РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Габрово, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224200600150 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Л.Ц. от ГАК в
качеството му на защитник на подсъдимия К. Й. К. срещу Присъда №42 от
11.07.2022г., постановена по НОХД № 385/2022г. на РС- Габрово.
С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия К. К.
за виновен в това, че около 18,30 часа на 14.09.2021 година, от спортна
площадка, находяща се на стадион „Христо Ботев” в гр. Габрово, при
условията на повторност в немаловажен случай отнел чужди движими вещи –
чифт спортни обувки марка „Найк”, модел „Фантом” на стойност 380 (триста
и осемдесет) лева, собственост на П.М.П. от гр. Габрово, без негово съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършеното
престъпление на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК съдът го е осъдил на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като е постановил наказанието
да се изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ , съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗПС.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е
определил на подсъдимия К. едно общо наказание за изтърпяване между
наложеното с обжалваната присъда и то Присъда № 3 от 18.01.2022 година,
постановена по НОХД № 864/2021 г. на Районен съд Казанлък и влязла в
1
законна сила на 02.02.2022 година (с която за престъпление по чл. 194, ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено през периода 06.04.2021 г. –
10.04.2021 г. и престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, извършено на 08.04.2021
г., по реда на чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо наказание в
размер на „Една година и четири месеца лишаване от свобода” при „Общ
първоначален режим” за неговото изтърпяване),в размер на една година и
четири месеца лишаване от свобода, като съдът е постановил общото
наказание да се изтърпи при първоначален общ режим, съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗПС.
РС-Габрово е постановил при изпълнението на така определеното
общо най-тежко наказание в посочения по-горе размер да се приспадне
времето през което К. е бил задържан под стража по всяка една от
групираните присъди.
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение, наложеното
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода на подсъдимия К. с
Определение № 87/28.07.2021 година по ЧНД № 627/2021 г. на Районен съд
Габрово като общо най-тежко между тези, определени му по: Присъда №
8/28.04.2021 г. по НОХД № 163/2021 г. на РС Габрово, в сила от 14.05.2021 г.;
Определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно
производство по реда на чл. 384 във вр. с чл. 381, ал. 1 и сл. от НПК,
образувано по НОХД № 681/2021 г. на РС Казанлък, постановено на
02.07.2021 година и влязло в сила на същата дата, и Присъда № 14/23.06.2021
г. по НОХД № 468/2021 г. на Районен съд Габрово, в сила от 09.07.2021 г.,
чието изпълнение – на основание чл. 69, ал. 1 от НК, е било отложено за срок
от „Три години”, считано от 13.08.2021 година – датата за влизане на
определението в законна сила.
Съдът е постановил, наказанието, приведено в изпълнение въз основа на
чл. 68, ал. 1 от НК, да се изтърпи от К. отделно от другото наложено на същия
наказание в размер на „Една година и четири месеца лишаване от свобода”,
при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ.При изтърпяване на същото , съдът е
постановил да се приспадне времето на предварително задържане по горните
дела, както и изтърпяната част от наказанието „Пробация“.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Ц. от ГАК в качеството
му на защитник на К. К., като неправилна. Защитникът счита, че съдът е
приложил неправилно материалния закон, като не е приел ,че деянието на К.
съставлява маловажен случай и и поради това наложеното му наказание се
явява явно несправедливо. Защитникът счита, че маловажността на случая се
определя от това, че се касае за кражба на употребявани обувки, оставени без
надзор, които са с невисока стойност и които са доброволно възстановени.
Адв.Ц. счита, че не трябва да се акцентира на съдебното минало на К., тъй
като същият е млад човек и има възможност да коригира поведението
си.Прави се искане, да се измени първоначалната присъда , като съдът да
2
приеме, че се касае за маловажен случай по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3
от НК и на подсъдимия К. да се наложи наказание „Пробация“ при което ще
се избегне приложението на чл.68, ал.1 от НК.
Подсъдимият К., редовно призован не се явява в съдебно заседание пред
настоящата инстанция. Явява се неговия защитник адв.Ц., който подържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита ,че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник
адв.Л. Ц. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по
чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия К., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, за което го е признал за виновен.В мотивите си,
решаващият съд е обосновал извода си ,че деянието на подсъдимия не
съставлява маловажен случай, като задълбочено и професионално е
анализирал наличните смекчаващи и отегчаващи вината на К. обстоятелства
и през призмата на чл.93, т.9 от НК е приел,че причинените вредни
3
последици от деянието на К. не са незначителни по характер. Правилно, като
отегчаващи вината обстоятелства решаващия съд е отчел факта ,че по
отношение на К. са постановени три присъди за престъпления свързани с
посегателства върху собствеността и това определя дееца като лице със
завишена степен на обществена опасност. Съдът е констатирал ,че деянието
по настоящото дело е извършено само месец след постановяване на присъда
по отношение на К. за друго престъпление, което сочи, че същия проявява
безкритичност към престъпната си дейност и наложените до момента
наказания не са постигнали целите на личната превенция.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на РС-Габрово и
счита, че не са налице предпоставките за определяне на престъпното деяние
на подсъдимия като маловажен случай. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно:
случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,
"маловажността на случая се определя в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства. " Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката
на настоящия случай.
Макар да се касае за деяние което не се отличава с висока степен на
обществена опасност, въззивният съд счита, че са налични посочените в
мотивите на РС-Габрово доказателства за завишената степен на обществена
опасност на подсъдимия, който няколкократно е осъждан за тежки умишлени
престъпления и проявява упоритост и безкритичност в престъпната си
дейност. Действително, подсъдимият е млад човек, но същият не работи, няма
социални или трудови доходи и въззивният съд счита, че има слаби волеви
задръжки и е склон към противоправно поведение. По отношение на
изпълнителното деяние, което не се отличава със завишена степен на
обществена опасност, съдът отчита и факта, че подсъдимия е възстановил
отнетите обувки на пострадалия, но това е станало след разкриване на
престъплението. Същите са предадени на полицейския служител А.М., три
дена след кражбата, като през това време са били скрити от подсъдимия на
мястото на което нощувал/ под сцената на площада в гр.Габрово/.
Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да определят
деянието на подсъдимата, като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпление от същия вид. В тази и
част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Районният съд вярно е оценил относимите за квалификацията на деянието
4
обстоятелства и правилно е преценил, че деянието на подс. не представлява
маловажен случай на кражба.
РС-Габрово е определил на подсъдимия К. наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, което правилно е анализирал наличните
смекчаващи и отегчаващи вината на К. обстоятелства и съобразявайки
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното
наказание лишаване от свобода, като е наложил на К. наказание от една
година лишаване от свобода. Правилно е определен и режима за изтърпяване
на присъдата. Въззивният съд изцяло споделя изводите на РС-Габрово и
намира ,че така наложеното наказание на подсъдимия К. съответства на
тежестта и обществената опасност както на конкретното деяние така и на
дееца.
Правилно и законосъобразно решаващият съд е приложил
разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК като е определил едно общо наказание по
постановените по отношение на К. присъди за които са били налице
законовите предпоставки за групиране.
Правилно и законосъобразно решаващият съд е приложил
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното
наказание на К. в размер на шест месеца лишаване от свобода с Определение
№ 87/28.07.2021 година по ЧНД № 627/2021 г. на Районен съд Габрово като
общо най-тежко между тези, определени му по: Присъда № 8/28.04.2021 г. по
НОХД № 163/2021 г. на РС Габрово, в сила от 14.05.2021 г.; Определение за
одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство по
реда на чл. 384 във вр. с чл. 381, ал. 1 и сл. от НПК, образувано по НОХД №
681/2021 г. на РС Казанлък, постановено на 02.07.2021 година и влязло в сила
на същата дата, и Присъда № 14/23.06.2021 г. по НОХД № 468/2021 г. на
Районен съд Габрово, в сила от 09.07.2021 г., чието изпълнение – на
основание чл. 69, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от „Три години”,
считано от 13.08.2021 година – датата за влизане на определението в законна
сила.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 42 от 11.07.2022г. постановена по
НОХД № 385 по описа за 2022г. на Габровски районен съд, като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
5
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6