№ 13864
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110159279 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т.
Я. и Д. Ц. И., с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
разделно при равни квоти сумата от 1663,39 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.
Лайош кошут № 11, ет. 1, надпартерен, ап. 4, аб.№ 11863, за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 22.07.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 110,04 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г., сумата от 15,10 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от
22.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,21 лева, представляваща мораторна
лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до
12.07.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39504/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били
упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо тях били влезли в сила ОУ. Поддържа,
че съгласно общите условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Ц.
И., който оспорва предявените искове. Претенциите се основавали на данни и документи,
съставени от ищеца и неговия помагач, които оспорва, оспорва извършването на дялово
разпределение, включително наличието на средства за дялово разпределение, както и че
същите са еднакви, годни, точни, надлежни, одобрени, лицензирани и сертифицирани.
Същите оспорвания прави и по отношение на средството за търговско измерване. Оспорва
консумираната топлинна енергия да се основава на правилни търговски измервания.
Топлинната енергия не била определяна въз основа на средства за търговско измерване,
каквито били изискванията на европейското законодателство, а дялово разпределение било
извършвано по формален и недопустим начин. Оспорва да е потребител на топлинна
енергия, тъй като нямало прието решение на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, взето с необходимото мнозинство, нито писмено съгласие на
собствениците, в какъвто смисъл била цитираната практика на СЕС. При липса на такова
решение била налице непоискана доставка. РазвИ. съображения, че правните норми, на
които се основавала претенцията, противоречали на ДиректИ. 2012/27 ЕС, ЗЕ и ЗЕЕЕ,
доколкото не се фактурирало действителното потребление на топлинната енергия. Оспорва,
че спрямо него са влезли в сила общите условия на ищцовото дружество, както и че е
ползвал топлинна енергия. Релевира възражение за нищожност на общите условия, тъй като
изисквали притежаване от страна на потребителя на специално техническо средство с
достъп до интернет. Прави възражение за некачествено изпълнение. Оспорва като
незаконосъобразна методиката за дялово разпределение. Оспорва да е ползвал и обитавал
имота. Процесното жилище било ползвано и обитавано единствено от втория ответник И. Т.
Я., поради което единствено последната била отговорна за заплащане на претендираните
суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Възразява срещу искането за
допускане на експертизи, оспорва всички представени по делото документи, освен
заявлението от 30.01.2019г. от И. Я., от което заявява, че ще се ползва. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Т.
Я., с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесната сума била заплатена преди
образуване на настоящото производство. Оспорва метрологичната годност на средствата за
търговско измерване, наличието на валиден договор между ищцовото дружество и фирмата
за дялово разпределение. Оспорва, че процесният имот бил топлоснабдяван, за което
липсвали доказателства, оспорва наличието на строителни книжа за изградена сградна
инсталация и за топлопреносната мрежа. Оспорва да е било извършено заснемане на
сградната инсталация, както и наличието на одобрени строителни книжа и екзекутиви.
Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани по БДС или ISO. Оспорва представения
2
протокол от ОС на ЕС, тъй като бил подписан от лица без представителна власт. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенциите за лихви като нищожни,
освен това липсвало изпадане на ответника в забава. Твърди, че ищецът не бил представил
доказателство за наличието на облигационно правоотношение с ответника и качеството й на
потребител на топлинна енергия, нито нотариално заверени протоколи за публикуване на
фактури, а уговорка за начисляване на лихви върху главницата за дялово разпределение
липсвала. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Бруната“ ООД, не е взел становище по
основателността на предявените искове.
С Определение № 12246 от 20.03.2024г. съдът не е приел за съвместно разглеждане
предявения с отговора на исковата молба обратен иск на ответника Д. Ц. И. срещу ответника
И. Т. Я. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 895,37 лева,
представляваща претендираните по главния иск суми поради фактическото ползване на
доставяната топлинна енергия в процесния имот от И. Т. Я. и предявеният иск е отделен за
разглеждане в самостоятелно производство.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
3
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е прието Удостоверение за наследници на Анна И.а
Андреева, ЕГН **********, починала на 19.01.2007г., от което се установява, че е оставила
за свои законни наследници сина си- Д. Ц. И., и дъщеря си- И. Т. Я..
От приетия препис от Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена
върху земя на кооперацията № 93, том VIII, дело № 1186/1964г. на нотариус Христо
Омарбалиев се установява, че на 10.10.1964г. Анна И.а И.а е призната за собственик на
апартамент № 4, находящ се на първи партерен етаж на ул. Лайош Кошут № 11, състоящ се
от две стаи, хол, кухня, баня-клозет и две антрета с обща площ от 94,52 кв.м.
Прието е заявление с вх. № Г-2827 от 30.01.2019г. по описа на „Топлофикация София“
ЕАД, подадено от И. Т. Я., подписано и от Д. Ц. И., с което е поискано да бъдат погасени по
давност задълженията към дружеството за периода до 31.01.2014г. за аб. № 011863, както и
че ще плати дължимите суми за периода от 05.2016г. до 12.2018г. на вноски.
Приет е и препис от исковата молба, подадена от Д. Ц. И. срещу И. Т. Я. и Ралица
Костадинова Я. за делба на процесния имот, както и на 84/216 идеални части от поземлен
имот- дворно място, цялото с площ от 573 кв.м., находящо се в гр. Казанлък, площад
Севтополис № 23.
Прието е писмо, адресирано до И. Я. и Д. И., с което е посочено, че от м.04.2017г. са
актуализирани данните по партида с аб. № 11863 за заплащане на топлинна енергия за
апартамент № 4, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 11. Уточнено е, че
И. Я. е вписана като титуляр на партида в качеството й на съсобственик на имота.
В Протокол от 04.09.2002г. за проведено общо събрание на собствениците на адрес: гр.
София, ул. Лайош Кошут № 11 за собственик на апартамент № 4 е вписан Анна Ив.
Андреева, ЕГН ********** и е положен подпис.
По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния
имот за процесния период. Не са изложени и твърдения по образуваното дело за делба да е
постановено влязло в сила решение по втора фаза и съсобствеността между страните да е
била прекратена.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява, че
ответниците са съсобственици на процесния имот като са придобили същия по наследство
от тяхната майка- Анна Андреева, която го е придобила въз основа на Нотариален акт за
собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперацията № 93, том VIII, дело
№ 1186/1964г. на нотариус Христо Омарбалиев. С оглед на което наследниците й по закон,
на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили процесния апартамент при равни квоти по ½
всеки.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия
от 2016г. на „Топлофикация София“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на
клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на
4
договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в
срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал.
1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът
открИ. партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от
удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна
енергия – в случая наследодателят на ответниците- Анна Андреева, неговите наследници,
явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях
писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното
правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и
писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане
на договорната свобода на страните, установено в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г.
Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой
от тях да е страна по правоотношението, следва да намери приложение общото правило,
установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници
на починалия потребител на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този
смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС. В конкретния
случай по делото не е представена молба-декларация за открИ.не на партида на името на И.
Я., нито са ангажирани някакви доказателства за постигнато споразумение между нея и
другия съсобственик именно тя да е страна по договора за доставка на топлинна енергия,
нито подобно споразумение да е депозирано в ищцовото дружество. Такава воля не би могла
да се изведе и от приетото заявление от 30.01.2019г., доколкото съдържанието на същото
касае единствено изявление за погасяване по давност на суми и поемане на задължение
цената на топлинна енергия за периода от 05.2016г. до 12.2018г. да бъде изплатена на вноски.
На следващо място, заявлението е подписано и от ответника Д. И..
С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили
воля някой от тях да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред
„Топлофикация София“ ЕАД, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността.
Евентуални споразумения между ответниците и обстоятелството кое лице фактически
ползва имота са непротивопоставими на ищцовото дружество, доколкото не е спазена
предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В този смисъл следва да се посочи и че счетоводното
отразяване в ищцовото дружество и при третото лице-помагач е ирелевантно по отношение
на възникването на облигационно правоотношение между страните.
С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния
имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните от тях
квоти- по ½ всеки.
5
На следващо място, неоснователно е възражението, че приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е специална по отношение на
разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по
тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. пар.
1 от ДР на ЗЗП. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че поради
естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам
да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението
за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри
на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие и не може да стана въпрос за
приложение на пар. 1 ДР ЗЗП.
В случая по делото е представен Протокол от 04.09.2002г. от проведено общо
събрание на етажните собственици от ул. Лайош Кошут № 11, в който е посочено, че са
потребители на топлинна енергия от „Топлофикация София“, както и че ще сключат договор
с фирма Бруната България ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и
термостатни вентили, демонтаж на всички радиатори без индивидуални разпределители,
отчитане на водомерите за топла вода, индивидуално разпределяне на топлинна енергия по
апартаменти съгласно действащото законодателство и системата за индивидуално
измерване, прилагана от Бруната България ООД. От съдържанието на описаното решение се
установява съгласие на собствениците за извършване на доставката, доколкото е посочено,
че те са потребители на топлинна енергия и са взели решение да бъде сключен договор с
фирма за дялово разпределение, респ. такъв е бил сключен на 25.09.2002г. Същевременно не
се твърди и не се установява собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, да са
изразили желание за преустановяване на топлоподаването към сградата по чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
Поради гореизложеното извършените доставки на топлинна енергия не могат да бъдат
квалифицирани като непоискани.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението на вещото лице се установява, че исковият период съвпада напълно с два
отчетни периода 2019/2020г. и 2020/2021г., за които фирмата за дялово разпределение е
изготвила две изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в ап. 4. При отчета на
уредите за дялово разпределение в ап. 4 за 2019/2020г. било посочено, че има един
6
демонтиран радиатор, 2 бр. ИРРО с изгаснали дисплеи, един радиатор без ИРРО, един
работещ топлинен разпределител /лира в банята/ и липса на водомер за топла вода. При
отчета през м.06.2021г. не е осигурен достъп на двете дати и бил съставен констативен
протокол. Вещото лице е посочило, че топломерът, монтиран в абонатната станция на
процесния адрес, бил преминавал метрологични проверки през две години, относими към
исковия период, както и че от ежемесечните му отчети били приспадани технологичните
разходи на абонатната станция. От заключението се установява, че разпределяната топлинна
енергия през исковия период е в съответствие с нормативната уредба и е разпределяна, както
следва: за отопление- за три радиатора и една лира по МСРС; за сградна инсталация- при
отопляем обем на имота; за БГВ- за един обитател в ап. 4 по норма за разход. Вещото лице е
посочило, че за исковия период сумите за потребена топлинна енергия са в общ размер от
2337,18 лева /2288,26 лева, прогнозно фактурирани суми + 48,92 лева, суми за доплащане от
изравнения/.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната
сума. Уточнено е, че за периода от м.05.2019г.- м. 04.2021г. вкл. прогнозно изчислените от
фирмата за дялово разпределение суми са на обща стойност 2288,24 лева с ДДС, както и че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане в размер на 152,70 лева. Вещото
лице е посочило, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения
извън процесния период. От заключението се установява, че цената на топлинна енергия за
процесния период възлиза на сумата от 1663,39 лева /2288,24 лева, прогнозни фактури +
152,70 лева, изравнителни сметки – 103,84 лева, разлика в цена на топлинна енергия – 35,08
лева, платени – 638,63 лева, платени/.
Относно стойността на топлинна енергия съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е взело предвид
резултатът от изравнителните сметки и представените от третото лице-помагач документи.
С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот
и период възлиза на сумата от 2337,18 лева. От тази сума следва да бъдат приспаднати
извършените плащания, установени от вещото лице-счетоводител в общ размер от 673,71
лева. Т.е. цената на топлинна енергия за процесния период, която е останала неизплатена
възлиза на сумата от 1663,47 лева, като с оглед принципа за диспозитивно начало,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК – на сумата, посочена от ищеца- 1663,39 лева.
Така по делото е безспорно установено, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 1663,39 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
В допълнение следва да бъде посочено, че представеното от ответника платежно
нареждане е взето предвид от вещото лице-счетоводител. В същото като основание за
превод е посочено „договорна сметка 002100408747“. Експертът е уточнил, че 638,63 лева са
отразени като плащания за процесния период, като с разликата до 3810,95 лева е погасено
7
предходно съдебно вземане. В проведеното съдебно заседание на 13.05.2024г. вещото лице е
посочило, че в „Топлофикация София“ ЕАД е постъпила молба от абоната от 11.05.2022г., с
която било изявено желание да се погаси предходно съдебно вземане и остатъкът да е за
текущи вземания, както са и отразени. Съдът кредитира изводите на вещото лице като взе
предвид и че представеното платежно нареждане е от 28.04.2022г., тоест преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- от 25.07.2022г.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Бруната“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на
ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 15,10
лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 110,04 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в
забава за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължат мораторна
лихва за процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 110,04 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
8
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г. следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответниците своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобИ.т права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /22.07.2022г./ не са налице погасени по давност вземания. Това е така защото
вземането за м.05.2019г. е станало изискуемо на 14.07.2019г. с изтичане на 45-дневния срок,
считано от 01.06.2019г. и тригодишната давност за него е следвало да изтече на 14.07.2022г.
След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла
давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че давностният срок изтича на
21.09.2022г. – след датата на заявлението.
Поради което предявените искове за цена на доставена топлинна енергия са основателни
изцяло за сумата от 1663,39 лева и за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.
Основателни изцяло са и предявените искове за цена на мораторна лихва върху цената
на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г. в размер на 110,04 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
9
за м.07.2020г. е възникнало на 01.08.2020г. и давността за него е следвало да изтече на
01.08.2023г.- след датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Поради което исковете за цена на услугата дялово разпределение са също основателни
изцяло.
Следва да бъдат отхвърлени предявените искове за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 2,21 лева за периода от 15.09.2020г. до
12.07.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 35,81
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, тоест общо 85,81
лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното производство в размер от 85,70 лева. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 81,33 лева, депозит за експертизи в общ размер от
600 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 781,33 лева. С
оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство размер от 780,36 лева.
Ответникът И. Я. не е сторила разноски, в заповедното производство е била
представлявана безплатно по чл. 38 ЗАдв. от адв. К. Б. съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 06.10.2022г., в исковото производство е била представлявана безплатно от адв.
Николай Илчев съгласно договор за правна помощ и съдействие от 16.03.2023г. Поради
което на адв. Б. и на адв. Илчев следва да се присъди възнаграждение съразмерно
отхвърлената част от исковете в заповедното и в исковото производство, което съдът
изчисли на сумата от по 0,49 лева.
Ответникът Д. И. претендира адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер на 200 лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно
договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022г., поради което на Д. И. следва да се
присъди сумата от 0,24 лева, представляваща разноски в заповедното производство
съразмерно отхвърлената част от исковете. В исковото производство Д. И. претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева като са представени и доказателства за
сторените разноски- договор и банково извлечение. С оглед отхвърлената част от исковете
на Д. И. следва да се присъдят 0,74 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
10
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. Т. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Лайош Кошут № 11, ет. 1, надпартерен, ап. 4 и Д. Ц. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Бояна“, ул. „Камчатка“, бл. 2, ет. 4, ап. 5, дължат
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, разделно при равни квоти сумата от 1663,39 лева, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. Лайош кошут № 11, ет. 1, надпартерен, ап. 4, аб.№ 11863, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 22.07.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от 110,04 лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г.,
сумата от 15,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода
от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39504/2022г. по описа на
СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 2,21 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услуга дялово разпределение за периода
от 15.09.2020г. до 12.07.2022г.
ОСЪЖДА И. Т. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Лайош Кошут № 11, ет. 1,
надпартерен, ап. 4 и Д. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Бояна“, ул.
„Камчатка“, бл. 2, ет. 4, ап. 5, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 85,70 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно
уважената част от исковете и сумата от 780,36 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 0,49 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
представителство в заповедното производство на И. Т. Я..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Н., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 0,49 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
представителство в исковото производство на И. Т. Я..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Д. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Бояна“, ул. „Камчатка“, бл. 2, ет. 4, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,24
лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно отхвърлената част
от исковете, както и сумата от 0,74 лева, представляваща разноски в исковото производство
съразмерно отхвърлената част от исковете.
11
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Бруната“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12