№ 1514
гр. Плевен, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430102841 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Депозирана е искова молба *** „***”, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.“***“ №*** ЕИК ***, представлявано от Н.Д.Ч. и Т.
И. И. – ***, чрез ***П. А. от АК-Плевен, съдебен адрес гр.Плевен, ул.“***“ №
***, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“***“ ***
Твърди се, че на 11.10.2022г. ищецът е сключил застраховка “Булстрад
Каско Стандарт” с ***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с.Българене, общ.Левски, по силата на която застраховал за всички рискове по
раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, лек автомобил марка “***”, модел
“***”, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката за периода от
00:00ч. на 13.10.2022г. до 23:59ч. на 12.10.2023г., за което издал на
застрахования застрахователна полица № ***/11.10.2022г.
Твърди се, че на 17.10.2022г. в с.Българене, ул.”***”, в близост до
разклона за с.Изгрев, Г. Й. Н., като водач на застрахования от ищеца
1
автомобил марка “***”, модел “***”, с рег.№ ***, е преминал през
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/,
стопанисвано от ***, вследствие на което са причинени материални щети на
застрахования автомобил - увредени предна дясна джанта.
Изложени са доводи, че след реализираното ПТП, автомобилът е могъл
да се придвижва на собствен ход, поради което мястото на ПТП не е било
посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставен, съгласно
чл.6, т.4 от Наредба №Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов
надзор и информационния център към Гаранционния фонд, според която
разпоредба не се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход.
Излагат се съображения, че съгласно т.6.2. от Общите условия към
сключената застраховка, които са неразделна част от застрахователния
договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато
съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не
посещават мястото на събитието, застрахователят обезщетява до две
застрахователни събития в срока на действие на застраховката, доведи до
щети по външните корпусни детайли /броня, калник, врата, преден/заден
капак, панел, страница и таван - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и
джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в
резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно,
застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове
при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС. Сочи се, че в случая този
свидетел на настъпилото ПТП е лицето Т.а В. Н.а, чиито писмени свидетелски
показания се съдържат в Декларация, приложение към исковата молба.
Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на
заявление от 19.10.2022г. от Г. Н., ищецът образувал застрахователна
преписка /щета/ № *** / референтен №***/ по описа на „*** „***” ***.
Твърди се, че стойността на вредите по застрахования автомобил
2
възлиза на сумата от 413,13 лева, която ищецът сочи, че заплатил с преводно
нареждане на 25.10.2022г. на собственика на застрахования автомобил - ***”.
Твърди се, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, след изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата и има право на регресен иск, а
съгласно чл.410, ал.1, т.3 от КЗ срещу собственика на вещта и лицето, което е
било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и договорите.
Твърди се, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват
пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че
да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства, а съгласно чл.30 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на републиканските пътища се осъществяват от ***. Ищецът
твърди, че в случая ответната страна не е обезопасила и обозначила с
необходимата маркировка дупката на републиканския път, като с
бездействието си е станала причина за възникване на ПТП, при което са
причинени щети на застрахования от ищеца автомобил.
Сочи се, че с писмо-регресна покана, изх. Л№***/06.12.2022г., получена
на 12.12.2022г., ищецът уведомил ответника, чрез ОПУ-Плевен, че встъпва в
правата на увреденото лице и го поканил да възстанови доброволно
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 413,13 лева.
Твърди се, че с писмо изх.№ 53-00-870/16.12.2022г. ответната агенция,
чрез ОПУ-Плевен, уведомила ищеца, че ул.”***” в с.Българене не провежда
трасе на републикански път.
Твърди се, че с писмо-регресна покана изх.Л №***/26.01.2023г.,
адресирана до Община Левски, ищецът поканил Община Левски да
възстанови платеното обезщетение. Сочи се, че Община Левски уведомила
ищеца, че от представената им информация и след уточнения с водача на
увреденото МПС, е установено, че дупката във въпросния участък е част от
републиканската пътна мрежа.
Твърди се, че с ново писмо-регресна покана изх. ДУВ
№***/28.02.2023г., връчено на ответника *** на 06.03.2023г., чрез ОПУ-
3
Плевен, ищецът отново го поканил да възстанови доброволно сумата от
413,13 лева, като ищецът приложил и копие от писмения отговор на Община-
Левски. Твърди се, че сумата не е заплатена до настоящия момент.
В заключение, ищецът моли Съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на „*** „***” *** сумата от 413,13 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *** /
референтен №***/ по описа на „*** „***”*** на основание застрахователна
полица № ***/11.10.2022г. по имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт”, за причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка
марка “***”, модел “***”, с peг. ***, при ПТП реализирано на 17.10.2022г., на
републикански път в с.Българене, ул. „***”, в близост до разклона за
с.Изгрев, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на иска до окончателното й плащане.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и са
направени доказателствени искания – за разпит на свидетел и за съдебна
автотехническа експертиза, в случай, че ответникът оспори иска.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника – ***, чрез Областно пътно управление-Плевен, в който *** С.Т.В.
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че
посоченият участък не е част от пътното платно, а аварийна площадка, която
не е за движение на превозни средства, а за аварирали автомобили и се
намира извън регулацията на с.Българене. Излагат се доводи, че липсва
информация за скоростта, с която се е движел автомобилът при преминаване
през аварийната площадка, какви са били причините за това и причинно
следствената връзка. С отговора на искова молба не се представят
доказателства и не се правят доказателствени искания. Претендира се ***ско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, ищецът се представлява от *** С. Г. от
АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, ответникът се представлява от *** С.Т.В..
Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
4
следното:
Предявеният иск е допустим, а по същество - основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По делото се установява, видно от представените копия на
застрахователна полица № ***/11.10.2022г. и Общите условия към договора,
факта на сключването и съществуването на договор за застраховка “Каско
Стандарт”, със страни: ищецът-„***”, в качеството му на застраховател, и
„***”, ЕИК ***, като застрахован, въз основа на който е застрахован с пълно
каско, всички рискове- лек автомобил марка “***”, модел “***”, с рег.№ ***,
със срок на действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 13.10.2022г. до
23:59ч. на 12.10.2023г.
Установява се също, че до застрахователя е депозирано заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, по което е образувана щета №
*** / референтен №***/ по описа на „*** „***” ***.
Посочено е, че е реализирано ПТП на 17.10.2022г., на път с.Българене,
ул.“***“-разклон с. Изгрев, като е представена декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. По делото е безспорно,
че ПТП не е посещавано от органите на МВР и протокол за ПТП не е
съставен. Установява се също, че е съставен опис-заключение на претенция
№ ***/19.10.2022г., в който са описани претенциите - джанта лята.
Установява се също, че по представения доклад по щета, размерът на
обезщетението е определен на 413,13 лв., изплатен на застрахованото лице, с
платежно нареждане от 25.10.2022г./л.29 от делото/.
По делото се установява също факта на изпращането на регресна покана
до ответника получена на 12.12.2022г., за заплащане на сумата от 413,13лв.
По делото се установява също факта на изпращането на втора регресна
покана до ответника получена на 06.03.2023г., за заплащане на сумата от
413,13лв.
От писмо от 06.02.2023г. от Община Левски до „***” *** /л.33 от
делото/, се установява, че точното местонахождение на дупката е извън
населеното място, и в близост до разклона на с. Изгрев /главен път I-3 се
пресича с третокласен републикански път 304/, за което е приложена извадка
от Google Earth карта и копие на план на с. Българене. Направено е
5
уточнение, че ул. „***“ започва от центъра на селото в посока запад, а
именно от третокласен път 3002 до изхода на селото в посока гр.Плевен,
която е част от трасето на първокласен път I-3.
По делото, в качеството на свидетел е разпитан Г. Й. Н., който посочва,
че е управлявал автомобила „*** ***“, с посока на движение от с. Българене
към гр.Плевен. Сочи, че живее в с. Българене, ул. „***“ № ***, като срещу
него се е движил автомобил и за да му направи път, автомобилът е попаднал
в дупка. Сочи, че дупката се намирала след табелата с. Българене, на главния
път Плевен-Русе, посока гр.Плевен, преди с. Изгрев. Заявява, че е отбил в
дясно, направил място, а не е завивал на дясно, защото срещу него са се
движили автомобили, че на това място се правят и тройни изпреварвания.
Уточнява, че дупката е извън платното, необозначена, на отбивка до чешма.
Сочи, че не е попаднал с автомобила целенасочено в дупката, знае, че се
намира там, както знае и Кмета на селото и местните жители. Свидетелят
сочи, че лично е ходил с Кмета на селото да запълва тази и други дупки.
Заявява, че конкретната дупка е аварийна площадка, до нея има чешма и
често водачи на тирове и автомобили спират там, за да си напълнят вода.
Посочва, че конкретно тази дупка, е извън платното за движение. Уточнява,
че се е движил със скорост около 70-80 км. Сочи, че след попадане в
дупката, джантата на автомобила е била изкривена, а гумата –спукана.
Заявява, че е поставил резервна гума и продължил движение. Сочи, че
конкретно тази дупка не пречи на самото движение, защото не е на самия път.
Уточнява, че дупката пречи, ако трябва да се отбие или ако е по-нисък
автомобила. Сочи, че по неволя управляваният от него автомобил е попаднал
в тази дупка. Заявява, че дупки продължават да съществуват на този път. Дава
примерни размери на дупката- дълбочина около 30 см., и ширина с размера
на банката, на която понастоящем дава показания.
Съдът кредитира с доверие обсъдените свидетелски показания, тъй
като в тях се излагат лични възприятия и не се опровергават от други,
събрани в настоящото производство доказателства.
По делото, е изслушана съдебна автотехническа експертиза, от
заключението по която се установява следното: вещото лице В. А. е посочило,
че настъпилите увреждания са в съответствие с механизма на
пътнотранспортното произшествие и имат причинна връзка с него. Вещото
6
лице дава заключение, че от предоставените снимки в делото е видно, че
джантата е била в добро техническо състояние, без други деформации и
протриване в лицевата й част. Дава заключение, че размерът на щетата е
413,13 лева.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, включително и с
уточненията в съдебно заседание, като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, с изплащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да
получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия
причинител на вредата, респ. срещу лицето, под чиято отговорност се намира
- в случая- отв. ***, която следва да поддържа пътищата от републиканската
пътна мрежа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация.
Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, ***
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В този смисъл, съдът намира, че задължение на ***
е да поддържа републиканската пътна мрежа, в т.ч. и съответните пътни
съоръжения, както и да отговоря в случаите на настъпили вреди от тях.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира за
безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на
заявената претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде
уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице
застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните
предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от
страна на застрахователя-извършване на плащане на застрахователното
обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия
7
причинител на вредите, респ. лицето, под чиято отговорност се намира. Съдът
намира, съобразно становището страните и събраните по доказателства, че е
безспорно установено по делото наличието на застраховка „Каско”, спрямо
увреденият лек автомобил марка “***”, модел “***”, с рег.№ *** със
застрахователна полица застрахователна полица № ***/11.10.2022г. валидна
към датата на настъпване на ПТП- 17.10.2022г. Съдът намира за безспорно
установено- съобразно приетите по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаният свидетел, мястото на реализиране на ПТП- извън
населеното място, и в близост до разклона на с. Изгрев, където главен път I-3
се пресича с третокласен републикански път 304, след края на с. Българене,
обозначено с табела, част от републиканската пътна мрежа, стопанисван от
ответника. Безспорно установен по делото е и факта на изплащане на
застрахователното обезщетение и получаване на два броя регресни покани.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч.
и заключението по съдебната автотехническа експертиза, Съдът намира за
установени и факта на съществуването на неравност на пътното платно-
дупка, и съответно реализирането на ПТП- попадането на процесния
автомобил в описаната неравност, настъпването на щети и наличието на
причинно- следствена връзка между ПТП и щетите. Съдът приема, че по
делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си за ремонт и
поддържане на пътя и крайпътните съоръжения, което от своя страна е
станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на
щетите по автомобила. В случая, както бе посочено по- горе, мястото на ПТП
не е посещаван от органите на Сектор „Пътна полиция“ и съответно не е
съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №1з-
41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно
която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.
Съдът намира, че изложените в отговора на искова молба възражения от
ответника, са неоснователни. По делото, съобразно заключението на вещото
лице се установи наличието на причинно- следствена връзка между ПТП-
попадане в неравност на пътното платно и вредата по застрахования
8
автомобил.
Неоснователни са възраженията на процесуалният представител на
ответника, че посоченото място в исковата молба не отговаря на посоченото
от свидетеля. От писмените и гласни доказателства се установява мястото на
произшествието, което е след края на ул. „***“, респективно табелата за
край на с.“Българене“ в близост до разклона на с. Изгрев, където главен път
I-3 се пресича с третокласен републикански път 304, след края на с.
Българене, обозначено с табела, част от републиканската пътна мрежа,
стопанисван от ответника, както бе подробно обсъдено по-горе в
изложението.
Неоснователни са възраженията на процесуалният представител на
ответника, че това е аварийна площадка, за аварирали автомобили. От
гласните доказателства се установява, че свидетелят, в случай на
неотложност, за да предотврати съприкосновение и удар с друг автомобил е
навлязъл в аварийната площадка и скоростта му е била нормална за този
пътен участък. Предполага се, че аварийните площадки следва да се
поддържат в изправно състояние, доколкото в тях принудително спират
автомобили с неизправности, и/или при усложнена пътна обстановка, както е
било в настоящия случай. Не се предполага аварийна площадка да е в
неподдържано състояние, с дупка/дупки, които биха причинили
допълнителни щети по каквото и да превозно средство. Съдът намира, че
единствено обстоятелството, че автомобилът, управляван от свидетеля е бил в
изправно състояние преди навлизането в дупката, е предотвратило по-големи
щети, предвид описаните в открито съдебно заседание размери на процесната
неравност, които се установяват и от приложения снимков материал,
предявен на свидетеля.
По отношение на размера на претенцията, Съдът намира за установено
следното: Размерът на сумата, платена на застрахованото лице, няма
отношение към правоотношението застраховател- пряк причинител, респ.-в
случая ***, като лице, под чиито надзор се намира републиканската пътна
мрежа. Регресното право на платилия застраховател, има за основа именно
плащането на сумата на увреденото лице-застрахован, и не зависи от
съдържанието на застрахователното правоотношение между тях. Съобразно
нормата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, на обезщетяване подлежат вреди, които са
9
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, без прилагане на обезценка. С оглед на
гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, е
изцяло основателен и следва да бъде изцяло уважен, като ответникът ***,
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 413,13лв.- така, както е
претендирана от ищеца, съставляваща заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”, застрахователна полица №
***/11.10.2022г. валидна към датата на настъпване на ПТП- 17.10.2022г. по
описа на ищеца, по щета № *** / референтен №***/ по описа на *** „***”
***, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-
18.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 770лв., от които: 50 лв. за държавна такса,
400 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за съдебна
автотехническа експертиза, 20лв. депозит за свидетел, съобразно
представеният списък по чл. 80 от ГПК и действително направените от ищеца
разноски.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, ***”, гр. София, БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ *** ДА
ЗАПЛАТИ НА *** „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „***”, пл. ”***” №*** представлявано заедно от Н.Ч. и Т. И.-
***, сумата от 413,13лв., съставляваща заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”, застрахователна полица №
***/11.10.2022г. валидна към датата на настъпване на ПТП- 17.10.2022г. по
описа на ищеца, по щета № *** / референтен №***/ по описа на „*** „***”
***, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-
18.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***”, гр. София, БУЛСТАТ
10
***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ *** ДА
ЗАПЛАТИ НА *** „***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „***”, пл. ”***” №*** представлявано от Н.Ч. и Т. И.- ***,
деловодни разноски в общ размер на 770лв. /от които: 50 лв. за държавна
такса, 400 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит за съдебна
автотехническа експертиза, 20лв. депозит за свидетел/.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11