№ 183
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500400 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 437 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Н.“ АД в качеството си на длъжник по
изпълнително дело № 2018***0400659 по описа на ЧСИ М.М. с рег. № *** на
КЧСИ с район на действие РОС против отказа на съдебния изпълнител да
приключи изпълнителното производство по делото. Твърди се, че длъжникът
изцяло е погасил задълженията си към взискателя чрез извършени плащания
по негова банкова сметка, с което кредиторът е удовлетворен. Счита, че са
изпълнени условията, предвидени в чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради събиране и
на всички разноски по делото. Според жалбоподателя производството по
отношение на НАП също следва да бъде приключено, защото няма изрично
възлагане от този взискател за събиране на дължимите публични вземания, а
интересът на присъединения кредитор е защитен, тъй като вземанията му са
предмет на принудително събиране по изп. дела, образувани в НАП. Моли да
бъде отменен отказът на съдебния изпълнител да приключи изпълнителното
дело.
Ответната страна О.Б., в качеството си на взискател по изпълнителното
дело не взема становище по жалбата, а присъединеният взискател НАП е
подал възражение след изтичане на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в което
1
счита жалбата за неоснователна.
В представените мотиви към обжалвания акт, съдебният изпълнител
излага доводи за неоснователност на подадената жалба.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В настоящия случай
жалбоподателят обжалва съобщение от 12.05.2021 г., с което ЧСИ се е
произнесъл по молбата на „Н.“ АД за приключване на делото – подлежащ на
обжалване акт, като жалбоподателят в качеството си на длъжник в
изпълнителното производство е процесуално легитимиран да обжалва тези
действия на съдебния изпълнител. Поради това съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата, Окръжният съд приема за
установено следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 659/2018 г. по описа на
ЧСИ М. М. е образувано на 25.05.2018 г. по молба на О.Б. въз основа на АУЗД
№ 26 – 1/07.04.2017 г. срещу длъжника и настоящ жалбоподател „Н.“ АД за
събиране на следните суми: 53.90 лв. – главница, 28.98 лв. лихви.
След образуване на изпълнителното дело и проучване на имуществото,
ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими
имоти на длъжника. На „Н.“ АД е изпратена ПДИ, връчена на 14.11.2018 г.
По делото е присъединено вземане на НАП, което към 26.10.2020 г. е
било в размер на 1600.41 лв. Във връзка с насочено изпълнение върху
притежаван от длъжника недвижим имот, Община Русе е уведомила, че
2
непогасените задължения към нея са в размер на 1268.21 лв. към 10.06.2021 г.
Задължението към държавата е частично платено след разпределение от
16.04.2021 г. на постъпила сума в размер на 3000 лв., с която са погасени:
1288.50лв. такси и допълнителни разноски на ЧСИ (от общо 1760.40 лв.),
1666.51лв. към НАП (от общо 16532 лв.) и 44.99 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Това разпределение по чл. 460 от ГПК като необжалвано е влязло в сила на
20.04.2021г. Към този момент по изпълнителното дело са останали
непогасени задълженията към О.Б.- 53.90 лв. - главница и 23.37 лв. – лихва,
както и задължения към НАП и такси и разноски на ЧСИ над погасените в
разпределението до пълния им размер.
На 10.05.2021 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от
длъжника за приключване на изп. дело, към която е приложил квитанция за
погасяване на задълженията към взискателя О.Б. по негова сметка на
26.04.2021 г.
С обжалваното съобщение с изх. № 7089/12.05.2021 г., ЧСИ М. М. е
оставила без уважение молбата, тъй като не били налице предпоставките за
уважаването ѝ.
На 17.05.2021 г. по делото е входирана молба от взискателя О.Б., в
която моли изп. дело за сумата 82.88 лв. да бъде прекратено поради плащане
на задълженията, като уточнява, че таксите на съдебния изпълнител остават
за събиране.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Според чл. 433, ал. 2 от ГПК, в случаите, при които вземанията на
взискателя, както и разноските по изпълнението, бъдат събрани,
изпълнителното производство се приключва. В случаите, при които плащане
по издадения изпълнителен лист или по акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, както
е в случая, е извършено от длъжника след образуване на изпълнителното
дело, последното може да бъде приключено по реда на чл. 433, ал. 2 от ГПК
единствено ако са били платени разноските по изпълнението, както и
публичните задълженията към държавата, която на основание чл. 458 от ГПК
съдебният изпълнител е длъжен да присъедини. В настоящия случай, както
3
беше посочено, след влизане в сила на разпределението от 16.04.2021 г. са
останали непогасени задължения по изп. дело.
За неоснователни съдът намира изложените в жалбата оплаквания за
неправилност на постановения от ЧСИ отказ, поради липса на изрично
възлагане от страна на НАП за събиране на дължимите публични вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението. За тази цел изречение 2-ро на чл. 458 от ГПК изрично
задължава съдебните изпълнители да изпращат съобщение до НАП за всяко
започнато изпълнение. Именно изпълнявайки това си задължение, правилно
съдебният изпълнител е присъединил държавата за вземането , посочено в
издаденото от НАП удостоверение. С факта на предоставяне на посоченото
удостоверение и от този момент държавата в лицето на НАП става надлежна
страна в изпълнителния процес (присъединен взискател) и се ползва с правата
на взискател наред с първоначалния такъв, като това качество би се загубило
само ако евентуално в хода на изпълнението вземането на държавата бъде
погасено поради плащане от страна на длъжника или по друг начин. Самото
присъединяване в случая се извършва по силата на закона, като за него и за
размера на задължението към държавата длъжникът е бил уведомен.
В тази връзка съображенията на жалбоподателя, че с изпълнение на
задълженията към първоначалния взискател, извършено в хода на
изпълнителния процес не по предвидения в чл. 455 от ГПК ред, е изпълнена
целта на изпълнителното производство, е несъстоятелен доколкото при
наличие на неудовлетворени вземания на присъединения взискател
държавата, разпоредбите на чл. 191 от ДОПК и чл. 458 от ГПК гарантират
участието в изпълнителните дела по ГПК независимо от възможността за
събиране на вземанията ѝ по реда на ДОПК.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като
такава следва да я остави без уважение.
Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Н.“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление от ***, представлявано от П.П. - управител,
срещу действията на ЧСИ М.М. с рег. № *** с район на действие РОС по изп.
дело № 2018***0400659, изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да
приключи изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5