№ 8798
гр. София, 28.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110147783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от предявен от С. Н. Балтанджиева против Е. Н. Х.
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отправени
от страна на ответника заплахи за живота на С. Н. Балтанджиева и нейните деца на
21.07.2021 г. ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на вредоносното
събитие до окончателно погасяване на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са съседи и от години
са във влошени отношения. Ищцата поддържа, че на 21.07.2021 г., около 18:30 часа, била
заедно със съпруга си и техен близък в двора на къщата си в с. Житен, ул. „Калоян“ № 14А,
когато ответницата се появила и започнала да обижда ищцата, наричайки я „мърла, дрисла“,
след което отправила заплаха за живота й и този на нейните деца – „Ще ви избия! Ще
разчекна децата! Ще ви избия всичките! Само да ми пипнете оградата ще видите какво ще ви
се случи!“. С. Н. Балтанджиева поддържа, че вследствие на възникналия инцидент
изпаднала в паника, тъй като изпитвала силен страх, че Е. Н. Балтанджиева ще реализира
заплахите си. В исковата молба са изложени твърдения, че към датата на соченото събитие
ищцата била бременна и изключително много се притеснила, че в резултат на стреса и
негативните емоции, вследствие на поведението на ответника, ще загуби плода. В контекста
на наведените обстоятелства в исковата молба се сочи, че ищцата след инцидента вдигнала
високо кръвно налягане, поради което посетила болница „Майчин дом“, където на лицето
било предложено да бъде хоспитализирано. С. Балтанжиева поддържа, че непосредствено
след инцидента се срещнала с психиатър, като състоянието й било диагностицирано от
специалиста като „реакция на дезадаптация с елементи на посттравматичен стрес“. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищцата не може да се отърси от спомена за
изживяното, сънува кошмари, притеснява се да излиза в двора на къщата си и непрестанно
говори за инцидента с близките си. По наведените доводи е направено искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата в размер на 6000 лева, явяваща се обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва наведените от ищеца твърдения относно
причините за възникване на конфликта на процесната дата, хронологията на събитията,
както и че Е. Х. е отправила закани срещу С. Балтанджиева и нейните деца. В подадения
отговор са изложени съображения, че действително отношенията между страните са
влошени, но това се дължи на поведението на ищцата и нейното семейство, които започнали
да отглеждат няколко кучета в имота си, едно от които с особено агресивно поведение. В
подадения отговор са изложени твърдения, че семейството на Е. Х. взело решение да
изгради ограда от панели между двата имота, за да бъде предотвратено възникването на
инцидент със соченото по-горе опасно животно. Страната поддържа, че на процесната дата
чула силни звуци от имота на ищцата, поради което от терасата на къщата си погледнала
какво се случва, тъй като се притеснявала, че изградената ограда ще бъде повредена от
съседите. Е. Х. оспорва заявените в исковата молба твърдения, че е заплашвала ищцата и
нейните деца, а напротив поддържа, че С. Балтанджиева се държала агресивно и заплашвала,
че изградената ограда ще бъде унищожена, поради което ответникът подал сигнал на
дежурен телефон 112. Предвид наведените доводи е направено искане предявеният иск да
бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и сторените от ответника разноски да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Основателността на предявения иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД се
обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически
състав, който включва следните елементи: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва
да се докажат от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154
ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
За установяване на случилото се между страните по спора на 21.07.2021 г. по делото
са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Н.К.Т. ( живеещ на съпружески
начала с ищцата) и М.В. Н. ( майка на ответницата). От показанията безспорно се
установява, че между С. Б. и Е. Х. възникнал спор, но свидетелите разкриват диаметрално
противоположни гледни точки относно генезиса на конфликта и поведението на
участничките в него. Свидетелят Т сочи, че на 21.07.2021 г. около 18:30-19 часа бил у дома
в с. Житен и работел по беседка, намираща се в близост до ограда, разделяща имота от този
на семейството на ответницата, когато ищцата се прибрала от работа и останала при него
на двора. Свидетелят поддържа, че Евелина Х. започната безпричинно да напада ищцата, с
думите „Ще ви убия, ще ви разчекна, само циганчета раждаш, ти на тази България нищо
не си дала“, в отговор на което ищцата отговорила, че е в имота си, а от своя страна
ответницата й отвърнала с думите: „Ти какъв имот имаш, ма, селянко проста“, „Ти само
циганчета може да раждаш на тази държава“. Н Т сочи, че конфликтът се разиграл пред
очите на децата, както и на негов близък – БМ, който по това време им е бил на гости.
Свидетелят намира, че конфликтът противно на изложеното в подадения отговор на
исковата молба не е провокиран от отглежданите от него и С. Б. кучета, тъй като към този
момент те били вече в заграждения, а от обстоятелството, че не са заплатили половината от
стойността на новоизградената ограда между имотите на двете семейства. В контекста на
изложеното Н Т сочи, че ответницата многократно повторила „Добре ли ти е тази ограда?
Направих ти ограда!“, след което Х. продължила да обижда и ругае ищцата. Свидетелят
разкрива, че докато заедно със С. Б. успокоявали малкото си дете, което много се разстроило
от случилото се, ответницата се обадила на телефон 112 и повикала полиция. Органите на
реда съставили предупредителен протокол, като според Н Т посъветвали ищцата да подаде
жалба срещу ответницата. Свидетелката Н. от своя страна сочи, че в деня на инцидента била
2
на терасата на дома си когато чула силен шум от бормашина и чукове, като останала с
впечатление, че съседите (визирайки ищцата и Н Т) правят нещо по новоизградената от
дъщеря й ограда между имотите на двете семейства. М Н. разяснява, че оградата била
изградена, тъй като свидетелката и нейното семейство се страхували от отглежданите от
ищцата и Н Т кучета, едно от които с особено агресивно поведение. Свидетелката разкрива,
че С. Б. и партньорът й отказали да заплатят половината от направените за изграждане на
оградата разходи. Свидетелката сочи, че заедно с дъщеря си излязла на двора, като Е. Х.
казала на ищцата и свидетеля Т да преустановят действията си и да не разрушават оградата,
в отговор на което С. Б. заявила, че ако желае може да счупи оградата и се обърнала към
ответницата с думите: „Ти си мързел, ти си повлекана, ти си дърта, не можеш да раждаш“
и други подобни изрази. М Н. сочи, че когато ищцата започнала да заплашва, че ще разруши
оградата Е. Х. се обадила на телефон 112. Свидетелката Н. е категорична, че дъщеря й не е
заплашвала ищцата, нито е използвала обидни думи по неин адрес.
Като писмено доказателство по делото са представени два броя протоколи за
предупреждение, съставени от ст.полицай ДИ и ЙЛ от 02 РУ при СДВР, с които С. Б. и Е. Х.
са предупредени да спазват законите в страната, да не се саморазправят и да решават
споровете помежду си по законоустановения ред.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът цени като
обективно и компетентно дадена, се установява, че на 21.07.2021 г. в 18:23 ч. ответницата се
свързала с Национална система 112 и подала сигнал за възникнал междусъседски спор.
Видно от снетия от вещото лице разговор Е. Х. заявила пред оператора на системата, че
направила забележка на своя съсед защото правел „някаква дървения“ близо до оградата,
вследствие на което съседите започнали да викат и да я обиждат.
Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства не може да се направи
категоричен извод, че ответницата е отправила описаните в исковата молба изрази срещу
ищцата, а именно „Ще ви убия, ще ви разчекна, ще избия всички!“, които изрази да са
възбудили страх от саморазправа у ищцата. Съдът намира, че изложената от свидетеля Н Т
версия на случилото се между страните на 21.07.2021 г. не разкрива в пълнота хронологията
на възникналия конфликт и поведението на участниците в него. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на сочения
свидетел не става ясно бил ли е проведен между страните по делото или между членове на
техните семейства разговор във връзка с извършваните от Т в деня на събитието монтажни
работи и доколкото действията биха могли да повредят изградената за сметка на Е. Х.
ограда между имотите на двете семейства. Изложената от свидетеля динамика на събитията
е нелогична, тъй като Т сочи, че ответницата без да бъде провокирана по какъвто и да е
начин започнала да отправя обидни и заплашителни изрази спрямо С. Б. в присъствие на
свидетеля и приятел на семейството, но същевременно нито той, нито ищцата, нито техният
гост са потърсили съдействие на органите на реда за преустановяване на извършваните от
съседката им действия. Сигналът за възникналия между страните по делото конфликт до
Национален телефон 112 е подаден от Е. Х., като ответницата в проведения разговор с
оператора заявява, че е обиждана и заплашвана от съседите си. Застъпената от свидетеля
теза, че единствено ответницата проявила вербална агресия очевидно не е в унисон с
поведението на самата Е. Х., която подала сигнал до национален телефон 112, заявявайки, че
е заплашвана и обиждана от съседите си. Съдът счита, че е нелогично лице, за което се
твърди, че извършва противоправно деяние, а именно заплашва семейството на ищцата с
„разчленяване“ в присъствие на свидетели ( приятел на С. Б. и свидетеля Т), като случката е
наблюдавана и от друг съсед, само да подаде сигнал до Национален телефон 112 с искане за
съдействие от страна на полицията. Тезата на свидетеля, че ответницата от една страна
отправяла заплашителни изрази по адрес на С. Б. в присъствие на множество лица, а от
друга сама потърсила съдействие от органите на реда, е нелогична, тъй като Е. Х. би се
поставила в риск от наказателно преследване в случай, че на адреса пристигне полицейски
екип, който снеме сведения за случилото се от лицата ( гостът на семейството и съсед на
имота), за които свидетелят Т сочи, че непосредствено са възприели случилото се. В
3
допълнение ако се възприеме за напълно достоверна изнесената от свидетеля Т фактическа
обстановка, а именно, че ответницата без да бъде провокирана застанала в близост до
изградената ограда и започнала да отправя заплашителни изрази към ищцата и техните деца,
остава неясно защо свидетелят не се е намесил в ситуацията било като потърси помощта на
органите на полицията, било като поиска близките на ответницата да я успокоят.
Изложените от свидетеля обстоятелства, че след като пристигналите на адреса полицейски
служители се запознали със случая посъветвали С. Б. да подаде жалба срещу ответницата за
случилото се, противоречат на представените по делото предупредителни протоколи, видно
от които и на двете участнички в спора е указано да спазват законите в страната и да
решават конфликтите помежду си по законоустановения ред. Остава неизяснено въз основа
на какви обстоятелства ищцата е изпитала страх, че ответницата ще реализира намеренията
си за саморазправа след като участничките в конфликта са били разделени от изградената на
разноски на Е. Х. ограда, а и С. Б. е била в имота си заедно с партньора си и техен приятел.
Съдът намира, че извод в подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения относно
използваните от Е. Х. заплашителни изрази не може да се направи от приетата по делото
съдебно-психологична експертиза. Проведеното от вещото лице психологическо интервю с
ищцата безспорно установява, че С. Б. изпитала интензивни негативни емоции
непосредствено след възникналия междусъседски конфликт, но емоционалната реакция на
лицето не означава автоматично, че същата е следствие на противоправно поведение на
ответницата. Следва да се посочи, че от проведеното психологическо интервю се установява,
че самата ищца също крещяла на ответницата. Във връзка с изложеното следва да бъде
обърнато внимание, че при изслушване на експертизата вещото лице изяснява, че
емоционалният стрес е породен от начина, по който изследваното лице интерпретира
ситуацията, която е комплексна и включва отделни елементи, възприемани по различен
начин от участниците в конфликта. Експертът също така изяснява, че психологически една
бременна жена от емоционална гледна точка е по – уязвима поради психологичната
интерпретация на отговорността, която носи за нероденото си дете, респ. обстоятелството,
че ищцата към момента на процесната случка е била бременна е в състояние да повлияе на
начина на възприемане на конфликта. При извършване на преценка дали ответницата е
извършила вмененото й противоправно поведение освен от емоционалната интерпретация
на ищцата следва да се изхожда от обективните данни по делото, а именно извършените от
страните действия по време на конфликта. Както бе посочено по-горе от събраните по
делото доказателства се установява, че единствено ответницата се е почувствала застрашена
от конфликта до степен да потърси съдействие от органите на реда, които при посещение на
адреса са съставили предупредителни протоколи и на двете участнички в инцидента, като
по делото не са представени доказателства полицейските органи „да са заели“ страна в
конфликта, респ. да са взели мерки срещу ответницата. Следва да бъде обърнато внимание,
че голяма част от изнесената както от свидетеля Т, така и от ищцата пред вещото лице-
психолог информация, е във връзка със спор относно изградена между имотите на двете
семейства ограда, респ. отправени от ответницата подмятания, че е заплатила стойността на
въпросната ограда. Отправянето на подобни реплики не представлява противоправно
поведение още повече, че нито ищцата, нито свидетелят Т оспорват, че не са участвали в
изграждането на оградата.
Съдът намира, че безспорно между страните на 21.07.2021 г. е възникнал конфликт с
висок интензитет, но за ангажиране на деликната отговорност на един от участниците в
спора следва да бъде установено по несъмнен начин вида и характера на твърдяното
противоправно поведение, както и че то се намира в пряка причинно-следствена с
претърпени от пострадалия вреди, което в случая не е сторено, поради което предявената
искова претенция следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в размер на 1150 лева, от
които сумата в размер на 700 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната и сумата в размер на 450 лева, представляваща депозит по
4
допуснати по делото експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Надежда 3“, бл. 326, вх. В, ет. 1, ап. 63, против Е. Н. Х., ЕГН **********, с адрес в с.
Житен, ул. „Калоян“ № 16, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 6000 лева, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
вредоносното събитие до окончателно погасяване на вземането, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в отправяне на 21.07.2021 г. в с. Житен на
заплашителни изрази за живота на ищцата и нейните деца.
ОСЪЖДА С. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Надежда 3“, бл. 326,
вх. В, ет. 1, ап. 63, да заплати на Е. Н. Х., ЕГН **********, с адрес в с. Житен, ул. „Калоян“
№ 16, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1150 лева, представляваща сторени
по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5