Гр.
Сливен, 21.02.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при участието на
прокурора.......и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от
съдия Бозукова административно дело № 447 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от А.И.Ю., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0306-000404 от 31.10.2021 г., на Началник Група към
ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Оспорването
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл.
145 и сл. от АПК.
В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени атакуваната заповед.
В с. з. оспорващият,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В с. з. административният
орган Началник Група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, редовно и
своевременно призован, не се явява. В писмено становище оспорва жалбата и моли
съда да я остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, в случай че другата страна претендира такъв.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 31.10.2021 г. около
04:22 ч. в гр. Нова Загора, ул. „Патриарх Евтимий“ до дом №29, полицейски служители
спрели за проверка лек автомобил "Мерцедес Спринтер"
с рег. № …………., установили самоличността на водача – А.И.Ю. и го подложили на проверка
за наличие на алкохолна концентрация в кръвта с техническо средство Дрегер –7510, фабричен № ARBA-0150, като уредът отчел 0,60
промила алкохол. Издаден бил талон за изследване, като в графата „приемам или
не приемам показанията на техническото средство/ теста“, водачът е вписал
„приемам“ и се е подписал. При проверката полицейските служители установили също,
че водачът не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Констатираните
обстоятелства били възприети от полицейските служители като административни
нарушения и квалифицирани като такива по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Срещу Ю. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
сер. АВ, № 185155/31.10.2021 г.
На 31.10.2021 г. Началник
Група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0306-000404 по чл. 171, т. 1 б.
"б" от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на А.И.Ю. временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта
била връчена на Ю. на 23.12.2021 г. Жалбата срещу същата е подадена до
настоящия съд на 23.12.2021 г.
На 11.11.2021 г. Началник Група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова
Загора, издал Наказателно постановление № 21-0306-001200, с което наложил на А.И.Ю. глоба в размер
на 500 лева и лишаване от правото да управлява
МПС за 6 месеца по чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП и глоба
в размер на 10 лева по чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП. НП било връчено на Ю.
на 23.12.2021 г.
Към доказателствата по
делото е приобщена Справка за нарушител – водач, от която се установява, че
срещу настоящия оспорващ А.Ю. има издадени девет фиша и три НП за нарушения по Закона за движението по
пътищата.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в
тази насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално
неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник
Група към ОД на МВР – Сливен, РУ Нова Загора, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност. Като издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен като
валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от
настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена с правно основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите,
при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки. Процесната такава е от
категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е
предотвратяване на противоправно деяние, респ.
закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171, т. 1, б.
"б" мярка на административна принуда е временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца.
В настоящия случай от
компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП акт за установяване на административно
нарушение, съгласно който А.Ю., при управление на моторно превозно средство и извършена проверка от
контролните органи, е дал положителна проба за алкохол
– 0,60 промила. Това обстоятелство се установява и от акта за установяване на административно нарушение, т.к. съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. В процесния случай
оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени
средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН досежно
установената в същия фактическа обстановка. Съобразно нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
визирана в цитирания акт, на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В случая е налице виновно неизпълнение
на императивно вменено нормативно задължение на водач, което води като логична
последица и до негативни за извършителя санкции, в т. ч. и административни
такива. Както се отбеляза по – горе, целта на принудителните административни
мерки е преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, а
приложената в случая от административния орган норма на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП е пряко обвързана с допуснатото и извършено от Ю.,
установено по надлежния ред и доказано по безспорен начин, нарушение на закона.
Изложените от издателя на процесната заповед мотиви
се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с управлението на
автомобил след употреба на алкохол,
оспорващият е допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач
на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това е доказано по
безспорен и несъмнен начин в хода на настоящото съдебно На следващо място,
съдът намира акта като законосъобразен и в частта, с която е определен срокът
на мярката, доколкото законодателят е вменил същият да се определя от
компетентния орган до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Определянето на такъв срок е свързано с тежестта на извършеното
нарушение, предвид установеното количество алкохол в кръвта на дееца - 0,60
промила.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя възражението на жалбоподателя досежно
допуснато съществено процесуално нарушение, довело да засягане правото му на защита.
В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на принудителна административна
мярка е издадена на 31.10.2021 г., като на обратната разписка /на гърба на
същата/ е изписана дата на връчването ѝ на 23.02.2021 г. По делото са
приобщени като доказателства 2 броя копия на процесната
заповед. Първото е представено от жалбоподателя, именно за което се твърди, че
отбелязаната дата на връчване е 23.02.2021 г. Второто копие е представено от
административния орган, в изпълнение на съдебно разпореждане от 29.12.2021 г.
за представяне на административната преписка по издаване на оспорения ИАА.
Видно от последното датата, на която Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0306-000404 от 31.10.2021 г. на Началник Група към
ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, е връчена на А.И.Ю. е 23.12.2021 г. Това се
потвърждава и от датата на извеждане на съпроводителното писмо с изх. № 306р-18317
на Началник Група към ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, а именно – 11.11.2021 г.
Неоснователно
е твърдението на оспорващия за допуснато съществено нарушение на процесуалния
закон, изразяващо се в непосочване на номера; датата на издаване и на валидността
на СУМПС, което се отнема. Действително същите не са описани в оспорения акт,
но това не рефлектира върху неговата законосъобразност и не представлява
съществено процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Предвид факта, че за съответната категория
МПС законът предвижда издаване само на едно валидно свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача, то липсата на изричното му посочване не
ограничава правото му на защита.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0306-000404 от 31.10.2021 г. на
Началник Група към ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, с която на оспорващия е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на
закона. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.Ю. ***, ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0306-000404 от 31.10.2021 г., на Началник Група към
ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на основание
чл. 172, ал.5 изр. второ от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните по реда на
чл. 138, ал.3 от АПК.
Административен
съдия: