Р Е Ш Е Н И Е
№.........../..........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 606/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Ж.М.Г.
срещу приложената на 26.02.2019 г. в гр. Варна от инспектор „Репатриране на МПС“
в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП „преместване без
знанието на собственика му или на упълномощения от него водач“ на лек автомобил
марка „Опел“, рег. № В **** ВН.
С оспорването е съединен на основание чл. 204 ал. 2 АПК иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на община Варна да
заплати на ищеца Ж.М.Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди като пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразно приложената ПАМ по чл. 171 т. 5
б. „б“ ЗДвП, представляващи заплатените от Г. разноски за преместване на
автомобила и такса за отговорно пазене в общ размер на 46 лева.
С оплаквания за отсъствието на компетентност и за нарушаване
на материалноправните разпоредби - основания за оспорване по смисъла на чл. 146
т. 1 и т. 4 АПК, се претендира отмяна на обжалваната ПАМ по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП и уважаване на исковата претенция по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
В хода на съдебното производство жалбоподателят
поддържа жалбата чрез пълномощника си адв. Б. ведно със съвместно предявения иск
по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ като претендира присъждане на сторените по делото разноски
съгласно представен списък. Същевременно прави възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски. В предявени чрез пълномощника адв. Б. писмени
бележки с. д. № 14553/30.09.2019 г. излага подробни съображения за
незаконосъобразност на приложената ПАМ.
Ответникът по жалбата срещу ПАМ - инспектор
„Репатриране на МПС“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ –
Варна, лично и чрез пълномощника си юриск. Б. оспорва жалбата в първото съдебно
заседание на 15.05.2019 г.
Също в първото съдебно заседание община Варна –
ответник по иска с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, го оспорва като
неоснователен чрез пълномощника си юриск. Б. и моли съда да го отхвърли като й присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на жалбата като намира, че ПАМ е приложена от
компетентен орган по смисъла на чл. 68 ал. 1 ЗДвП и при наличие на предпоставките
по чл. 171 ал. 5 б. „б“ ЗДвП. Доколкото по делото не се установява
незаконосъобразен административен акт, намира исковата претенция с правно
основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за неоснователна и пледира за отхвърлянето й.
По
жалбата срещу ПАМ съдът намира следното:
По допустимостта на оспорването:
Като родово и местно компетентен правораздавателен
орган е сезиран с предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 АПК жалба на
процесуално легитимирано лице /собственик на репатрирания лек автомобил/ срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което производството
по жалбата е процесуално допустимо и като такова - подлежащо на разглеждане по
основателността на заявеното оспорване. Относно спазването на 14-дневния срок
по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че обжалваната ПАМ по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП е приложена на 26.02.2019 г., когато и жалбоподателят е разбрал за нея,
тъй като от същата дата е издаденият фискален бон за заплащане на сумата от 46 лева
при освобождаване на автомобила, а жалбата според поставения върху нея печат на
съда е предявена на 05.03.2019 г.
По основателността на оспорването:
Предмет на обжалване е принудителна административна
мярка по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП, приложена на 26.02.2019 г. в гр. Варна, от
инспектор „Репатриране на МПС“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна, изразяваща се в преместване без знанието на собственика му или
на упълномощения от него водач на лек автомобил марка „Опел“, рег. № В 6776 ВН.
Със Заповед № 4103/05.11.2018 г. /л. 1 – л. 2 от
преписката/ кметът на Община Варна е оправомощил длъжностни лица от ОП
„Общински паркинги и синя зона“, между които и С.А.М. – инспектор „Репатриране“,
да изпълняват, наред с други, и функциите по чл. 168 ал. 1 и чл. 171 т. 5 ЗДвП,
във връзка с което в изпълнение на служебните си задължения да използват
необходимите технически средства за принудителното преместване на стари,
негодни или неправилно паркирани пътни превозни средства, както и да нареждат
да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или упълномощения
от него водач, и да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 т. 5 ЗДвП.
Според приложена на л. 51 – л. 53 от делото длъжностна
характеристика за длъжността инспектор „Репатриране на МПС“ в отдел
„Репатриране на МПС“ към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ –
Варна, утвърдена от директора на
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, в преките задължения
на длъжността се включва осъществяването на контрол по спазване на разпоредбите
на Инструкцията за работа на дейност „Репатриране на излезли от употреба МПС и
неправилно паркирани“ и обработването на постъпилата информация за неправилно паркираните
МПС /т. 5.1. и т. 5.5. от длъжностната характеристика/. Според положения
саморъчен подпис на стр. 3 от длъжностната характеристика /л. 53 от делото/ С.А.М.
се е запознал с нея на датата 14.11.2018 г., когато му е бил връчен и екземпляр
от документа.
В хода на съдебното производство са представени и два
броя утвърдени от директора на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна длъжностни характеристики за длъжността Изпълнител „Шофьор на
специализирано МПС – тип ПАЯК“ към общинското предприятие, според които
основната дейност на длъжността е репатриране на излезли от употреба моторни
превозни средства и неправилно паркирани МПС /л. 54 – 59 от делото/. Съгласно
т. 4.1. от длъжностните характеристики едно от преките задължения за тази длъжност
е извозването на МПС с поверения автомобил след съгласуване с оторизиран
служител. Според саморъчното отбелязване под съдържанието на двете длъжностни
характеристики служителите С. К.П. и С. П. С. са се запознали с тях като им е
връчен и екземпляр, съответно на датите 25.03.2016 г. и 16.03.2016 г. /л. 56 и
л. 59 от делото/.
Според чл. 2 на утвърдената със заповед №
4103/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна Инструкция за работата на дейността
„Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“ правото да
разпореждат репатрирането на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани имат
оправомощени със заповед на кмета на община Варна служители от ОП „Общински
паркинги и синя зона“ и съдействие на полицай от група „Общинска полиция“ при
ОД на МВР – Варна /л. 30 – 32 от делото/. Съгласно чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията,
при осъществяване на контролната дейност спрямо неправилно паркирани ППС се
изготвя констативен протокол, който се съставя в момента на констатиране на
нарушението от служител на дейността, който е част от екипа по репатриране, и
се подписва от екипа по репатрирането, като в протокола се вписват дата, час,
марка, цвят, регистрационен номер, местонахождение и основанието за преместване
на неправилно паркираното МПС, и се изготвя снимков материал от минимум 5
снимки като задължителен елемент от документацията.
Според приложения на л. 3 от административната
преписка и на л. 21 от делото констативен протокол № 023980 на посочената в
него дата 26.02.2019 г., около 09:55 часа, в гр. Варна, на кръстовището на ул.
„Генерал Колев“ с ул. „Радко Димитриев“, на разстояние по-малко от 5 метра от
него е паркирано МПС марка „Опел“, бял цвят, с рег. № В **** ВН, което е довело
до репатрирането му от съставилия протокола инспектор „Репатриране на МПС“ при
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна С.М.. Освен от
съставителя, протоколът е подписан и от двамата водач-кранисти, част от екипа
по репатриране, С.П. и С.С.. Като съставен от длъжностно лице в това му
качество и по предписаните форма и ред протоколът има характер на официален
удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно
удостоверените обстоятелства.
Към преписката са приложени 6 /шест/ броя снимки
/л. 4 – л. 9/, от които ясно се установяват номерът и марката на автомобила,
както и местоположението му върху пътното платно в момента на репатрирането.
От началника на Първо РУ – Варна е представено
копие на страница от книга за получени сигнали в Първо РУ – Варна от датата
26.02.2019 г. /л. 68 и л. 69 от делото/, съдържаща данни за репатрираните
автомобили от територията на Първо РУ – Варна, в която фигурира и управляваният
от жалбоподателя Г. лек автомобил с рег. № В **** ВН.
Към доказателствения материал по делото е приобщен
и заверен за вярност План за организация на движението /л. 37 и л. 38 от
делото/, отразяващ пътните знаци и наличната хоризонтална маркировка, поставени
в участък район „Одесос“, включително и на кръстовището на ул. „Генерал Колев“
и ул. „Радко Димитриев“, откъдето е репатриран автомобилът на жалбоподателя.
Съгласно писмо изх. № 691/13.08.2019 г. на
директора на ОП „Общински паркинги и синя зона“ на 26.02.2019 г., към 09:55
часа, екип на дейност „Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно
паркирани“ е репатрирал „Опел“, цвят бял, с РТ – В **** ВН, паркиран в зоната
на кръстовището на ул. „Генерал Колев“ и ул. „Радко Димитриев“, като в 10:50
часа автомобилът е получен от лицето Ж.М.Г., което е заплатило таксата за
възстановяване на разходите по репатриране и отговорно пазене на МПС в размер
на 46 лева, за което му е издаден касов бон /л. 97 от делото/. Фискален касов бон
за сумата от 46 лева, издаден от ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна на
26.02.2019 г. в 11:00 часа, е приложен на л. 3 от делото.
В съдебното производство са събрани гласни
доказателства – по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите И.В.Н., С.
П.С. и С. К.П..
Свидетелят Николов дава показания, че е присъствал
при паркирането на автомобила от жалбоподателя на ул. „Радко Димитриев“ срещу
Горско стопанство – Варна, където не е имало забранителни знаци за паркиране.
Заявява, че не знае на какво разстояние от кръстовището е бил паркиран
автомобилът.
Свидетелите С. и П. сочат, че са участвали при репатрирането
на автомобила. Поясняват, че заедно с инспектор С.М. са били в специализираното
МПС – тип ПАЯК и движейки се по ул. „Генерал Колев“, са установили, че процесният
автомобил, който се е намирал на кръстовището на ул. „Радко Димитриев“ с ул.
„Ген. Колев“, е паркиран по начин, който пречи на извършването на маневра десен
завой към ул. „Радко Димитриев“. Сочат, че задната част на автомобила е била
излязла на ул. „Генерал Колев“. Потвърждават, че подписите, положени в графата
„присъствали“ в представения по преписката констативен протокол №
023980/26.02.2019 г., са техни.
Така установените по делото факти въз основа на
събрания доказателствен материал обуславят следните правни изводи:
С чл. 167 ал. 2 т. 1 ЗДвП по нормативен път е
въведена възможност за кметовете на общини да определят службата за контрол,
която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на ППС,
като съгласно чл. 168 ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностните лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
наредят да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително
публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач.
При прилагане на така въведените нормативно
възможности по чл. 167 ал. 2 т. 1 и чл. 168 ал. 1 ЗДвП кметът на Община Варна е
издал цитираната по-горе заповед № 4103/05.11.2018 г., с която като служба за
контрол по ЗДвП за територията на Община Варна е определил ОП „Общински
паркинги и синя зона“, а конкретно изброени в заповедта негови служители, между
които и С.А.М. – инспектор „Репатриране“ – като длъжностни лица, които съгласно
чл. 171 т. 5 ЗДвП да преместват или да нареждат преместването на неправилно
паркирани ППС. При това положение, като се съобрази, че по утвърдена длъжностна
характеристика в служебните задължения за заеманата от ответника по жалбата длъжност
– инспектор „Репатриране на МПС“ в отдел „Репатриране на МПС“ към Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“, се включва осъществяването на
контрол по спазване на разпоредбите на Инструкцията за работа на дейност
„Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“, се налага
извод, че приложената от него ПАМ по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП представлява акт
на компетентен административен орган, поради което не е налице основание за
оспорването й по смисъла на чл. 146 т. 1 АПК.
По аргумент от чл. 172 ал. 1 ЗДвП за прилагането на
ПАМ по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП не се изисква писмена форма, поради което не е
налице и основание по чл. 146 т. 2 АПК за оспорване на акта.
При прилагането на ПАМ не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. При констатиране на
нарушението е съставен изискуемият по чл. 5 ал. 1 от Инструкцията констативен
протокол, подписан от екипа по репатриране, включващ съставилия го инспектор
„Репатриране на МПС“ и двамата дежурни с него служители, заемащи длъжността
изпълнител „Шофьор на специализирано МПС – тип ПАЯК“, за което обстоятелство по
делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства. Автомобилът е
извозен до определения с чл. 5 ал. 5 от Инструкцията паркинг за репатрирани
автомобили, разположен в гр. Варна, Южна промишлена зона, под „Аспарухов мост“.
Видно от представената от началника на Първо РУ – Варна книга за сигнали, в която за дата 26.02.2019
г. е посочен и управляваният от жалбоподателя автомобил с рег. № В **** ВН, органът, приложил
ПАМ, е спазил императивното изискване на чл. 171 т. 5 б. „б“ изречение второ ЗДвП като е
уведомил районното
управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е
преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство.
По материалната законосъобразност на акта съдът
намира следното:
В чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП са уредени три отделни
хипотези за прилагането на ПАМ „преместване на ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач“, свързани с наличието на
различни материалноправни предпоставки, обуславящи прилагането на мярката, а
именно: 1/ при паркиране на ППС в нарушение на правилата за движение и на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното
преместване на ППС; 2/ когато ППС създава опасност за другите участници в
движението; 3/ когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението. Изпълнението на условията на която и да било от тях има за
последица прилагането на мярката по принудително преместване на превозното
средство.
Установените по делото факти, изцяло кореспондиращи
на изричното изявление на процесуалния представител на ответника, обективирано
в писмено становище с. д. № 10109/25.06.2019 г., безсъмнено сочат, че в
конкретния случай ПАМ е приложена при едновременното наличие на хипотезите на
чл. 171 т. 5 б. „б“ предл. второ и предл. трето ЗДвП – паркирано в зоната на
кръстовище МПС, което създава опасност и същевременно с това прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
Видно от съставения констативен
протокол № 023980/26.02.2019 г., процесната ПАМ е наложена за това, че Г. е
паркирал автомобила си на кръстовище - на разстояние по-малко от 5 метра от
него. С така описаното деяние е нарушена императивната разпоредба на чл. 98 ал.
1 т. 6 ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5
метра от тях. Нарушението на чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП е отделен състав на
административно нарушение, което на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 ЗДвП се
санкционира с глоба, както е сторено в процесния случай видно от приложените по
делото акт за установяване на административно нарушение № 0007780/26.02.2019 г.
/л. 39/ и наказателно постановление № 122/02.04.2019 г. /л. 60/.
За прилагането в случая на ПАМ обаче, освен
неправилното паркиране /в зона на кръстовище/, е необходимо по категоричен
начин да се установи и че паркираното превозно средство пречи на преминаването /чл.
171 т. 5 б. “б“ предл. трето ЗДвП/ или създава опасност за другите участници в
движението /чл. 171 т. 5 б. “б“ предл. второ ЗДвП/, каквито според легалната
дефиниция на § 6 т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП са всички лица, които
се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на
движението по него. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата,
работещи на пътя.
В разглеждания казус от събраните по делото писмени
и гласни доказателства /констативен протокол № 023980/26.02.2019 г., снимков
материал, показанията на свидетелите С. и П./, освен че безсъмнено се доказва, че
на датата, на която е приложена ПАМ, управляваният от Г. автомобил в нарушение на
чл. 98 ал. 1 т. 6 ЗДвП е бил паркиран на по-малко от 5, 00 м. от кръстовището
на ул. „Генерал Колев“ с ул. „Радко Димитриев“, но се доказва и че по този
начин той е съставлявал пречка за преминаването на някои от останалите участници
в движението /свидетелство за което са показанията на свидетелите С. и П.,
според които ПАЯКЪТ не е успял да направи десен завой по ул. „Радко Димитриев“/
и е създал реална опасност за тях. От приложения по административната преписка
снимков материал ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на
кръстовище като задната му част навлиза в него. По този начин автомобилът е ограничил
видимостта на останалите влизащи и излизащи от кръстовището МПС, в резултат на
което е създал опасност от настъпване на ПТП. От наличния снимков материал и с
представения по делото план за организация на движението в процесния район,
съдържащ хоризонтална и вертикална сигнализация, по категоричен и безсъмнен
начин се установява, че паркираното в кръстовището МПС с рег. № В **** ВН е
създало опасност за останалите участници в движението при извършване на десен
завой от движещите се по ул. „Генерал Колев“ /път с предимство, който не
изисква спиране/ към ул. „Радко Димитриев“ като е ограничило видимостта на
водачите към пресичащите кръстовището пешеходци. На така установените по делото
факти и обстоятелства напълно кореспондират показанията на свидетелите С. и П.,
присъствали при репатрирането на автомобила, според които той е пречел за
извършването на маневра десен завой от ул. „Генерал Колев“ към ул. „Радко
Димитриев“ като задната му част се е намирала на ул. „Генерал Колев“, с което е
било затруднено преминаването на пешеходците и е съществувала непосредствена
опасност за тях. Освен че са взаимно непротиворечиви, показанията на двамата свидетели
съвпадат смислово с останалите събрани по делото доказателства и с установените
въз основа на тях факти.
Горните изводи не се разколебават от показанията на
свидетеля Николов, който сочи, че в този участък от пътя е липсвал пътен знак, забраняващ
паркирането на МПС. Това обстоятелство, освен че не е спорно между страните, но
е и неотносимо, доколкото обжалваният ИАА не е издаден в хипотезата на чл. 171
т. 5 б. „б“ предл. първо ЗДвП, единствено при който фактически състав се изисква
наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство. По отношение на релевантния за разрешаването на
повдигнатия правен спор факт, касаещ местоположението на процесния автомобил,
свидетелят Николов сочи, че не е наясно на какво отстояние от кръстовището е
бил паркиран той. За този факт обаче по делото са събрани достатъчно допустими,
относими и необходими доказателства.
Релевираното от пълномощника на жалбоподателя
възражение, че на 26.02.2019 г. северното платно на бул. „Съборни“ е било
затворено поради извършването на ремонтни дейности е ирелевантно за законосъобразността
на наложената ПАМ, тъй като предприемането на маневра десен завой от ул.
„Генерал Колев“ към ул. „Радко Димитриев“ би могло да има за цел не само
включването по бул. „Съборни“, а също така и посещаването на обект /жилище,
офис, заведение и др. подобни/, намиращи са на самата ул. „Радко Димитриев“.
Предвид изложеното, съдът намира, че преместването
на управлявания от жалбоподателя автомобил без негово съгласие, на основание
чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП, е извършено в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, поради което не е налице основание за оспорване на
ПАМ и по смисъла на чл. 146 т. 4 АПК.
ПАМ е наложена и в съответствие с целта на закона,
която съгласно чл. 22 ЗАНН е да се предотвратят или, както е в случая, да се
преустановят административните нарушения и съответно да се предотвратят и отстранят
вредните последици от тях, т.е. липсва основание за оспорването й по смисъла на
чл. 146 т. 5 ЗДвП.
Съвкупната преценка на възприетите от съда
фактически обстоятелства и направените във връзка с тях правни изводи обуславя
неоснователността на оспорването срещу приложената ПАМ, поради което съгласно
чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК то следва да се отхвърли.
По
исковата претенция с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ съдът намира следното:
Съгласно чл. 203 ал. 1 АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или
очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава, като по силата на ал. 2 от същия член за неуредените въпроси за
имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди или на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и
стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото
на Европейския съюз. Според чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 204 ал. 2 АПК
регламентира, че искът за обезщетение може да се предяви и заедно с оспорването
на административния акт, както е процедирано в случая. Съгласно чл. 207 ал. 2
изречение първо АПК производството по иска се прекратява, ако оспорването на
административния акт бъде отхвърлено.
От анализа на цитираните правни норми се
установява, че наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен
акт е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иск за
обезщетение по реда на чл. 203 ал. 1 АПК, във връзка с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Или,
казано по друг начин - допустимостта на иска за обезщетение е обусловена от
предварителната отмяна на административния акт. В случая, доколкото изходът от
оспорването на приложената ПАМ е неблагоприятен за жалбоподателя, съвместяващ и
процесуалното качество на ищец по иска по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ, и подадената от
него жалба срещу административния акт е отхвърлена като неоснователна, производството
по иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ като процесуално недопустимо следва да бъде
прекратено на основание чл. 207 ал. 2 изречение първо АПК.
Предвид направеното в писмено становище с. д. №
10109/25.06.2019 г. искане за разпределяне на отговорността за разноски, на
основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община
Варна юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер от 100
/сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр.
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. При определянето на
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер на основание посочените правни
норми съдът съобрази невисоката
фактическа и правна сложност на делото. По съединения в производството иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ
ищецът не дължи заплащане на отделно юрисконсултско възнаграждение на
ответника, предвид разпоредбата на чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ, според която когато
искът бъде отхвърлен, респ. бъде оттеглен или се направи отказ от него, съдът
осъжда ищеца да заплати единствено разноските по производството, без да е
предвидено да заплаща на другата страна и възнаграждение за адвокат, респ. за
юрисконсулт, както в следващата ал. 3 това изрично е предвидено в тежест на
ответника в случаите на пълно или частично уважаване на иска.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.Г. ***, ЕГН **********,
срещу приложена на 26.02.2019 г. в гр. Варна от инспектор „Репатриране на МПС“
в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП „Преместване без знанието на
собственика му или на упълномощения от него водач“ на лек автомобил марка
„Опел“, рег. № В **** ВН.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото САМО В ЧАСТТА
на предявения от Ж.М.Г. *** иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 46 /четиридесет и шест/ лева,
явяващи се пряка и непосредствена последица от приложената на 26.02.2019 г. в
гр. Варна принудителна административна мярка по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП „Преместване
без знанието на собственика му или на упълномощения от него водач“ на лек
автомобил марка „Опел“, рег. № В 6776 ВН.
ОСЪЖДА Ж.М.Г. ***, ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението в частта,
с която е отхвърлена жалбата срещу ПАМ по чл. 171 т. 5 б. „б“ ЗДвП, не подлежи
на обжалване, а в частта, с която е прекратено производството по иска с правно
основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, имаща характер на определение – подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: