№ 40
гр. Балчик, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20213210100282 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени искове по
реда на чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от
ГПК,във вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от М.п. ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище/адрес на управление: *****, представлявано от Управителя К.Д.М.,
чрез пълномощника им адвокат Ц.И. от САК, срещу ЕТ „К.-С.Т.“с ЕИК****
със седалище и адрес на управление в ***, Добричка област, представлявано
от С.С.Т..
Предявени са установителни искове за установяване на съществуване
на вземане в размер на 190,61 лв. (сто и деветдесет лева и 61 стотинки ) от
които изискуема главница за доставена електрическа енергия за месец
ноември 2017г. и първи декември 2017г., в размер на 146,62лв.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-26.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 43,99лв. представляваща договорна неустойка за забава върху
главницата в размер на законната лихва, за периода от 14.12.2017год. до
26.01.2021год.
Дружеството-ищец претендира направени деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение в хода на заповедното и исковото производство.Направените
деловодни разноски в хода на заповедното производство са 25 лева държавна
1
такса за образуване на производство и адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева. Заплатената държавна такса в хода на исковото производство е в
размер на 75 лева. Претендираното адвокатско възнаграждение в хода на
исковото производство е в размер на 300 лева.
Дружеството-ищец поддържа исковата си молба. В проведените съдебни
заседания не се явява представител на дружеството. В различни писмени
становища, ищцовата страна изразява становища, с които поддържа исковата
претенция,оспорва писмения отговор на ответната страна. Моли съда да се
даде ход делото,като се уважат изцяло предявените установителни искове,
както и да се присъдят в полза на ищеца направените деловодни разноски и
адвокатски възнаграждения в хода на заповедното и исковото производство.
Дружеството –ищец прави и възражение за прекомерност на претендираното
от ответната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна представя писмен отговор по
исковата молба. В нея твърди, че вземането е погасено по давност. Моли съда
да отхвърли установителните искове, като неоснователни.
В съдебно заседание,ответната страна се представлява от процесуален
представител-адвокат К.И. от АК-Добрич,надлежно упълномощена.
От името на едноличния търговец-ответник,неговия пълномощник оспорва
исковете. Сочи доказателства.Представя писмени бележки.Моли съда да
отхвърли иска,като неоснователни и недоказани. Претендира да бъде
заплатена сумата от 300 лева в исковото производство и 50 лева в
заповедното производство, представляващи адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложеното е Частно
Гражданско дело№44/2021г. по описа на БРС.
Съдът,след преценка на събраните доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.08.2017 г. между „Ф.Е." ООД - в несъстоятелност (по-долу
„Ф.Е."), от една страна, като търговец (продавач), и К.-С.Т. ЕТ, от друга, като
клиент (купувач), е сключен Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги.
Съгласно Договора, Ф.Е. продава на ответника активна нетна
електрическа енергия на цена в размер от 0.0887 лева за КВт/час и предоставя
услугата „Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка
2
отговорността за небалансите в потреблението му. Ф.Е. предоставя на
ответника и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвя
прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. Съгласно предвиденото в Договора, клиентът става член на
балансиращата група, на която координатор е търговецът.
За закупените и доставени количества електрическа енергия до
обектите на клиента, същият дължи на търговеца договореното в Договора
възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване. За стойността на доставената електрическа
енергия за периода от първо до последно число всеки месец, в който е
извършена доставка, Ф.Е. издава фактура на клиента.
Ищецът излага, че цената по Договора не включва допълнително
начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към
обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и
допълнителни задължения, които се дължат съгласно действащото
законодателство или актове на държавни органи. Тези дължими суми,
съгласно Договора, се начисляват отделно във фактурата, която продавачът
издава на купувача.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по Договора, Ф.Е. е
продавало и доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици
за снабдяване. За месеците ноември и първи декември 2017 г. Ф.Е. е
доставило на клиента договореното количество електрическа енергия.
Доставената по Договора електрическа енергия е измерена съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване и е надлежно
фактурирана по реда, предвиден в Договора.
Твърди се, че в изпратените на клиента фактури освен стойността на
доставената електрическа енергия, в същите са включени и допълнително
начисляваните такси и услуги, в това число акциз, данък добавена стойност,
такса „задължение към обществото“, чието заплащане ответникът също
дължи.
Дружеството-ищец твърди, че съгласно предвиденото в Договора,
плащането за доставената от продавача електрическа енергия се извършва в
срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка.
3
Плащане обаче не е извършено, включително към настоящия момент,и
според ищеца,ответникът дължи на „М.п.“ ЕООД сумата в общ размер на
146.62 лева за доставена по Договора електрическа енергия за месеците
ноември и първи декември 2017 г.
На основание чл. 11, ал. 5 от Общите условия към Договора, ответникът
дължи и договорна неустойка за забава върху главницата в размер на
законната лихва, която е в размер на 43.99 лева за периода от 14.12.2017 г., до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Дружеството-ищец е подала заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, с правно основание в разпоредбата на чл.410 от ГПК срещу
едноличния търговец ответник, за заплащане на сумата от 146,62лв.,
представляваща главница за доставена електрическа енергия за месец
ноември 2017 и първи декември 2017, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-26.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
43,99лв.представляваща договорна неустойка за забава върху главницата в
размер на законната лихва, за периода от 14.12.2017год. до 26.01.2021год.
В Районен съд-Балчик е било образувано Частно Гражданско
дело№44/2021г. по описа на БРС. В това производство в полза на
дружеството-ищец е издадена Заповед за Изпълнение №260067 на
23.02.2021год. с която на основание чл.410 от ГПК Едноличния търговец К.-
С.Т. е осъдена да заплати в полза на М.п. ЕООД гореописаните суми, както и
деловодни разноски в размер на 25 лева, представляващи заплатена държавна
такса за образуване на заповедното производство и 300 лева представляващи
адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадена Заповед за изпълнение в законния срок е издадено
Писмено възражение, на основание чл.414 от ГПК от едноличния търговец, за
това,че не дължи конкретните суми. С оглед на това, заповедният съд издава
Определение №260220 от 14.04.2021год., с което указва на М.п. ЕООД да
предяви иск по отношение на вземането си.
В законния срок, дружеството-ищец, предявява настоящите
установителни искове.
По делото от ищцовата страна са представени заверени копия от
4
Постановление№260000 от 06.01.2021год.на Софийски градски
съд,Търговско отделение,VI-19 състав по търговско дело№3343/2017год.,
ведно със извадка за придобитите вземания(пазарна оценка на вземания на
Ф.Е. ООД,произтичащи от фактури за доставена ел.енергия и допълнителни
услуги към клиенти),Договор №FE 1722715 от 18.08.2017год. между Ф.Е.
ООД и ответната страна.
Според ищеца процесните везамания са възникнали въз основа на въз
основа на Постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г постановено
по т.д. № 3343/2017г., VI - 19 състав, Софийски градски съд и влязло в
законна сила на 29.01.2021 г. С посоченото Постановление на „М.п." ЕООД са
възложени вземанията на „Ф.Е." ООД (в несъстоятелност), ЕИК ****,
произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на
„Ф.Е.” ООД (в несъстоятелност) на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно
наддаване, допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д. №
3343/2017г., VI - 19 състав, Софийски градски съд.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск са с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет
да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че по писмено заявление на „М.п.“ ЕООД против ответника е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.
Предявените искове са за установяване вземанията на ищцовото
дружество към ответника са процесуално допустим, доколкото е предявени в
срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, при предявено в срок възражение от длъжника.
Ответната страна в писмения си отговор твърди,че вземанията са
погасени по давност. Ответникът твърди, че исковата молба е подадена след
изтичане на тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което
главното вземане е погасено по давност С оглед на така направеното
възражение съдът съобразява следните обстоятелства:
5
Съгласно разпоредбата на чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, спират да текат
давностни срокове, с изтичането на които се погасяват права, за срока от
въвеждане на извънредно положение в страната (13.03.2020 г.) до
неговата отмяна.
С параграф 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИДЗЗ) сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да
текат с изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен
вестник“. Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето е
обнародван на 14.05.2020год. като посочения седемдневен срок
изтича,съответно на 21.05.2020 год. Именно от тази дата продължават да
текат всички спрени по силата на ЗМДВИП срокове, в това число и
давностните такива. В процесния случай, с оглед характера на вземанията - на
периодични плащания, изискуемостта на същите е настъпила, както следва:
на 14.12.2017 г. за вземането за доставена електрическа енергия за
периода ноември 2017 г., и
на 15.01.2018 г. за вземането за доставена електрическа енергия за
периода декември 2017 г.;
Погасителната давност за гореописаните вземания е следвало да изтече
на 14.12.2020 г., респективно 15.01.2021 г.
Предвид обаче разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, във връзка с
параграф 13 от ЗИДЗЗ, погасителната давност е спряла да тече за периода от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. или общо 70 дни. След 21.05.2020г. давностният
срок е продължил да тече като фактически същият е удължен с периода от 70
дни, през който е бил спрян.
С оглед на изложеното, в действителност погасителната давност е
изтекла на 21.02.2021 г. за вземането за продадена електроенергия за
ноември 2017 г., респективно на 25.03.2021г. за вземането за продадена
електроенергия за декември 2017 г.
Предвид гореизложеното, неоснователно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност, като процесиите вземания са
предявени преди изтичане на същата, при съобразяване на специалните
6
разпоредби на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с параграф 13 от ЗИДЗЗ.
От представената пазарна оценка на вземанията на „Ф.Е.“ ООД,
произтичащи от фактури за доставена енергия и допълнителни услуги на
клиенти е видно, че и ответникът „К.-С.Т. ЕТ фигурира в описа с посочено
вземане с размер на 146,62лв.
Не е спорно по делото, че „Ф.Е.“ ООД в качеството му на търговец е
сключило с „К.-С.Т. ЕТ в качеството му на клиент Договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
допълнителни услуги № FE 1722715/18.08.2017 г., по силата на който
търговецът се е задължил да продаде, а клиентът да закупи активна нетна
електрическа енергия, измерена в точките на измерване, в сроковете и при
условията, описани в Общите условия. Търговецът се е задължил да
предоставя на клиента и услугите описаните в чл. 1 от ОУ. Съгласно чл. 4
клиентът става член на балансираща група, на която координатор е
търговецът. Според чл. 11, ал. 4 от договора клиентът се задължава да
заплати на търговеца по банков път дължимите суми по издадените фактури в
срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена. Търговецът,
съгласно чл. 14, ал. 1 от договора, има право едностранно да прекрати
договора с 14-дневно писмено предизвестие до клиента, в случай на
неизпълнение на задължението на клиента за заплащане на дължимата цена за
предоставена електрическа енергия.
Изискана е писмена информация,на основание чл.192 от ГПК,по искане
на дружеството-ищец от Електроразпределение ЮГ EVN група,“ЧЕЗ
Разпеределение България АД,Електроразпределение Север АД.
Единствено и само в писмения отговор на Елекроразпределние Север
АД,получен в БРС с Рег.№793 от 07.03.2022г., се установява,че ответната
страна има точка за доставка на ел.енергия на адрес в гр.Балчик ул.Владимир
Заимов №2,със съответният клиентски и абонатен номер.
Според съда,въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не
установява претенцията си по основание и размер. Не се доказа за м.ноември
2017г.и първи декември 2017г. да е доставено количество електрическа
енергия и допълнителни услуги на стойност 146,62 лв. лева, както и че от
„Ф.Е.“ ООД,да е изпратило фактура за тези услуги на „К.-С.Т. ЕТ, за
процесния период. Дружеството-ищец не предоставя съотносими към
7
процесния период фактури. Ответникът от своя страна представя фактура за
заплатена стойност 140,68лв. за ползвана ел.енергия за месец ноември 2017г.
Но тази сума на първо място не съответства по размер на претендираната от
ищеца сума,а така също и следва да се отчете факта,че плащането е
извършено от физическо лице.Следва да се отчете и факта,че точката на
доставяне на ел.енергията,като адрес не съвпада с адреса по седалище и
управление на едноличния търговец.В предвид но тава,съдът приема,че
липсват доказателства,че заплатената сума от 140,68лева е именно част от
сумата по настоящото производство.
На следващо място,съдът приема,че след като не е установено по
безспорен начин изпълнение на процесния договор, а именно че за процесния
период м. ноември 2017 г. „Ф.Е.“ ООД е доставил конкретно количество
електрическа енергия за конкретни обекти и договорени допълнителни
услуги, за което е издал данъчни фактури, вписал ги е в дневниците за
продажби, същите са осчетоводени и са изпратени на клиента „К.-С.Т. ЕТ, то
конкретното претендирано вземане не е безспорно установено и предявения
иск следва да се отхвърли.
На отделно основание,съдът съобрази следното:
Следва да се отбележи, че ответникът не е бил страна в производството
по несъстоятелност по търговско дело № 3343/2017 г. по описа на СГС, за да
може да противопостави свои правоизключващи или правопогасяващи
възражения, поради което по отношение на него на основание чл. 298, ал. 1 от
ГПК силата на присъдено нещо на постановление №260000/06.01.2021 г. на
СГС няма действие. Още повече, че по делото липсват доказателства„К.-С.Т.
ЕТ да е уведомен по някакъв начин, че вземанията на „Ф.Е.“ ООД спрямо
него са прехвърлени на „М.п.“ ЕООД, за да има прехвърлянето на вземането
действие спрямо длъжника, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. След като липсват
данни за такова уведомяване, то дори да съществува вземане, което в
настоящето производство не се доказва за какво количество доставена
електрическа енергия и за какъв период е и дали за него съгласно чл. 11, ал. 4
от договора е издадена фактура, то е непротивопоставимо на ответника.
С оглед изложеното,,съдът счита,че предявените установителни
искове,следва да бъде отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
8
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски,
300 лева за заплатено адв.възнаграждение.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора
следва да се присъдят в полза на ответника.направените от ответника като
длъжник разноски са в размер на 50 лева заплатено адвокатско
възнаграждентие.
Направено е възражение за прекомерност от ищеца на заплатеното
адвокатско възнаграждение в заповедното производство от
длъжника,както и в исковото производство. Съгласно чл.1 от Наредбата
№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да
бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до
адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба чл.7 ал.7 от Наредба №1/2004г. минималния размер е 300 лева, което
не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.,както и изплатеното в заповедното
производство в размер на 50 лева не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност и следва да се присъди в цялост.
Водим от гореизложеното,съдът,
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.п.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ***,представлявано от Управителя К.Д.М.,чрез
пълномощника им адвокат Ц.И. от САК, срещу ЕТ „К.-С.Т.“с ЕИК**** със
седалище и адрес на управление в **** от С.С.Т. установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от
ГПК,във вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца
по отношение на ответника за сумата от 146,62лв(сто четиридесет и шест
лева и 62 стотинки),представляваща изискуема главница за доставена
електрическа енергия за месец ноември 2017 и първи декември 2017г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-26.01.2021г.до окончателното изплащане на
сумата,както и сумата от 43,99лв.(четиридесет и три лева и 99
стотинки),представляваща договорна неустойка за забава върху главницата в
размер на законната лихва, за периода от 14.12.2017год.до 26.01.2021год.,за
които суми е издадена Заповед за изпълнение№260067 от 23.02.2021г. по
Частно Гражданско дело№44/2021г.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА„М.п.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***,представлявано от Управителя К.Д.М. да заплати, в полза на
ЕТ „К.-С.Т.“с ЕИК**** със седалище и адрес на управление в **** от
С.С.Т.,сумата от 300 лв(триста лева)представляващи адвокатско
възнаграждение по исковото производство по чл.422 от ГПК,на основание
чл.78 ал.3 от ГПК
ОСЪЖДА„М.п.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***,представлявано от Управителя К.Д.М. да заплати, в полза на
ЕТ „К.-С.Т.“с ЕИК**** със седалище и адрес на управление в **** от С.С.Т.
сумата от 50 лв.(петдесет лева), представляващи адвокатско възнаграждение
по заповедното производство по Чгр.дело№44/2021 по описа на Районен съд-
Балчик,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в
двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
10
11