Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Пазарджик,
29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на
девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Д. като разгледа докладваното от съдията
Харизанова гр.д.№1312 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба срещу В.Д.Л. с ЕГН ********** ***
ищецът ищецът “БНП П. П. Ф. С.А Париж
рег.№.... чрез БНП П. П. Ф. С.А. клон България с ЕИК .... със седалище и
адрес на управление град С., ж.к.“М.“ 4 , Бизсен парк С., сграда 14,
представлявано от Д. Д. твърди, че при сключване на договор за кредит на стоки
или услуги с номер CREX-11633316
ответницата е дала съгласие освен посочения усвоен кредит да и бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. На 07.09.2016г.
ответницата е активирала предоставената и от ищцовото дружество кредитна карта
№ ********* с максимален кредитен лимит в размер на 1000лв. Същият представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез
термиинални устройства, осъществени чрез издадената и
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси
за обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за
кредитополучателят възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска , представляваща променлива величина
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди
се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.01.2018г., когато е последното плащане
по нея като балансът по същата е
868.68лв. Това принудило ищеца да блокира картата. Въпреки многократните опити
за контакт с длъжника и покани за
доброволно погасяване на натрупаните задължения , тя продължила виновно да не
изпълнява задълженията си по договора, което е породило правния интерес на
ищеца да търси правата си по съдебен ред. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта е в размер на
868.68лв., представляващо ползваната главница в размер на 868.68лв. Твърди се,
че ответницата дължи обезщетение за забава в размер на 44.33лв. за периода от
11.06.2018г/ дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ до 11.12.2018г./ дата на завеждане на делото/.
Твърди се, че за събиране на посочените суми ищецът е подал заявление по чл.410
от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№5221/2018г. по описа на
ПРС. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените по-горе
суми, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.471 ал.5 от ГПК. Моли
се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 868.68лв. и обезщетение за забава
в размер на 44.33лв. за периода 11.06.2018г до 11.12.2018г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главицата,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство
разноски. В подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен
отговор, с който не се оспорват изложените в исковата молба фактически
твърдения.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадени писмени становище, с което поддържа предявените искове.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особения представител, изразява становище,
че исковете са частично основателни.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№5221/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление вх.№28754 от 31.12.2018. ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.В точка 12 от заявлението е посочено, че вземането на дружеството
ищец произтича от договор за револвиращ потребителски кредит с номер CREX-11633316 като на 07.09.2016г е
активирана кредитна карта с максимален кредитен лимит от 1 000лв.Издадена
е заповед №20 от 03.01.2019г с която е
разпоредено длъжникът/ ответникът в настоящото производство/ да заплати на
заявителя/ настоящ ищец/ главница в размер на 868.68 лв. и мораторна лихва в
размер на 44.33лв. за периода от 11.06.2018г до 11.12.2018г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Тази заповед е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47,
ал.5 от ГПК. С определение №497 от 12.02.2019г. заповедният съд е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си като е указал и последиците от
неупражняване на това му процесуално право. Това определение е съобщено на
заявителя на 25.02.2019г. като на 25.03.2019г. / в едномесечния срок/, видно от
данните по делото в тази насока, същият е предявил настоящият иск.
Установява се от представеното
от ищцовото дружество писмени
доказателства ,неоспорени от страните по делото, че на 05.10.2015г между „БНП П.
П. Ф.“ЕАД с ЕИК *********, чиито универсален правоприемник е ищцовото
дружество, и ответника е сключен договор
за потребителски кредит CREX-11633316 като
ищецът в качеството на кредитор по тоз идоговор , а ответницата респективно в
качеството на кредитополучател са се съгласили да бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на
кредитна карта Master
Card. Между страните няма спор, че на 07.09.2016г. ответницата е активирала
предоставената и от ищеца кредитна карта с максимален кредитен лимит от
1 000лв. Съгласно чл.13 от договора кредитополучателят има право да
извършва транзакции/ операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения
кредитен лимит като всяка транзакция представлява усвояване на договора за
револвиращ потребителски кредит Съгласно чл.16 от договора за ползването на
кредитния лимит кредитополучателят се е задължил да заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит. Съгласно чл.18 от договора
кредитополучателят е поел задължение да заплаща месечна погасителна вноска до
изплащане на начислените задължения. Месечната погасителна вноска ще покрива
задължението в последователност разноски, лихви и главница. Максималната
месечна погасителна вноска е посочена в
приложението по чл.21 от договора. Видно от приложението, съдържащо се на лист
22 и 23 от делото максималната погасителна вноска при кредитния лимит от 1000
лв. е 60 лв.
За
изясняване на спора по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и
неоспорено от страните. Вещото лице установява, че по договорения от страните кредитен лимит от 1 000лв.
сумите по него са усвоявани четири пъти, както следва: на
02.05.2017г.-740.11лв., на 23.1.2017г. 700лв., на 07.11.2017г.-200 лв. и на
03.12.2017г- 54.17лв. или общия размер е
1 694.28лв. По кредита са постъпили общо плащания в размер на
1 056лв., подробно описани в колона 7
от таблица- приложение 1 към експертизата, като на 19.05.2017г са
постъпили 800лв., на 01.12.2017г са
постъпили 100лв. и на 05.12.2017г. са
постъпили 156.00лв. като след 05.12.2017г не са правени вноски от длъжника. Експертизата
установява, че ищцовото дружество е начислило договорни лихви в общ размер от
156.31лв. като и такси в общ размер от 26 лв.
,респективно застраховки в общ
размер от 19.31лв.Вещото лице заключава, че към 28.12.2018г с останали
непогасени следните задължения: главница в размер на 851.66лв. и лихва за
забава в размер на 43.53лв. за периода 11.06.2018г до 11.12.2018г.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, във
вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Този иск
е специален положителен установителен иск и за да е допустим следва да са
налице в кумулативна даденост следните предпоставки, за които съдът следи
служебно, а именно- по реда на заповедното производство да е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено в срок
възражение от длъжника по тази заповед или връчване на заповедта по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, като в настоящия случай безспорно се установи втората
хипотеза. Следва също така искът да е
предявен и в преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Следва предмета на исковото производство да е идентичен с предмета на заповедното
производство.Всички тези предпоставки са налице, поради което съдът дължи
произнасяне по същество.
Разгледан
по същество искът е частично основателен по следните съображения:
Безспорно
се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че между страните
е налице валидна облигационна връзка, намираща правна опора в договор за
револвиращ потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило за ползване на ответницата кредитна карта с максимален кредитен
лимит от 1000лв. Безспорно се установи, че ответницата ползвала предоставената
и сума като е извършила четири транзакции и е усвоила общо
1694.28лв.От същата са извършени няколко вноски по кредита като
незаплатената главница възлиза на сумата от 851.66лв. Установи се също така,че
ответницата дължи обезщетение за забава в размер на 43.53 лв. за периода от
11.06.2018г до 11.12.2018г.
Ответницата,
носеща доказателствена тежест, не противопостави възражение, нито установи в хода на делото, че е погасила
кредитния лимит от 1000лв.
Предвид
изложеното съдът намира, че както към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към предявяване на
настоящия иск съществува вземане на
ищеца спрямо ответника по Заповед №20 от 03.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№5221/2018г. по описа са РС-Пазарджик за следните суми : главница в размер на 851.66лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 43.53лв.
обезщетение за забава за периода от 11.06.2018г до 11.12.2018г. като за
разликата от 851.66 до претендираната главница от 868.68лв. и за разликата от
43.53 лв. до претендираната лихва за
забава от 44.33лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 73.53 лв. разноски за исковото
производство и сумата от 593.20лв. разноски в исковото производство.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
.
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Л.
с ЕГН ********** *** ,че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на “БНП П. П. Ф. С.А
Париж рег.№.... чрез БНП П. П. Ф. С.А.
клон България с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.“Младост“ 4 , Бизсен парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. по Заповед №20 от 03.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№5221/2018г. по описа са РС-Пазарджик за следните суми : главница в размер на размер на 851.66лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението- 28.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение за забава в размер на 43.53лв. за периода от
11.06.2018г до 11.12.2018г. като за
разликата от 851.66 до претендираната главница от 868.68лв. и за разликата от
43.53 лв. до претендираната лихва за
забава от 44.33лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ.
ОСЪЖДА В.Д.Л. с ЕГН ********** ***
да заплати на “БНП П. П. Ф. С.А
Париж рег.№.... чрез БНП П. П. Ф. С.А.
клон България с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.“Младост“ 4 , Бизсен парк София, сграда 14, представлявано от Д. Д. сумата
от 73.53 лв. разноски за исковото производство и сумата от 593.20лв. разноски в
исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :