нея решението е обжалвано изцяло, с оплаквания, че е незаконосъобразно и
немотивирано. Сочи се, че съдът е постановил решението като е изразил становище
единствено относно необходимото съдържание на договора, с оглед неговата
1
действителност. Намира, че дори в тази му част съдът е направил грешни фактически
констатации, поради което решението му подлежи на преразглеждане. Относно начина на
формиране на разходите по договора и включването им в общата дължима сума по кредита,
съдът неправилно приел, че съгласно цитираните от него разпоредби не се съдържа искане
за посочване на начина на тяхното образуване, а същите следвало единствено да бъдат
включени като количествено измерение в размера на сумата и съдържанието на договора.
Според въззивника, в т.1 от раздел „Условия на договора“ страните ясно изразили съгласие,
че визираните от съда с решението разходи, включително ГПР и др. са включени в
отпуснатия от ищеца кредит като същите, дори при твърдяната от съда неяснота /който
извод не се споделял от ответника/, представляват част от определените от страните
анюитетни вноски при фиксиран лихвен процент. Ето защо въззивникът счита, че в
противен случай, според приетото в решението, съдът е следвало да уважи като дължима
чистата сума без непризнатите от него лихви, която е в пъти по-малка от присъдената.
По отношение застрахователната премия се сочи, че същата представлява част от
необходимото съдържание на договора, но не е част от общата дължима сума по кредита,
поради което е посочена отделно в договора. Заявява, че същата не подлежи на приспадане
като разход по същия, а представлява преюдициално правоотношение, относно което
ответникът се задължил да изплати, с оглед защитата на своите права по кредита при
настъпване на определени обстоятелства и събития, които биха довели до неизпълнение на
договорни задължения не по вина на същия, в какъвто смисъл бил и ЗПК.
Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Въведено е оплакване, че съдът не е допуснал поисканите от ответника доказателства
за установяване на твърдените от последния факти за плащане или обстоятелства, настъпили
след подаването на исковата молба. Тези доводи не били разгледани, като решението не
съдържало мотиви относно причината за това. Заявява, че възражението за прихващане и
наличието на обстоятелства, които могат да покрият дълга на друго основание са
доказателства, относими към спора и тяхното недопускане представлява съществено
процесуално нарушение, опорочаващо постановеното решение.
Моли решението да бъде отменено.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от юрисконсулт Петко Палазов – процесуален представител на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ АД със седалище във Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, КЧТ. С него жалбата се оспорва като неоснователна.
Въззиваемата страна намира, че обжалвания съдебен акт е правилен, допустим и
законосъобразен. Първоинстанционният съд достигнал до правилния извод, че исковата
претенция е доказана по основание и размер, предвид представените писмени
доказателства, кредитирани от съда.
Моли да му се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
2
законоустановения срок, от особен представител на страна, която има правен интерес да го
обжалва в частта, с която исковете против ответника са уважени. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
На въззивника са дадени указания да установи правния си интерес от обжалване на
решението в частта, с която исковете против него са отхвърлени /предвид петитума, с който
решението се обжалва в неговата цялост/, но тези указания не са изпълнени в дадения срок.
Не е постъпило и уточнение, че решението се обжалва само в частта, с която исковете са
уважени.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че в частта, с която исковете против
ответника са отхвърлени, въззивната жалба е недопустима, поради което следва да бъде
върната, а в тази му част въззивното производство следва да бъде прекратено като не
допустимо.
В останалата част – с която исковете за главницата и за законната лихва са уважени,
въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- за установяване на вземания на ищцовото
дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А- сега въззиваем, против ответника Й. Й.
П., за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №261117/3.12.2020г. по ч.гр.д.
№7678/2020г. по описа на РС-Бургас. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният
съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с
указанията на съда е връчено на заявителя на 22.02.2021г., а исковата молба е предявена на
18.03.2021г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.
С оглед изложеното, за ищеца е налице правен интерес от настоящото производство,
като същото е допустимо.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. със седалище във Франция,
действащо чрез клона си в България, твърди, че на 16.02.2020г. с ответника са сключили
договор CREX- 17688543 за кредит за покупка на стоки и услуги на изплащане за срок от 6
месеца, обхващащ периода от сключването му до 1.09.2020г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размера на вноската и размера
на оставащата главница. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД превело сумата за
закупуване на стоки директно на упълномощения търговски партньор, от който ответника
закупил стоката, с което изпълнило задълженията си по договора за кредит. От този момент
за ответника възникнало задължението да погаси кредита на 6 месечни погасителни вноски
в размер на 38,72 лв. Въз основа на индивидуалният кредитен профил на ответника бил
определен годишният процент на разходите, като била посочена и общата стойност на
плащанията. Сочи се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора /чл.2/, която
се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. Годишният лихвен процент
бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се
прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Годишният процент на
3
разходите показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент
по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР
представлявал общата цена на кредита за потребителя , изразен като годишен процент от
сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.
Лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляването на лихвения процент била датата на подписването на договора при
допускането, че годината има 365 дни и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него. В чл.3 от договора било предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забавата е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1.01., съответно от 1.07
на текущата година плюс 10% Лихвените проценти, в сила от 1.01. били приложими за
първото полугодие, а тези, в сила от 1.07- за второто. Обезщетението за забава се
изчислявало на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения се равнява на
1/360 част от годишния размер, определен по горепосочения начин.
Ответникът преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит
на 1.04.2020г., към която дата не били заплатени никакви погасителни вноски.
На основание чл.3 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в случая е 1.05.2020г., от която
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. За настъпилата предсрочна
изискуемост от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на
10.09.2020г.
Дължимата главница била в размер на 207,96 лв., а възнаградителната лихва за
периода от 1.04.2020г. до 1.09.2020г.- 24,36 лв. За периода от настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита- 1.05.2020г. до 16.11.2020г. ответникът дължал и лихва за забава в
размер на 10,56 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира за установяване на
вземанията си към ответника за посочените суми, като претендира и присъждане на
разноски, включително за заповедното производство.
При условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли да бъде
разгледан осъдителен иск за горепосочените суми, като се приеме, че исковата молба има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване
на препис от исковата молба на ответника.
Ответникът, представляван от особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е
подал писмен отговор в законоустановения срок, чрез адв.Палазова. С него не се оспорва
сключването на договора между страните, както и задължението на ответника да върне
сумата от 207,96 лв. съгласно погасителен план на вноски на определен падеж. Излага
становище, че искът е вероятно неоснователен, като мотивира бланкетните си възражения с
4
възникналата извънредна ситуация в страната и наложените противоепидемични мерки,
липсата на връзка с клиента и невъзможността да ангажира доказателства за извършено
плащане или такива опровергаващи съществуването на договора. На първо място счита, че
задължението в посочения размер е вероятно съществуващо, но не е изискуемо, тъй като
съгласно ЗМДВИП ответникът не е в забава за плащане. Затова намира, че за ищеца не е
налице правен интерес от иска до отпадане на мерките. Направено е искане да бъде
издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация за наличие
или отсъствие на данни за безработица и/или периоди на болнични дни по отношение на
ответника през периода на договора, което да послужи пред ТД на НОИ и ТД „Бюро по
труда“. Направено е бланкетно възражение за прихващане срещу предявеното вземане. В
тази връзка е направено искане ищецът да представи справка /извлечение на наличността по
кредитната карта, издадена във връзка с договора за кредит, от който черпи права.
Районният съд не е докладвал постъпилия отговор /нито в проекто- доклада, нито в
съдебно заседание/ и не се е произнесъл по направените доказателствени искания. Приел е в
доклада си, че е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.72 ЗЗД и чл.86
ЗЗД. Делото е приключило в едно съдебно заседание, в отсъствие на страните и
процесуалните им представители, които са представили писмени становища /това на
ответната страна е постъпило в деловодството на съда след приключването на съдебното
заседание /.
С решението си районният съд е уважил частично иска за главницата, като е приел за
установено вземането на ищеца против ответника за главницата до размер от 199 лв., ведно
със законната лихва от 30.11.2020г. до изплащане на вземането, като искат за главницата е
отхвърлен за горницата над уважения размер до претендирания размер от 207,96 лв.
Отхвърлил е също установителният иск за възнаградителната лихва, както и за мораторната
лихва.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора е
посочен само крайния размер на ГПР- 39,90 %, без да са описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника и по какъв начин е формиран ГПР, поради което е счел за
невъзможно да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира той и дали са
в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Приел е също, че дължимата
застрахователна премия по сключената към договора застраховка „сигурност на
плащанията“ в размер на 8,96 лв. неминуемо също представлява разход, който е следвало да
бъде включен в ГПР, но от съдържанието на договора не може да бъде направен
категоричен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, което според съда
създава основателно съмнение относно посочване в договора на ГПР, който е по-нисък от
действителния такъв. Този извод се потвърждавал от стандартният европейски формуляр, в
който било посочено, че общия размер на кредита е 207,96 лв., в която сума била включена
и застрахователната премия от 8,96 лв., което предпоставяло извод, че и въпросната премия
се олихвява с възнаградителна лихва от 34,04%, макар че в СЕФ било посочено, че разходи
за застраховки или други допълнителни услуги не са предвидени.
5
Въпреки извода за недействителност на ДПК, съдът е приел, че на основание чл.23
ЗПК и в този случай потребителят дължи чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Като е констатирал, че чистата стойност на усвоения от
ответника финансов ресурс е 199 лв., съдът е приел, че искът за главницата е основателен до
този размер, а за останалите претендирани суми е счел, че исковете са неоснователни.
На основание чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество:
Въззивникът оспорва фактическите и правни изводи, въз основа на които районният
съд е преценил, че договорът за кредит е недействителен, който извод е изцяло в интерес на
въззивника П., тъй като въз основа на него са отхвърлени претенциите на въззиваемото
дружество за установяване вземанията за възнаградителна и мораторна лихва и е уважен
единствено установителният иск за главницата и то до размера на чистата стойност на
кредита, равняваща се на стойността на вещта, като е изключена стойността на
застраховката. Макар и да е обжалвал цялото решение, дори в частта, с която исковете
против ответника са отхвърлени /което е недопустимо предвид липса на правен интерес/,
въззивникът няма право да обжалва мотивите на съдебния акт, след като той я
удовлетворява като краен резултат, както е в случая- така т.18 от ТР №1/4.01.2001г. по т.д.
№1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Това е така, понеже няма жалба от действително засегнатата от
решението на БРС страна- кредитора по ДПК, който е санкциониран с най- тежките
последици, а именно- лишаване от печалбата по договора, който е бил изпълнен от него. С
оглед изложеното е безпредметно да се преразглеждат фактическите и правни констатации
на БРС относно съдържанието на договора и съответствието му с изискванията на ЗПК,
доколкото дори и да достигне до различни правни изводи- тези, които се поддържат от
въззивната страна /макар и в нейн ущърб/, а именно- че договорът отговаря на изискванията
на ДПК и е действителен, въззивната инстанция не би могла да промени крайния изход на
делото, предвид забраната да се влошава положението на обжалващия- така чл.271, ал.1,
изр.2 от ГПК.
Основателно е оплакването в жалбата, че съдът не се е произнесъл по
доказателствените му искания, което представлява съществено процесуално нарушение.
Въззивникът обаче не е поискал събирането на тези доказателства от въззивната инстанция,
поради което не може да се направи различен извод от този на първата инстанция, а именно,
че ответникът - сега въззивник, не е платил нито една вноска по кредита, както се твърди в
исковата молба. Следва да се отбележи обаче, че доказателствените искане за събиране на
данни от НОИ и Бюрото по труда /направени пред БРС/ за евентуална безработица или
временна нетрудоспособност на ответника са ирелевантни за предмета на делото, тъй като
предвид разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД, длъжникът не се освобождава от отговорност,
поради липса на парични средства. Неоснователно е и твърдението на въззивната страна,
изложено в отговора, че задължението по кредита не е било изискуемо, предвид обявеното
6
извънредно положение, а впоследствие- извънредна обстановка, тъй като макар и според
погасителния план част от вноските да е следвало да бъдат заплатени по времето, когато
съществува забраната на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение…, към момента на образуването на заповедното производство- 30.11.2020г.,
всички задължения на въззивника по договора за кредит са били изискуеми, а пречките за
събирането им по съдебен ред- отпаднали.
Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че не е разгледано възражението
за прихващане, направено с отговора на исковата молба. В тази връзка следва да се посочи,
че то е абсолютно неясно- няма конкретни твърдения за основанието и размера на
твърдяното насрещно вземане на ответника спрямо ищеца, а същите не могат да се
предполагат от съда. Доколкото по делото няма каквито и да било данни за погасени от
ответника вноски по кредита, не би могло да бъде извършена и компенсация с такива.
Ето защо, поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която е прието, че съществува вземане на въззиваемото дружество спрямо
въззивника за сумата от 199 лв., ведно със законната лихва.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски- 150 лв. за възнаграждение за особения представител за въззивната
инстанция и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1133 от 7.10.2021г., постановено по гр.д.№ 1919 по
описа на Районен съд- Бургас за 2021г. В ЧАСТТА, с която е прието за установено по
отношение на Й. Й. П. от гр. Бургас, че съществува вземане в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ АД със седалище във Франция, действащо чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ със седалище гр.София, в размер на 199 лв.-
главница по договор за потребителски кредит №CREX- 17688543 от 16.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 30.11.2020г. до изплащане на вземането.
ВРЪЩА въззивната жалба на адв.Бианета Палазова, действаща в качеството на
особен представител на Й. Й. П., срещу решение № 1133 от 7.10.2021г., постановено по
гр.д.№ 1919 по описа на Районен съд- Бургас за 2021г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете за: за разликата над присъдения размер на главницата от 199 лв. до пълния заявен
размер от 207,96 лв. ; за сумата от 24,36 лв.- възнаградителна лихва за периода от 1.04.2020г.
до 1.09.2020г., както и за сумата от 10,56 лв.- мораторна лихва за периода от 1.05.2020г. до
16.11.2020 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№2049/221г. на Бургаския
окръжен съд в тази му част като недопустимо.
ОСЪЖДА Й. Й. П. ЕГН: ********** от гр. Бургас, ул. „Индустриална” №54 да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ АД със седалище във Франция,
7
действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, КЧТ със седалище
гр.София, сумата от 250 лв., представляваща разноски по в.гр.д.№2049/2021г. по описа на
Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8