Решение по дело №2037/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260282
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20201630102037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

№. 260282 / 1.7.2021 г.

 Р Е Ш Е Н И Е

 

01.07.2021 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А  Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV –. ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно  заседание от 03.06.2021 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Силвия Г. и с участието на прокурора.....................................................................................,  като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2037 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                

 

                Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

 

                Ищецът, „. Б. Б. А., ЕИК  xxxx  , представлявано от С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си ,. М. Е., ЕИК  xxxx   представлявано от Р. И. М., в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Й. К. е предявил иск срещу: Н.М. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx и цена на иска: 6 217.46 лв. главница; 195.89 лв. договорна лихва по чл.4 от Договора за кредит за периода от 20.08.2016г. до 05.05.2017г.; 305.92 лв. наказателна лихва по чл.7 от Договора за периода от 20.8.2016г. до 18.06.2017г.

              В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок и в изпълнение на ч.гр.д. №. 1766/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Монтана, ГК, ІV-ти състав, депозира настоящата искова молба с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, е указал на заявителя ,,Обединена Б. Банка“ А., че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си срещу задълженото лице.

             Относно фактическите обстоятелства по делото:

             На 27.05.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит между Н.М. Г. /в качеството на кредитополучател/ и „. Б. Банка“ А. /в качеството му на кредитор/.

             Съгласно Раздел І от Договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 6 300 лв. /шест хиляди и триста лева /за потребителски нужди. .

             В чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредитът ще се преведе по сметка, посочена в договора, еднократно - на 27.05.2016г., като олихвяването започва от тази дата.

             Съгласно чл.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент. Формиран от референтен лихвен процент /РЛП/- пазарен индекс - 6-месечен Ѕоfidor за кредити е лева, публикуван на сайта на БНБ и фиксирана надбавка от 6.100 пункта. РЛП на „. Б. Банка" А. за физически лица към датата на сключване на договора за кредит, е в размер на 0.506%

           Лихвеният процент към датата на отпускане на кредита, е в размер на 6.606% годишно.

           Съгласно чл.5 годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер на 8.13.

           Съгласно чл.5, ал.2 общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена кьм датата на сключване на договора за кредит, е в размер на 8 949.31 лв.

           Съгласно чл.7, ал.1 при забава на плащането на главницата от страна на Кредитополучателя банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия, съгласно договореното в чл.4, лихвен процент.

           Съгласно ал.2 при друго неизпълнение от страна на Кредитополучателя, както и при предсрочна изискуемост, банката има право да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в размер на 5 пункта.

           Съгласно чл. 8 от Договора кредитът следвало да се издължи на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 71.78 лева, считано от 20.06.2016г. на 20-то число на месеца. В случаите на сключена застраховка ,,Живот" размерът на месечната вноска, заедно със застрахователната премия, е 79.47 лева.

           Съгласно чл.9 крайният срок за издължаване е 20.05.2026г.

           В чл. 13, ал. 4 страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в Договора, както и за всяка последваща промяна в своя адрес.

           При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й.

           Съгласно чл.19 от Договора страните са уговорили, че при пълно или частично неплащане на погасителните вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем.

           Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба.

           Видно от представеното извлечение от счетоводни книги е налице неизпълнение, считано от 20.08.2016г., а съгласно чл.19 от Договора, банката е направила кредитът предсрочно изискуем поради неплащане на 9 погасителни вноски.

           Банката е предприела действия за уведомяване на ответника за настьпилата предсрочна изискуемост.

           С нотариална покана на нотариус Валерия Тодорова, рег.№. 596 от Регистьра на Нотариалната камара на РС Монтана, на 05.05.2017г. ответникът е уведомен, че целият кредит е обявен за предсрочно изискуем.

           В случаи, че съдът приеме, че не са налице последиците на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, с настоящата искова молба правят изрично изявление в този смисъл и обявяват задължението на ответника по договор за предоставяне на кредит от 27.05.2016г. за предсрочно изискуемо, които факт да бъде съобразен на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК.

           След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително производство №. 633/2017 г. по опис на ЧСИ Мая Цветанова И., с рег. №. 748 р. на действие ОС Монтана.

           Моли съда да постанови решение, с което със сила на пресъдено нещо, да се признае за установено по отношение на ищеца, че Н.М. Г., ЕГН xxxxxxxxxx дължи на „. Б. Банка“ А. парични суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит, сключен 27.05.2016 г. между Н.М. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, /в качеството на кредитополучател/, от една страна, и „. Б. Банка“ А. /в качеството му на кредитодател/, от друга страна, както следва:

- 6 217.46 лв. /шест хиляди двеста и седемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ - главница;

- 195.89 лв. /сто деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ - договорна лихва по чл.4 от договора за кредит за периода от 20.08.2016г. до 05.05.2017г.;

- 305.92 лв. /триста и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - наказателна лихва по чл.7 от Договора за периода от 20.8.2016г. до 18.06.2017г.;

- законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

          Претендират разноските в заповедното и исково производство.

         

          Ответникът, Н.М. xxx, чрез назначения особен представител адвокат М.Й.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

          ОСПОРВА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК.

          ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

          Искът е процесуално допустим.

          ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

          Искът е неоснователен.

          Предявеният иск е с посочено правно основание чл.422, ал.1 ГПК , вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ.

          Ищецът твърди, че исковата претенция в размер на 6 217.46 лв. - главница, 195.89 лв.- Договорна лихва по чл.4 от договора за кредит за периода от 20.08.2016г. до 05.05.2017г., 305.92 лв. - наказателна лихва по чл.7 от договора за кредит за периода от 20.08.2016г. до 18.06.2017г., законна лихва за забава върху главницата за периода от дата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на Вземането, което произтича от сключен на 27.05.2016г. договор за потребителски кредит между „. Б. Б. А. - гр.София като КРЕДИТОР и Н.М. xxx - като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, за сумата от 6 300.00 лв., за потребителски нужди, с краен срок на издължаване на кредита - 20.05.2026г. или 120 месеца, считано от  20.06.2016 г. Ищецът твърди, че кредитът е усвоен изцяло, еднократно на 27.05.2016г., като олихвяването е започнало от тази дата.

          ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на иска, ако бъдат представени и приети в съдебното производство достатъчно безспорни доказателства, ще вземе съответно допълнително становище. На този етап изразява становище за неоснователност на иска, както по основание, така и по размер.

         ПО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ИСКЪТ:

         От твърденията в обстоятелствената част на ИМ е видно, че на 27.05.2016г. е сключен договор за потребителски кредит между „ОББ” А. ЕИК  xxxx  , като Кредитор и Н.М. Г., ЕГН xxxxxxxxxx - като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, за сумата от 6 300.00 лв. - главница.

         Към ИМ са представени документи по сключения договор за предоставяне на потребителски кредит със страни с посочените страни.

         Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, което обявяване става чрез уведомяване на кредитополучателя, ако са налице условията за предсрочна изискуемост.

         Кредитополучателят Н.М. Г. не е уведомена, че потребителският кредит по договора за потребителски кредит, е обявен за предсрочно изискуем от кредитора ,,Обединена Б. Банка ” А. - гр. С. в това нейно качество –. като кредитополучател. Не е уведомена за прогласяване на предсрочна изискуемост на кредита.

         Не е налице предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит от 27.05.2016г. Кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба, нито подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417,т.2 от ГПК, а именно 20.06.2017г. В исковата молба се твърди, че са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417,т.2 от ГПК и е образувано ч.гр.д. №.7476 по описа на Районен съд - Бургас, ГК, ІІІ-ти състав.

          Преди 23.09.2020г. -датата на депозиране на исковата молба в Районен съд - Монтана ответницата Н.М. Г. не е уведомена, че кредиторът ще пристъпи към предсрочно търсене на вземането си. Кредиторът е трябвало да уведоми длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.  

         Към момента на предявяване на исковата молба по гр.д. №. 2037/2020г. на МРС не е било налице изискуемо и ликвидно вземане на кредитора към ответника Н.М. Г.. Не е бил изтекъл срокът за погасяване на потребителския кредит, по който тя е кредитополучател.

         Фиксирано в сключения договор за кредит е, че срокът на погасяване е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Крайна падежна дата за идължаване на кредита е посочена в чл.9 от договора за портебителски кредит, а именно - 20.05.2026г. Срокът за погасяване на кредита, съгласно договора не е настъпил.

         Оспорва иска. Ищецът е длъжен да установи твърденията си, оповестени в исковата молба, с надлежни и безспорни доказателства.

         Към настоящия момент съобразно представените по делото доказателства и направените искания, оспорва предявения иск срещу г-жа Н.М. Г..

         Ответницата няма парични задължения с настъпил падеж в претендирания размер към Кредидора ОББ А. - страна-ищец по делото, респективно изискуеми вземания на кредитора в размера, който е посочен в исковата молба, формиращ цената на предявения иск.

         Ищецът не е приложил към исковата молба справка за паричното вземане, което претендира, която да съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер /чл.366 ГПК/.

         Заявява, че ще се ползва от представените с ИМ писмени документи.

         Не възразява да се назначи поисканата съдебно-счетоводна експертиза с формулирана в ИМ задача.

         Доказателствата по делото са писмени.

         Изискано е и приложено частно гражданско дело №. 1766 по описа на Районен съд Монтана за 2017 година.

         Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Ц.В., приета от съда и не оспорена от страните.

          Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:  

          Няма спор между страните, че на 27.05.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит между Н.М. Г. /в качеството на кредитополучател/ и „. Б. Банка“ А. /в качеството му на кредитор/. Съгласно Раздел І от Договора банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 6 300 лв. /шест хиляди и триста лева /за потребителски нужди.

          В чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредитът ще се преведе по сметка, посочена в договора, еднократно - на 27.05.2016г., като олихвяването започва от тази дата, което е станало на посочената дата, предвид констатациите от заключението на вещото лице, извършило надлежната проверка.

          Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор за потребителски кредит, който на 27.05.2016г. е сключен между „ОББ” А., в качеството му на Кредитор и ответника Н.М. Г., в качеството му на Кредитополучател за сумата от 6 300.00 лв.

          Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по  чл. 240, ал. 1 ЗЗД, подписването му служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обещанието за връщане на сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, което не бе направено при пълно и главно доказване по отношение размера на претендираната главница.

            При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на сключения между страните по делото договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно  Чл.9 ал.4 от Закона за потребителския кредит  кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. 

          Кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на 120 месечни анюитетни вноски, в размер на 71.78 лв., включващи главница и лихва, считано от 20.06.2016г. на 20 число на месеца. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е извършвал плащания, с които е погасил много малка част от задълженията си, а именно: две плащания по погасяване на главницата –. на 20.06.2016 г. от 45.19 лв. и на 20.07.2016 г. от 37.35 лв., общо главница от 82.54 лв.

          Крайният срок за издължаване на кредита е 20.05.2026г.

          До подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК –. 20.06.2017 година няма повече плащания, налице е просрочие, няма плащания и до проведеното съдебно заседание на 03.06.2021 година, когато делото е прието за решаване.

          В чл. 13, ал. 4 страните са се договорили, че кредитополучателят се задължава да уведоми банката незабавно при промяна на адреса, посочен в Договора, както и за всяка последваща промяна в своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й. В тази връзка, съдът намира, че е налице уведомяване за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането, макар че нотариалната покана, приложена на л.12 –. 14 от делото, за което е съставен и протокол от нотариуса, личи че длъжникът не е намерен на обявения и посочен за негов адрес в договора, за който се установи, че е променен, а и с депозиране на исковата молба по настоящото производство, в която изрично е инкорпорирано  изявлението в смисъл на уведомяване за пресрочна изискуемост на вземането. По този начин се явява неоснователно възражението на особения представител на ответника, че длъжникът по договора за кредит не е уведомен от банката –. кредитор за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

           Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?

           При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.

          Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предвижда възможност за банката да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: 1 да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката –. кредитор; 2. банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3. това волеизявление да достигне до кредитополучателя. Когато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ на основание чл. 417 ГПК се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, за да бъде издадена заповедта за изпълнение е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение №. 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на делото по установителния иск по реда на  чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, основано на представения документ –. извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако в заявлението се претендират суми въз основа на твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но съдът констатира, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение. В конкретният случай, в приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката е видно, че на 05.05.2017 година поради неплащане на 9 броя погасителни вноски по кредита в общ размер на 642.74 лв., дължими за периода от 20.08.2016 г. до 05.05.2017 г., на основание чл.19 от Договора за кредит, ОББ А. е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила кредитополучателя с нотариална покана от 05.05.2017 г.

          Съгласно чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г. / искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК /при издадена заповед за изпълнение и подадено в срок възражение/ е установителен, а по т. 3 /когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение/ –. осъдителен. Както при предявен установителен иск, така и при предявен осъдителен иск по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК съдът следва да установи дължимите суми, включени в общия заявен размер и период на предявените искови претенции, като при осъдителния иск следва да постанови осъдителен диспозитив. Съобразно  чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посоченият в  чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо –. приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. Изложеното е относимо, както към установителния, така и към осъдителния иск. 

        В т. 9 от Тълкувателно решение №. 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по  чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

         В мотивите на Тълкувателно решение №. 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №. 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което "задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват –. например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска". Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Докладчикът по делото счита, че при разглеждането на настоящия установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1 т.1 и  чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –. 20.06.2017 г., тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е възможността на банката –. кредитор да иска изпълнение на задължението. Изискуемостта означава, че банката –. кредитор може да отправи искане до длъжника за плащане на дължимите по договора за кредит суми, но и да поиска от съда защита на своето право, като предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес или по реда на производството по търговски спорове, или подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и съответно предяви установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 или осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен осъдителен иск по общия ред /общ исков процес или производство по търговски спорове/ с твърдение в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и  чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по общия ред.

         Задължението за плащане на погасителните вноски по договора за кредит става изискуемо с настъпване на падежа на съответната вноска съгласно уговореното в договора, съответно в погасителния план, а предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване на предпоставките в договора за кредит и достигане на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем до кредитополучателя. Възможно е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение да са настъпили предпоставките за упражняване на потестативното право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но банката да не го е упражнила към този момент. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №. 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №. 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС допустимо е предявеният по реда на  чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Посоченото Тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, какъвто е настоящия случай, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 т.1и  чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –. кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно констатациите на вещото лице, като съда възприема, че експерта е изготвил обективна, компетентна и без да е заинтересована от изхода на делото експертиза, и я приобщава като доказателство, се установява, че към извършването на проверката в банката размера на остатъка от процесния потребителски банков кредит е както следва: главница 6 217.46 лв.; възнаградителна лихва за периода 20.08.2016 г. до 05.05.2017 г. –. 195.89 лв. и  наказателна лихва за периода 20.08.2016 г. до 18.06.2017 г. - 305.92 лв. Като се има предвид, че от 20.08.2016 година, когато не е платена първата погасителна вноска, до 03.06.2021 година /датата на съдебното заседание, когато делото е прието за решаване/ не е изплатена нито една погасителна вноска по разрешения кредит, то размера на дължимата главница, съобразено с датата на постановяване на съдебния акт и остатъка на срока за издължаване на кредита, а именно: 20.05.2026 г. е от 3 108.50 лв. Съдът приема, че е настъпил падежа на дължимите вноски по разрешения кредит на 60 такива, че до този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Начислените договорни и наказателни лихви са отразени точно при подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и са присъдени в заповедното производство. Същите са доказани и в исковото и са дължими изцяло, съгласно констатациите на вещото лице.

         В тази връзка съдът намира, че искът е частично основателен относно претендираната главница и следва да бъде уважен до посочените по-горе размери.

          

                   Водим от горното, съдът

 

                                                      Р   Е   Ш  И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.М. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че дължи на „. Б. Б. А., ЕИК  xxxx  , представлявано от С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си ,. М. Е., ЕИК  xxxx   представлявано от Р. И. М., в качеството й на управител, със седалище и адрес на управление град С. р. В. к. М. д. у. П. –. К. №. 6. с. М. Т. е. 4-6. парични суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит, сключен 27.05.2016 г., както следва:

- 3 108.50 лв. - главница за периода от 20.08.2016 г. до 03.06.2021 г.;

- 195.89 лв. /сто деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ - договорна лихва по чл.4 от договора за кредит за периода от 20.08.2016г. до 05.05.2017г.;

- 305.92 лв. /триста и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - наказателна лихва по чл.7 от Договора за периода от 20.08.2016г. до 18.06.2017г.;

- законна лихва за забава върху главницата, считано от 20.06.2017 година - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №. 1235 от 21.06.2017 година по частно гражданско дело №. 1766 по описа за 2017 година на Районен съд Монтана, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА над размера от 3 108.50 лв. до предявения такъв от 6 217.46 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА Н.М. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. Б. А., ЕИК  xxxx  , представлявано от С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника „ЕОС М.“ Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С. р. В. ЖК М. д. у. П. –. Казанджията №. 4-6. сумата от 72.20 лв. за изплатената държавна такса и 636.20 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по частно гражданско дело №. 1766/2017 година по описа на Районен съд Монтана.

         ОСЪЖДА  Н.М. Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на „. Б. Б. А., ЕИК  xxxx  , представлявано от С. А. Г., в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника „ЕОС М.“ Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С. р. В. ЖК М. д. у. П. –. Казанджията №. 4-6. сумата от 72.20 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство и 866.00 лв. за назначаването на особения представител, 400.00 лв. за възнаграждението на вещото лице и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

         Банкова сметка xxx:

         ОБЕДИНЕНА Б. БАНКА А.

         IBAN xxx, BIC xxx.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: