Решение по дело №42/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 125

 

Гр.Сливен, 24.06.2020 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 42 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Рейсинг Груп - 2011“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Г.С.Раковски“ № 17, ет.2, офис № 5, ЕИК*********, представлявано от Н. К. С., чрез адв. Е.Д.–***, със съдебен адрес ***, подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-618-0344926 от 10.12.2019 г., издадена от Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски обект – б.. „М.", находящ се в: г. С., ж.к. Д., бл.**, стопанисван от „РЕЙСИНГ ГРУП - 2011" ООД, с ЕИК: ********* и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на закона, както и при липса на кореспонденция на така оспореният административен акт с целта на закона. Счита, че: посочените в заповедта като нарушени норми на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, както и твърдяното нарушение не може да се вмени във вина на оспорващото дружество, тъй като в търговския обект е било инсталирано и използвано фискално устройство модел „DAISI eXPERT", модел 01-KL („Дейзи технолоджи"), одобрен със свидетелство на БИМ N: 609/18.07.2011 г. и визираното фискално устройство е било надлежно регистрирано в приходната администрация (НАП) на 27.12.2018 г., за удостоверяване на който факт представя заверен екземпляр от Свидетелство за регистрация на фискално устройство N:*********/27.12.2018 г. с отразен в него текст, според който „Фискалното устройство е регистрирано в приходната администрация с потвърждение N: 3088556. Представя и  надлежно сключен сервизен договор N: *********, валиден от 27.12.2018 г. до 28.12.2019 г. с „АГЕНЦИЯ КОМПАС" ООД. Посочва, че към датата на подаване на жалбата и преди връчването на заповедта на проверяващия екип е заявено, че считано от 13.12.2019 г. в търговският обект е въведено ново фискално устройство, модел ЕКАФП „DATECS DP – 150, надлежно регистрирано в приходната администрация с потвърждение N: 4369106 от 13.12.2019 г.. Моли оспорената заповед да бъде отменена. 

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Административният орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от у. п. п. гл. юриск. Д., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена, счита оспорената заповед за законосъобразна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-618-0344926 от 10.12.2019 г., издадена от Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски обект – б.. „М.", находящ се в: г. С., ж.к. Д., бл.**, стопанисван от „РЕЙСИНГ ГРУП - 2011" ООД, с ЕИК: ******** и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

На 07.12.2019 г. 23:09 часа в хода на извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – б.. „М.", находящ се в: г. С., ж.к. Д., бл.** , стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 01.04.2019 г., с което е допуснато нарушение на разпоредбите в цитираната Наредба. При проверката е установено, че: лицето е длъжно да използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, съгласно техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006г.; при извършена контролна покупка е издадена фискална касова бележка, която не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/2006г. (липса на двумерен баркод „QR код"), тъй като в работещият обект няма монтирано и въведено в експлоатация ФУ от одобрен тип, което да отговаря на техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006г. Резултатите от проверката са обективирани и удостоверени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0344926 от 07.12.2019 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Въз основа на установените факти, административният орган е приел, че оспорващият използва фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, с което е нарушил чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, включително и наличие на непогасени публични задължения; висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на нарушението във времето.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед, издадена от Началник сектор „Мобилни групи“ – Бургас, Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП и Заповед № ЗИУ-853/22.06.2018 г. на Главен секретар на НАП.

При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.

В чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Въз основа на законовата делегация, от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и техническите изисквания съгласно приложение № 2. А съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.

В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено, че в търговския обект има монтирано и работещо фискално устройство, но неотговарящо на изискванията за одобрен тип. Жалбоподателя твърди и представя Свидетелство за регистрация на фискално устройство N:*********/27.12.2018 г. с отразен в него текст, според който „Фискалното устройство е регистрирано в приходната администрация с потвърждение N: 3088556, както и сключен сервизен договор N: *********, валиден от 27.12.2018 г. до 28.12.2019 г. с „АГЕНЦИЯ КОМПАС" ООД. Съгласно чл. 8, ал. 1,  от Наредба Н-18/13.12.2006 г.  фискалните устройства трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2. Установено е, че фискалната касова бележка не съдържа двумерен баркод „QR код", съгласно т. 4. от Приложение № 1, а именно, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредбата. Съгласно § 8 от ПР на НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 7 и 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г., бр. 49 от 2010 г., бр. 48 и 64 от 2011 г., бр. 7, 27, 54, 78 и 102 от 2012 г., бр. 40 от 2013 г.; Решение № 5079 от 2013 г. на ВАС на Република България – бр. 93 от 2013 г.; бр. 111 от 2013 г., бр. 14, 44, 49, 54, 66 и 83 от 2015 г.; Решение № 6046 от 2015 г. на ВАС на Република България – бр. 83 от 2015 г.; бр. 84 от 2015 г., бр. 44 и 76 от 2017 г., бр. 80 от 2018 г.) Лицата, които използват ЕСФП, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 март 2019 г. Следователно към 01.04.2019 г. дружеството жалбоподател не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 01.04.2019г.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършената проверка, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.

С оглед на изложеното, следва да се приеме за доказано обстоятелството, че използваното в обекта ФУ не отговаря на действащите към момента на проверката нормативни изисквания.

В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изчерпателно са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни. Налице е хипотеза, според която такава ПАМ се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология – чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Тази правна норма не предоставя възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в хипотезата юридически факти. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Предвид изложеното, съдът приема, че в разглеждания случай са налице както фактическите, така и правните основания, посочени от административния орган при издаване на оспорената заповед. Налице е използвано от търговеца фискално устройство, което не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Определеният срок на действие на принудителната административна мярка- запечатване на обекта за срок от 30 дни, е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност, създадена организация на работа, която позволява оборота да не се отчита през одобрен тип ФУ, както и наличието на непогасени публични задължения в размер на 65 667, 19 лева към 09.12.2019 г.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл. 22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

С оглед на изложеното, приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. 

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Рейсинг Груп - 2011“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Г.С.Раковски“ № 17, ет.2, офис № 5, представлявано от Н. К. С., подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-618-0344926 от 10.12.2019 г., издадена от Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на „Рейсинг Груп - 2011“ ООД, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – б.. „М.", находящ се в: г. С., ж.к. Д., бл.**, стопанисван от „РЕЙСИНГ ГРУП - 2011" ООД, с ЕИК: ********* и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни.

ОСЪЖДА „Рейсинг Груп - 2011“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Г.С.Раковски“ № 17, ет.2, офис № 5, представлявано от Н. К. С., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

              

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :