Р Е Ш Е Н И Е
№ 260125, 28.01.2021г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив шести граждански състав
на четиринадесети
януари две
хиляди и двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Елена
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2796 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в качеството му на трето лице-помагач
на страната на ответника Й.Б.М. против Решение
№ 260308/10.08.2020г., пост. по гр.д.№ 943/2019, ПРС, в частта, в която Й.Б.М. е
осъден да заплати на С.Б.М. сумата в размер на 4000 лв., представляваща неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, вследствие на нанесени травматични
увреждания при настъпило ПТП на 28.09.2018 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „****“ и бул. „****“,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумите 636,36 лв., разноски в първоинстанционното производство
и 160лв. за ДТ.
Жалбоподателят ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че
съдът е нарушил чл.52 от ЗЗД като не е направил правилна, пълна и всеобхватна преценка
на критериите за справедливост. Счита, че са надценени търпените болки и страдания
от ищцата, които са настъпили в резултат на леки увреждания, които са възстановими
в изключително кратки срокове. Сочи, че определения размер не е съобразен с практиката
на съдилищата за възмездяване на аналогични случаи. На следващо място прави оплакване,
че съдът не е отчел съпричиняването към вредоносния резултат от страна на ищцата.
Развива доводите си с оглед приетата САЕ, като счита, че причина за настъпилото
ПТП е поведението на ищцата като пешеходец. Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и да постанови ново, с което отхвърли иска, евентуално да намали размера
на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Подпомаганата страна Й.Б.М.
не взема становище. В съдебно заседание поддържа, че жалбата е основателна.
Въззиваемата страна С.Б.М. оспорва въззивната жалба, като счита че решението
е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли за потвърждаването му. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока
по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – помагач на страната на ответника, останал
недоволен от различни части на атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
Обжалваното решение е
постановено на осн. чл.45 от ЗЗД, като във въззивната жалба са наведени два
довода за неправилност – неправилна оценка на някои от елементите на
фактическия състав на нормата – противоправно поведение на извършителя, респ.
на вина от негова страна, както и неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД – принципа на справедливостта при репариране на неимуществените вреди. Ето
защо в настоящето производство ще се изследват единствено поставените въпроси –
относно виновното противоправно поведение на водача на МПС при настъпване на
процесното ПТП и приложение на принципа на справедливостта при определяне на
евентуалното обезщетение.
Основният довод във
въззивната жалба е, че съдът не е съобразил с изводите на приетата по делото
САЕ, изготвена от в.л. С.. При внимателен прочит на самата експертиза се
установява, че тя е разработена въз основа на данните от писмените
доказателства и събраните гласни доказателства и на база твърденията на водача
на МПС М., като въз основа на тези противоречиви данни са изготвени варианти относно
механизма на настъпване на произшествието. Следва да се отбележи , обаче, че по
делото няма доказателства, които да подкрепят твърденията на водача относно
местоположението на участниците в ПТП и
посоката им на движение. Съгласно КП за ПТП, както и данните от
показанията на свидетеля Х. се установява, че при настъпване на процесното ПТП
на 28.09.2018г. М. се е движил със собствения си автомобил в посока север-юг по
бул. **** / от УМБАЛ в посока Централна гара/, като при излизане от кръговото
се получава сблъсък с движещия се пешеходец – М., която пресича пътното платно
в посока изток-запад /от лявата страна на автомобила/. Следователно изложените
изводи в хипотеза №2 от заключението не
могат да бъдат кредитирани, т.к. същата хипотеза е изградена на база твърдения
на водача за движение на пешеходеца в посока запад-изток и при навлизане в
източното платно за движение. Експертизата
дава становище , че липсват данни водачът на МПС да е имал ограничена видимост,
която да изключи техническата възможност за спиране на автомобила извън
опасната зона. От приложеният екзекутивен чертеж на кръстовището се установява
, че на всички изходи на кръстовището, на пътните платна, са разположени пешеходни пътеки тип
„зебра“. Съгл. чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Следователно, в настоящия случай, при преминаване през
кръговото кръстовище между бул. ****и ул. ****, водачът на МПС е бил длъжен да
следи за евентуална необходимост да спре пред съществуващите пешеходни пътеки,
при наличие на пешеходци, които биха се намирали на тях към момента на
преминаване на превозното средство. Експертизата не установява пешеходецът да
се е намирал в опасната зона на автомобила към момента на стъпването на
пешеходната пътека. Според експертизата, ако пешеходецът има правилни
възприятия, би могъл да прецени траекторията и скоростта на движение на
автомобила и да не навлиза на пътното платно. Този извод не се споделя от съда,
т.к. съгл. ЗДвП, задължение да следят пешеходците и евентуалното им навлизане
на пътното платно, имат водачите на МПС, т.к. се предполага, че те са
участниците в движението , които имат по-добра преценка за ситуацията, по-добра
реакция и са преминали обучение. В
случая не може да се приеме, че е налице виновно поведение на пешеходеца,
доколкото не се установява той да е навлязъл в платното за движение при
наличието на т.нар. „опасна зона“ на автомобила, при която сблъсъкът е
неизбежен, независимо от реакциите на водача. Напротив, самата експертиза
установява, че видимостта за водача е била добра, при което той е имал
възможност да възприеме пешеходеца. При това положение, при наличие на пешеходни пътеки, то водачът е следвало да съобрази преминаването
на пешеходеща и да ограничи скоростта или да спре, за да го пропусне. По делото
липсват данни, които да обосноват хипотезата пешеходецът да се е движил с бърз
ход или да я бягал, за да се приеме, че водачът не е имал възможност да
реагира. Ето защо оплакването във въззивната жалба, че съдът неправилно е
квалифицирал поведението на водача на МПС като виновно, в нарушение на
правилата за движение съгл. ЗДвП, както и че е налице съпричиняване от страна на пешеходеца, се явява
неоснователно. Напротив, по делото се доказва, че процесното ПТП е настъпило
поради неспазване на правилата за движение, свързани с пропускане на преминаващи пешеходци по пешеходни пътеки.
Следващото оплакване е
свързани с неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД, а именно
определяне на несправедливо обезщетение за търпените неимуществени вреди.
По делото е безспорно установено от приложената медицинска документация /л.5-11/,
както и приетите две експертизи – СМЕ и СПсЕ, че С.М. е получила травми на гърба,
корема, таза, ляво рамо и лява мишница.
Приетата СМЕ с в.л. д-р Н. установява, че са били причинени болки и
страдания , силни в първите дни и отшумяващи до 15-20дв, не се е налагало
обездвижване на ръката и особено лечение, с изключение на обезболяващи в
първите дни. СПсЕ с в.л. Б. установява, че М. е изпитвала страх и безпокойство,
свързани с живота и здравето й. Елементи на тревожност са останали и до настоящия
момент, но не в степен да затрудняват ежедневието й, като същевременно голяма
част от тях са следствие на невъзможността й да се справя с бита си. Не се
установяват трайни увреждания.
Събраните свидетелски
показания – на свид. М., съдът не кредитира, доколкото свидетелят посочва
дясната ръка като увредена и че болките , които изпитва ищцата са в дясната
ръка, докато както самата ищца твърди, така и медицинска документация
установява, получената травма е на лявата й ръка.
На обезщетение подлежат всички
преки и непосредствени вреди, като при неимуществените, съгл. чл.52 от ЗЗД, съдът
определя размера на обезщетението по справедливост. Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените страдания
и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед вида, характера и степента на уврежданията, интензивността
на причинените страдания, продължителността
на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при психиатрично страдание, каквото е налице в настоящия случай,
са възможността на адаптация , срока за връщане към нормален живот, възможността
лицето да изпълнява трудовата си дейност, конкретния психо - емоционален статус
на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
В случая се касае за жена
на 56г. към момента на инцидента, която не работи и няма финансова стабилност,
претърпяла е пътен инцидент, удар от лек автомобил при пресичане на пешеходна
пътека, който факт сам по себе си е травмиращ. Получила е травми - на гърба,
корема, таза, ляво рамо и лява мишница, които макар и множество, не са тежки
сами по себе си. Медицинската експертиза установява, че болките, които е
изпитвала пострадалата са били силни първите дни и са отшумели да 15-20 дни. В
психическото й състояние не се установяват трайни и болестни изменения. СПсЕ
установява, че М. е изпитвала страх и безпокойство, свързани с живота и здравето
й. Елементи на тревожност са останали и до настоящия момент, но те са премесени
с тревожност от липсата на финансова стабилност и възможност за работа / която,
обаче, не е обусловена от инцидента/. Категорични доказателства за твърдението
на ищцата, че не може да работи, страхува се да се придвижва по улиците по
делото не се събраха. Вече се коментира защо не се кредитират показанията
на единствения свидетел в тази насока М..
Ето защо, съдът приема, че ищцата е претърпяла
страх и тревога в момента на удара от лекия автомобил, а в следващите до
20 дни – болки и страдания, от понесените множество травми, които травми ,
обаче, са били леки. Болките и страданията са били интензивни в първите дни и
са отшумели в следващите. Отчита се и че не се е налагало никакво специално
лечение, освен прием на обезболяващи в първите дни. Психиката на пострадалата
не е болестно засегната. Поради това и съдът стига до извод, че справедливото обезщетение
следва да бъде съобразено с фактите, сочещи на преживяна психическа травма от изживяното
и търпени болки от получените травми, отшумели до месец след това. Ето защо и при
съобразяване на всички факти, имащи значение за делото, съдът счита, че дължимото
от ответника обезщетение следва да бъде определено на 2000 лева. За разликата над
2000 лв. до пълния претендиран размер от 4 000 лв., искът ще следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Постановеното решение се
явява неправилно и незаконосъобразно в частта, в която искът е уважен над
горепосочения размер, поради което следва да бъде отменено.
По разноските
Жалбоподателят е
претендирал разноски, но той, в качеството си на трето лице помагач няма право
на разноски- чл.78, ал.10 от ГПК.
На осн. чл.78 от ГПК Й.М.
дължи на С.М. сумата от 350лв., разноски, за въззивното произовдство,
определени по съразмерност. Неоснователно е възражението за прекомерност, т.к.
делото не е с ниска фактическа сложност.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта за разноските над дължимите, съобразно
уважената част на исковете – за дължимите на ищцата разноски от ответника над
сумата от 350лв. и за дължимата от ответника ДТ над 80лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 260308/10.08.2020г., пост. по гр.д.№ 943/2019, ПРС, в частта, в която Й.Б.М.,
ЕГН: **********, е осъден да заплати на С.Б.М., ЕГН: **********, сумата в размер
над 2 000лв. до присъдените 4 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания,
вследствие на нанесени травматични увреждания при настъпило ПТП на 28.09.2018 г.
в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „***“
и бул. „****“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата; сумата над 350лв. до присъдените 636,36 лв.
разноски; както и в частта, в
която Й.Б.М., ЕГН: **********, е осъден
да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив,
сумата в размер над 80лв. до присъдените 160лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Б.М., ЕГН: **********, против Й.Б.М., ЕГН: **********, иск за
осъждането му да сумата в размер на 2 000лв., съставляваща
разликата между присъдените 2 000лв. до претендираните 4000лв, представляваща неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания, вследствие на нанесени травматични увреждания
при настъпило ПТП на 28.09.2018 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „*****“ и бул. „****“,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.09.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260308/10.08.2020г., пост.
по гр.д.№ 943/2019, ПРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й.Б.М., ЕГН: **********,
да заплати на С.Б.М., ЕГН: **********,
сумата от 350лв., разноски във въззивното производство.
В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :