Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 11.06.2012
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен
съд гражданска колегия
в публичното заседание на тридесети
май , през две хиляди и дванадесета година в
състав:
Председател:
при секретаря Р. Д. , като разгледа докладваното от районен съдия Попова гражданско дело № 5823 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два обективно съединени искове с правно основание чл. 189 ал.1 ЗЗД, във
връзка с чл. 55 ал.1 ЗЗД и чл. 88 ЗЗД, чл. 191 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Исковете са предявени от А.В.Ш. ЕГН ********** ***,
представляван от адв. Ц. от ПАК , със съдебен адрес *** чрез адв. Ц. *** ,
представлявана от кмета Тодор Попов. Ищецът твърди, че през
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва допустимостта и основателността на така предявените искове,
като се поддържа, че след сключването на процесния договор , 1/ 2 от процесния
имот бил прехвърлен от ищеца на трети
лица , като със съдебното решение ищецът и неговата съпруга били евикирани за
1/ 2 ид.ч. от този имот , поради което предявените искове са допустими за
съответстваща на правата им част. Освен това алтернативно се поддържа, че исковете
са изцяло неоснователни, тъй като общината е била добросъвестна страна по
договора и не е знаела и не би могла да
знае към момента на продажбата за правата на други лица върху имота и не е
станала причина за завеждане на иска . Поддържа се , че общината не следва да
дължи разликата в цената на имота, тъй като тази разлика не е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на
продавача и не може да бъде предвидена при пораждане на това задължение. Сочат
се доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В
хода на производството по делото, с влязъл в сила съдебен акт частично е
прекратено производството по настоящото дело по отношение на предявения
обективно съединен иск за разваляне на сключения между страните договор.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
Не е спорно между страните наличието на сключен договор
за продажба, обективизиран в договор
рег. № ****/ 24.09.1996 г. за продажба на търг на следния недвижим
имот : Терен от 240 кв.м. представляващ парцел ІІ в кв. 288 по плана на
гр. Пазарджик и сграда – сглобяема
метална конструкция на бетонова основа със застроена площ от 94,00 кв.м., като
не е спорно , че купувачът е заплатил продажната цена от 800 000,00
неденоминирани лева. Не е спорно също
така , а и от представените писмени доказателства се установява, че с вляло в
сила на 29.06.2009 г. съдебно решение № 857 / постановено по гр.д. № 35/
От заключенията на допусната по делото съдебно-
техническа експертиза и допълнителна такава безспорно се установява, че към
При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи:
По изложените в отговора на ответника доводи досежно допустимостта на
предявените искове , съдът намира същите за неоснователни. Ищецът има правен
интерес от тяхното предявяване и е процесуално правно легитимиран, тъй като безспорно е страна по възникналия
правен спор във връзка с накърнени
негови материални права в резултат на съдебното му отстраняване от
закупен от него недвижим имот.
Съгласно чл. 189 ал.1 изр.1 ЗЗД ако продадена вещ принадлежи изцяло на
трето лице , купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД . В този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както
и необходимите и полезни разноски за
веща. За другите вреди продавачът отговаря
съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.
Установено е от доказателствата по
делото, че продаденият на ищеца имот, не принадлежи на продавача – ответната
община и мотивите на постановеното
против купувача решение има действие и по отношение на ответната община , която
в хода на съдебното производство е била привлечена като трето лице –помагач.
Тъй като искът за собственост на трети лица
е уважен, то с влизане в сила на съдебния акт за успешно осъществена
евикция , сключеният договор следва да
се счита за развален по право. При това
положение на основание чл. 189 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 55 ал.1 ЗЗД продавачът е
длъжен да върне на купувача платената цена. В настоящия случай не е спорно , че
тази цена е в размер на 800,00 лв. / 800 000,00 неденоминирани лв. / ,
поради което и предявения от ищеца иск на основание чл. 189 ал.1 изр.2 ЗЗД във
връзка с чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД - за осъждане на ответника да върне получената
продажна цена се явява изцяло основателен , ведно с акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда да окончателното изплащане.
По втората категория обективно съединени искове намиращи своето правно
основание в нормата на чл. 191 ал.1 ЗЗД
и акцесорни по чл. 86 ЗЗД съдът приема следното. Ищецът претендира от
ответника на първо място да му заплати сторени от него разноски в
производството по съдебното му отстраняване. Страните не спорят , а се
установява, че в същото съдебно
производство, ответната община е била привлечена като трето лице помагач на
страната на евикирания купувач и в този случай нормата на чл. 191 ал.2 ГПК е неприложима. Установява се , че против
ищеца, в качеството му на ответник и
против другите трима ответници по иска ,
въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист за
заплащане общо на сумата в размер на 1385 ,00 лв. , като от мотивите на
съдебното решение се установява , че в това производство са участвали и
съответно са били отстранени по съдебен ред и съпругата на ищеца , тъй като
имотът е бил придобит възмездно по време на техния брак, както и придобилите 1/
2 от имота други двама ответници. При наличие на активна солидарност , която в
случая е възникнала от съпружеска имуществена общност всеки един от съпрузите може
да претендира изпълнение от длъжника за цялото вземане. В случая ищецът е прекият купувач на евикирания по-късно
имот и същият е процесуално и
материално- правно легитимиран да иска заплащане на сторените разноски по
делото, но само на 1/ 2 от общо присъдените в размер на 1385 ,00 лв. , тъй като
в негова тежест и в тежест на неговата
съпруга са присъдени такива общо заедно с другите двама ответници , като при липсата
на друго установено , тези разноски са присъдени при разделна тяхна отговорност - или ищецът има право да претендира на това
основание и му се дължи заплащане на
сумата в размер на 692,50 лв. , ведно със
законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане. В останалата част искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Изцяло неоснователна се явява претенцията за заплащане на разноски в размер
на 205,00 лв. сторени от ищеца в
изпълнителното производство по принудителното събиране на вземанията за
съдебно- деловодни разноски, тъй като от една страна по настоящото дело не са
представени каквито и да било доказателства от ищцовата страна, че такива
разноски са били сторени и са в
претендирания размер, а от друга страна нормата на чл. 191 ал.1 ЗЗД изрично
указва , че ответникът следва да носи на това основание отговорност само за
разноските по делото по съдебно отстраняване от имота, но не и за други – макар
и свързани с него производства / в случая изпълнителното производство за принудително
събиране на присъдени в това производство суми за съдебни разноски /.Неоснователна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва за забава върху така претендираната главница.
Предявеният частично иск с правно основание чл. 189 ал.1 ЗЗД във връзка с
чл. 88 ал.1 ЗЗД и акцесорен по чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 17610,00 лв. – съдът намира за изцяло
неоснователни. Ищецът претендира тези вреди , като обезщетение за претърпяна от
него загуба / намаление на неговото имущество /
в резултат на съдебното му отстраняване от имот , понеже ако не бил
съдебно отстранен- би притежавал имот на стойност от около 50 000 лв. и поддържа , че тези вреди се изразяват в
разлика в цените на имота към момента на
сключването на договора и момента на съдебното му отстраняване от него. Съгласно
чл. 88 ал.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД обезщетението за вредите от неизпълнението на
договора обхваща претърпяната загуба и
пропусната полза , доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
В настоящия случай съдът
намира , че претендирата от ищеца вреда не е пряка – т.е. тя не е
настъпила в резултат на неизпълнението,
а е в резултат на други причини , тъй
като разликата в по-повече в цените не се
дължи на самото неизпълнение , а на определени обективно съществуващи пазарно-
икономически промени. Освен това 1/ 2 от този имот ищецът е отчуждил в полза на трети
лица и безспорно разликата в по-малко на
притежаваното от него имуществокъм момента на неговото отстраняване следва
да бъде преценена и с оглед на тези
обстоятелства , независимо , че в настоящото производство претенцията е
предявена като частичен иск. Наред с това по настоящото дело не
се твърди от ищеца и не се установява по отношение на длъжникът – ответната община да са налице обстоятелства
очертаващи хипотеза на недобросъвестност, поради което
отговорност за неизпълнението следва да се търси само за предвидимите
вреди. Вредата е предвидима само когато към момента на сключването на договора длъжникът
би могъл и е следвало да си я представи
като нормална и вероятна последица от неизпълнението. Намаляването на
имуществото на длъжника поради евикирането на този имот , който след сключването на договора е
увеличил своята стойност не е от категориите вреди , които продавачът е могъл или е бил длъжен да предвиди , поради
което липсват елементи от фактическия състав за ангажиране на неговата
отговорност на това основание. Акцесорната претенция за присъждане на лихва за
забава, е неоснователна поради неоснователност на предявения главен иск.
При
този изход от делото ищецът ще следва да
заплати на ответника сторените по делото съдебно- деловодни разноски по
компенсация в размер на 236,32 лв.
По изложените съображения
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Община гр.
Пазарджик , представлявана от кмета Тодор Попов ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Ш. ЕГН ********** ***, представляван от адв. Ц. от
ПАК , със съдебен адрес *** чрез адв. Ц. на основание чл.
189 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 55 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 800,00 лв. представляваща
платена продажна цена по договор рег. № ***/ 24.09.1996 г. за продажба на търг, на основание чл. 191 ал.1 ЗЗД
сумата в размер на 692,50 лв. представляваща присъдени съдебно-
деловодни разноски в тежест на ищеца в
съдебното дело по евикция , ведно със законната лихва върху тези
главници считано от 29.12.2010 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 191 ал.1 ЗЗД
за присъждане на сумата над 692,50 лв. до претендираната сума от 1385,00 лв.
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.Ш. ЕГН ********** ***, представляван от адв. Ц. от ПАК , със
съдебен адрес *** чрез адв. Ц. *** , представлявана от кмета Тодор Попов обективно съединени искове за
присъждане на сумата в размер на 205,00 лв. представляваща сторени от ищеца
разноски във връзка с принудително събиране на дължимите суми по изп. д. №
12891/
ОСЪЖДА А.В.Ш. ЕГН ********** ***, представляван от
адв. Ц. от ПАК , със съдебен адрес *** чрез адв. Ц. ***, представлявана от кмета Тодор Попов сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски в размер на 236,32 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: