Решение по дело №2413/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260251
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530202413
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

град Стара Загора

14.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Четиринадесети Декември през Две хиляди и Двадесета година в състав:

 

Председател: Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Г. и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 2413 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалван е електронен фиш серия К № 3730003 на ОДМВР град Стара Загора.

         Жалбоподателят недоволна от наложеното и административно наказание моли съда да го отмени. В жалбата оспорва издадения фиш и се позовава на допустнати съществени процесуални нарушения.

 

         Жалбоподателят в с.з.чрез адв. П. К. поддържа жалбата.

 

   

          Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.

 

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени,веществени / фото снимка / – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

 

 

         Жалбата е подадена в срок  и от лице имащо право на жалба,  поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

         Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на електронния фиш е е приел за установено, че на 13.05.2020 година около 15.14 часа в град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до разклона за фирма „ Мегатрон „ в посока към град Хасково при ограничение от 50 км/ч въведено с пътен знак „ В-26 „ в населено място жалбоподателят П. управлява л.а. „ Мерцедес С 350 ” с рег. № СТ 2993 ВТ със скорост 99  км/ч установена с техническо средство и заснето с АТСС – АRН – САМS1/ № 11743с8/ .

 

        Описаната фактическа обстановка се потвърждава от видеоклип от 13.05.2020 г., справка от Централна база КАТ; справка за промяна на регистрацията; протокол от проверка №46-С-ИСИС/29.08.2019 година; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система; заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР. Справка № 11-00-358/26.11.2020 г.на ОП град Стара Загора.

 

             Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно техническо средство /протокол от проверка №46-С-ИСИС/29.08.2019 година; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система; заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед №8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/.

 

             В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП няма изискване скоростта на движение на автомобилите дза се установява само със стационарна АТСС. В конкретният случай нарушението е установено с мобилна АТСС, която е конкретизирана / АТСС – АRН – САМS1 /, отговаря из цяло не техническите изисквания, което прави възраженията в жалбата в тази част неоснователни.

 

 

          От приложения клип от 13.05.2020 г. се установява, че скоростта на движение е била 99 км/ч.Очевидно е, че движението е осъществено с л.а. „ Мерцедес С 350 ” с рег. № СТ 2993 ВТ .

 

       Следователно установените по безспорен начин скорост на движение с годно и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.

 

           Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те водят до единствено възможния извод относно приетата за установява фактическа обстановка и относно главният факт в процеса.В тази връзка фактическата обстановка е доказана по несъмнен и безспорен начин, което прави възраженията в тази насока за неоснователни.

 

           При така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП  и на основание чл. 182, ал. 1 т. 5 ЗДП е наложил административно наказание – глоба в размер на 600 лева.

 

           Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в електронния фиш дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят при ограничение на скоростта за управление на МПС 50 км/ч е превишил скоростта с 49 км/ч / при отчетен толеранс / , от което следват изводи в няколко насоки :

 

-  Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществила деяние.

-  Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21,  ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

-  Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.

-  Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавала обществено опасния характер на деянието / Знаела е , че се движи в населено място, възприела е ПЗ В-26 и каква е максимално допустимата скорост,че превишава максимално допустимата скорост/ , предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им / въпреки, че е съзнавала обективните признаци от състава на нарушението е продължила да управлява МПС със скорост над максимално допустимата/.

 

 

       Видно от справка № 11-00-358/26.11.2020 г.на ОП град Стара Загора мястото на извършеното административно нарушение /град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до разклона за фирма „ Мегатрон „ / попада в урбанизирана територия.Пътен знак Д-11 / „ Населено място „/ се поставя в началото на населеното място и не е необходимо да се поставя на всеки път в границите на това населено място. В случая мястото на нарушението се намира в границите на урбанизираната територия и жалбоподателят е знаела и съзнавала, че се движи на път попадащ в границите на урбанизираната територия.

 

        От друга страна административното обвинение е , че е нарушен пътен знак В-26 ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч. В случая този пътен знак е възприет, но въпреки това скоростта на движение не е съобразена с него.

 

         Следователно жалбоподателят П. е знаела , че се движи в населено място, че има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 т.е. съзнавала е всички обективни признаци от състава на административното нарушение, поради което претенциите за фактическа грешка се явяват неоснователни и не може да бъде изключен субективният елемент пряк умисъл.

 

           От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са  осъществени всички  обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП.

 

          Изложеното  до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието   като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП.

 

 

         Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.

 

         Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП е наложено административно наказание с електронен фиш.Административното нарушение е установено и заснето с техническо средство изрично посочено и конкретизирано в електронния фиш, същото е технически изправно и годно  и в отсъствие на контролен орган.

 

           Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизити на чл. 189, ал. 4 ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време, място и начин на извършване, посочени са и обстоятелствата при които е извършено т.е. спазена е формата, което прави възраженията неоснователни.Изрично е конкретизирано мястото на административното нарушение и всички признаци релевантни за състава на административното нарушение, с което из цяло са удовлетворени изискванията на законодателя, а възраженията в тази част на жалбата се явяват неоснователни. 

 

         При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при налагането на административното наказание даващи повод за отмяната му.

 

        Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

 

        Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на обществено опасни последици.Същите са широко разпространени в страната и съдебния район и по своето естество са със завишена степен на обществена опасност.

 

         Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо го като малозначително.

 

        Следователно жалбата е неоснователна, а електронния фиш следва да се потвърди.

 

 

          Водим от горните мотиви съдът

 

             

 

                 Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3730003 на ОДМВР град Стара Загора, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева / ШЕСТОТИН / на Д.Г.П. ***,ЕГН – ********** и съдебен адрес *** А, офис 2/ адв. П. К. /.

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

                   

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: