Р Е Ш Е Н И Е №
260278
гр.
Сливен, 26.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4647 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за обявяване на уволнението
на ищеца К.П.С. и на ищцата Д.Р.С. за незаконно и неговата отмяна и кумулативно
съединени с тях осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане на ответника ЕТ „К.Б. 1977” да заплати на всеки от ищците
неизплатените им трудови възнаграждения, без да е посочен точният размер и
период на претендираните суми.
Ищците К.С. и Д.С.
твърдят, че по силата на трудови договори № 61 и 62 от 13.05.2019 г. били
работници при ответника на длъжността „Общ работник“. С допълнителни
споразумения от 30.10.2019 г. и двамата ищци били преназначени на длъжност „Общ
работник оранжерия/парник“ в с. Баня, общ. Нова Загора. Със Заповеди № 69 и 70
от 21.07.2020 г. на управителя на ответния ЕТ трудовото правоотношение с всеки
от ищците било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от
22.07.2020 г., като в заповедите било посочено, че всеки от ищците е подал
молба за прекратяване на трудовото правоотношение от 20.07.2020 г. Ищците
твърдят, че не са подавали такива молби, а работодателят ги е принудил да
подпишат и получат заповедите за прекратяване на трудовите им правоотношения.
На изложеното
основание претендират отмяна на уволнението на всеки един от ищците като
незаконосъобразно.
Ищците твърдят още,
че до прекратяване на трудовите правоотношения не винаги са получавали
трудовите си възнаграждения и не са получили пълно изплащане на дължимите им
заплати. Твърдят, че не могат да посочат точния размер на дължимите им суми,
като за установяването на размера на исковете са поискали събиране на
доказателства. Претендират осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците
неизплатените им трудови възнаграждения.
Ищците претендират и
направените по делото разноски.
Ответникът е подал в
срок отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради погасяването им по
давност с изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, както и
поради спазване на всички законови изисквания за прекратяването на трудовите
правоотношения на посоченото в заповедите основание.
Ответникът твърди недопустимост на исковете по
чл. 128, т. 2 КТ, предвид липсата на конкретен период и размер на
претендираните възнаграждения, а евентуално излага становище и за тяхната
неоснователност по същество, тъй като всички дължими трудови възнаграждения на
всеки от ищците са изплатени в пълен размер.
Не оспорва
твърденията, че ищците са били негови работници на посочените длъжности по
силата на трудови договори № 61 и 62 от 13.05.2019 г. и допълнителни
споразумения от 30.10.2019 г., както и че със Заповеди № 69 и 70 от 21.07.2020
г. трудовото правоотношение с всеки от ищците било прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 22.07.2020 г.
Оспорва твърденията на ищците, че не са подавали молби
за прекратяване на трудовите правоотношения, като твърди, че са налице писмени
доказателства за това.
Ответникът също претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищците,
редовно уведомени, не се явяват лично и не изпращат представител.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който
изразява становище за неоснователност на исковете, претендира отхвърлянето им,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорни са между страните, а се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства обстоятелствата, че
ищците са били в трудови правоотношения с ответника по силата на трудови
договори № 61 и 62 от 13.05.2019 г. и допълнителни споразумения от 30.10.2019
г., както и че със Заповеди № 69 и 70 от 21.07.2020 г. на управителя на
ответния ЕТ трудовото правоотношение с всеки от ищците било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 22.07.2020 г.
Представени са от ответника преписи на Молби
от 20.07.2020 г., подадени от всеки от ищците (л. 31 и л. 32 от делото), чиято
истинност не е била оспорена от ищците по надлежния в производството ред.
От приетите по делото фишове и
ведомости за заплати (л. 37 - 113 от делото) се установява, че на ищците са
изплащани трудовите възнаграждения от м. май 2019 г. до м. юли 2020 г., което е
удостоверено с подписите им.
Видно от Запорно съобщение от ТД на НАП
- Бургас, офис Сливен и Разпореждане за изпълнение от 09.08.2019 г. (л. 33 и л.
34 от делото), върху сумите, дължими от ответника на ищеца К.С. за трудово
възнаграждение, е наложен запор до издължаване на сумата в размер на 5078,91
лв. Запорът е отменен с постановление от 07.04.2020 г. (л. 36 от делото).
От заключението на допуснатата по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода м. май 2019
г. - м. юли 2020 г. начислените и изплатени трудови възнаграждения на
работниците са осчетоводени. Няма отразени начислени и неизплатени трудови
възнаграждения на ищците К.С. и Д.С..
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
са процесуално допустими.
Основателно е обаче възражението на ответника за погасяването им по давност, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
Разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ
установява двумесечен давностен срок за предявяването на исковете по трудови
спорове за прекратяване на трудово правоотношение. На основание чл. 358, ал. 2,
т. 1 КТ, този срок започва да тече от деня на прекратяването. И тъй като по
делото е безспорно установено, че трудовите правоотношения на ищците са
прекратени на 22.07.2020 г., то се налага изводът, че давностният срок за
предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, е изтекъл на 22.09.2020 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, е предявена в съда на 18.12.2020 г., към която дата тези искове
вече са погасени по давност. Давностният срок е материалноправен и с изтичането
му се погасява самото право. Поради това, макар и процесуално допустими,
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са неоснователни, поради
погасяването им по давност.
Предявените
искове по чл. 128, т. 2 КТ са
процесуално недопустими, предвид
неотстраняване на нередовностите на исковата молба, с която са предявени, поради което и производството по тях
следва да бъде прекратено.
Основателно е възражението на ответника
за недопустимост на осъдителните искове поради липсата на посочен конкретен
период на дължимост и точен размер на претенциите за изплащане на незаплатени
трудови възнаграждения.
По отношение на исковете по чл. 128, т.
2 КТ, с Разпореждане № 265787/21.12.2020 г. по делото съдът е указал на ищците
да посочат за кои месеци претендират заплащане на трудови възнаграждения и в
какъв размер. В изпълнение на указанията на съда и в срок е постъпила Молба с
вх. № 268965/30.12.2020 г. по описа на съда, с която ищците заявяват, че не
могат да посочат точните суми и молят да бъде назначена експертиза. Предвид
изложеното съдът не е прекратил производството по осъдителните искове, тъй като
е приел, че нередовността може да бъде отстранена в хода на производството при
осигуряване правото на защита на ответника.
Отстраняване на нередовностите обаче
така и не е предприето от ищците. Нещо повече, от заключението на изслушаната
по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че липсват неизплатени
трудови възнаграждения на ищците.
Предвид изложеното производството по
осъдителните искове следва да бъде прекратено на основание чл. 130, вр. чл.
129, ал. 3 ГПК, а исковата молба в тази й част да се върне.
Относно
разноските:
Ищците са освободени от заплащане на такси и разноски
по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените
по делото разноски в общ размер на 3100,00 лв., от които 3000,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и 100,00 лв. - заплатен депозит за
вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.П.С.,
ЕГН: ********** и Д.Р.С., ЕГН: **********,
двамата с адрес *** Б. 1977“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Нова
Загора, ул. „Народни будители“ № 9 искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за обявяване на
уволнението на ищеца К.П.С., извършено със Заповед № 70/21.07.2020 г., считано
от 22.07.2020 г. за незаконно и неговата отмяна и за обявяване на уволнението
на ищцата Д.Р.С., извършено със Заповед № 69/21.07.2020 г., считано от
22.07.2020 г., за незаконно и неговата отмяна, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им по давност.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 4647/2020 г. по
описа на СлРС, в частта по предявените от К.П.С.,
ЕГН: ********** и Д.Р.С., ЕГН: **********,
двамата с адрес *** Б. 1977“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Нова Загора, ул. „Народни будители“ № 9 искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците неизплатените им трудови възнаграждения,
поради недопустимост на предявените
искове и
ВРЪЩА искова молба с вх.
№ 268398/18.12.2020 г. по описа на РС - Сливен, подадена от К.П.С., ЕГН: ********** и Д.Р.С., ЕГН: **********, двамата с
адрес *** Б. 1977“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Нова Загора, ул. „Народни будители“ № 9 в частта й по предявените осъдителни
искове по чл. 128, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК К.П.С.,
ЕГН: ********** и Д.Р.С., ЕГН: **********,
двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ „К.Б. 1977“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, ул.
„Народни будители“ № 9 сумата от 3100,00
лв. /три хиляди и сто лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок, считано от
29.04.2021 г., а в частта, с характер на определение относно частичното
прекратяване на производството - с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: