РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. , 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Ил. Шарланджиев
при участието на секретаря ЛИ. Ив. Зайкова
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20221220200304 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалба подадена от И. С. М., ЕГН *******. с адрес град Г. Д., ж .к. *** бл.* *,
ет.*, ап.**, община Г. Д, област Бл. против Наказателно постановление №
****** от ******г., издадено от Началника на РД „А. а," Бл,. Иска се
отмяната на същото като се излагат съображения за допуснати съществени
процесуални нарушение при издаването му и за недоказаност на
нарушението.
Наказващият орган и РП не вземат отношение по жалбата.
Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства приема
за доказани следните факти:
С обжалваното НП, на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение по чл. 31,ал.
1,изр. 1, т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв.
Нарушението за което е наложено наказанието се заключава в това че “ на
***** г. около 12:00 часа в гр.Г. Д. на ул Д. срещу пазара като водач на лек
таксиметров автомобил марка Д. с рег.№ Е****** /собственост на И. С. М./,
престоява на таксиметрова стоянка с обозначен с всички реквизити за лек
таксиметров автомобил – открит знак Такси на тавана на автомобила в
готовност да бъде нает от клиент за превоз, като след извършената проверката
се установи следното:
1.Водачът извършва таксиметров превоз , като при проверката е без без да
притежава Разрешение за извършване на таксиметров превоз, валидно за
1
територията на съответната община, същият водач представя Разрешение
№33 – валидно до *******г...“
Свидетелите С. и В. са служители на наказващия орган. Същите твърдят, че
на посочената в НП дата провели съвместна акция с представители от
Община Г. Д. и РУП Г. Д., при която извършили проверки на таксиметрови
автомобили на територията на Г. Д.. На посочената таксиметрова стоянка
установили водач - жалбоподателят, който не притежавал валидно
разрешение за превоз на пътници. Същият в момента на проверката
престоявал на таксиметровата стоянка. Седял в автомобила, като табелката „
такси“ му била на колата. Поседната била обозначена с всички реквизити за
такси. Въз основа на това било прието, че същият чака клиенти. Веднага бил
съставен приложения по делото акт за установяване на административно
нарушение. Същият бил съставен в присъствието на жалбоподателя и
свидетеля. След съставянето му, бил предявен на М., който го подписал и
получил препис от него.
Тези факти се установяват от всички доказателства по делото, които са ясни,
последователни и непротиворечиви. По същите не се спори, поради което
съдът намира, че не се налага обстойният им анализ и съпоставка.
При така приетите за установени факти съдът, за да се произнесе,
съобрази следното:
Жалбата е подадена от наказаното по административен ред лице в
определения от закона срок. С оглед на това същата следва да бъде
разгледана като допустима.
Разгледана по същество съдът намира същата за основателна по
следните съображения:
Нарушението е по чл.31, ал.1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г., която
задължава водачите на таксиметрови автомобили при управлението им да
притежават разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за
територията на съответната община. Жалбоподателят не е притежавал такова
валидно към момента на проверката. В същото време, за да бъде осъществен
състава на това нарушение е необходимо да е налице управление на
автомобила. В настоящия случай се установява по несъмнен начин, както от
свидетелските показания, така и от записаното в АУАН и НП, че
жалбоподателят не е управлявал автомобила, а е стоял вътре. Посочената
разпоредба на чл. 93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози, въз основа
на която е наложено наказанието, изисква наказанието по същата да бъде
налагано на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Според чл.2 от посочената по-горе Наредба № 34
таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане,
извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача,
2
по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза. Легални
дефиниции на понятията “обществен превоз”, “превоз на пътници” и
“таксиметрова дейност” са дадени в § 1,т.1,3 и 26 от ДР на ЗавПревози,
съгласно който “обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно
превозно средство срещу заплащане, “превоз на пътници" е дейност на
физическо или Ю.дическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на
пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани
и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или
не и „таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел.” Всички тези разпоредби сочат на
това, че за да бъде осъществен състава на нарушението за което е наказан
жалбоподателя, не е достатъчно същият да е седял в автомобила, дори и
последният да е бил обозначен като такси. В случаят същият не е управлявал
автомобила, а още по-малко е извъшвал обществен превоз по смисъла на
посочената по-горе разпоредба от ДР на ЗАвПревози.
С оглед на горното съдът намира, че нарушението за което е наказан
жалбоподателя не е доказано, поради което НП следва да бъде отменено на
това основание.
Следва да се споделят и част от изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя съображение за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП. Съдът
констатира такива по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. В АУАН и в
НП не са налице достатъчно ясни описания на нарушението и обстоятелствата
при които същото е извършено. Сочи се само, че водачът е престоявал, като
не се уточнява какво точно е правел, къде се е намирал и дали е управлявал
автомобила (което е елемент от състава на нарушението). Тези нарушения са
съществени доколкото внасят неяснота относно елемент от състава на
нарушението, като по този начин се засяга правото на защита на лицето срещу
което се води административнонаказателното производство. С оглед на това
същите са самостоятелно основание за отмяната на обжалваното НП.
Прави се искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски. С оглед изхода от делото и наличието на
доказателства за сторени такива в размер на ****лв., това искане следва да
бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
По тези съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №******* от ******г.,
издадено от Началника на РД „А. а." Бл., с което на жалбоподателя, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните
превози, за нарушение по чл. 31,ал. 1,изр. 1, т.1 от Наредба №34 от
3
06.12.1999г. на МТ, е наложено административно наказание глоба в размер на
********лв.
ОСЪЖДА РД "А. а." Бл. да заплати на И. С. М., ЕГН ************* с
адрес град Г. Д., ж .к. ** бл.* *, ет.*, ап.**, община Г. Д., област Бл., сумата в
размер на***** лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му пред Благоевградския административен съд.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4