№ 212
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100503067 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 300994/27.10.2021г., подадена от адв. К.К. –
особен представител на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес ****, срещу решение
№262619/13.10.2021г., постановено по гр.д. № 1703/2021г. на РС - Варна, 21 съдебен състав,
в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, сумата от 694,84 лева – главница по договор за потребителски кредит №CREX-
15677562/27.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 138,96 лева възнаградителна лихва за периода 20.02.2018г.-20.09.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
262020/01.12.2020г., постановено по ч.гр.дело № 15399/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и
чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и неправилно. Настоява се, че
съдът правилно е приел, че липсват доказателства ответникът да е уведомен за предсрочна
изискуемост, но от друга страна неправилно е тълкувал ТР 8/02.04.2019г. ОСГТК на ВКС.
Оспорва се решението и в частта, с която е уважен искът за лихви. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част, включително в частта за присъдените разноски. В открито
1
съдебно заседание особеният представител поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба, като се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Настоява се, че
процесният договор отговаря на изискванията за форма и съдържание на ЗПК и исковете са
доказани по основание и размер. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната
част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание
въззиваемата страна с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № *********
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, срещу Д. М. Д.
ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 694,84 лева – главница по договор за потребителски кредит №CREX-
15677562/27.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.11.2020г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата 138,96 лева възнаградителна лихва за периода 20.02.2018г.-20.09.2019г., сумата от
179,06 лева мораторна лихва за периода 20.03.2018г.-16.11.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 262020/01.12.2020г.,
постановено по ч.гр.дело № 15399/2020г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.
86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за кредит №CREX-15677562/27.01.2018г.
Договорът е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане. По силата на договора
за кредит, ответникът е поел задължение да заплати стойността на отпуснатият му кредит на
2
20 месечни вноски от по 41,69 лева. Месечната вноска включва погасителната вноска за
главница и надбавката съставляваща печалба на кредитора. Твърди, че ответникът не е
обслужвал отпуснатият му кредит, не е заплатил нито една погасителна вноска, при което
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпили на 20.03.2018г., а
на 13.12.2018г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредита
е обявен за предсрочно изискуем.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен
представител на ответника. Оспорва се, че процесната сума по договора е получена от
ответника. Възразява, че на последния е обявена предсрочната изискуемост на вземането,
както и че са настъпили условията, при които е станало възможно да бъде обявена
предсрочна изискуемост на вземането. Предявеният иск се оспорва и по размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. № 15399/2020г. на ВРС, 21 състав, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите,
предмет на установителните искове, която е връчена по реда на чл.47 ГПК, и исковете са
предявени в срока по чл.415 ГПК.
Представен е по делото договор за потребителски кредит №CREX-
15677562/27.01.2018г.,по силата на който ищецът отпуска на ответника кредит в размер на
599 лева, за срок от 20 месеца, при определена месечна погасителна вноска в размер на
41,69 лева. Последната погасителна вноска е уговорена на падеж – 20.08.2019г. Кредитът е
отпуснат за покупка на шкаф модел „66330“.От съдържанието на договора се установява, че
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит, за което обстоятелство
издава на последния кредитна карта. Уговорен е лихвен процент в размер на 22,16%,
съответно годишен процент на разходите в размер на 24,56%. Общото задължение с
включване на първа погасителна вноска възлиза на 833,80 лева, от която сума 694,84 лева –
главница и 138,96 лева договорна лихва. Към договора са подписани от кредитополучателя
Общи условия към договора.
Прието по делото е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, в което се
посочва, че общото задължение на ответника възлиза на 1026,87 лева, от които 694,84 лева –
главница, 138,96 лева договорна лихва за периода 29.01.2018г.-20.09.2019г., както и сумата
от 193,07 лева мораторна лихва. От записванията в счетоводството на ищеца не се установят
данни за заплащане на задължението от страна на длъжника. Мораторната лихва, която се
претендира от ищеца в размер на 179,06 лева е начислена върху размера на главницата от
694,84 лева, за периода 20.03.2018г.-16.11.2020г., като същата е в размер на 10%.
Договорната възнаградителна лихва в размер на 138,96 лева е изчислена за периода
20.02.2018г. – 20.09.2019г., като е приложен уговорения в договора лихвен процент. ГПР в
размер на 24,56 % не превишава петкратния размер на законната лихва по просрочените
задължения. В счетоводството на ищеца се съдържат счетоводни записвания за
осчетоводена фактура № 6000401/27.01.2018г. в размер на 599 лева, което плащане от
3
страна на кредитора е осъществено в полза на дружеството „Братя Коцеви“ ООД и отнесено
към кредита отпуснат на ответника.
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Съдебният състав намира, че ангажирайки описаните по-горе във фактическата
обстановка писмени доказателства, дружеството – кредитор, чрез пълно и главно доказване
е установило в първоинстанционното производство, че между него и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, посредством
който кредитополучателят е закупил финансираната стока – шкаф модел 66330, като
последният факт безспорно се установява от неоспореното и обективно и компетентно
дадено заключение на вещото лице.
Подписаното съглашение съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за
потребителя досежно конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за
неговата дължимост, поради което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК,
договорът за кредит е сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на
конкретизирана информация по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Цялата преддоговорна
информация е представена на кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент
на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия,
подписани на всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК. ГПР по договора е в
рамките на максимално предвидения размер в нормата на чл.19, ал.5 ЗПК. Няма данни и
ангажирани доказателства договорът да е на шрифт по-малък от 12, като всички условия са
ясно и четливо написани.
Ищецът в исковата молба се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по договора към 20.03.2018г. Не е ангажирал доказателства обаче за
твърденията си, че изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост е достигнало до
длъжника преди завеждане на делото. С оглед дадените указания с т.18 от ТР 4/2013г.
ОСГТК на ВКС, при липса на доказателства за достигнало до длъжника волеизявление на
банката да превърне кредита в предсрочно изискуем, съдът не може да приеме, че
предсрочната изискуемост е настъпила към твърдяния от ищеца момент.
Същевременно, от представения погасителен план е видно, че крайният падеж на
договора за кредит е настъпил на 20.09.2019г. – дата, която предхожда момента на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение /30.11.2020г./, т.е. момента на завеждане
на делото. Падежирали и изискуеми още към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, са всички вноски по сключения договор за кредит, като
от ответника не се твърди и провежда доказване да е извършил плащания по сключения
договор.
По този начин надлежно се установява дължимостта на посочените от вещото лице
главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението, и договорна лихва,
в размера, в който се претендират и в който исковете са уважени и от първоинстанционния
4
съд.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, с оглед своевременно отправеното искане и на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
разноски в общ размер от 250лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 150лв.
депозит за особен представител.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, въззивникът Д. М. Д. следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата за въззивното производство държавна такса
съразмерно на частта, в която се потвърждава първоинстанционното решение, която
държавна такса възлиза в размер от 50лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262619/13.10.2021г., постановено по гр.д. №
1703/2021г. на РС - Варна, 21 съдебен състав, в частта, с която е прието за установено, че Д.
М. Д., ЕГН **********, с адрес ****, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сгр. 14, сумата от 694,84 лева – главница по договор за потребителски кредит
№CREX-15677562/27.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 138,96 лева възнаградителна лихва за периода 20.02.2018г.-
20.09.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 262020/01.12.2020г., постановена по ч.гр.дело № 15399/2020г. на ВРС, на осн.
чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата от 250лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 50лв. /петдесет лева/,
представляваща дължимата за въззивното производство държавна такса, на осн. чл.78, ал.6
ГПК.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6