Решение по дело №242/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 81
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20231800600242
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. С., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Елизабета Д. Николова
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231800600242 по описа за 2023 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда № 25 /30.11.2022г., постановена по НОХД № 507/022г. по
описа на РС Б..
По силата на посочената по-горе присъда съдът е признал подсъдимия
П. Х. Н., роден на 11.08.1972 г. в гр. С., българин, български гражданин, със
средно образование, женен, работещ като шофьор в търговско дружество „Д.“
АД, неосъждан, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., общ. С., обл. С., ж.к.
„О.“ № , вх. , ет. , ап., с ЕГН: **********, за виновен,В ТОВА, ЧЕ на
23.03.2020 г., около 17,30 часа, на автомагистрала „Хемус“, в района на 62
км., в платното за движение в посока от гр. С. към гр. В., в землището на общ.
П., обл. С., при управление на моторно превозно средство - тоВ. композиция,
състояща се от товарен автомобил, марка „Скания“ , модел „Р124 ЛБ“, с per.
№ ., с прикачено към него ремарке, марка „ГК Груененфелдер“, модел „ЛА 18
Б“, с per. № ., собственост на търговско дружество „Т. С Т.“ ЕООД, с ЕИК: .,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1,т. 1 от ЗДвП:
„Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да
1
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, чл. 20, ал. 2
от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението “,
като при движение с несъобразена с пътните и метеорологичните условия
скорост от около 90 км/ч., е изгубил управление над автомобила, ударил се
последователно в дясната и лявата предпазна мантинела на пътя, в резултат
на което се преобърнал на платното за движение и по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди на тоВ.та композиция и
превозвания товар, както следва:
- на товарен автомобил, марка „Скания“, модел „Р 124 ЛБ“, с per. № .,
собственост на търговско дружество „Т. С Т.“ ЕООД, с ЕИК: ., имуществени
вреди в размер на 1 757,00 (хиляда седемстотин петдесет и седем) лева,
- на ремарке, марка „ГК Груенефелдер“, модел „ЛА 18Б“, с per. № .,
собственост на търговско дружество „Т. С Т.“ ЕООД, с ЕИК: ., имуществени
вреди в размер на 454,00 (четиристотин петдесет и четири) лева,
- на товар, собственост на търговско дружество „А.“ ООД- движими
вещи, подробно посочени в диспозитива на присъдата на обща стойност 31
664.78 лева, престъпление по чл.343,ал.1 , б.“а“ НК, но на основание чл.78а
НК ГО Е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание -глоба в полза на държавата - в размер на 1500
лева.
Със същата присъда подсъдимият П. Х. Н. (със снета самоличност) на
основание чл. 343г вр. 343б, ал. 2 НК е лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК на управление на МПС за срок от ЧЕТИРИ месеца.
С присъдата е постановено вещественото доказателство- тахошайба да се
пази до приключване на делото във всички инстанции, а след приключването
му- да бъде унищожено.
В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
2
Присъдата е атакувана от и защитника на подсъдимия П. Н.- адв. К. М., с
жалба, според която атакуваната присъда се определя като незаконосъобразна
и неправилна , постановена в нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени присъдата на РС Е. и да
постанови нова такава, по силата на която да признае подсъдимия Н. за
невиновен, като го оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 343 ал.1, б.“а“ НК.
В допълнение, съставляващо неразделна част от въззивната жалба, излага
подробни съображения в подкрепа на оплакванията си, изложени в
първоначалната жалба, жалбоподателят възразява против начина, по който е
протекло производството, отказа на съда да разгледа делото и да събере
сочените от РП доказателства на ценене на доказателствата, недопускането на
поискани от защитата и подсъдимия доказателства, в ущърб на правото му на
защита, както и и формиране на вътрешно убеждение на РС за релевантните
факти по делото. Твърди се допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на мотиви и в съществена част на присъдата- касателно
необходимостта, основанието и размера на наложеното наказание „лишаване
от право да управлява МПС“, наред с наказанието глоба- наложено по
административен ред.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа оплакванията
си, съдържащи се в жалбата и аргументите- доводите, които ги обосновават.
В съответствие с изложеното отправя искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, по силата на която да признае за невиновен
подсъдимия и да го оправдае изцяло по повдигнатото против него обвинение
по чл. 343,ал.1 б.“а“ НК- за извършено престъпление по транспорта, от което
са причинени значителни имуществени вреди.
Алтернативно – отправя искане за отмяна на присъдата на РС Б. и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като се
позовава на възприетото от константната съдебна практика на ВКС
становище, че липсата на мотиви в съществена част на присъдата, следва да
се приема за цялостна липа на мотиви, която препятства узнаването на
вътрешното убеждение на решаващия съд и начина на неговото формиране,
поради което в съществена степен уврежда правото на подсъдимия да се
3
запознае със съдебния акт и надлежно да го обжалва, като противопостави
собствени доводи и аргументи.
Подсъдимият не се явява в заседанието пред въззивната инстанция.
Заключението на представителя на СОП е, че атакуваната присъда от
страна на подсъдимия и защитника му, представлява правилен и
законосъобразен, както и – процесуално годен съдебен акт, поради което
застъпва становище за потвърждаване на присъдата на РС Б., а жалбата- да
бъде оставена без уважение като изцяло неоснователна.
Въззивният съдебен състав – след като разгледа жалбата на заявените
основания и извън това- по собствен почин осъществи цялостен служебен
контрол по чл.314,ал.1 НПК по отношение на атакуваната присъда, в
съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:
Бланкетното и лишено от конкретна аргументация становище на
представителя на СОП в хода на въззивното заседание по същество на делото,
за процесуална годност на атакувания с жалбата съдебен акт не би могло да
бъде споделено.
Във всички случаи на инстанционен контрол въпросът за процесуалната
годност и съответствие с императивните правила и норми в НПК,
обезпечаващи разписаните процедури на провеждане на съдебно следствие,
на предоставяне на възможност на страните да упражнят правото си при
провеждане на същото при събирането и проверка на доказателствата по- и
против повдигнато обвинение, начина на преценка на събраните
доказателства и излагането на съображения, удостоверяващи ясно и пълно
волята на решаващия орган, е предварителен. Въззивната инстанция би могла
да се произнася по въпросите на фактическата обоснованост на обвинението,
на правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на
наложеното по вид и размер наказание едва когато констатира липса на
противоречие с процесуалния закон при постановяване на
присъдата/решението на предходната инстанция.
В закона ясно и категорично е определена последицата от допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно- отмяна на
контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане , за
отстраняване на допуснатото процесуално нарушение , посредством
„законосъобразно повтаряне на порочните процесуални действия“ ТРОСНК 2
4
/2002г. с докладчик зам. Председател на ВКС съдия Р. Н.. Допуснатото
процесуално нарушение ще е винаги съществено когато препятства
упражняването или упражняването в пълен обем на правомощията, включени
в правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и на
неговия защитник. Много често същественото процесуално нарушение
конфронтира с основните начала на правото, обезпечаващи
законосъобразното упражняване на правата на страните и участниците в
процеса, като най- съществен сред тях е правото на защита на подсъдимия с
всички гаранции, които процесуалният закон предоставя за упражняването
му.
В конкретния случай – внимателния прочит на НОХД № 507/2022г. на
БРС, налага извода за недопустимо смесване на две съвсем различни
процедури – производство по общия ред, инициирано от внесен в съда за
разглеждане обвинителен акт и диференцираната процедура по глава 28 НПК
за административно наказателна отговорност, инициирана с мотивирано
предложение от РП за освобождаване от наказателна отговорност и прилагане
на адсминистративно-наказателна такава, за деяния със значително по-ниска
степен на обществена опасност, когато са налице предпоставките за това.
Независимо от крайната последица –налагане на административно наказание
на привлеченото към отговорност лице, но пътя, по който се достига до този
резултат е съвсем различен, при двете производства. Производството по
исков ред задължава решаващия съд да проведе нормално съдебно следствие
с пряко и непосредствено събиране и проверка на представените от
прокуратурата доказателства в условията на устност и непосредственост, при
гарантирана публичност в съдебното заседание, реципрочно предоставяйки
възможности на защитата да оборва представените от обвинението
доказателства и да посочи и поиска събирането на собствени такива. С
крайният си съдебен акт, в случай, че намери че са налице предпоставките на
чл.78а НК, съдът признава подсъдимия за виновен за извършеното деяние, но
заменява предвидената по закон отговорност за престъпление с
административно наказание, налагайки глоба в предвидените по чл.78а, ал.1
НК размери.
При положение, че се касае за престъпление, изразяващо се в
причинаяване на значителни имуществени вреди на две самостоятелни
пострадали от престъплението юридически лица, неправилна и необоснована
5
е преценката на РС Б. да разгледа делото по реда на глава 28 НПК. С това
свое решение съдът не просто е нарушил процедурата, но в същото време,
приобщавайки доказателствата във вида, в който са били събрани на
предварителната фаза, е лишил подсъдимия и неговата защита да участват в
събирането и проверката на доказателствата, в разпита на свидетели и вещи
лица, което е съществена част от правомощията, изпълващи с конкретно
съдържание правото на защита. Това обстоятелство рефлектира и върху
възможността за изграждане на собствена защитна позиция и
противопоставянето и на позицията на държавното обвинение. Ето защо-
касае се до съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна.
Не на последно място- провеждането на производството по общия исков
ред не е по-неблагоприятно за подсъдимия, т.к. не съществува пречка с
присъдата наказателната отговорност да се замени с административно-
наказателна такава и да бъде наложена глоба като основно наказание, в
случай, че съдът констатира, че са изпълнени изискванията на чл.78а НК.
Подсъдимият и неговата защита, обаче, няма да бъде лишен от възможност да
участва при събирането и проверката на доказателствата в централната фаза
на производството.
В съответствие с константата практика на ВКС, че при отмяна и връщане
за ново разглеждане следва изчерпателно да се посочат и укажат на
следващия състав всички процесуални пропуски с цел- преодоляването им,
съдът следва да обърне внимание – в съответствие със застъпеното становище
на защитата, че присъдата / съдебното решение следва да бъде мотивирано
във всичките му съществени части, в т.ч. и – по отношение на наложеното
алтернативно наказание – наред с наказанието лишаване от свобода –
лишаване от право да се управлява МПС, дори и да приеме, че са налице
предпоставките за преминаване от наказателна –към административно –
наказателна отговорност – в съответствие с чл.78а,ал.4 НК, вр.чл.343г НК.
Изложеното по- горе, констатацията на допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила в нарушение на правото на защита и основен
принцип по чл.15 НПК в наказателното правораздаване, детерминантно
обуславят отмяна на атакувания с жалбата съдебен акт, тъй като се касае за
отстранимо процесуално нарушение.
По горните съображения и на осн.чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2 НПК съдът
6

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда под №25/30.11.2022г., постановена по НОХД
№ 507/2022г. по описа на РС Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7