РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Белоградчик, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200288 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. М. И. от гр. М., обл. М., ж.к. „....“, вх. .. ет.
.. ап. .. с ЕГН **********, срещу НП № 26-0000842/11.07.2023 г. на Директор
на РД «АА» Враца, с което му е наложена “глоба” в размер на 1 500,00 лв., на
основание чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.1 т.2
предл.3 от ЗДвП във вр. чл.7 ал.1 т.5 б. “в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се
моли същото да бъде отменено. В с. з. жалбоподателят не се явява, но в
писмена молба по делото, изготвена от процесуален представител – адвокат,
от името на Цв. И. се изразява становище по същество на спора – навеждат се
доводи за съществени нарушения на материалния и процесуален закон, които
са довели до неяснота и недоказаност на обвинението, респ. приписаното
нарушение, изразени в неяснота на местоизвършване на нарушението, липса
1
на доказателства за годността на ползваното измервателно техн. средство –
везна, неяснота как е извършено измерването и достоверността на резултата,
неяснота за кое нарушение е наложена санкцията, тъй като били налице две
такива установени – свързано с натоварването на осите и друго, по Закона за
пътищата – свързано с максимално допустимата маса на ППС. Излагат се
аргументи и за неправилно – завишен размер, определена санкция, оспорва се
компетентността на издателя на НП, твърди се „маловажност“ на случая.
Отново се моли да бъде отменено издаденото НП, както и да се присъдят на
жалбоподателя направените от него разноски за по делото – възнаграждение
на адвокат.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з. по делото и не
изразява становище по същество на казуса – лично или чрез представител, в
заседание или в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 26.06.2023 г., жалбопод. Ц. И. управлявал МПС м. „Форд Тръкс“, с
рег. № СВ ... ТА, с което превозвал товар – натрошен камък /фракция/, като
изпълнявал трудовите си задължения като водач на автомобил – към
работодателя си, по път IIІ-102, с посока на движение с. Г. – с. Б.. В същият
ден, на кръстовище на така посочения път и път I-1, при км. 1+800, И. бил
спрян за рутинна проверка от свид. Кр. Г. – инспектор в РД ”АА”-Враца,
придружен от свой колега – Ив. Й.. С помощта на ел. везна, Г. и колегата му
извършили замерване на масата на управляваното от И. МПС – тов. а. м.
“Форд Тръкс”, с рег. № СВ .... ТА, с четири оси, две от които управляеми,
както изследвали и натоварването на осите на същото МПС. Везната отчела,
че натоварването на 3-та и 4-та ос, които са задвижващите оси, било общо
21,200 т. при допустимо максимално такава 19 т. – съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.
”в” от Наредба № 11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС / при установеното от Г. 1,3 - 1,8 м. разстояние между осите, т.е.
имало претоварване с 2,200 т./. Измерванията на везната били отразени в
генерирана от нея кантарна бележка с № 1648 / показваща натоварването на
всяко ос поотделно/.
Предвид констатациите си, Кр. Г. разяснил на водача Цв. И.
2
допуснатото нарушение, и че ще му бъде съставен АУАН, а последният не
възразил тогава. Така Г. съставил на място АУАН № 121 на Цв. И. - за
нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ от
Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
МПС. Актът бил оформен в присъствието на колегата му / на Г. / - Ив. Й..
Нарушителят Цв. И. впоследствие депозирал пред АНО писмени
възражения срещу така съставения му АУАН, с общ твърдения за допуснати
нарушения при съставяне на документа, неправилно отразени факти в него,
като състав на нарушение и неяснота на обвинението.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 26-0000842/
11.07.2023 г. от Директора на РД «АА» - Враца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 26.06.2023 г. на кръстовище на път І-1 и път ІII-102,
с посока на движение от с. Г. към с. Б., обл. В., се е придвижвало четириосово
МПС, натоварено с натрошен камък. То било управлявано от жалбоподателя
Цв. И., който извършвал фактически превоз, възложен му от неговия
работодател.
Не се оспорват от жалбоподателя, фактите твърдяни от актосъставителя
и АНО – къде и кога е спрян за проверка, какво МПС е управлявал, броя на
осите – две от които задвижващи, установеното тяхно – на задвижващите оси,
натоварване. На съда бе представена информация от БИМ – относно
измерванията, които могат да се правят с техн. средство – везна, ползвано от
актосъставителя, нейната техническа годност – преминала регулярен техн.
преглед, валиден към момента на измерванията от 26.06.23 г. / валидност до
м.06.2024 г., и заварено положение на одобрен тип средство за измерване –
съгл. чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/
3
Съдът не намира за основателни доводите на жалбоподателя, излагани в
писмена молба от негово име по същество на казуса, относно допуснати
съществени нарушения на правилата по ангажиране на админ. наказателната
му отговорност.
На първо място, в АУАН и НП са описани надлежно съставомерните
признаци на деянието, вменено на жалбоподателя. Изрично е отразено, че при
проверката, той е осъществявал обществен превоз на товари, при който
превоз сумата от натоварването на една двойна ос /3-та и 4-та,/, при
разрешено максимално такова 19 т., е било превишено с 2,200 кг. ,като това
било видно и от кантарната бележка от направеното измерване – цитирана с
номер1648 и приложена към преписката по случая.
Така, управляваното от жалбоподателя МПС се явява и „тежко“ по см.
на чл.3 т.2 от Наредба№ 11/2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, тъй като се приема, че при по-голямото от законово
допустимото натоварване на осите, то самото МПС е с маса, надвишаваща
указаната от закона с оглед разрешеното движение на такива МПС по
обществените пътища.
Правилно при така констатираните от актосъставителя и свидетеля по
акта, и от АНО обстоятелства – при замерването, направено на натоварването
на осите на провереното МПС, е направен извод за неспазване изискванията
на чл.139 ал1 т.2 предл.3 от ЗДвП във вр. чл.7 ал.1 т.5 б. “в“ от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ. Налице е претоварване на двойна, задвижваща ос, както и
на самото МПС – като обща маса, за което обаче в случая жалбоподателя не е
подведен към отговорност и не е санкциониран. Наложената му санкция е
съответна като цифрова квалификация на нарушението относно само
натоварването на осите – а именно по чл.177 ал.3 т.1 предл.3 ЗДвП / докато
превишаването масата на самото МПС би следвало да се санкционира по
предл.2 от същите разпоредби – чл.177 ал.3 т.1 ЗДвП, а такова нарушените да
се е квалифицирало по чл.139 ал.1 т.2 предл. 2 от ЗДвП/. Правилно, съобразно
волята на актъставителя и АНО , деянието по чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП
е обвързано с подзаконовия нормативен акт – Наредба № 11/2001 г- на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която
регламентира именно изискванията за размери, маса и натоварване оси на
различните категории ППС и ремаркета към тях, съгл. 139 от ЗДвП – указано
4
в чл.1 от Наредбата.
Нарушението на чл.26 ал.2 т.1 б. “а“ от Закона за пътищата, което се
твърди от жалбоподателя за осъществено едновременно с това по чл.139 ал.1
от ЗДвП / е наказуемо по чл.53 ал.1 т.2 от ЗДвП, според съда е не относимо
към казуса. Действително, и тези разпоредби от ЗП изискват движещите се по
пътя пътни превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. И именно в Наредба №11/2001 г. на МРРБ са
установени и нормите / чл.5, чл.6 и чл.7/ за размери, маса и натоварване на
оси на ППС, като в тези случай обаче, осъществяваният контрол над
движението на определени ППС по пътищата е от органите на МВР и А„ПИ“
/ чл.37 ал.1 от Наредбата/. Освен това, нарушенията по чл.26 ал.2 от ЗП касаят
деяния, при които има допълнителни елементи от състава им – липса на
съответно разрешение за специално ползване на пътищата /издавано от
собственика на пътя или съответно ОУ на А“ПИ“/. В настоящия казус, такъв
елемент не е констатиран, напротив в АУАН и НП е отразено, че движението
на провереното МПС се е извършвало с надлежен „лиценз“, което прави
неприложими разпоредбите на ЗП – забранителната чл.26 и санкционната –
чл.53, от него.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана тогава правилно по
чл.177 ал.3 от ЗДвП - тя може да бъде реализирана при нарушаване на
изискванията на подзаконовия нормативен акт – Наредба № 11/2011 г. на
МРРБ във вр. чл.139 ал.1 от ЗДвП, която само препраща към параметрите ,
посочени в Наредбата. Вмененото нарушение на И. е именно по чл.139 ЗДвП
във вр. с Наредбата, а не по законов текст от ЗП.
Относно довода от страна на жалбоподателя, че липса на компетентност
у АНО – съдът не приема същия за основателен. По делото е представено
копие от Заповед РД № 08.30/2020 г. на МРРБ, с която на осн. чл.189 ал.12 от
ЗДвП са оправомощени длъжности лица от ИА „АА“ – да издават НП за
установени нарушения по няколко нормативни акта, вкл. и ЗДвП. Няма
доказателства тази заповед да е отменена/променена.
Конкретното деяние, според съда, не може да се счете за маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен
5
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
Следва да се имат предвид охраняваните обществени отношения, свързани
едновременно със спазването на правилата за движение по пътищата в
страната ни, не само формално, но и възможността за нараняване пътната
настилка, вързомността от техническа повреда на МПС, извършващо превоза
по пътищата и най–вече безопасността на всички участници в движението – с
оглед възможно причиняване и на ПТП, при тези обстоятелства, което да
засегне другите участници в трафика.
Предвид всичко изложено да тук като цяло, съдът приема, че при
съставяне на АУАН и изготвяне на НП са спазени материалните и
процесуалните правила, но са налице условия на изменение на
постановлението, относно размера на наложените наказания.
Нито актосъставителят, нито АНО са събрали данни за имущественото,
респ. финансовото положение на нарушителя – извън трудовата му заетост
към превозвача, дори какъв е размера на възнаграждението му от този
работодател, нито за други доходи - има ли, движимо и недвижимо
имущество, какво е семейното му положение – грижи ли се и за други хора и
т.н., а наложената санкция „глоба” с НП е в средния размер за това
провинение. По този начин АНО не е мотивирал решението си за налагане на
така високата – повече от минималната санкция – а именно средния й размер.
Чл.177 ал.3 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 500,00 до
3000,00 лв. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и като отчете
вида и тежестта на нарушението, и взе предвид поведението на нарушителя –
че не е възпрепятствал контролните органи в хода на проверката им или след
това, липсата на данни за други нарушения на Цв. И. по ЗДвП и липсата на
по-тежки последици от извършеното деяние, но от друг страна и размера –
като количество килограми, на надвишаване натоварването на ос – предмет на
казуса, съдът намира, че наложеното наказание по чл.177 ал.3 от ЗДвП следва
да бъде като цяло намалено – като определи размера му в по-близък до
минималния, предвиден в закона, но не съвсем същия /минималния/ или –
800,00 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се измени - относно размера на
наложената санкция „глоба”, съобразно посоченият по-горе смисъл.
6
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/адвокатско възнаграждение/ от процесуалния му представител в писмената
защита – следва да останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид
решението на съда по същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в
тази насока – да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000842/11.07.2023 г. на
Директора на РД „АА“ - Враца, с което е наложена на Ц. М. И. от гр. М., обл.
М., ж.к. „. ...“, вх. .., ет. .. ап. .., с ЕГН **********, “глоба” в размер на 1
500,00 лв., на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП за нарушение на
чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП във вр. чл.7 ал.1 т.5 б. “в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, като намалява същата до размер от 800,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на Ц. М. И. от гр. М., обл. М.,
ж.к. „... .., вх. .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********, за присъждане на разноски по
делото / адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7