Р Е Ш Е Н И
Е
№ 22/26.2.2021 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари 2021г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Ст. Гюмлиева
прокурор Д. ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
В. Драганов КАНД №
20 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно анд № 20/2021г. е образувано по
жалба на
Регионална дирекция по горите
Сливен против Решение № 278/08.12.2020г., постановено по анд № 20202330200843/2020г. по описа на
Ямболския районен съд.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № **********/02.07.2020 на Директора на
РДГ - Сливен, с което на Н. К.Д. ***,
ЕГН **********, на основание чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ
е наложено наказание глоба в размер на 300
лв., за нарушение на чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ,
вр. чл. 9а от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. с т. II. 1 от заповед № 814/17.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ.
В жалбата се
сочи, че обжалваното решение е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено
нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на
издаденото НП, с присъждане на
направените разноски на двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът
редовно призован изпраща процесуален
представител юрисконсулт К., редовно упълномощена, която поддържа
жалбата и направеното искане.
Ответникът по касация, редовно
призован, изпраща процесуален представител адв. М. А.,
редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и
моли за оставяне в сила решението на Ямболския районен съд, с присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли
решението на ЯРС да бъде оставено
в сила,
като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
С Решение № 278/08.12.2020г. по анд № 20202330200843/2020г., Ямболския
районен съд е отменил Наказателно постановление № **********/02.07.2020
на Директора на РДГ - Сливен, с което на Н.
К.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ
е наложено наказание глоба в размер на 300
лв., за нарушение на чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ,
вр. чл. 9а от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, вр. с т. II. 1 от заповед № 814/17.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на ИАГ.
За да постанови своя съдебен акт ЯРС,
въз основа на събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 18.06.2020 г. служител на ИАГ в присъствието
на свидетел съставил АУАН с. ИАГ №
051609 на Н. К.Д. за това, че „като лице
упражняващо лесовъдна практика е одобрил карнет опис за отдел 83, подотдел
"в", землище с. Каравелово, собственост на община Тунджа без да
попълни всички изискуеми съгласно утвърдения образец реквизити, а именно: не е
описано различието между таксационните показатели по
ГСП и действителните, довело до залагане на 967 куб. метра стояща маса при
предвидена по ГСП 190 куб. метра, с което е нарушена разпоредбата на чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ“.
В АУАН е посочено, че нарушението е
извършено на 20.08.2019 г. в гр. Ямбол, община Тунджа и открито на 01.06.2020
г. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН, на 02.07.2020 г. е издадено
обжалваното Наказателно постановление **********/02.07.2020 на Директора на РДГ
- Сливен, с което е ангажирана отговорността на Н.Д. по чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ.
При така установена фактическа обстановка
ЕРС е счел от процесуално правна страна, че в производството по установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на ответника по касация да
разбере кога е извършил вмененото му нарушение и в какво му качество, които
нарушения водят до отмяна на процесното НП.
Решението е правилно.
Атакуваният
съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства,
издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените
правила.
Както бе посочено по
горе административнонаказателната отговорност на
ответника по касация е ангажирана по чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ.
Съгласно посочената разпоредба наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или
издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В обстоятелствената
част както на АУАН, така и на наказателното постановление е посочено, че Д. е извършил нарушението в
качеството му на лице, упражняващо лесовъдна практика. Видно от приетите по
делото доказателства Н. К.Д. е назначен
на длъжността „ръководител звено горско стопанство“ при Община Тунджа и има
качеството на длъжностно лице, което се установява от Трудов договор № ТД9/01.04.2013г.,
допълнително споразумение № 114/20.02.2020 г. и длъжностна характеристика. Като
ръководител на общинска горска служба, съгласно чл. 234, ал. 5
от ЗГ Д. не може да упражнява лесовъдска практика в
горските територии на територията на съответната община, освен по служба. След
като АНО твърди, че Д. от една страна е извършил нарушението в качеството му на
лице, упражняващо лесовъдна практика, а от друга страна, че нарушението е
извършено в административната сграда на Община Тунджа в гр. Ямбол, то правилен
е извода на ЯРС, че на ответника по касация
е нарушено правото на защита да разбере в какво точно качество му е
вменено процесното нарушение. Налице е и друго
съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на НП наказващият орган
е нарушил и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН,
съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В случая нито в АУАН, нито в
наказателното постановление е посочено
за коя година се отнася одобрения от Д. карнет – опис за който се твърди, че не
е попълнил всички реквизити.
Поради изложеното ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни
основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, подадената касационна жалба е неоснователна и
като такава не следва да бъде уважавана.
Решението на първоинстанционния
съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от последния разноски в настоящото производство. Същите съдът
определя в размер на 300 лева, с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 278/08.12.2020г., постановено по анд
№ 20202330200843/2020г. на Ямболския
районен съд.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите гр. Сливен да заплати на Н. К.Д., ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 300/триста/ лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
не се чете
2. /п/ не се чете