Р Е Ш Е Н И Е
№
246 гр. Пазарджик 01.07. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №336 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград ,
постановено по гр.д.№ 806 по описа на съда за 2018 година са отхвърлени предявените от Н.М.И. ,
ЕГН-********** ***, против Учебно опитно горско стопанство „Г.А.“ – с.Ю.,
общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор,
обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на Заповед
№14/21.05.2018г. с която е прекратено трудово правоотношение между страните; за
възстановяване на Н.М.И. на предишната му работа, както и за присъждане на
обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с
чл.225 ал.1 от КТ в размер на 5116.80 лева,ведно със законна лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Осъдено е Учебно опитно горско стопанство „Г.А.“ –
с.Ю., общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. –
директор, да заплати на Н.М.И. , ЕГН-**********
***, сумата от 751.68лв. /седемстотин
петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск на основание чл.224,ал.1 от КТ, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване
на исковата молба (04.06.2018г.) до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е предявения
от Н.М.И. , ЕГН-********** ***, против Учебно опитно горско стопанство „Г.А.“ –
с.Ю., общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. –
директор, иск за заплащане на обезщетение с правно основание чл.222,ал.1 от КТ
в размер на 852.80лв., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е
обжалвано от Н.И. в частта ,с която са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1,2
и 3 от КТ.
В първото съдебно заседание ,съдът
разпределил доказателствената тежест , като указал на ответника – работодател
,че следва да докаже законосъобразността на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съдът не се съобразил с това правилно разпределяне
на доказателствената тежест при постановяване на решението си.
Работодателят не доказал,че реално са
отпаднали трудовите функции,изпълнявани от ищеца.
След приключване на делото пред първата
инстанция на жалбоподателя му станало известно ,че на негово място е назначен
друг човек.Не били закупени никакви модерни уреди ,което да доведе до отпадане
на ръчното замерване.
Моли ,решението на първоинстанционния съд
, постановено при нарушение и на материалния и на процесуалния закон да бъде
отменено и предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 –
уважени.
В срок е постъпил писмен отговор на тази
жалба от Учебно опитно горско стопанство „Г.А.“ с.Ю. , поделение на
Лесотехнически университет София.
Намират решението в обжалваната част за
правилно .Въз основа на събраните доказателства по делото било преценено
правилно ,че е налице реално съкращаване на щата.Ищеца заемал единствена щатна
бройка за тази длъжност и съобразно приетото щатно разписание тя била
съкратена,към момента ,когато то е било приложимо.
Не било необходимо извършване на подбор.
С представените доказателства ответникът
доказал законността на уволнението ,а ако жалбоподателят твърдял,че
съкращаването не е реално и ,че длъжността се изпълнява от други лица ,
следвало да представи доказателства.
В срок така постановеното решение е
обжалвано и от Учебно опитно горско стопанство „Г.А.“
– с.Ю.,в частта , с която е уважен иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Считат,че в тази част решението е неправилно и постановено
в нарушение на материалния закон.
Правилно съдът приел какъв е размера на брутното
трудово възнаграждение ,както и колко дни неизползван отпуск има ищеца –
съответно за 2018 година ,дължим до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Неправилно присъдил обезщетение за целия размер на
отпуска , който се дължал за тази година.Дължимото според тях обезщетение е в
размер на 639,60лева , като се позовават и на приетата по делото
експертиза.Тази сума била изплатена на работника към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и
иска – отхвърлен.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В исковата си молба Н.И. твърди ,че работил в
ответното УОГС „Г.А.“ по трудов договор
от 2.05.1996 година на длъжност „ръководител на екологичен стационар“.
В средата на м.май 2018 година му било отправено
предложение за прекратяване на трудовия договор при условията на чл.331 ал.1 от КТ , което ищеца не приел.
На 21.05.2018 година му било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор без спазване срока на предизвестието ,поради
съкращение в щата.
Счита,че уволнението е незаконосъобразно , тъй като не
било извършено реално съкращение в щата.
Трудовите му функции били такива ,че без изпълнението
им не могла да се изпълнява и дейността на стопанството.Вероятно, според него
те се изпълняват от друг , тъй като не били закупени никакви уреди,които да
заместят човешкия труд.
Останал без работа ,поради нзаконното уволнение и
счита ,че му се дължи обезщетение в размер на 5116,80 лева за период от шест
месеца.
Ако се приеме,че уволнението му е законосъобразно , не
му било изплатено изцяло дължимто обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.В заповедта
било призната дължимостта на такова за неизползван отпуск – 4 дни през 2017
година и 11 дни през 2018 година,а в действителност размера на неизползвания
отпуск за 2018 година бил 21 дни.
Моли уволнението да бъде отменено ,да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност , както и да му бъде присъдено
обезщетението за оставане без работа за срок от шест месеца.
Претендира и обезщетение в размер на 426 лева на
основание чл.224 ал.1 от КТ и обезщетение в размер на 852,80 лева на основание
чл.222 ал.1 от КТ/ произнасянето по този иск не е предмет на въззивното
производство/.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва исковете по основание.
Характера и важността на изпълняваните дейности от
ответника счита за ирелевантни.
Твърди,че има ново щатно разписание ,прието по
надлежния ред ,в което длъжността на ищеца не фигурира,че му е отправено
предизвестие за прекратяването на правоотношението ,поради съкращение в щата.
Ищеца правел предположение ,че неговата длъжност се
изпълнява от друго лице,което предположение не било подкрепено от
доказателствата по делото.
Утвърждаването на щатното разписание било от компетентността
на ответника – работодател.
Новото щатно разписание било в сила от 21.05.2018
година,към момента на прекратяване на трудовото правоотношение вече било
приложимо ,като в него заеманата от ищеца длъжност не фигурирала.
Преценката за
необходимостта от запазване на определена длъжност била предоставена изцяло на
работодателя.
Тъй като се касаело за една щатна бройка ,то не било
необходимо и извършването на подбор.
Оспорват и иска по чл.222 ал.1 от КТ ,като твърдят ,че
дължимото е платено.
По отношение на иска по чл.224 от КТ подържат ,че се
дължи обезщетение за неизползван отпуск- 4 дни за 2017 година и 11 дни за 2018
година и то е изплатено.
В съдебно заседание е допуснато изменение на
претенцията по този иск ,чрез увеличение на размера до 751,68 лева.
Съдът , като
взе предвид всички доказателства по делото и доводите на страните по
свое убеждение ,прие за установено следното:
Не се спори по делото ,че Н.И. е работил при ответника
по трудово правоотношение, заемайки длъжността "ръководител
на екологичен стационар" от 02.05.1996г.На 14.05.2018 година от работодателя писмено е било
отправено предложение до И. за прекратяване на трудовото правоотношение при
условията на чл.331 ал.2 от КТ , което както сочи ищецът в исковата молба и видно
от писменото му становище, не е прието от него.
На 21.05.2018г.
на И. е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2-ро от КТ- поради съкращаване на щата във връзка
с чл.326,ал.2 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото
основание е мотивирано с ново щатно разписания ,в сила от 21.05.2018 година.
Със Заповед №14 от 21.05.2018г. е било прекратено
трудовото правоотношение с ищеца И. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ, като
причина за прекратяване на трудовият договор е посочено съкращаване на щата. Заповедта
е връчена на 21.05.2018г. и изрично е посочено ,че на ищеца се дължи
обезщетение по чл.220 от КТ , поради неспазване срока на предизвестие,както и
обезщетение в размер на 639,60 лева за неизползван платен отпуск – 4 дни за
2017 година и 11 дни за 2018 година.
В доклад , представен по делото, изготвен от доц.Костов- ръководител на Екологичен
стационар „Бъзеника“ в УОГС-Ю., е обосновано отпадането на необходимостта от
отделна длъжност –постоянен наблюдател. Според доклада това се дължи на
обстоятелството че се извършва постепенно подмяна на уредите за контрол на
нивата на водостоеж и периодичното
наблюдение и обслужване могат да се поемат от лицата, работещи в съответния
технически участък на стопанството.
С Решение на ректора на Лесотехнически университет от 16.05.2018г., е
прието и одобрено ново длъжностно и щатно разписание на Учебно опитно горско стопанство „Г.А.“ – с.Ю.,
общ.Велинград, като няма спор между страните ,че се съкращава единствената щатна бройка
„Ръководител Екологичен стационар“.
При така установената фактическа обстановка ,
предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 се явява неоснователен.
Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест
, и работодателят е представил доказателства за наличие на съкращение в щата
,извършено по надлежния ред.
Прието е в съдебната практика, че
съкращаването в щата е фиктивно, когато макар да е заличена от щата определена
длъжност като наименование, реално нейните трудови функции изцяло или поне
преобладаващите и основни такива, образуващи същността (скелета) на заличената
длъжност са запазени и са възложени да се изпълняват от други работници, чиито
длъжности не са заличени, с изключените на случаите когато трудовите
функциите в същност са разпределени,
тоест раздробени са по начин, че да не образуват и да не представляват
едно единно цяло по своя характер,
естество и съдържание, такова каквото са имали за старата длъжност отпреди
закриването й поради съкращаването в щата.
В случая съкращаването на щата за
длъжността на ищеца е безспорно установено, тъй като тя не фигурира в новото
щатно разписание на длъжностите. Съкращават се щатове, а не дейности, които
могат да бъдат реализирани и по друг начин - чрез възлагането им на някой друг
или чрез разпределение на функциите между други длъжности в рамките на
предприятието или извън него.Първата възможност е приел работодателя и тя е
мотивирана в доклада на прекия ръководител. В тази насока решенията на
работодателя са по целесъобразност и се
вземат от него с оглед нуждата от ефективното управление на работната сила.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба ,че работодателят не е доказал законността на уволнението.
Ответникът е този ,който твърди,че
„вероятно“ е назначен друг човек,който да изпълнява неговата длъжност ,не сочи
доказателства за това и счита ,че ответникът следва да доказва отрицателния
факт ,че няма назначен друг работник.Доводите в тази насока са несъстоятелни.
Поради изложеното ,при условията на
чл.272 от ГПК , съдът намира ,че решението на първоинстанционния съд , с което
са отхвърлени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ е
правилно и следва да бъде потвърдено,съответно жалбата на И. е неоснователна.
При този изход на спора в тази част , съдът следва да се занимае с
претенцията по чл.224 ал. 1 от КТ.
По делото е прието , неоспорено заключение на
експерт,който въз основа на доказателствата по делото е посочил,че брутното
трудово възнаграждение на И. е, както следва -
основно месечно трудово възнаграждение – 650.00лв., и клас 31.2 % -
202.80лв., или брутно трудово възнаграждение от 852.80лв.
Не е спорно по делото , установено и е от заключението
на експерта ,че неизползвания отпуск за 2017 година е 4 дни.
За 2018г. на ищеца се е полагал платен отпуск 27 дни, като за периода
01.01.2018г. – 22.05.2018г. за който е бил на работа ,пропорционално на
времето,в което е бил на работа е 11 работни дни. Експерта е посочил размера
на дължимото обезщетение за тези дни ,който е 673,26 лева и според него
дължимия размер,като се има предвид изплатеното е 33,66 лева , поради
неправилното изчисление.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за
дължимия отпуск за цялата 2018 година,като решението му е
неправилно.Обезщетение се дължи за неизползвания отпуск към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Решението ,в частта , с която е присъдено обезщетение
над размера от 33,66 лева на това основание е неправилно и следва да бъде
отменено,а иска над този размер – отхвърлен.
Жалбата на ищеца в първоинстанционното производство е
неоснователна , следователно на него не се дължат сторените във въззивното
производство разноски.
Жалбата на ответника в първоинстанционното производство
е основателна и се дължат сторените пред тази инстанция разноски в размер на
700 лева ,представляващи адвокатско възнаграждение по защита срещу жалбата на
ищеца и по реализиране права по жалбата на ответника.
Корекция в присъдената държавна такса не се
налага,поради това,че е дължима в минималния си размер.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Районен
съд Велинград , постановено по гр.д.№ 806 по описа на съда за 2018 година,В
ЧАСТТА,с която е осъдено Учебно опитно горско стопанство „Г.А.“ – с.Ю.,
общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д. – директор,
да заплати на Н.М.И. , ЕГН-********** ***, обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск на основание чл.224,ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба (04.06.2018г.) до окончателното изплащане над размера от 33,66 лева до
присъдения с първоинстанионното решение размер 751.68лв. /седемстотин петдесет и един лева и
шестдесет и осем стотинки/ ,като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
Осъжда Н.М.И. , ЕГН-********** ***, да заплати на Учебно опитно горско стопанство
„Г.А.“ – с.Ю., общ.Велинград, с БУЛСТАТ -0006706340012, представлявано от В.А.Д.
– директор сумата 700 лева ,разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ППЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.