Р Е Ш Е
Н И Е
№ 79
гр. Несебър, 14.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание
на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря А.Г., като разгледа гр. д. № 980 по описа на НРС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Ищецът Т.М.В. иска отмяната на решението, прието по т. 3 от дневния
ред на общото събрание на Етажната собственост на в. с. „Елит 2”, к. к.
„Слънчев бряг – запад”, община Несебър, проведено на 23.09.2015г. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, развива съображения, че решението е взето при
допуснати нарушения на изискванията на чл. 12, ал. 13, чл. 15, ал. 3, чл. 16,
чл. 48, чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Навежда се, че общото събрание е свикано от
инициатори управителния съвет на ЕС, а поканата е подписана само от Р.А., с
което е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Сочи се, че поради липса
на кворум на 19.09.2015г. събранието е отложено за 23.09.2015г. от 09:00 часа,
но видно от съставения протокол то е започнало в 09;30 часа, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС. Ищецът счита, че по този начин не ставало
ясно дали е проведено отложеното събрание от 19.09.2015г. или друго такова без
предварителна покана, като и в двете хипотези е нарушен законът и процедурата
за свикване и провеждане на ОС. Излага, че не е възможно събранието на 23.09.2015г.
да определя такса за поддръжка (такса стопанисване) за предходен период.
Твърди, че на 18.04.2015г. е определена такса в размер на 11 лв. на кв. м.,
като същата такса е приета с атакуваното решение по т. 3. Навежда, че не става
ясно върху квадратен метър от какво се определя тази такса. Счита, че таксата е
определена в противоречие със законовите изисквания на чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС и
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Акцентира, че решението по т. 3 не отговаря и на
изискванията по чл. 50 от ЗУЕС. С тези доводи от съда се иска отмяна на
цитираното решение, прието на проведеното общо събрание. Претендират се разноски.
Ответната
страна в производството – собствениците в Етажната собственост на в. с. „Елит
2”, к. к. „Слънчев бряг – запад”, община Несебър,
чрез председателя на управителния съвет – Д.Т., оспорва предявения иск. Сочи,
че съсобствениците са надлежно уведомени за провеждането на общото събрание.
Излага се, че събранието е проведено при спазване на изискванията на ЗУЕС.
Твърди се, че от момента на вписване на етажната собственост таксата
„стопанисване” за поддръжка на общите части е определяна на квадратен метър
собственост, поради което възражението срещу т. 3 от дневния ред на събранието
е неоснователно. До съда се отправя искане предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира присъждането на разноски
Като
ответна страна в производството на основание чл. 23, ал. 5 ЗУЕС по делото
участва и Николай Петров, представляван от адв. Фотева, в качеството си на
собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Оспорва предявения
иск като недопустим, поради подаването му извън 30-дневния срок по чл. 40 от ЗУЕС. Твърди, че липсва правен интерес за ищеца да води делото, тъй като е
гласувал за приемането на атакуваното решение. Излага, че с атакуваното решение
е потвърдено решението от 18.04.2015г., поради което липсва правен интерес за
обжалването му, тъй като дори и да бъде отменено, ищецът ще бъде обвързан от
решението от 18.04.2015г., което е влязло в сила. Развива подробни съображения
в насока, че не е извършено нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС, въпреки че
събранието на 23.09.2015г. е започнало в 09:30 часа. Твърди, че липсват
нарушение на чл. 16 ЗУЕС. Акцентира върху обстоятелството, че оспореното
решение не е такова по смисъла на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, поради което
възраженията на ищеца, че посочените норми не са спазени са неоснователни.
Сочи, че разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС е приложима единствено към вече
извършените разходи, а не към такива, определени за в бъдеще. Оспорва
претендирания размер на адвокатското възнаграждение на ищеца като прекомерен.
Моли делото да бъде прекратено или предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 173, том XV, рег. № 10245,
дело № 2688 от 18.12.2006г., издаден от нотариус Мария Бакърджиева (на л. 9 –
л. 11 от делото), ищецът Т.В. е придобил правото на собственост върху недвижим
имот – „Ресторант”, находящ се на партерен етаж във ваканционно селище „Елит – II” в к. к. „Слънчев бряг – запад”. От
нотариален акт № 109, том VIII, рег. № 5105, дело № 1424 от 22.07.2005г., издаден от нотариус Мария
Бакърджиева (на л. 133 – л. 135 от делото) се установява, че Николай Петров
също придобил право на собственост върху недвижим имот във ваканционното селище
– апартамент № 17.
На 18.04.2015г. било проведено общо събрание на Етажната собственост на в. с. „Елит 2”, к. к. „Слънчев бряг – запад”, община Несебър, документирано с протокол (на л. 108 – л. 114 от делото). По т. 5 от
дневния ред общото събрание приело, че за периода 04.2015г. – 04.2016г. следва
да бъде определена такса стопанисване в размер на 11 лв. на квадратен метър.
Управителният съвет на общото събрание на етажната
собственост провел заседание на 22.08.2015г., за което бил съставен протокол
(на л. 192 – л. 194 от делото). На заседанието било прието да се свика общо
събрание на етажната собственост, което да се проведе на 19.09.2015г. На
07.09.2015г. управителният съвет провел ново събрание, документирано в протокол
на л. 198 от делото, на което Р.А. била упълномощена да състави и подпише от
името на УС всички документи по свикването и провеждането на общото събрание на
19.09.2015г.
Ищецът не оспорва, че на входните врати на жилищните
сгради в етажната собственост е разлепена покана за свикване на общо събрание
за 19.09.2015г. от 09:00 часа. Между страните не се спори и съдържанието на
тази покана (представена от ищеца и в копие – на л. 24 от делото и в оригинал –
на л. 209 от делото). Екземпляр от поканата е представен и от третото лице Р.А.
(на л. 200 – л. 208 от делото). Съдържанието на всички представени по делото
покани е едно и също, като от него е видно, че УС на процесната етажна
собственост на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 13 от ЗУЕС и на основание
решение на УС от 22.08.2015г. свиква общо събрание на собствениците на етажната
собственост. В поканата е посочен дневния ред на събранието, според т. 3 от
който е предвидено да се вземе решение за потвърждаване на решението за таксата
стопанисване за периода 01.04.2015г. – 31.03.2016г. В поканата е посочено, че
събранието ще се проведе на 19.09.2015г. от 09:00 часа в околобасейновото
пространство на етажната собственост, а при липса на кворум събранието ще се
проведе на същата дата от 10:00 часа. Поканата е съставена на 09.09.2015г. На
10.09.2015г. е съставен и протокол за разлепването й (на л. 199 от делото),
подписан от Р.А. и свидетелите на поставянето – Иван Борисов и Николай Петров.
Между страните не е спорно, че на 19.09.2015г., около
09:00 часа, било открито Общото събрание на собствениците на етажната
собственост, като поради липсата на кворум събранието било отложено за 10:00
часа. В 10:00 часа също липсвал необходимият кворум, поради което събранието
било отложено за 23.09.2015г. от 09:00 часа. Тези факти се твърдят от ищеца, а
се потвърждават и от представения по делото протокол от събранието от
19.09.2015г. (на л. 144 – л. 145 от делото).
На 23.09.2015г. се провело общо събрание на етажната
собственост, документирано с протокол на л. 146 – л. 157 от делото.
Съдържанието на приложения по делото протокол не се оспорва от страните по
делото. От него се установява, че заседанието се провело на 23.09.2015г. от
09:30 часа при дневния ред, обявен в поканата за свикване на общо събрание от
09.09.2015г. По т. 3 от дневния ред Н. Кондев се изказал, че начинът за
събиране на таксата за стопанисване е неправилен и е необходимо компетентно
мнение от юридически лица относно нейното изчисляване. Р.А. предложила
съществуващите суми за поддръжка да останат непроменени, както било прието на
събранието на 18.04.2015г. с решение на ОС на ЕС, като могат да бъдат
издължавани еднократно, на 2 пъти или ежемесечно. Предложението било прието от
общото събрание. Към протокола от проведеното общо събрание са приложени и
пълномощните на представляваните лица, както и списък на собствениците в етажната
собственост – на л. 158 – л. 190 от делото. Ищецът не оспорва, че протоколът от
общото събрание бил оповестен на 01.10.2015г., чрез поставяне на съобщение за
съставянето му. Този факт се потвърждава и от изготвените съобщения на л. 196 –
л. 197 от делото.
Следва да се има предвид, че съдът възприема така
описаната фактическа обстановка въз основа на представените по делото писмени
доказателства, както и въз основа на фактическите твърдения на страните по
делото. В тази връзка в откритото съдебно заседание, проведено на 26.04.2016г.,
процесуалният представител на ищеца е оспорил част от представените по делото
писмени доказателства – протокол от 19.09.2016г., пълномощни, протоколи от
заседания на УС, съобщение за поставяне на протокола, протокол за поставяне на
покани. Същевременно обаче самият ищец не оспорва фактите, които се установяват
от част от тези документи. Ищецът не оспорва, че се е провело заседание на
19.09.2016г., при което не е събран необходимият кворум и провеждането на
общото събрание е отложено за 23.09.2016г. Не оспорва също така, че поканата за
свикване на общото събрание е била разлепена в комплекса, както и, че
съобщението за изготвения протокол от общото събрание е поставено на видно
място на 01.10.2015г. Ето защо макар формално протоколът от 19.09.2016г. и
протоколите за разлепване на покани и съобщения да се оспорват, то съдържанието
им по никакъв начин не се оспорва от ищеца, като той дори твърди, че фактите,
отразени в тях, са се реализирали. Следователно съдът цени тези доказателства
като кореспондиращи на установената по делото фактическа обстановка. Ищецът е
оспорил и представените пълномощни от общото събрание, но изрично е заявил, че
не оспорва подписите им, а в исковата молба не навежда, че решението е
незаконосъобразно поради вземането му от ненадлежно упълномощени лица, поради
което няма основание пълномощните да не се ценят по делото, като неразделна
част от протокола от проведеното общо събрание. Двата протокола от проведените
събрания на управителния съвет на 22.08.2015г. и 07.09.2015г. се оспорват от
ищеца, но същите са подписани от лицата, посочени в тях, като подписите им не
са оспорени. Т.е. тяхната формална доказателствена сила не се оспорва в
процеса. Що се касае до тяхната материална доказателствена стойност съдът ги
цени наред с всички останали доказателства по делото и приема, че те
кореспондират на доказателствения материал и на твърденията на ищеца, поради
което кредитира същите при формиране на фактическите изводи по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Пред
първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска се атакува
решението, прието по т. 3 от дневния ред
на общото събрание на Етажната
собственост на в. с. „Елит 2”, к. к. „Слънчев бряг – запад”, община Несебър, проведено на 23.09.2015г.
Въпреки възраженията изложени от процесуалния
представител на ...................., съдът намира предявения иск за допустим.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на решения на общото събрание на
етажната собственост се подава в 30-дневен срок от оповестяването на решението по
реда на чл.
16, ал. 7 ЗУЕС. Страните не спорят помежду си, а и от представените по делото
доказателства се установява, че протоколът от общото събрание е оповестен на
01.10.2015г. При това положение и по арг. от чл. 60, ал. 5 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК преклузивният срок за предявяване на иска по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС е изтекъл на 02.11.2015г. Видно от разписка за изпращане на
исковата молба до съда чрез „Еконт” (на л. 26 от
делото) ищецът е изпратил същата по куриер на 02.11.2015г. Ето защо на
основание чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не е пропуснат, макар исковата молба да е
входирана в съда на 03.11.2015г. Не се споделят и другите доводи за
недопустимост на иска, изложени от процесуалния представител на Петров. В чл.
40, ал. 1 ЗУЕС изрично е посочено, че всеки собственик може да иска отмяна на
решенията, които счита за незаконосъобразни. Ето защо правото да предяви
конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС притежава всеки един от собствениците
в етажната собственост. За процесуалната му легитимация е без значение
извънпроцесуалното му поведение, вкл. и начинът му на гласуване по отношение на
атакуваното решение. Правният интерес от предявяване на този иск не е обвързан
с поведението на ищеца по време на събранието. Що се отнася до доводите,
свързани със самия характер на атакуваното решение, същите са по съществото на
спора и не могат да обосноват недопустим на предявения иск.
Във връзка с така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже,
че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост и, че е било взето решението, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже,
че решенията са взети при спазване на законовите изисквания.
В тази връзка ищецът е представил по делото нотариален
акт, от който се установява, че е собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост. Между страните няма спор, че процесното решение е взето от
ответната етажна собственост, като този факт се установява и представения по
делото протокол от общото събрание, съдържанието на който не се оспорва.
При предявен конститутивен иск по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност,
която е длъжен да извърши съдът,
е ограничена само до изрично посочените
в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание.
Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата
молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение
№ 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.
Възраженията на ищцата най-общо могат да се разделят на три групи: 1. че общото
събрание е свикано от инициатор управителният съвет на етажната собственост, а поканата
е подписана само от Р.А. в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС; 2. че събранието е следвало да се проведе
на 23.09.2015г. от 09:00 часа, а е започнало в 09:30 часа, с което е нарушен
чл. 15, ал. 3 ЗУЕС; 3. че атакуваното решение е материално незаконосъобразно
поради противоречие с чл. 48, ал. 8, чл. 51, ал. 1 и чл. 50 ЗУЕС.
Съдът формира следните правни
изводи по така очертаните възражения:
По възражението, че общото събрание е свикано от инициатор
управителният съвет на етажната собственост,
поканата е подписана само от Р.А. в нарушение на чл.
13, ал. 1 ЗУЕС:
По делото не е спорно, че общото събрание е свикано с
покана, подписана от Р.А. – член на управителния съвет. Съгласно чл. 13, ал. 7
от ЗУЕС в
поканата се посочват дневният ред на общото
събрание, датата, часът и мястото на провеждането му. Видно от приложената по делото покана същата съдържа
всеки един от тези реквизити. Според чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква
чрез покана, подписана от лицата,
които свикват общото събрание, която се поставя
на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от
24 часа. Датата и часът задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание, за което
се съставя протокол. Фактът, че поканата е
подписана единствено от Р.А. не може да обоснове незаконосъобразност на
свикване на общото събрание. В чл. 12 от ЗУЕС са предвидени начините за
свикване на общо събрание и лицата (респ. органите на етажната собственост),
които имат право да поемат инициатива за свикването му. По делото не се спори,
че инициативата за свикване на процесното общо събрание е предприета от
управителния съвет на етажната собственост. Управителният съвет е колективен
орган (арг. от чл. 19, ал. 3 ЗУЕС). Съдът намира, че за да е спазено
изискването на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС
поканата за общото събрание да е подписана от лицата, които го свикват, е
достатъчно тя да е подписана от надлежно упълномощен член на съвета, като не е
необходимо непременно поканата да се подписва от всички членове на управителния
съвет. Както всички колективни органи, управителният съвет също може да
осъществява валидни действия чрез свой представител. Този извод се подкрепя и
от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, според която управителният съвет трябва
да избере свой председател. Т.е. действията си управителният съвет може да извършва
и чрез своя председател, или друго лице, което е надлежно упълномощено. Видно
от протокол (на л. 198 от делото) управителният съвет е провел събрание на
07.09.2015г., на което е взето решение поради влошеното здравословно състояние
на председателя на управителния съвет ............... Р.А. да бъде упълномощена
да състави и подпише от името на съвета всички документи по свикването и
провеждането на предстоящото общо събрание на 19.09.2015г. Протоколът е
подписан от четирима от членовете на съвета, които са присъствали на
събранието. Както вече се посочи подписите, положени в протокола, не са
оспорени, поради което съдът намира, че същият е подписан от лицата, посочени в
него. Така изготвеният протокол напълно кореспондира и с поканата за свикване
на общото събрание (представена и от ищеца в оригинал), в която Р.А. е положила
подписа си след запетая от името на Ал. Г.. Т.е. от съдържанието на поканата
също се потвърждава изводът, че подписът е положен от упълномощено лице.
Следователно поканата е подписана от Р.А. в качеството й на лице, притежаващо
представителна власт по отношение на управителния съвет. Ето защо съдът намира
за неоснователни възраженията, че общото събрание не е свикано по надлежен
начин, поради подписване на поканата единствено от Р.А..
Извън изложеното следва да се има предвид и
обстоятелството, че целта на поканата е всички собственици в етажната
собственост да бъдат уведомени за свиканото общо събрание, за да могат да
участват лично в него и да упражняват в пълна степен правата си по ЗУЕС. По
делото няма спор, че изготвената покана е изпълнила своята цел, като
съсобствениците са били уведомени надлежно. Самият ищец също твърди, че е бил
уведомен за провеждане на общото събрание, като дори е участвал лично в него. Т.е.
по делото не е спорно, че поканата е изпълнила основната си функция, като за
съсобствениците не е имало колебания, че общото събрание се свиква по
инициатива на управителния съвет. Налага се извод, че съдържанието на поканата
е било достатъчно, за да се информират съсобствениците за свиканото общо
събрание, поради което обстоятелството, че е подписана единствено от Р.А., по
никакъв начин не е нарушило правата на съсобствениците и следователно не може
да доведе до незаконосъобразност на решенията взети от общото събрание, свикано
чрез тази покана. Що се отнася до възражението, че Р.А. сама е определила
дневния ред, което не е в правата й, същото е направено за първи път с
писмената защита по делото, а както вече се посочи на разглеждане в настоящото
производство подлежат единствено възраженията, въведени с исковата молба. Ето
защо посоченото възражение не следва да се разглежда от съда.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че тази група
възражения са неоснователни.
По възражението, че че събранието е следвало да се проведе
на 23.09.2015г. от
09:00 часа, а е започнало в
09:30 часа, с което е нарушен чл. 15,
ал. 3 ЗУЕС:
Страните не спорят помежду си, че на 19.09.2015г. не се е
събрал необходимият кворум за провеждане на общото събрание, поради което
същото е отложено за 23.09.2015г. от 09:00 часа, съгласно чл. 15, т. 3 ЗУЕС.
Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУЕС когато в случаите по ал.
2 липсва изискуемият
кворум, събранието се провежда на
следващия ден, а ако той е почивен
или официален празник, в следващия работен ден, в часа и на мястото,
посочени в поканата по чл. 13,
ал. 1 за
свикване на общото събрание. Ако липсва необходимият кворум по ал.
1, събранието се
провежда по предварително обявения дневен ред и се
смята за законно, колкото и идеални части от
общите части на етажната собственост
да са представени. Именно по този начин е процедирано на 19.09.2015г. като събранието е
отложено за 23.09.2015г. от същия час – 09:00. Вярно е, че видно от протокола
от 23.09.2015г., на тази дата събранието е започнало в 09:30 часа. Това обаче
не означава, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС. Твърденията на
ищеца, че по този начин не ставало ясно дали се провежда отложеното събрание от
19.09.2015г., или друго, са неоснователни. В поканата за свикване на общо
събрание на 19.09.2015г., в съставения протокол от събранието на 19.09.2015г. и
в протокола от 23.09.2015г. е отбелязан един и същ дневен ред за провеждане на
общото събрание. При това положение няма как да се приеме, че за
съсобствениците не е станало ясно какво заседание се провежда. За да са наясно
собствениците дали заседават във връзка с предварително оповестен дневен ред е
достатъчно този дневен ред да им се съобщи в деня на събранието. В процесния
случай това е сторено, като за всички е станало ясно, че заседават при същия
дневен ред като предварително оповестения. Ето защо не е имало никакво
основание да се приеме, че на 23.09.2015г. всъщност е провежда общо събрание с
друг предмет. Обстоятелството, че събранието е започнало в 09:30 не може да се
счита за нарушение, годно да доведе до незаконосъобразност на решенията, взети
от общото събрание. Действително датата и часът се отбелязват в поканата за
общото събрание, но започването му след определения час не е съществено
нарушение. Нещо повече – даването на толеранс във времето и започване на
събранието в по-късен час е в интерес на съсобствениците, като по този начин
може да се позволи и на закъснелите (ако има такива) да участват пълноценно в
събранието. Ето защо и това възражение на ищеца е неоснователно.
По възражението, че атакуваното решение е материално незаконосъобразно поради противоречие с чл. 48, ал. 8, чл. 51, ал.
1 и чл. 50 ЗУЕС:
Основните възражения срещу материалната законосъобразност
на атакуваното решение се свеждат до това, че не е възможно събранието на
23.09.2015г. да определя такса за поддръжка за предходен период, не става място
върху квадратен метър от какво се определя такса в размер на 11 лв. и таксата
не е определена по равно между собствениците, ползвателите и обитателите, а на
квадратен метър. За да се отговори на въпроса дали тези възражения са
основателни, на първо място следва да се даде отговор какъв е характерът на
решението по т. 3 от дневния ред. Текстът на атакуваното решение е следният:
„съществуващите суми за поддръжка да останат непроменени, както е прието на
събранието на 18.04.2015г. с решение на ОС на ЕС, като могат да бъдат
издължавани еднократно, на 2 пъти или ежемесечно”. Същевременно между страните
не е спорно, че с решение от общо събрание на етажната собственост, проведено
на 18.04.2015г., е приета такса стопанисване в размер на 11 лева на квадратен
метър – за периода 04.2015г. – 04.2016г. В ЗУЕС липсва легално определение на
понятието „стопанисване”, използвано от етажната собственост при вземане на
решението от 18.04.2015г., но съдът приема, че от предвидените в ЗУЕС разходи,
така нареченото „стопанисване” отговаря по своята същност на тези за управление
и поддържане на общите части. Налага се извод, че с решение от 18.04.2015г. е
приета такса за управление и поддържане на общите части по смисъла на чл. 51 от ЗУЕС за периода месец 04.2015г. – месец 04.2016г. Поради тази причина
възраженията, че е нарушен чл. 51 от ЗУЕС могат да бъдат излагани именно във
връзка с решението от 18.04.2015г. В случая обаче предмет на настоящото
производство не е решението от 18.04.2015г., поради което съдът намира
възраженията за неправилното приложение на чл. 51 от ЗУЕС за неоснователни. На
практика с атакуваното решение по т. 3 от дневния ред на общото събрание от
23.09.2015г. се потвърждава таксата, определена на 18.04.2015г. Т.е. относно
определената такса етажната собственост не е взела ново решение. Налага се
извод, че на събранието от 23.09.2015г. не е взето решение за определяне на
разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост.
Взето е единствено решение да се потвърди решението от 18.04.2015г.
Следователно не е било необходимо решението от 23.09.2015г. да се взема при
спазване изискванията на чл. 51 ЗУЕС. Друг е въпросът, че решението от 23.09.2015г.
няма и никаква практическа стойност, тъй като решението от 18.04.2015г. би
продължило своето действие и без изрично да бъде потвърждавано повторно. Общото
събрание на етажната собственост обаче притежава свободата да взема решения в
рамките на своята компетентност и липсата на практическа стойност на едно
решение не означава непременно, че същото е незаконосъобразно. Срещу решението
по т. 3 в частта му, в която е прието сумите да бъдат издължавани еднократно,
на два пъти или ежемесечно, липсват конкретни възражения в исковата молба.
Както се посочи възраженията в ИМ са концентрирани върху неправилното
приложение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, което приложение от своя страна няма връзка с
начина, по който следва да се издължават сумите. Ето защо при липсата на
конкретни възражения срещу решението в тази му част, не са налице основания за
отмяната му и в тази част. Изложените възражения за нарушения на чл. 50 ЗУЕС
при вземане на решението са неотносими, доколкото цитираният законов текст също
няма никакво отношение към взетото решение.
Всичко изложено до тук води до
краен извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски. Такива са поискани от Д.Т., в
качеството му на председател на управителния съвет на Етажната собственост, но
по делото няма данни той да е осъществил разноски по делото. Ето защо разноски
следва да се присъдят единствено в полза на собственика Николай Петров във
връзка с личното му участие по делото – за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС,
предявен от Т.М.В., ЕГН **********,***, за отмяна на решението, прието
по т. 3 от дневния ред на
общото събрание на Етажната собственост
на в. с. „Елит 2”, к. к. „Слънчев бряг – запад”, община Несебър, проведено на 23.09.2015г., обективирано в
Протокол от проведеното общо събрание на 23.09.2015г., като ОСТАВЯ В
СИЛА на основание чл. 42, ал.
2 от Закона
за управление на етажната собственост посоченото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Т.М.В., ЕГН **********,***, да заплати на ....................,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 400 лв., представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде
обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: