РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 988
гр. Пловдив, 16.
юни 2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
В ЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 630 от 2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Д.В.С., ЕГН **********, чрез адв.
В.М., със съдебен адрес:*** против решение № 6 от 22.01.2020 г., постановено по а.н.д. 1029/2019 по описа на Районен
съд гр.Асеновград, IV
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №19-0239-001219
от 01.11.2019 г., издадено от началник РУ-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив, с
което на Д.В.С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 - двадесет лева, за нарушение
по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца“ за нарушение по чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател Д.В.С.,
който чрез своя представител адв.М. оспорва решението
на районния съд, с което е потвърдено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че наказващият орган не е дал пълно и
точно описание на мястото на извършеното административно нарушение, времето
когато то е извършено, както и не е ясно посочено дали С. е водач на лек
автомобил, трамвай или самоходна машина, което ограничава правото му на защита.
Сочи се, че не е коментирано налице ли е или не маловажен случай по чл.28 ал.1
от ЗАНН. Иска се отмяна на решението, както и да бъде отменено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по
касацията – РУ-Асеновград при ОД на
МВР-Пловдив, не се представлява и не изразява становище за
основателността на жалбата.
Окръжна прокуратура
– Пловдив моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От фактическа страна е установено, че М.С.и Д.С. са приятели. С. притежава
лек автомобил марка „Пежо 406“ с per. № ***. На
09.08.2019г. вечерта двамата били на гости в град Чепеларе, където консумирали
алкохол - бира, до малките часове на 10.08.2019г.След това решили да се
придвижат с автомобила от град Чепеларе до град Асеновград, където имали работа
през деня, поради което тръгнали около 03:00 часа. Автомобилът управлявал С. по
път И-86, а Семерджиев пътувал на предната дясна седалка. Автомобилът преминал
последователно през селата Хвойна и Нареченски бани, подминал и находящото се край пътя заведение „Юговско
ханче“, като малко след това, в района на км. 42+500, С. изгубил контрол върху
управлението на автомобила, който се ударил в намиращата се от дясно предпазна мантинела, след което се обърнал по таван. С помощта на
други хора, двамата успели да излязат от автомобила, като имали рани предимно в
областта на главите. На място пристигнал екип на бърза помощ, който им оказал
първа помощ. Пристигнали и полицейските служители при РУ на МВР - Асеновград- Б.Т.и
Д.И.. На място, С. не бил тестван за употреба на алкохол, тъй като екипът на
спешна помощ бързал да го откара в УМБАЛ „Свети Георги“- град Пловдив. От
дежурен разследващ полицай бил извършен и оглед на местопроизшествие. От
изготвената химическа експертиза за съдържание на алкохол в кръвта, поради
неприемане на показанията на техническото средство, на С. е установено наличие
на алкохол в кръвта му от 0,95 промила. Образуваното по случая досъдебно
производство е прекратено поради липса на осъществено престъпление и преписката
е изпратена на административно - наказващият орган, за отпочване
на административно производство, в хода на което е издадено и обжалваното НП.
Издадено е наказателно
постановление №19-0239-001219 от 01.11.2019 г., с което на Д.В.С. е наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 - двадесет лева, за нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“ за
нарушение по чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП.
ПРС е приел в решението си, че при така
установените факти по делото, от правна страна, С., при управление на лек
автомобил „Пежо 406“ с per. № ***, около 04:30 часа
по път П-86 в зоната на километър 42+500, е сторил същото с концентрация на
алкохол в кръвта от 0,95 промила в кръвта, е допуснал ПТП,
в резултат на загуба върху управление на автомобила, на който е бил водач, с
нанесени увреждания на пътници в него, като от обективна страна е осъществил
състава на адм.нарушение по чл. 5, ал.З т.1 от ЗДвП и
по чл.20, ал. 1 от 3ДвП
По отношение на наложените за това адм.нарушение адм.наказания в
условията на кумулативност, а именно: „Глоба в размер
на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“, съдът е приел,
че същите са определени законосъобразно, с оглед абсолютно определения им
размер в нормата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. По отношение на наложеното адм.наказание „Глоба“ в размер на 20 лева - двадесет лева, е
прието, че същото е определено в абсолютен размер съобразно законово
предвидения такъв.
За да потвърди НП РС е приел, че не са констатирани допуснати съществени
нарушения на административно - производствените правила. Не са констатирани
липса на пълно описание на вмененото адм.нарушение по
чл.5,ал.З, т.1 от ЗДвП с оглед на това, че се касае за посочване на правната
норма, същата в предложение 2-ро касае наркотични вещества, като е налице
яснота относно всички параметри на сочената за нарушена правна норма по начин,
които съвместно със словестното описание на
нарушението и съответстващо на същото, дава възможност на жалбоподателя да
разбере какво административно нарушение му е вменено да е извършил.
Настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за правилни.
След преценка на събраните доказателства съдът е
приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред
съда доказателства, извършеното от Д.С. нарушение е безспорно установено.
Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата
пред него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с
действията си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в НП, на посоченото място, извършено ли е от лицето, срещу което е
издаден акта, което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният
съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях е безспорно е установено, че твърдяното нарушение,
описано в наказателното постановление, е извършено от С..
Не се спъделят
твърденията на касатора за наличие на разминаване
между нормата на чл.5, ал.3 от ЗДвП и наказващата такава – чл.174, ал1, т.2 от ЗДвП, тъй като за водача С. е установена концентрация на алкохол в кръвта от
0,95 промила в кръвта.
Съгласно чл.5, ал.(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
На водача на пътно превозно средство е забранено:
1.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози; и 2. да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение.
Наказващият орган правилно е подвел нарущението под т.1 от сочената рабпоредба,
а във връзка с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е ясно, че става въпрос за управление
на автомобил с повече от 0,8 промила в кръвта.
Не се споделят и твърденията за допуснати
процесуални нарушения относно посочване на мястото на нарушението. В НП съвсем
точно и ясно е посочен на кой път и на кой километър е станало ПТП и не е
необходимо да бъде посочена областта, тъй като е всеизвестно, че път II-86 е Републикански път Пловдив – Смолян, а при справка се установява, че 45,2 km, e при "Юговско
ханче" – наляво Републикански път III-861 (42,3 km)
до седловината Рожен при 89,1 km на Републикански път
II-86.
Не се споделят и възраженията на касатора относно наличието на маловажност по смисъл на
чл.28 от ЗАНН. Самият факт, че жалбоподателят е шофирал и е предизвикал ПТП,
както и наличието на 0,95 промила алкохол в кръвта му, след извършването на
кръвната проба, достатъчно ясно сочат на обществената опасност от подобен род
деяние, които категорично не могат да бъдат възприети като маловажен случай.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 22.01.2020г.,
постановено по а.н.д. № 1029/2019г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, IV наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :