Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
24.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия Натали
Генадиева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10297 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 4.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 25075/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 113 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Е.Х.Н. /ЕГН
**********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/
сумата 675.34 лв.- главница
за доставена през периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. в имот с абонатен №
054142 топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до изплащане
на вземането, и сумата 97.37 лв.- лихва за
забава върху главното вземане от 16.09.2015 г. до 09.01.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2018 г. по ч.гр.д.№
3318/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113 състав, като исковете са отхвърлени като
неоснователни: относно главницата- за сумата 35 лв.- такса за услугата дялово
разпределение, дължима за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г.; и относно лихвите
за забава- за сумата 6.88 лв.- лихви върху таксата за дялово разпределение.На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Е.Н. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД сумата 545.31 лв.- разноски
за първоинстанционното производство, и сумата 71.13 лв.- разноски за
заповедното производство, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
е осъден да заплати на ответницата Н. сумата 5.16 лв.-
разноски за първоинстанционното производство, и сумата 5.16 лв.- разноски за
заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от Е.Х.Н. /ответница по делото/, в която
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените суми-
главница и лихви за забава, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва въззивната жалба на ответницата
и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач “Б.Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ответницата.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд,
като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от ответницата
част- относно признатите за дължими главница от 675.34 лв.-
стойност на топлинна енергия, и лихви за забава от 97.37 лв., и в частта относно
присъдените на ищеца разноски, и следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация
на ответницата да отговаря по същите.
Основният
спорен по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата през процесния
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на вещно
право /право на собственост или вещно право на ползване/ върху самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на
чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на
закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно
право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател,
което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест
разноските, свързани с ползването
на вещта. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден
имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен
източник на облигационните правоотношения.Сключването на писмен
договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в
областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без
значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 10297/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
/клиент, потребител/
има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В
случая от страна на ответницата Е.Н. е заявено оспорване на исковете- по
основание и по размер /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради
което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже
обосноваващите спорното право факти и обстоятелства /вкл. наличието на вещно
право върху имота, принадлежащо на ответницата/, каквото доказване от негова
страна в процеса не е проведено. Не са представени от ищеца никакви
доказателства, легитимиращи ответницата Н. като собственик или вещен ползвател
на процесния апартамент през исковия период, както и такива за наличието на
сключен между страните писмен договор по смисъла на чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ /подадена от Н. молба- декларация за откриването на клиентска партида
за абонат на топлинна енергия, приета от топлопреносното
предприятие/. Не представляват доказателства за притежавано право на
собственост върху имота, вкл. преценени съвкупно, представените с исковата
молба списък на етажните собственици в сградата, приложен към протокол от 2003
г., в който фигурира името на ответницата и е посочено, че имотът е „изключен“,
и молба на ДСК- „Жилищно кредитиране“ от 1991 г. за вписването на законна
ипотека върху недвижим имот по отношение на Е.Х.Н..
Предвид горното, при
установената в процеса фактическа и правна обстановка се налага приемането на
извод, че ответницата Е.Х.Н. не е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените искове. Не се установява същата през исковия период да е имала качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди нито по силата на закона /чл.153, ал.1 ЗЕ/,
тъй като не е доказано да е била притежател на вещно
право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху имота,
нито е била страна по сключен с „Т.С.“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия-
няма твърдения, нито доказателства да е подала молба- декларация за
откриването на клиентска партида при ищеца.
При
това положение, предвид непроведеното от ищеца пълно главно доказване на
производящите спорното материално право факти и отнасяне на неблагоприятните
последици от недоказването в негова вреда, искът му по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, предявен срещу ответницата Е.Н., като недоказан и неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД относно главницата обуславя извод за неоснователност на иска за
признаване дължимостта и на акцесорно вземане за лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като
неправилно в обжалваната от ответницата част и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове за
сумите 675.34 лв.- главница /стойност на
топлинна енергия/, и 97.37 лв.-
лихви за забава, като неоснователни и недоказани. На отмяна подлежи решението и
в частта относно присъдените на ищеца разноски.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът-
въззиваема страна дължи да заплати на ответницата- въззивник сумата 94.84 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /допълнително/, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение /остатък/, и сумата 51.41 лв.- разноски за
въззивното производство /платена държ. такса по въззивната жалба/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 4.04.2019
г., постановено по гр.д.№ 25075/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113
състав, в обжалваната част, в която
по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато
за установено, че Е.Х.Н. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/
сумата 675.34 лв.- главница
за доставена през периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. в имот с абонатен №
054142 топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.01.2018 г. до
изплащане на вземането, и сумата 97.37 лв.-
лихва за забава върху главното вземане от 16.09.2015 г. до 09.01.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.01.2018 г. по
ч.гр.д.№ 3318/ 2018 г. на CPC, III ГО, 113 състав, и в частта относно присъдените на ищеца „Т.С.” ЕАД
разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 545.31 лв.-
за първоинстанционното производство, и в размер на 71.13 лв.- за заповедното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу Е.Х.Н. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Е.Х.Н. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата
675.34 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена в имот с абонатен № 054142 през периода от
м.05.2014 г. до м.04.2017 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
17.01.2018 г. до изплащане на вземането, и
сумата 97.37 лв.- лихви за забава върху главното
вземане, дължими за периода 16.09.2015 г.- 9.01.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3318/ 2018 г. на CPC,
III ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
******/ да заплати на Е.Х.Н. /ЕГН
**********/ сумата 94.84 лв. /деветдесет и четири лева и
84 ст./- разноски за
първоинстанционното производство /допълнително/, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
и сумата 51.41 лв. /петдесет и един лева и 41 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 10297/ 2019
г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Решението
по гр.д.№ 25075/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.” ООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.