Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 459, гр.Търговище, 02.08.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Ж.И.,
като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 513 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са обективно съединени искове за сумата от 18 306.41 лв., с правно
основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД и чл86 от ЗЗД.
Ищеца твърди, че ответниците
са били взискатели по изп.дело
№ 20123530400028 на СИС при РСТ, образувано срещу него, като за периода от
образуване на делото 14.02.2012 год. до 14.02.2014 год. те не са поискали
извършване на изпълнителни действия. Ищеца счита, че поради това и на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство
срещу него се прекратява с изтичането на две години, в които взискателите не са поискали изпълнителни действия, като
твърди, че въпреки това на 03.09.2015 год. и на 08.07.2016 год. на ответниците по изпълнителното дело са били изплатени
съответно - 7463.83 лв. и 4824.58 лв., или обща сума в размер на 13 306.41
лв. Считайки, че ответниците са получили сумата от
13 306.41 лв. на отпаднало основание, поради това, че изпълнителното
производство по силата на закона е било прекратено и така са се обогатили за
негова сметка, ищеца моли съда да постанови решение с което да ги осъди да му
заплати исковата сума, ведно с лихва за забава в размер на 5000 лв.,
считано от 03.09.2015 год. В съдебно заседание редовно призован се явява и поддържа предявените искове.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответниците са упражнили правото си на отговор. Същите
оспорват предявените искове, като твърдят, че получените от тях суми по
изпълнителното производство срещу ищеца са получени с основание и не е на лице
твърдяното неоснователно обогатява. В отговора се твърди, че към момента на
налагане на първия запор върху вземания на ищеца на 14.04.2015 год. и към
момента на изплащане на сумите изпълнителното производство не е било прекратено
и съдебния изпълнител не е постановявал акт, с който да го прекрати, т.е.
сумите са били изплатени в рамките на висящо изпълнително производство срещу
ищеца, като делото е било прекратено едва
през декември 2018 год., а в периода след 2015 год. ищеца е депозирал редица
жалба против действията на съдебния изпълнител, оспорил е вземането по реда на
чл.439 от ГПК и в този смисъл самия той е считал че делото е висящо. В отговора
са наведени доводи и в насока неоснователност на иска, поради това, че дори да
има някакви нарушения от страна на държавната администрация, в случая по повод
воденето на изпълнителното производство, то ответниците
не могат да носят отговорност за това, още повече, че прекратяването на
изпълнителното производство не води до погасяване на установеното задължение на
ищеца към тях, нито на основание изтекла давност, нито на друго правно
основание. Считайки, че задължението на ищеца към тях е съществуващо, изискуемо
и дължимо и получените от тях суми са в изпълнение на това задължение ответниците молят съда да постанови решение с което да
отхвърли искове, ведно с законните последици. Моли съда да отхвърли иска и
присъди направените по делото разноски.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното
: От приложеното по делото изпълнително дело № 28/2012 год. на СИС при РСТ е
видно, че същото е образувано по молба на ответниците,
въз основа на представен изпълнителен лист от 18.04.2002 год., издаден по НОХД
№ 72/2000 год. на Окръжен съд Търговище в полза на Ф.Х.З.и А. А.З.- втората
ответница и против М.И.И.и ищеца по делото, по силата
на който последните двама в условия на солидарност, са осъдени да заплатят
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт на
сина на първите двама Ю.З.в размер на по
20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.10.1999 год. до
окончателното изплащане, на осн. чл.45 от ЗЗД.
Безспорно е по делото, че Ф.Х.З.е починал и като правоприемник е встъпила
първата ответница – негова дъщеря, поради което и молбата за образуване на
изпълнителното производство е подадено от ответниците.
Изпълнителното дело е образувано на 14.02.2012 год., като ищеца твърди, че в
следващите две години ответниците, в качеството си на
взискатели не са поискали извършване на изпълнителни
действия, което води до прекратяване на делото по силата на закона. Тези
твърдения на ответника съдът счита за неоснователни. При запознаване с
изпълнителното дело е видно, че през 2013 год. ответниците
са депозирали молби до съдебния изпълнител за установяване имуществото на ищеца
и предприемане на действия по принудителното събиране на вземанията, но са
постъпвали отговори от съответните места за лишаване от свобода, в които е
пребивавал ищеца за изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание
доживотен затвор, без право на замяна, че същия не работи и няма доходи. Не е
било установено друго имущество към което да се насочи изпълнението, поради
което съдът счита, че ответниците са били активна
страна в изпълнителното производство, но са били на лице обективни пречки за
предприемане на единствения възможен изпълнителен способ против ответника –
запор на вземане, които са извън волята на взискателите
и в този смисъл не са били на лице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
за прекратяване на изпълнителното производство. С молба от 19.03.2015 год. взискателите са насочили изпълнението върху вземанията ищеца –длъжник, от
присъдени в негова полза обезщетения,
запора е бил наложен от съдебния изпълнител и на взискателите
са били изплатени 7 463.83 лв. на
03.09.2015 год. и 4 842.58 лв. на 08.07.2016 год. Предвид изложеното
по-горе, че не са били на лице основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство през 2014 год., то и изплатените на
ответниците парични суми в общ размер на
13 306.41 лв. са получени за погасяване на установено с изпълнителен титул
тяхно вземане срещу ищеца, при наличие на правно основание за получаването им и
предявения иск по чл.55, ал.1, пр.трето се явява неоснователен.
Дори и да се приеме, че са били на лице основанията на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и че към 2015 год.,
когато ответниците са получили сумите, същото е било
прекратено по силата на закона иска е неоснователен по следните съображения : С
оглед разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК когато взискателят
не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване е по силата на
закона, като изтичането на посочения
срок води до т.нар. „перемция“, касаеща
преустановяването на процесуално-правните отношения между взискателя
и длъжника по повод изпълнителното дело, невъзможност да се извършват последващи валидни действия по принудителното изпълнение от
съдебния изпълнител, вдигане на наложените запори и възбрани, но няма за
последица промяна в материалноправните отношения
между страните и конкретно – не се отразява върху съществуването на
субективното материално право на вземане на кредитора и т.нар.“перемция“ няма за последица погасяване на дълга. С влязло в
сила съдебно решение по гр.д. № 48/2016 год. на ОСТ, отменено с решение на възивната инстанция Апелативен съд Варна, решение на която
е отменено от ВКС / решенията са приложени по настоящото дело/ е отхвърлен
предявения от ищеца срещу ответниците иск за
установяване не съществуване на вземането по издадения изпълнителен лист поради
погасяването му по давност. Предвид тези решения към момента на получаване на процесната сума през 2015 год. и 2016 год., в общ размер на
13 306.41 лв. ответниците са имали същестуващо, изискуемо и ликвидно вземане против ищеца,
което не е било погасено по давност или на друго правно основание и в този смисъл не може да се сподели твърдението на
ищеца, че сумите са получени без основание, доколкото основанието за съществуване
на вземането не е изпълнителното производство, а материалното право, установено
с влязлата в сила присъда по НОХД № 72/2000 год. на ОСТ и явяващо се основание
за възникване на вземането. За това, че вземането на ответниците
съществува т.е., че е на лице основанието за съществуване на тяхното вземане
говори и процесуалното поведение на ответника, който въпреки твърденията в
молбата, че е получено нещо на отпаднало основание в съдебно заседание предложи
на ответниците варианти на спогодба, свързани с
погасяване на неговото съществуващо задължение, чрез изплащане на суми, които
да се добавят към вече получените от ответниците в
изпълнителното производство.
С
оглед всичко изложено съдът счита, предявения иск с прано основание чл.55,
ал.1, пр.трето от ЗЗД за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. А предвид неоснователността на главния иск следва да се отхвърли и акцсорния такъв за обезщетение за забава в размер на 5000
лв., на осн. чл.86 от ЗЗД.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.А.Х., ЕГН ********** *** против Н.Ф.Т., ЕГН ********** и А.А.З., ЕГН **********,***
иск за сумата от 13 306.41 лв., с правно
основание чл.55, ал.1, пр.трето от ЗЗД и иск за сумата от 5000 лв., с правно
основание чл.86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :