Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8728
по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 94199/15.04.2019г. по
гр.д. № 10112 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 157-ми състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №2003835/13.02.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: ***
срещу Л.Я.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** с правно основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
за признаване за установено, че Л.Я.Г., ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на сумата от 3603,99лв., представляващи
стойността на потребена топлинна енергия
в апартамент № 148 в гр. София,
ж.к. „*******за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г.; сумата от 903,33лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 3603,99лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., сумата от
15,84лв., представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода юни
2014г.-май 2015г.; сумата от 3,70лв.,
представляващи лихва за забава за
плащането на главницата от 15,84лв. за периода от 08.08.2014г. до 12.09.2017г за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 65252/2017г. на Софийски районен
съд, 157-ми състав.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5080049/10.05.2019г. по регистъра на СРС,
депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че събраните доказателства установяват, че ответникът е ползвател на имота и като такъв бил
потребител на енергия в него. Общите условия позволявали наемател да има такова
качество, а и разпоредбата на чл. 232 от ЗЗД поставяла в тежест на наемателя
задължението за плащане на консумативи за имота. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете Л.Я.Г., ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно.
Потребител на енергия бил собственикът или вещният ползвател на имота, а не наемателя му. Последният можел да придобие
качеството потребител само ако се установи сключване на договор с ищеца, но доказателства
за същото не били анжгажирани.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. №2003835/13.02.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: *** срещу Л.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** с която е поискало от съда
на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Л.Я.Г., ЕГН ********** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 3603,99лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 15.09.2017г., до изплащането й,
представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 148 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата
от 903,33лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 3603,99лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., сумата от
15,84лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението – 15.09.2017г., до изплащането й представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода юни
2014г.-май 2015г.; сумата от 3,70лв.,
представляващи лихва за забава за
плащането на главницата от 15,84лв. за периода от 08.08.2014г. до 12.09.2017г за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 65252/2017г. на Софийски
районен съд, 157-ми състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения,
че ответникът е клиент на топлинна
енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск, дължал
и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, страните били
обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Ответникът Л.Я.Г., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител е оспорил исковете.
Посочил е, че не било установено да отговаря за плащането на енергията в имота,
че е потребител на енергия в имота, че е потребил енергия в количество и на стойност,
за които са предявени исковете, а и задълженията , възникнали до 31.12.2014г.
били погасени по давност, част от
задълженията били погасени чрез плащане, отнасянето им от ищеца към други
задължения било в нарушение на правилото по чл. 76 от ЗЗД Имотът бил частна
държавна собственост, представената първа страница от договор за наем не
установяла валидно правоотношение по договор за наем за процесния период, а и
не било установено ответникът да е подписал този договор. Писмото на областния
управител от 2006г. не установявало релевантни обстоятелства за процесния
период.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
*******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 65252/2017г. по описа на
СРС, 157 състав, съгласно което по
заявление вх.№3072346/15.09.2017г. е издадена заповед за изпълнение, с която
районният съд е разпоредил Л.Я.Г., ЕГН
********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
на сумата от 3603,99лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 15.09.2017г., до изплащането й,
представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 148 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата
от 903,33лв., представляващи лихва
за забава за плащането на главницата от 3603,99лв. за периода от 15.09.2014г. до 12.09.2017г., сумата от
15,84лв., представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота, сумата от 3,70лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
15,84лв. за периода от 15.09.2014г.
до 12.09.2017г., както и съдебни
разноски от 140,54лв., за така
издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление на 06.11.2017г.,
на 15.01.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и на
13.02.2018г. е представил такива.
Приета е заповед №
І-94/23.03.1989г. на Председател на Асоциация Индустрия за човека , съгласно
която Л. Г. и тричленното й семейство са
настанени във ведомствен апартамент на асоцияцията – апартамент № 148 в гр. София, ж.к. „*******.
Прието е удостоверение от ГИС София, съгласно
което адрес в гр. София, ж.к. „*******е идентичен с адрес в в гр. София, ж.к. „***********
По делото е прието писмо от
21.11.2006г. на областния управител на област София, съгласно което апартамент № 148 в гр. София, ж.к. „*******е
частна държавна собственост и се ползва от Л.Я. Г..
Приета е договор за наем от 16.06.1998г., съгласно който страни
Областният управител на област София е
предоставил на Л.Я. Г. под наем апартамент № 148 в гр. София, ж.к. „*******,
който е частна държавна собственост .
Прието е споразумение от
21.12.2007г. съгласно което Лиля Г. и Областния управител на област София са се
съгласили, че Л. Г. обитава и пази апартамент
№ 148 в гр. София, ж.к. „**************, като следва да заплаща за същото
сума на основание на чл. 59 от ЗЗД, както и стойността на потребените
консумативи.
Прието е извлечение от регистър
на АГКК, съгласно който процесния имот е записан като частна държавна
собственост.
Прието е писмо от Областен
управител на Област София, съгласно което апартамент
№ 148 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.
е частна държавна собственост, който по споразумение от 21.12.2007г. се ползва
от Л.Я. Г., посочила за обитател и Георги Методиев Гьорев.
Приет е договор от 20.01.2001г. съгласно
които етажните собственици на сградата в гр. София, ж.к. „*******са възложили
на „В.Е.”ООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в сградата. В
списъка на абонатите за ап. 148 е посочена Л.Г., но не е положен подпис за нея.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 07.01.2008г., и от 27.06.2016г.,
Приети са изравнителни сметки,
протоколи за отчет на уреди за процесния период.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца,
при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално
потребена топлинна енергия в имота е на
стойност от 3605,88лв.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице
след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило
погасяване чрез плащане на сумите, по записвания на ищеца се дължат същите.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване
на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, възнаграждение за дялово разпределение
на енергията, обезщетение за забава на плащането му, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, че
е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и възнаграждение за разпределянето
й за процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва , че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото не е установено
ответникът да е потребител /клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153
от ЗЕ в имота през процесния период. Това обстоятелство е било в тежест на
доказване ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установят
същото. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая от приети по делото писмени
доказателства се установява, че имотът е частна държавна собственост, че имотът
се ползва реално от ответника . Доказателство за последното обстоятелство са приетите
споразумение от 2007г., носещо подпис, положен за ответника автентичността на
което не е опровергана по делото. По делото, обаче, не е установено между главните страни по делото да е възникнало
валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, ищецът да е
носител на вземане за дяловото й разпределение. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства по
несъмнен начин, което не е направено по делото. По делото не е установено страните да са подписали писмен договор, че
ответникът е подал молба-декларация за
откриване на партида за имота на негово име, поради което и правилно районният
съд е приел, че не е установено ответникът да е страна по договор с ищеца за
доставка на на топлинна енергия в имота за процесния период.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва
да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемият не е направил разноски по
делото и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
94199/15.04.2019г. по гр.д. № 10112 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 157-ми състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.