Решение по дело №4382/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13825
Дата: 10 август 2023 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20221110104382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13825
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110104382 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
Т. Д. Ч. : сумата от 809.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 76,
находящ се в гр. София, ж. к. „Красно село“, бл. 19, ет. 7, сумата от 184.08 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 11.01.2022г., сумата от 11.32 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.91 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.05.2019г. до 11.01.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 28.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението;
А. Я. С.: сумата от 809.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 76,
находящ се в гр. София, ж. к. „Красно село“, бл. 19, ет. 7, сумата от 184.08 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 11.01.2022г., сумата от 11.32 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 2.91 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.05.2019г. до 11.01.2022г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 28.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
1
топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна
лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради
което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на
обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок са постъпили отговори на исковата молба по
чл. 131 ГПК, с които исковете се оспорват с довод за липса на облигационно отношение
между ответниците и топлофикационното дружество, вкл. през исковия период, респ.
поради липса на доказателства сочените за потребители лица да са собственици или вещни
ползватели по отношение на процесния имот, както и да отговарят именно при посочените в
исковата молба квоти. Ответниците поддържат, че в полза на ищеца не съществува и
вземане за цената на услугата дялово разпределение, след като съгласно твърденията му
същата е предоставена от трето лице, а и доколкото не са представени доказателства за
уговорен и съобщен на клиентите ред за заплащане на цената на тази услуга съобразно
нормата на чл. 36, ал. 2 от общите му условия. Считат, че не са надлежно поставени в забава
за изпълнение на процесните парични задължения съобразно цитираните в исковата молба
общи условия. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Претендират разноски.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че макар в отговора на исковата молба
един от ответниците да е индивидуализиран с имената „Теодора Д. Георгиева“, във връзка с
което на процесуалния представител на страните са дадени указания с определението,
постановено по реда на чл. 140 ГПК, доколкото приложените към отговора договор за
правна защита и съдействие, пълномощно и декларация са подписани от ответницата Т. Д.
Ч., за която от извършената в Национална база данни „Население“ справка- л. 127 от делото,
се установява, че е променила фамилното си име от „Георгиева“ на „Ч.“, следва да се
приеме, че в отговора е допусната техническа грешка по отношение на имената на
ответницата Ч., респ. че същият е подаден именно от нейно име, както и от името на
ответницата А. Я. С..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Топлофикация София“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ основание за ангажиране отговорността на ответниците именно за
сочените в исковата молба и уточнението й квоти, респ. размери.
2
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от ответниците
Нотариален акт № 85 за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ, том
XLV, дело № 8885/1969г. се установява, че Т. Д. Георгиева (впоследствие Ч.) и Я. С.
Георгиев са придобили по силата на покупко- продажба от Софийски градски народен
съвет- СУ „Строителство“ правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к. „Красно село“, бл. 19, ет. 7,
като при липсата на други данни, а и твърдения и съобразно правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС
следва да се приеме, че всеки от тях е придобил право на собственост върху ½ идеална част
от имота. Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РКС22-
УФ01-1208/10.11.2022г. по описа на Столична община, район „Красно село“, Я. С. Георгиев
е починал на 21.02.1985г., като е оставил като свой наследник по закон своята дъщеря-
ответницата А. Я. Сточичкова, към чиято правна сфера по силата на наследственото
правоприемство е преминало правото на собственост върху притежаваната от баща й до
смъртта му ½ идеална част от процесния имот. Следователно, при липсата на данни за
настъпили впоследствие и преди или по време на исковия период събития, довели до
отчуждаване на правото на собственост върху процесното жилище от правните сфери на Т.
Д. Ч. и А. Я. С., следва да се приеме, че през релевантния за спора интервал от време именно
те са били единствени собственици на имота и като такива съобразно цитираната
дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- потребители на доставяната от топлофикационното
дружество топлинна енергия, отговорни за заплащане на цената й съобразно дела си в
съсобствеността.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че дори и да се приеме, че при
придобиване на правото на собственост върху процесния имот Т. Георгиева и Я. Георгиев са
били съпрузи, доколкото в тази насока са налични индиции по делото, това обстоятелство
не би променило изводите на съда по отношение на квотите на ответниците в
съсобствеността, доколкото съгласно удостоверението за наследници на Я. С. Георгиев към
момента на смъртта му същият е бил разведен, поради което следва да се приеме, че
евентуално съществуващата между него и Т. Георгиева съпружеска имуществена общност,
вкл. по отношение на процесното жилище, е била прекратена приживе на Я. Георгиев чрез
развод и при равни квоти на съпрузите- арг. от нормата на чл. 14, ал. 3 СК от 1968г.,
понастоящем отменен, но действал към датата на смъртта на Я. С..
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, документите за извършено през исковия период дялово разпределение по отношение
на процесния имот, представени от подпомагащата ищеца страна, както и от заключението
на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът
намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани
отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните
3
вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е
била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало три радиатора с
ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и един брой щранг-
лира в банята без ИРРО, за която поради това фирмата за дялово разпределение е
начислявала служебна топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на
сградата), а топлинната енергия за отопление на имота, както и за битово горещо
водоснабдяване е начислявана след извършвани реални отчети в края на всеки едногодишен
отчетен период на показанията на ИРРО и на монтирания в имота един брой водомер за
топла вода, за което са съставяни протоколи за главен отчет, подписани за потребител.
Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите
пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общите топломери, последователно монтирани в
абонатната станция са преминавали периодични метрологични проверки, при които са
установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел,
че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение,
вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна
енергия на сумата от 2699.20 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период
изравнителни сметки.
Ответникът не е оспорил реалното извършване на услугата дялово разпределение, като
това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от фирмата за
дялово разпределение документи, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза.
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за
установено възникването на задължението за заплащане на цената на услугата, предоставена
в периода от м. 12.2018г. до м. 02.2020г., именно в претендирания от ищеца общ размер от
общо 22.64 лева.
Изложените в отговора на исковата молба доводи, касаещи действителния субект на
вземанията за цената на услугата дялово разпределение, а с това и за законната мораторна
лихва върху нея, съдът намира за неоснователни и поради това негодни да обосноват извод
за неоснователност на тези претенции на това основание, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 22 от общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната
4
енергия се извършва възмездно от продавача на топлинна енергия по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, понастоящем отменена, но приложима през
релевантния за спора период, дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, за които следва да се
приеме, че са обвързали ответниците в качеството им на клиенти на топлофикационното
дружество (доколкото не се установява, а и не се твърди да са подали в срок възражение
срещу приложимостта им), именно ищецът се легитимира като носител на вземането за
извършената услуга дялово разпределение. Следва да се изясни, че задължението за
заплащане на цената на тази услуга в полза на топлопреносното предприятие, дори и то да
не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между
ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които
регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на
закона между главните страни в процеса.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответниците възражение за погасяване
на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
„периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
5
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен
срок е изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. и от м. 12.2018г. до м. 02.2020г., през които отношенията между
страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията
на ищеца за времето от м. 05.2018г. до м. 09.2018г. са погасени по давност, по отношение на
тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за
последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за м.
09.2018г., погасителната давност е изтекла на 21.01.2022г.- три години два месеца и седем
дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението
на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в
случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 7 дни преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
6
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия, доставена за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., чиято стойност
съгласно разясненията на вещото лице в проведеното на 10.05.2023г. открито съдебно
заседание възлиза на сумата от 2468.30 лева, както и стойността на услугата дялово
разпределение, предоставена през целия исков период- от м. 12.2018г. до м. 02.2020г.,
доколкото началният момент на същия следва във времето периода, за който по изложените
вече съображения бе прието, че е погасено правото на иск на ищеца.
При тези съображения и съобразно действащото в българския граждански процес
диспозитивно начало исковете за стойността на топлинната енергия срещу всеки от
ответниците следва да бъдат уважени за целия предявен размер от по 809.73 лева и за
периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., а исковете за цената на услугата дялово
разпределение- за пълните предявени суми и периоди.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая издаването на общите фактури за 2018- 2019г. и за 2019- 2020г. е
извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сумата от общо 310.03 лева (по ½ част всеки), представляваща част от сторените от
ищеца разноски, съответна на уважената част от исковете, в т. ч. определеното от съда на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от претенциите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н. К. следва да бъде присъдена сумата от общо 93.05 лева,
7
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществените от нея безплатна адвокатска
защита и съдействие на ответниците по делото, определено от съда в минимален общ размер
от 501.61 лева съобразно материалния интерес по делото, липсата на фактическа и/или
правна сложност на същото, както и при съобразяване на обстоятелството, че защитата на
ответниците е напълно идентична, както и че в случая се изразява единствено в изготвяне и
депозиране на отговор на исковата молба.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Т.
Д. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 809.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к.
„Красно село“, бл. 19, ет. 7, както и сумата от 11.32 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 155.01 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ А.
Я. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 809.73 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к.
„Красно село“, бл. 19, ет. 7, както и сумата от 11.32 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2022г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 155.01 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Т. Д. Ч.,
ЕГН **********, и А. Я. С., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, сумата от по 184.08 лева всяка, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.01.2022г.,
както и сумата от по 2.91 лева всяка, представляваща законна мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019г. до 11.01.2022г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Н. К., САК, личен номер: **********,
сумата от 93.05 лева, представляваща адвокатски хонорар за осъществени от нея безплатни
адвокатска защита и съдействие на ответниците в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8