№ 11857
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110108652 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422 от ГПК от /ФИРМА/ срещу С. С.
И. /С./, за установяване съществуване на вземания в полза
на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по
ч.гр.д. № 44043/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, за
сумата 647,93 лева, представляваща главница за доставена
ел.енергия, за периода от 12.02.2020г. до 13.03.2020г. в обект,
находящ се в гр.Ш., местност **********, абонатен номер
***********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.08.2020г. до окончателно изплащане на
сумата, сумата в размер на 21,74 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от
02.03.2020г. до 07.08.2020г.
1
В исковата молба, ищецът твърди, че ответникът е
клиент на /ФИРМА/ с кл.номер ********** при възникнало
правоотношение по продажба на ел.енергия по силата на
ОУ, приети на осн.чл. 98 от ЗЕ. Твърди, че доставял до
имота, посочен ел.енергия, за което издал ФП
**********/12.02.2020г.; ЛП № **********/09.03.2020г. и ФП
№ ********* от 13.03.2020г., но ответницата не заплатила в
сроковете по чл. 26 от ОУ дължимите във връзка с
потреблението суми. Горното породило правен интерес за
ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред РС-Ш., като
делото било прекратено пред РС-Ш. и изпратено по
подсъдност на СРС, където била издадена заповед за
изпълнение от 14.01.2021г. Съдът указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането, поради и което
моли за уважаване на исковете, като върху главницата
претендира и мораторна лихва на основание чл. 38 от
ОУДПЕЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва
между него и ищеца да е възникнало правоотношение по
доставка на ел.енергия, като посочва, че никога не е
живяла в имота, доколкото владението върху имота било
предадено на лицето А. Г. А. още на дата 19.04.2007г. Моли
за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
2
призован, не изпраща представител. С молба с вх. №
100469/10.04.2023г. моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени поради постъпило в хода на исковото
производство плащане, като моли съда да присъди
разноски на ищеца.
В съдебно заседание ответникът С. С. С., редовно
призован, не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседания третото лице - помагач,
конституирано на страната на ответника – А. Г. А., редовно
призован, се явява лично, като моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в
производството по ч.гр.д.44043/2020г. по описа на СРС, 45-
ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК.
Съгласно първоначалната редакция на чл. 92, т. 4 от
ЗЕ действаща до изменение с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / страни по сделките за продажба на
електрическа енергия са потребителите клиенти на
3
обществения доставчик на електрическа енергия и
обществените снабдители на електрическа енергия. Според
чл. 92, т. 4 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), страни по сделките с електрическа енергия са
крайните клиенти, а според т. 41б, буква "а" на § 1 от ДР на
същия закон (в редакцията от ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.), "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия или природен газ.
Следователно спорното правоотношение по настоящото
дело намира правната си уредба в Закона за енергетиката, в
който се регламентира и правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо
от договор, при държавно регулирани цени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1,
т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник
на цената с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е
"за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл.
9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на
доставената електроенергия за битови нужди да е друг
правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот
4
със съгласието на собственика, респективно с титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот. В конкретиката на случая обаче се установява, че
ответника е сключил предварителен договор с третото лице
– помагач – А. А. на 19.04.2007г., като с договора е
предадено владението върху имота. Предварителният
договор не бе представен и приет по делото. Въпреки това
следва да се посочи от правна страна, че той не прехвърля
собствеността и не подлежи на вписване в АВ-ИР. Поради
това собственик на имота е все още ответникът С. С. И. /С./,
като по делото не са ангажирани и доказателства, да е
открит абонамент на името на третото лице – помагач, със
съгласието на ищеца и ответника. Самият А. А.
непосредствено пред съда обясни, че от м.04.2007г. само и
единствено той полза имота, като не финализирали
сделката с ответника за прехвърляне на имота по
нотариален ред, като тези твърдения на третото лице –
помагач се подкрепят и от представените платежни
нареждания, както и от изявленията му, че именно той е
превел по сметка на кредитора /ищец в настоящото
производство/ процесните суми. По изложеното съдът
приема, че към процесния период между ищеца и
ответника е било налице валидно правоотношение по
доставка на ел.енергия.
По делото не се оспорва доставката на ел.енергия в
имота, за който е открит клиентски номер ********** и
5
размера на нейната цена. Напротив към молба на ищеца с
вх. № 100469/10.04.2023г. са представени писмени
доказателства, че процесните суми са заплатени в цялост
на 16.02.2023г. в хода на производството, като тези писмени
доказателства кореспондират и на изявлението, направено
от третото лице – помагач в о.с.з. на 11.04.2023г., че именно
той е заплатил сумите.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени в
цялост, доколкото се установи плащане в хода на процеса,
както на главницата, така и на лихвата.
При това положение право на разноски се поражда в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото
исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а поради
постъпило плащане в хода на исковото производство.
Ответникът е дал повод за образуване на делото, доколкото
по партидата на клиентския номер процесните суми
фигурират като незаплатени. Обстоятелството, че между
ответника и третото лице – помагач са налице неуредени
взаимоотношения не касае кредитора, като поради това
разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ответника, а той по пътя на регреса може впоследствие да
ги изисква за плащане от третото лице – помагач – А. А.,
именно която е и целта на конституирането му в процеса.
Така на ищеца следва да се присъдят в заповедното
производство разноски в размер на 75,00 лева, а в исковото
в размер на 175,00 лева, от които 75,00 лева, заплатена
6
държавна такса и сумата от 100,00 лева, присъдена като
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
*********** срещу С. С. И. /С./, ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че С. С. И. /С./
дължи на /ФИРМА/ сумите за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 44043/2020г. по описа на СРС,
45-ти състав, както следва: сумата в размер на 647,93 лева,
представляваща главница за доставена ел.енергия, за
периода от 12.02.2020г. до 13.03.2020г. в обект, находящ се в
гр.Ш., местност **********, абонатен номер ***********,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.08.2020г. до окончателно изплащане на сумата, сумата в
размер на 21,74 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, за периода от 02.03.2020г. до 07.08.2020г.,
поради плащане в производството.
7
ОСЪЖДА С. С. И. /С./, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 75,00
лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. И. /С./, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 175,00
лева, деловодни разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на А. Г. А., в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ответника – С. С. И. /С./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8