Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15757/ 2016 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Д.М. ООД, ЕИК ********, гр. Б.
срещу Т.С. и Д.С. искове по реда на чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за заплащане от всеки един от тях на сумата от 344, 88 евро, чиято
равностойност в лева възлиза на 674, 53 лв., претендирана като дължима въз
основа на договор от 08.07.2016г. за поддръжка и обслужване на жилищна сграда „*****”,
ведно с прилежащия поземлен имот годишна вноска за 2016г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.12.2016г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът
Д.М. ООД твърди, че Т.С. и Д.С. са собственици на самостоятелен обект,
представляваща апартамент А 5 – 1 с площ от 58, 48 кв.м. с идентификатор ************
в сграда, находяща се в гр. Б., ул*****,
ведно с 5, 55111 % идеални части от общите части на сградата и 1, 8216 %
идеални части от правото на строеж върху имота.
С договор от
08.07.2016г. за поддръжка и обслужване на жилищна сграда „*****”, ведно с
прилежащия поземлен имот, сключен между Д.М. ООД и Управителния съвет на
комплекс „*****”, е определено всеки собственик на самостоятелен обект да
заплаща годишна вноска, представляваща произведение между площта на притежавания
обект и стойността на 1 кв.м. от 8 евро в срок до 31.08.2016г.
По силата на така
сключеният договор всеки един от ответниците дължи сумата от 674, 53 лв.,
представляваща половината от следващата се за обекта им годишна такса, цялата в
размер на 689, 76 евро или 1 349, 05 лв., която не е заплатил в уговорения
срок, което обуславя и правният интерес от предявяване на осъдителни
претенции.
Ответниците, чрез
назначения им особен представител оспорват предявения иск по основание с
твърдения, че така сключеният договор не е в състояние да обвърже Т.С. и Д.С.,
тъй като нито един от тях не е страна по него.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С договор за покупко – продажба от 21.02.2013г., за който е съставен НА
№ **, том **, рег. № ****, дело № ** от ****г. на нотариус Ж.Т., Т.С. и Д.С., действащи чрез
пълномощник са придобили правото на собственост върху апартамент № 5 – 1,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *********** по КККР на гр. Б.
с предназначение жилище – апартамент, находящ се на ет. 4 във вх. А, сграда №
1, изградена на етап груб строеж с административен адрес: гр. Б., Община Б.,
Област *****със застроена площ от 58, 48 кв.м., както и 5, 55111 % идеални
части, равняващи се на 10, 82 кв.м. идеални части от общите части на сградата,
както и 1, 8216 % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, в
който е построена сградата, представена като жилищна сграда *****.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че ответниците са придобили при правото върху
собственост при равни права от по ½ идеална част върху самостоятелен
обект в сграда в режим на Етажна собственост.
С решение от
01.07.2016г. на ОС на ЕС, обективирано в нарочно съставен протокол, за
председател на Управителния съвет е избран В. К. /л. 194/.
С решение от същата
дата е възложено на Управителния съвет да сключи договор с Д.М. ООД за
управление и поддръжка на жилищна сграда „*****” и околоблоковото пространство.
Решенията на ОС на ЕС
се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането
им и за лицата, които по -късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни
собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
Предвид изложеното,
съдът приема, че взетите решения са задължителни за собствениците на
самостоятелен обект в посочената сграда в режим на етажна собственост.
В изпълнение на така
взетото решение Председателят на УС на ЕС в.к.е сключил с Д.М. ООД договор за
поддръжка и управление на жилищна сграда „*****”, ведно с прилежащия поземлен
имот.
С така сключения
договор, ищецът, в качеството си на изпълнител, е поел задължение да предостави
подробно разписан комплекс от услуги по техническото и административно
обслужване на жилищната сграда и цялата инфраструктура срещу годишно
възнаграждение от 31 459, 60 евро, платимо еднократно в периода от първи
юни до тридесет и първи август на текущата година от собствениците на обекти в
сградата.
Договорът инкорпорира
задълженията на всеки един от собствениците на самостоятелни обект по отделно,
вкл. и на ответниците, възлизащо на 689, 76 евро.
Не се твърди и не се
доказва, че ответниците Т.С. и Д.С. са заплатили дължимото възнаграждение в
периода от първи юни до тридесет и първи август на текущата 2016г.
Въз основа на така
изложеното, съдът приема, че предявените искове са доказани по основание –
сключен от ЕС, чрез председателя договор за поддръжка и управление, въз основа
на взето решение на ОС на ЕС и по размер, поради което същите следва да бъдат
уважени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
13.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските
В тежест на всеки един
от ответниците Т.С. и Д.С. следва да се възложат разноските от по 775, 94 лв.
от общо 1 551, 87 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Г.С., гражданин на ******, родена на ***г. с адрес: ********ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. ООД, *** сумата от 344, 88 евро /триста четиридесет и четири
евро и осемдесет и осем цента/, чиято равностойност в лева възлиза на 674, 53 лв., представляваща дължима годишна
такса за 2016г., произтичаща от сключен на 08.07.2016г. договор за поддръжка и
обслужване на жилищна сграда „*****”, ведно с прилежащия поземлен имот, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
13.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Д.С.,
гражданин на ******, роден на ***г. с адрес: ********ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. ООД, *** сумата от 344, 88 евро /триста четиридесет и четири
евро и осемдесет и осем цента/, чиято равностойност в лева възлиза на 674, 53 лв., представляваща дължима годишна
такса за 2016г., произтичаща от сключен на 08.07.2016г. договор за поддръжка и
обслужване на жилищна сграда „*****”, ведно с прилежащия поземлен имот, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
13.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Г.С., гражданин на *******, родена на ***г. с адрес: ********ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. ООД, *** сумата от 775, 94 лв. /седемстотин седемдесет
и пет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.С.,
гражданин на *******, роден на ***г. с адрес: ********ДА ЗАПЛАТИ на Д.М. ООД, *** сумата от 775, 94 лв. /седемстотин седемдесет
и пет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: