№
гр. Кърджали,
12.06.2020 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 184 по описа на КАС за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от С.А.А. от ***, чрез
адв.П., против В.А.Р. с ЕТ „Д-р В. Р. – Амбулатория за
индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“,
гр.Пловдив, в качеството му на администратор и обработващ лични данни. Счита, че
са налице предпоставките на чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/
и иска отмяна на незаконосъобразните действия на администратора на лични данни,
изразяващи се в неправомерното обработване на личните му данни. Жалбоподателят счита
също, че от това неправомерно обработване на личните му данни, за него са настъпили
неимуществени вреди, като в тази връзка, на основание чл.39, ал.2 ЗЗЛД, се претендира
и присъждане на обезщетение в размер на
2 000 лв., за претърпените вреди, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 14.02.2019 г. до датата на окончателното й заплащане.
Жалбата е
била подадена пред Административен съд – Пловдив, който с Определение №
798/03.06.2020г ., постановено по адм. д. №1174/2020 г. по описа на ПАС, е прекратил образуваното съдебно
производство и изпратил делото по подсъдност на Административен съд - Кърджали.
Прието е, че постоянният адрес на жалбоподателя е в ***, поради което и на основание
чл.133, ал.1 АПК, компетентен да се произнесе по подадената жалба е АС-Кърджали.
Съдът, като
взе предвид съдържанието на жалбата и исканията в нея, и като съобрази разпоредбите
на ЗЗЛД, АПК и ЗОДОВ, касаещи подсъдността на исковете за обезщетение, съединени
с установяване незаконосъобразността на
действия, в резултат на които се твърди да е причинена вредата намира, че Административен съд Кърджали не е компетентен
да се произнесе по спора и делото е местно подсъдно на Административен съд - Пловдив,
по следните съображения:
От изложените в жалбата твърдения настоящия
състав приема, че предмет на делото е жалба по чл.39, ал.1 ЗЗЛД срещу действия на
администратор на лични данни, съединена с осъдителен иск по чл.39, ал.2 ЗЗЛД, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразните
действия на администратора, изразяващи се в неправомерното обработване на лични
данни.
Съгласно чл.39, ал.1 ЗЗЛД,
при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът
на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични
данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като препращането към АПК е само по отношение на процесуалния ред, не и
по отношение на лицата /субект на данни, както и администратор и обработващ лични
данни/, визирани в последната норма.
Според чл.39, ал.2 ЗЗЛД,
в
производството по ал. 1 субектът на данни може да иска и обезщетение за претърпените
от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на
администратора или на обработващия лични данни.
От своя страна, процесуалният
ред за разглеждане на исковете за обезщетения е уреден в глава XI от АПК „Производства
за обезщетения“ /чл.203-207/. По силата на
чл.203, ал.3 АПК, този ред е приложим и по отношение на исковете за обезщетения
за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
съюз, каквито твърдения за нарушение на чл.82, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 се
съдържат в жалбата, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска
се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност
на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.
В случая, доколкото жалбата
съдържа оспорване на незаконосъобразни действия, от които произтича претендираната вреда, приложение намира и разпоредбата на чл.204,
ал.4 АПК, предвиждаща незаконосъобразността на действието или бездействието да се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. В тази връзка,
съгласно чл.
1, ал. 2 от ЗОДОВ, приложим по силата на препращането
в чл.203, ал.2 АПК, исковете по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, се разглеждат по реда, установен
в АПК, като местната подсъдност се определя по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Според чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес на увредения. Т.е., местната подсъдност е изборна, като изборът се прави от
ищеца. В настоящия случай ищецът е избрал първата хипотеза на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ
– тази по мястото на увреждане и е депозирал жалбата, съединена с иска за обезщетение,
пред АС-Пловдив, съобразно предвиденото в чл.7, ал.1, пр.1 от ЗОДОВ. Предвид твърденията
в жалбата и направеното в нея искане за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на действия на администратор и обработващ лични данни със седалище
и адрес на управление в ***, следва да се приеме, че мястото на увреждане е в ***.
Съдът намира за неприложима разпоредбата
на чл.133, ал.5 от АПК, според която исковете за обезщетения се предявяват пред
съда по адреса на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1-4, тъй като последната касае случаите, в които исковете
за обезщетения са съединени с оспорване на индивидуални и общи административни актове,
каквато настоящата хипотеза не е.
По тези съображения и като
съобрази коментираните по-горе разпоредби
на ЗЗЛД, АПК и ЗОДОВ, както и обстоятелството, че мястото на твърдяното увреждане
е в ***, а лицето е направило избор на местно компетентен съд и това е Административен
съд - Пловдив, съдът намира, че образуваното пред настоящия съд производство следва
да се прекрати, като се повдигне спор за подсъдност между Административен съд –
Кърджали и Административен съд - Пловдив, който следва да бъде решен от съда по чл. 135, ал. 3, пр.1 от АПК.
Водим от горното и на основание
чл.135, ал.5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 184/2020 г. по описа на
Административен съд - Кърджали.
ПОВДИГА препирня
за подсъдност между Административен съд - Кърджали и Административен съд - Пловдив.
ИЗПРАЩА
делото на Върховен административен съд за определяне на подсъдността.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: