Р Е Ш Е Н И Е
№ 260797/,25.05.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на осемнадесети май
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красен Вълев
при
секретаря Елена Христова като разгледа
докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 7603 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ТРЕЙДФАРМА” ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Е.. Т.. Б.. със съдебен адрес:***, партер, чрез
адв. С.У. срещу „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ -
ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „Любен Каравелов“ №5, представлявано от управителя М.Я. и срещу М.Я., ЕГН **********, с адрес ***.
Иска се да бъде прието за установено спрямо ответниците,
че дължат солидарно сумата от 23 760 лева – дължимо вземане по запис на заповед
от 01.10.2019 г., с падеж на 31.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 10.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. №10453/2019 г.
Твърди се, че на 24.07.2019 г. между „ТРЕЙДФАРМА” ЕООД, в
качеството си на възложител и „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД,
представлявано от управителя М.Я., в качеството си на изпълнител, е
сключен Договор № 4 за изкупуване на
плодове и зеленчуци за преработка. Съгласно сключения договор, възложителят
възлага, а изпълнителят приема да достави земеделска продукция - 120 тона
корнишони по договорените условия и цени, като срокът за изпълнение на
задължението за доставка на продукцията е определен до 30.11.2019г. Твърди се,
че на възложителя е платен паричен аванс, за което „ИНТЕР КАРБОН
ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД е издало проформа фактура в размер на 23 760 лева, чиято
стойност следва да бъде удържана при заплащането на цената на доставената
продукция.
Твърди се, че уговорените 120 тона корнишони не били
доставени в срок и страните предоговорили отношенията си, като във връзка с
преходния договор бил подписан нов
Договор от 01.10.2019 г. за покупко-продажба на стоки, заверен от Нотарус Петър
Абаджиев с рег. № 346 на НК. Съгласно този договор „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ -
ЕКСПОРТ“ ЕООД се е задължил да достави 100 тона корнишони при средна цена 1150
лева без ДДС.Авансът заплатен на 25.07.2019 г. се счита за надлежен аванс по
договора от 01.10.2019 г.
Сочи се, че като гаранция за изпълнение по договора за покупко-продажба
от 01.10.2019г. е издаден запис на заповед от 01.10.2019 г. от „ИНТЕР КАРБОН
ИМПОРТ - ЕКСПОРТ“ ЕООД в полза на „ТРЕЙДФАРМА” ЕООД за сумата от 23 760 лева,
като записът е авалиран и от управителя на дружеството-издател М.Я..
Твърди се, че изпълнителят по договора не е доставил
стоката- 100 тона корнишони в срок, като за „ТРЕЙДФАРМА” ЕООД е възникнало
основанието да претендира изплащане на сумата по изядения заповед.
Ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, образувано е ч.гр.д. №10453/2019 г. по описа на БРС.
Издадена е заповед, в срок е депозирано възражение и за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на установителния иск.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „ИНТЕР
КАРБОН ИМПОРТ – ЕКСПОРТ“ ЕООД на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК на 04.02.2021
г. и в едномесечния срок не е постъпил отговор.
Препис от исковата молба е връчен на ответника М.Я. на
10.03.2021 г. и на 09.04.2021 г. е постъпил отговор, подписан от М.Я. в лично
качество и в качеството му на управител на ответника „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ –
ЕКСПОРТ“ ЕООД. По отношение на дружеството отговорът ще бъде ценен като
становище по съществото на спора.
На първо място се твърди, че исковата молба е
недопустима.
Твърди се, че след сключването на договор №4/24.07.2019г., на 27.07.2019г. пристигнал тир, който М.Я.
наел и започнал да товари продукцията (корнишони). След два дни тирът
пристигнал на Митница в гр.Бурса, Турция за обмитяване. При митническото
оформяне станало ясно, че от Турция се
забранява износ на корнишони с размери по малки от 12 см. до края на месец
септември или, а при износ цената става около 2,20 лв. за 1 кг. - повече от
договорната цена и при такива условия нямало как да се достави продукцията. Сочи се, че Людмил Любенов,
представляващ „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД бил в течение на случващото се, като страните
комуникирали по електронна поща.
Сочи се, че в Договор №4/24.07.2019г. страните са се
договорили доставянето на продукцията да стане съгласно предвидените срокове в
Приложение 1 и най-късно до 30.11.2019г. Ответникът твърди, че на 20- 21
септември бил в Турция и договорил с производители и износители количеството и условия на доставките и
цената, направил снимки и видео материали и ги споделил с Людмил Любенов, той приел сделката устно и страните се
разбрали, че в Нови Пазар на 01.10.2019г. ще сключат нов договор.
Твърди се, че ищцовото дружество е неизправна страна по
договора от 01.10.2019 г., като не е изпълнил задълженията си по чл.3.2.2, чл.
2.1.1 и чл. 3.1.2. Излагат се съображения, че след подписване на втория договор
във фабриката на ищеца, страните съставили график за товарене, ищецът казал, че
ще изпрати негов служител на име И.. с който ответника да пътуват заедно с
колата на дружеството му до Турция. И. в последствие казал, че нямал да пътува
с ответника Я., а рано сутринта ще бъде на място на товаренето в Турция, Измир,
гр. Одемиш. Ответникът заминал за Турция, договорил с продавача на корнишоните
количество, внесъл аванс, организирал
транспорта и чакал да дойде служителя на ищеца, като той не дошъл. Я. сочи, че
не винаги представители на ищеца отговаряли на обажданията му. Той се свързал и със собственика на фирмата
Бакърджиев, който бил учуден, когато разбрал, че никой не се е появил и дал
турски телефонен номер за комуникация със служителя на дружеството, който ще
присъства и оценява качеството и количеството на натоварената стока. При
свързване с въпросния служител той помолил да се чуят след 30 мин., след това
не отговарял на обажданията, а представителите на ищцовото дружество също
спрели да отговарят.
Ответникът твърди, че на 03.10.2019г. по график за
товаренето на стока, започнал със сортировка на продукцията, като чакал да
пристигне служител на ищеца, но такъв не се явил. Поради изпълнение на
задълженията си по договора понесъл финансови загуби.
Ответникът сочи, че на 07.10.2019 г. с писмо от името на
дружеството „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ – ЕКСПОРТ“ ЕООД е прекратил договора, поради
неизпълнение от страна на ищеца. Излагат се съображения, че записа на заповед е
свързан с разваления договор, което води до неоснователност на исковата
претенция.
Правната квалификация на предявените искове е чл.422 вр.
чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ.
Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е
допустим, тъй като със Заповед № 4754 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.12.2019 г., постановена по частно
гражданско дело № 10453 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е
разпредено солидарно плащане в полза на ищеца от ответниците на сумата от 23
760 лева, както и предвид връчването на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предявяване на иска в едномесечния
срок от получаване на съобщението за това.
На л. 6 от заповедното производство е приложен Запис на
заповед, издаден от ответника „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ - ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Любен
Каравелов“ №5, представлявано от управителя М.Я. , ЕГН **********, който
безусловно се е задължил да плати на ищеца или на негова заповед сумата от 23 760
лева. Уговорен е срок за предявяване на записа
на заповед до 31.10.2019 г.
Посочено е място на издаване- гр. Нови Пазар и дата на
издаване 01.10.2019 г. Подписът на М.Я. върху записа на заповед е с нотариална
заверка с рег. №5682 от 01.10.2019 на Нотариус Петър Абаджиев, рег. №346 на НК.
Налице е уговорка за менителнично поръчителство, като поръчителят
М.Я. е гарантирал като поръчител изплащането на записа на заповед.
Не е уговорен падеж за плащане. Съобразно чл. 536,
ал. 2 ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на
предявяване. В записът няма отбелязване и за предявяване на записа към издателя
или авалиста.
Непредявяването на записа на заповед като менителничен
ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана
отговорността на издателя. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ.
Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника
в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението./ Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1 / 2004
г. на Върховен касационен съд, ОСТК/
Непредявяването на записа на заповед за плащане в срока до
31.10.2019 г. /посочен в записа/ води до
загубване на правата по него по отношение само на регресно отговорните
лица-джирантите и техните авалисти. Адресат на срока по чл.487, ал.1 ТЗ не е
издателя на ценната книга, а регресно отговорните лица, които не са страни по
спора. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист,каквито
са ответниците по делото. Записът на заповед, е представен със заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК, поради което най-късно
към тази дата ценната книга е била предявена на издателя ѝ и авалиста, с
което е настъпила изискуемостта на вземането по ефекта/в т.см. Решение № 132 от
23.06.2016 г. по т. д. № 2316 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
отделение/
Ето защо съдът счита, че е налице редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Съобразно указанията в т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС в тежест на ищеца е да докаже вземането си,
основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна
запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С оглед въведените от страните
твърдения и възражения, основани на конкретно каузално правоотношение/ договор
за покупко-продажба от 01.10.2019 г./,
по повод на което е издаден записът на заповед, всяка от страните следва да
докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. Така в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е изправна страна по
договора за покупко-продажба от 01.10.2019 г. и че в следствие на неизпълнение
на задълженията на ответното дружество
да продаде на купувача стоките описани в чл.1.1. от договора е възникнало
правото да иска заплащане на претендираната сума.
В тежест на ответника е докаже всички свои
правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения за дължимостта
на търсената сума.
„ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД и „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ ЕКСПОРТ” са били
обвързани от Договор за изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка № 4/24.07.2019
г./л.6-8 от делото/, по силата на
ответното дружество е възложено да достави земеделска
продукция, съгласно Приложение 1 от
реколта 2019 г. а именно 120 тона корнишони до 30.10.2019 г. Уговорено е, че
възложителят предоставя паричен аванс от 23 000 лева по издадена проформа
фактура, като стойността на аванса ще бъде удържана при заплащане на
доставената продукция.
На 01.10.2019 г. същите търговски дружества са сключили
нов договор за покупко-продажба на стоки/л. 9-10/. В чл. 1.1. е посочено, че
той се сключва в изпълнение на договор № 4 от
24.07.2019 г. и продавачът „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД се задължава да
продаде на купувача следните стоки: коршшюни за преработка до 100 тона (до 5
тира) със формирана средна цена - 1150 лв. тон без ДДС, доставени до склада на
Купувача в Нови пазар.
В чл.3.3.1 е уговорено, че при неизпълнение на чл.1.1 от
договора, купувачът може да предяви изпълнението на приложен Запис на заповед,
неразделна част от този договор, покриващ платен паричен аванс по издадена
проформа фактура към сключеният между страните договор №4 на 24.07.2019 г.
Приложено по делото е платежно нареждане/л. 13/, видно от
което ищцовто дружество е наредило по
банкова сметка ***ва на 25.07.2019 г. с основание „ПФ 5/24,07,2019“.
При липса на спор между страните относно наличието на
конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения
запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или
за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Авалистът обаче
не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възражения,
които хоноратът (лицето, чиито дълг авалистът е поел) би могъл да направи,
поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния
поръчител./ Решение № 1569 от 18.02.2004 г. по гр. д. № 2576/2002 г. на
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение/.
С отговора на исковата молба ответникът М.Я. сочи, че
ищецът е неизправна по договора страна и развива подробни съображения. Както бе
посочено по-горе исковата молба е връчена на дружеството „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ-ЕКСПОРТ” ЕООД по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК на 04.02.2021 г., като в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозиран отговор. Отговор на исковата молба е подаден само от менителничния
поръчител М.Я.. Съдът е докладвал, че на 09.04.2021 г. е постъпил отговор,
подписан от М.Я. в лично качество и в качеството му на управител на ответника „ИНТЕР
КАРБОН ИМПОРТ – ЕКСПОРТ“ ЕООД и е приел, че
по отношение на дружеството отговорът ще бъде ценен само като становище
по съществото на спора.
Ето защо наведените от ответника-авалист възражения по
каузалното правоотношение за неизправност на ищцовата страна и последващо
разваляне на договора от 01.20.2019 г. не следва да бъдат обсъждани.
По делото е установен редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Разкрито е и каузалното правоотношение- договор
за покупко-продажба на стоки от 01.10.2019 г., като страните не спорят, че
именно за обезпечение на задължението за доставяне на стока/корнишони/ от
страна на „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ –
ЕКСПОРТ“ ЕООД е издаден процесния запис на заповед. В чл.3.3.1 от договора от
01.10.2019 г. е посочено, че сумата по
записа на заповед е идентична с платен паричен аванс по издадена проформа
фактура към сключеният между страните договор №4 на 24.07.2019 г. Приложено по делото е платежно нареждане за
извършено плащане именно за сумата от 23760 лева. Не се спори, че ответното
дружество „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ – ЕКСПОРТ“ ЕООД не е изпълнило задължението си
по договора за доставка на корнишони.
С горните мотиви, поради наличието на редовен от външна
страна менителничен ефект и неизпълнение на ответното дружество по каузалното
правоотношение- договор за покупко-продажба на стоки от 01.10.2019 г., във
връзка с който е издаден записа на заповед, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен както по отношение на издателя, така и по отношения на
авалиста.
При този изход от спора и съгласно чл. 78, ал1 от ГПК в
тежест на ответниците, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца
по водене на делото, които съгласно приложения списък са 1376 лева, от които
476 лв. – държавна такса и 900 лева- възнаграждение за един адвокат.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Видно от приложения списък разноските, направени от ищеца по заповедното производство са 1376 лева, от
които 476 лв. – държавна такса и 900 лева- възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ - ЕКСПОРТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Любен
Каравелов“ №5, представлявано от управителя М.Я. и М.Я.,
ЕГН **********, с адрес ***, че дължат
солидарно на ищеца „ТРЕЙДФАРМА” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
управителя Е.. Т.. Б.., сумата от 23 760
лева /двадесет и три хиляди седемстотин и шестдесет лева/ – дължимо вземане по запис на заповед от
01.10.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
10.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. №10453/2019 г. на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ИНТЕР КАРБОН ИМПОРТ - ЕКСПОРТ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Любен
Каравелов“ №5, представлявано от управителя М.Я. и М.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплатят
на „ТРЕЙДФАРМА” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Е.. Т..
Б.. сумата от сумата от 2752 лева-
съдебно деловодни разноски, от които 1376 лева в настоящото производство и 1376
лева в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ