Определение по дело №44/2021 на Административен съд - Шумен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………..

 

Гр.Шумен  16.02.2021г.

 

 

Шуменският административен съд в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:                                                             Председател:  Росица Цветкова                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                         Бистра Бойн   

          

като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн ЧКАД №44 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по частна жалба на Д.Х.М. и Е.З.Ч. *** срещу Определение № 260250/21.01.21г. по гр.д. № 2630/2020г. на РС- Шумен, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на жалбата им срещу Писмо на Кмет на Община Шумен до Началник на Общинска служба „Земеделие“ гр.Шумен/ОСЗ/ с изх.№24-00-1087 от 07.01.2020г. с искане за обявяването му за нищожно. В жалбата се сочи, че писмото съдържа отказ на Кмета да изпрати за решаване преписка за обезщетяването им като собственици на възстановени земи до Общински съвет гр.Шумен и представлява индивидуален административен акт, преграждащ производството по обезщетяване и като такъв подлежи на обжалване. Въз основа на изложените в частната жалба аргументи е отправено искане до касационната инстанция за отмяна на прекратителното определение и за даване ход на делото в съдебно заседание.

        Ответната и заинтересованата страна- Кмет на Община Шумен и Общинска служба „Земеделие“ Шумен не депозират отговори, в указания срок.

        Настоящата инстанция намира, че е сезирана с предявена от процесуално легитимирано лице в преклузивния 7-дневен срок по чл.230 АПК, частна жалба срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което производството по делото е процесуално допустимо и подлежащо на разглеждане по основателността на изложените оплаквания.

        Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

        Съдебното производство пред Районен съд- гр.Шумен е образувано въз основа на жалба, подадена от Д.Х.М. и Е.З.Ч. ***/04.10.2019г. от Общинска поземлена комисия за предложение по обезщетение със земи от общински поземлен фонд, обективиран в писмо до Началника на службата. Жалбоподателите посочили, че във връзка с незавършена процедура по възстановяване и обезщетяване съгласно Решение №10А от 10.09.1992г. на Поземлена комисия– Шумен, на основание чл.10б ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), във връзка с чл.45ж ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, с молба вх.№ РД 12-05-67/18.07.2019г.  поискали от Общинска поземлена комисия– Шумен да бъдат обезщетени с равностойна по площ земя от държавен или общинския поземлен фонд. По изпратено предложение за обезщетяване от Общинската служба до Общински съвет, некомпетентен административен орган- Кмет на Община постановил нищожен административен акт- отказ в писмо с изх. №24-00-1087 от 07.01.2020г., поради което подали жалба до Районен съд – Шумен с искане за обявяване на неговата нищожност и изпращане на преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

         Видно от оспореното писмо, същото съдържа уведомление до началник на ОС „Земеделие“- гр.Шумен, че в депозираното искане и представените към него документи, не е видно да има осъществено застрояване с обекти, които да са общинска собственост и във връзка с установяване правото на собственост, признато, но невъзстановено върху процесния недвижим имот, липсва и информация за разрешаване на гражданско-правен спор между лицата претендиращи право на собственост и трети лица по отношение на имот с кад. №83510.651.169, находящ се в местност „Под манастира“, в която връзка се изискват допълнително документи - 1.Съдебни актове и 2.Съставен списък по смисъла на чл.19 ал.10 от ППЗСПЗЗ по землища да наличната свободна държавна и общинска земя за землищата в Община Шумен. Искането на общинската служба било върнато с молба да бъдат предоставени посочените документи.

         С писмо изх.№РД-12-05-284/1 от 28.10.2020г., жалбоподателите били уведомени от ОСЗ, че по тяхната молба е било изготвено искане за обезщетяване до Общински съвет Шумен, но с писмо на Община Шумен, оспорено по настоящото съдебно производство, искането било върнато с мотив, че е налице спор за материално право, поради което искането не е стигнало до гласуване от Общински съвет. Изложеното в това писмо не съответства на посоченото в писмото на Кмета, който всъщност е изискал допълнително документи по преписката от ОСЗ.

         С Определение № 260250 от 21.01.2021г. по гр.д. № 2630/2020г., Шуменският районен съд оставил без разглеждане жалбата на настоящите касатори и прекратил производството по делото, като приел за недопустима предявената жалба срещу Писмо на Кмет на Община Шумен до Началник на Общинска служба „Земеделие“ гр.Шумен с изх.№24-00-1087 от 07.01.2020г. В мотивите на определението съдът е посочил, че мотивираният отказ на кмет на Община по чл.19 ал.11 изр.второ от ППЗСПЗЗ не подлежи на оспорване, тъй като представлява волеизявление в хода на производство по издаване на индивидуален административен акт и не представлява такъв на осн.21 ал.5 от АПК.

         Шуменският административен съд намира, че прекратителното определение е правилно, поради следните коригиращи съображения: От представените по делото доказателства е видно, че с молба вх.№ РД 12-05-67/18.07.2019г., поставила начало на административното производство, жалбоподателите сезирали Общинска служба по земеделие– Шумен с искане да бъдат обезщетени с равностойна по площ земя от общинския поземлен фонд, във връзка с незавършена процедура по възстановяване и обезщетяване съгласно решение №10А от 10.09.1992г. на Поземлена комисия – Шумен по отношение на имот с площ 981 кв.м. с идентификатор № 83510.651.169 в землището на гр.Шумен, понеже имотът е собственост на трето лице Р.Г.въз основа на Нотариален акт №20 том.21, рег.№5185, н.д.№6307/1997г. на ШРС.

       Според разпоредбата на §27 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010г.) неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. Съгласно чл.10б ал.2 от ЗСПЗЗ, когато лицата с признато право на възстановяване на собственост, са поискали обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е: 1. със земи от общинския поземлен фонд, определени от ОбС въз основа на мотивирано предложение на ОСЗ- когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови са застроени с обекти, които са общинска собственост и 2. със земи от държавния поземлен фонд- в останалите случаи. В съответствие с §27 ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл.45ж ал.1 ППЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27 ал.2 т.1, т.2 и т.3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ на ОСЗ или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Съгласно чл.19 ал.11 изречение второ от ППЗСПЗЗ, когато застрояването е с обекти, които не са общинска собственост, кметът на общината връща предложението с мотивиран отказ в 14-дневен срок. Въз основа на искането, Кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27 ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Съобразно постоянната съдебна практика, Общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Решението на ОбС подлежи на обжалване по съдебен ред. В този смисъл са Решение № 12903 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2015 г., IV о., Решение № 3422 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2019 г., IV о. и др.

         В настоящия казус, по начина по който е формулирано искането на ОСЗ, не става ясно коя от хипотезите на § 27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.10б ал.2 от ЗСПЗЗ е относима, като от приложените писмени доказателства също не може да се направи обоснован извод за предпоставките в закона. С оглед на което, Кметът на Община Шумен е предприел действия за уточняване на искането, като е указал на вносителя на предложението да представи информация по реда на чл.30 ал.2 от АПК. Същевременно, без да се произнесе изрично по чл.19 ал.11 изречение второ от ППЗСПЗЗ с мотивиран отказ, Кметът на общината върнал предложението. Оспореното писмо не съдържа посочено правно основание, аргументи и диспозитив за постановен отказ по предложението на ОСЗ и не прегражда пътя на производството по обезщетяване. Със същото се изискват допълнително изрично посочени документи, които ОСЗ следва да представи по административната преписка. Към момента няма данни какви действия е предприела ОСЗ по висящото административно производство, освен посоченото по-горе писмо до жалбоподателите от 28.10.2020г., в което неправилно е интерпретирана част от писмото на Кмета, като отказ поради спор за материално право.

         Приложимата нормативна регламентация посочена по-горе указва, че постановените актове по предложението на ОСЗ са част от производството по издаване на крайния акт– решение на ОбС. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.45ж ал.2 изр.второ от ППЗСПЗЗ, която определя подлежащия на връчване акт, а именно– решението на ОбС. Съгласно чл.21 ал.5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. С оглед на което, законът не предвижда и правна възможност за оспорването по съдебен ред на писмо, с което се иска предоставяне на допълнителни документи по преписката за обезщетяване.

          Освен изложеното, в настоящия казус жалбоподателите Д.Х.М. и Е.З.Ч. не и са адресати на оспореното писмо на Кмета и същото не засяга пряко и непосредствено техни права или защитени от закона интереси, като условие, обуславящо правния им интерес от обжалването, понеже административното производство по тяхното заявление за обезщетяване е висящо и по оспореното писмо ОСЗ следва да предостави исканите от Кмета документи.

          За пълнота следва да се посочи, че защита при евентуално неоснователно бездействие от страна на административен орган, в случая ОСЗ, е уредена в глава ХV раздел II от АПК, като оспорването подлежи на разглеждане в производството по чл.256 от АПК, в рамките на което съответният компетентен съд е овластен да провери фактите и законосъобразността на твърдяното фактическо бездействие на административния орган- а именно налице ли са били нормативните предпоставки за изготвяне на мотивирано искане до кмета на общината като част от специалната процедура, регламентирана в разпоредбите на §27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, във вр. с чл.45д– чл.45ж от ППЗСПЗЗ. Следва да се има предвид също, че оспорването на фактическо бездействие не е ограничено със срок, поради което няма пречка жалбоподателите да го оспорят по реда на чл.256 от АПК в отделно производство.

           С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция споделя правните изводи на районен съд, че оспореното писмо представлява постановен в хода на осъществявана административна дейност акт, който съгласно разпоредбата на чл.21 ал.5 от АПК няма правната същност на индивидуален административен акт.

           По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба от Д.Х.М. и Е.З.Ч. *** срещу Писмо на Кмет на Община Шумен до Началник на Общинска служба „Земеделие“ гр.Шумен с изх.№24-00-1087 от 07.01.2020г. с искане за обявяването му за нищожно е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване, поради което правилно и законосъобразно с Определение № 260250/21.01.2021г. по гр.д. № 2630/2020г. Шуменският районен съд е оставил същата без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство.

         Водим от горното Шуменският административен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 260250/21.01.2021г. по гр.д. № 2630/2020г.

 

        Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.