МОТИВИ:Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против С.Г.Г. *** това, че на 11.11.2014
година, в град Пордим, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – К.М.М. /родена на *** ***, като деянието е извършено чрез
употреба на сила – престъпление по чл. 149 ал. ІІ т. 1 във вр.
с ал. І от НК.
Против подсъдимия С.Г.Г.
е повдигнато обвинение и за това, че на 12.11.2014 година, в град Пордим, в
немаловажен случай, при условията на повторност, отнел
чужди движими вещи – сумата от 10 лева от владението на собственика им К.М.М. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. І т. 7 във вр.
с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 28 ал. І от НК.
До откриване на съдебното следствие и по реда на
чл. 85 НПК, в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от М.М.М., в качеството й на майка и
законна представителка на К.М. против подсъдимия С.Г.Г.,
за сумата сумата от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за нанесените им в резултат на престъплението по чл. 149 ал. ІІ във
вр. с ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 11.11.2014 година до окончателното й изплащане.
До откриване на съдебното следствие и по реда на
чл. 85 НПК, в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от М.М.М., в качеството й на майка и
законна представителка на К.М. против подсъдимия С.Г.Г.,
за сумата от 10 лева, представляваща обезщетение за нанесените им в резултат на
престъплението по чл. 195 ал. І т. 7 във вр. с чл.
194 ал. І във вр. с чл. 28 ал. І от НК имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 12.11.2014 година до
окончателното й изплащане.
Конституирана като граждански
ищец и частен обвинител К.М. чрез нейната майка и законна
представителка на М.М.М. се представлява от повереник в лицето на адвокат Л.Г., ПлАК.
Подсъдимия Г. не се признава за виновен. Дава
обяснения по така повдигнатото му обвинение като твърди, че на посочената в
обвинителния акт дата действително ходил в училището в град Пордим, където по
онова време учел и малолетния му син ***, за да вземе някакъв документ.
Разговарял с една от чистачките, после и с класния му ръководител, оставил му
закуска и си заминал. Отрича да е извършвал каквито и действия с цел полово
удовлетворение спрямо малолетната К., както и да я срещал на следващия ден и да
и е взимал каквито и да е пари. Моли да бъде оправдан. Представлява се от
защитник в лицето на адвокат Н.М., ПлАК.
Представителят на РП – Плевен подържа
изцяло така повдигнатите против подсъдимия
две обвинения - за престъпление по чл. 149 ал. 2 НК и такова по чл. 195
ал. 1 т. 7 във чл. 194 ал. 1 НК във вр. чл. 28 ал. 1 НК. Счита, че и двете са доказани по несъмнен начин с помощта на всички събрани
по делото доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като предлага на съда да
определи и наложи на подсъдимия
наказание в рамките на същото,
предвидено в разпоредбата на закона –
лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи реално при строг
режим предвид високата му лична степен на обществена опасност на лице с трайно
установени престъпни навици. За престъплението по чл. 195 ал. 1 НК прокурорът
предлага наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като на основание
чл. 23 НК да бъде постановено подсъдимият да изтърпи общо най- тежко наказание
– 7 години лишаване от свобода при строг режим. Представителят на обвинението
намира така приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство
гражданските искове за доказани по основание. Досежно
техния размер, предоставя на преценката на съда.
Повереникът на гражданският ищец и частен
обвинител – адвокат Г., моли съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен и по двете му повдигнати обвинения. Счита, че същите са
доказани както от обективна, така и от субективна страна въз основа на всички
събрани по делото доказателства. Моли съда да постанови осъдителна присъда като
наложи на подсъдимия Г. наказание 8 години лишаване от свобода за
престъплението по чл. 149 НК, а за това
по чл. 195 ал. 1 НК – 3 години лишаване от свобода, като по правилата на чл. 23 НК подсъдимия Г. да изтърпи най – тежкото от тях реално при строг режим. Счита, че единствено
по този начин спрямо неговата личност ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Подържа изцяло и двата
предявени граждански иска и моли съда да ги уважи изцяло.
Защитника
на подсъдимият Г. адвокат М. пледира за
постановяване на оправдателна присъда. Счита, че така повдигнатите против подзащитният му две обвинения са недоказани по несъмнен
начин. Взема становище, че е налице единствено предположение за участието на Г. в
извършване на деяние, окачествявано като престъпно такова по смисъла на чл. 149
ал. 2 НК, основаващо се единствено показанията на малолетната К.М., които не
могат и не следва да служат като основа за постановяване на осъдителна присъда.
Моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия и по
двете обвинения като при този изход на делото отхвърли и така предявените два
граждански иска като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият С.Г.Г. е роден на *** ***,
Плевенска област, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, живущ на семейни начала с ***, с две деца, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С.Г. ***. Същият обитава едно домакинство със
свидетелката ***, с която живеят на съпружески начала. От съвместното си
съжителство имат родено едно дете. Грижат се и за друго по – голямо момче. През
учебната 2014 – 2015 година, по – малкият от тях *** С.Г. учел в СОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“ град Пордим.
Подсъдимият
Г. редовно злоупотребява с алкохол и в такива състояния става изключително
агресивен. Същият е трайно безработен, но към месец ноември на 2014 година
работел временно в немска фирма като засаждал дръвчета в село ***.
Свидетелката К.М. е десетгодишна. Понастоящем същата е
ученичка в пети клас в СОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“ град Пордим. Същата е с
нормално психическо и интелектуално развитие. В социално отношение същата се
развива според очакванията за календарната и възраст. Сравнително лесно
установява контакти с връстниците си, безпроблемно се
адаптира към училищния процес и детския колектив като измества детските игри от
приоритет в поведението си с училищни занимания и амбиции за разширяване на
познанията и. К.М. е тихо, кротко и изпълнително дете, което с поведението си
не е създавало каквито и да е проблеми нито в семейна нито в извънсемейната среда. Същата е изключително привързана към
родителите си, но се стреми към самостоятелност и организира приятелствата си
около конкретни занимания с приоритет на училищните. К.М. е изработила
стереотипи да се самообслужва и да извършва дейности, произтичащи от присъщите
за възрастта и отговорности и задължения. Проявява наблюдателност и
съобразителност.
На 10.11.2014 година, след приключване на работния ден
подсъдимият Г. ***. Цяла нощ пил алкохол.
Около 10 часа на следващият ден - 11.11.2014
година, подсъдимият Г. се качил на колелото си и заминал за град Пордим, тъй
като трябвало да вземе служебна бележка от СОУ „ Св. Св. Кирил и Методий, в
което учел малкият му син, за да послужи за стипендия на по – големия.
Преди
да отиде в училището, подсъдимият Г. се отбил в питейно заведение в град
Пордим. Отново употребил алкохол.
Около
11:00 часа, подсъдимият отишъл в училището. На вратата бил посрещнат от
свидетелката Е.Б. – чистач в същото, която изпълнявала и контролно – пропусквателни функции там. Подсъдимият казал на
свидетелката Б., че търси класната ръководителка на сина си *** - госпожа К. ***,
от която трябвало да вземе служебна бележка.
Свидетелката
Е.Б. извикала свидетелката ***. Последната разговаряла с подсъдимия, предала му
бележката. Подсъдимият от своя страна помолил *** да предаде на сина му баничка
и се разделили.
Около
12:00 часа, подсъдимият се върнал в училището. Оставил колелото си до оградата
на училището и зачакал свършването на часовете. Решил да види сина си ***, тъй
като сутринта не могъл и ако е възможно да го вземе по - рано в същия ден,
преди приключването на занималнята в 15:30 часа. Подсъдимият бил видимо в
нетрезво състояние. Фъфлел и се завалял.
Учебните
занятия на К.М. приключили в 12:30 часа. К. излязла на двора на училището и се
запътили към изхода. С нея имало и други деца, в това число и свидетелите М. и И.
***, Т.М., Р.М., Н.Р., Е.П., Л.М., В.И. и И.С.. Всички те забелязали
подсъдимия, който стоял в двора на училището. Носел камуфлажно яке в кафяв и
зелен цвят, черна шапка и ръкавици без пръсти. Колелото му – в жълто и черно,
било захвърлено до оградата на училището. Свидетелят И.С. носел в ръцете си тонколонка, на която си пускал музика. Под въздействието на
изпитият алкохол, подсъдимият започнал без причина да се заяжда с децата, да ги
псува и да ги гони из двора. Посегнал с ръка, хванал тонколонката
на малолетния И.С. и и счупил антената. И.С.
се изплашил, разплакал се, но все пак успял да се отскубне от подсъдимия. Всички
деца наоколо започнали да пищят и се разпръснали в различни посоки, в това
число и И., който се затичал към класната стая и срещнал брат си М..
Подсъдимият
Г. издърпал деветгодишната К.М. под един от боровете, засадени в двора на училището.
Казал и че я искал, защото била красива. Започнал да я опипва по слабините. К.
започнала да вика и да се дърпа. Подсъдимият смъкнал панталоните си, съблякъл и
връхната си дреха и продължил да опипва малолетната К. в областта на гениталите и гърдите. К. продължавала да вика, да
плаче и да се дърпа. Свидетел на
събличането на подсъдимия станал малолетния Т.М.. Същият се изплашил от
гледката и крясъците на К. и хукнал към
училището.
Свидетелят
*** К., който е ученик в 12 клас на същото училище, чул виковете на К. и видял
и общата уплаха на децата в двора на училището, които тичали изплашени в
различни посоки. Когато приближил мястото, от което идвали виковете, К. видял
подсъдимият / вече облечен/ и малолетната К.. Последната му казала, че
непознатият я е гонил и дърпал. Свидетелят *** К. попитал подсъдимия какво
търси в училището. Той отговорил, че чака сина си. Бил толкова пиян, че паднал
и си ожулил ръцете. Не след дълго на
място пристигнали брата близнак на *** – *** К. и един от възпитателите в
училището свидетелят С.М., които изгонили подсъдимия от двора на училището, а
децата прибрали вътре.
К.М.
била много изплашена, плачела. Когато тръгнала от двора на училището, срещнала
малолетните си приятели М.С., И.С. и Т.М., които я изпратили до вкъщи. Още същия ден – 11.11.2014 година К. разказала на родителите си за случилото
се.
На
12.11.2014 година по обяд, малолетната К.М. се прибирала сама от училище към
къщи. Докато вървяла по една от улиците в град Пордим, чула шум зад гърба си и
се обърнала. Видяла подсъдимия Г. със същото колело, с което бил предния ден в
училището, но облечен в други дрехи. К. се изплашила и тръгнала да бяга. Подсъдимият
подгонил свидетелката М. с колелото. К.М.
захвърлила раницата си, за да не и тежи и успяла да се скрие в една от
страничните улички. Видяла как подсъдимият слязъл от колелото, пребъркал и
раницата, след което си заминал.
След
известно време К.М. излязла от укритието си. Когато проверила раницата си
установила, че от нея липсват 10 лева, които родителите и и били дали за
предстояща екскурзия.
Когато
се прибрала вкъщи К. разказала на майка си и за тази своя втора среща с
подсъдимия. *** М. ***. Бил проведен разпит на малолетната К.М. в присъствието
на ИДПС И.А., въз основа на който разпит е започнато наказателно производство
против подсъдимия С.Г.. В хода на същото Г. бил привлечен към наказателна
отговорност за извършени две престъпления – престъпление по чл. 149 ал. 2 във вр. ал. 1 НК и престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. мл. 194 ал. 1 НК във вр. чл.
28 ал. 1 НК.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа на събраните
по делото гласни доказателства, обективирани в
показанията на разпитаните свидетели К. ***, Е.Б., Л.Д., Д.
*** всички служители в СОУ „ Св.Св. Кирил и Методий“
град Пордим, частично
и в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. Същата
фактическа обстановка установяват и показанията на малолетните Н.Р., Р.М., Е.П., М.С., И.С., Т.М., Л.М., В.И., И.С.. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели
въпреки факта на малолетието им. Въпреки това, показанията им са
последователни, подробни, непротиворечиви. Всеки от разпитаните малолетни
свидетели пресъздава възприетите от него факти от една и съща фактическа
обстановка като очертават по категоричен начин идентична хронология на настъпилите събития.
Съдът
даде вяра на показанията на малолетните свидетели и ги възприе като достоверни,
тъй като същите кореспондират пряко с показанията на пострадалото дете К.М. от
една страна, но и косвено с тези на
свидетелите *** К., С.М. и Б.П.. Последният установява, че лично приел
депозираната от майката на К. жалба и започнал първите действия в хода на
проверката по установяване на лицето, което на 11.11.2014
годна в двора на училището било опипвало и дърпало К., а на 12.11.2014 година
пък и отнело и парична сума от 10 лева. Показанията на свидетеля П.
установяват, че подсъдимият Г. бил установен по дадено от К.М. подробно
описание, което описание възпроизвеждат и всички останали свидетели по делото.
В резултат на извършеното още на 14.11.2014 година разпознаване на лица, К.М.
категорично разпознала нападателя си в лицето на подсъдимия.
Категорични
по своя характер са показанията на всички разпитани по делото малолетни
свидетели относно самоличността на подсъдимия. По време на извършеното в хода
на съдебното следствие предявяване на веществените доказателства по делото,
всички те категорично разпознават
дрехите, с които е бил облечен подсъдимия в деня на посещението му в
училището, както и колелото, с което се придвижвал. Според мнението на представителя Детска педагогическа стая
И.А., присъствала при разпита на малолетните свидетели макар и малката си
възраст всички те разбират задаваните им в изключително спокойна обстановка въпроси
и отговарят адекватно.
Като
взе предвид изслушаното в съдебно заседание заключение по назначената и
изготвена психиатрична експертиза, съдът даде вяра и кредитира с доверие
показанията на малолетната К.М. и ги възприе
ги като достоверни. Съгласно същото заключение същата е напълно нормално
развито в нервнопсихично отношение 9 годишно дете. Не
от страда умствена недоразвитост или за психично разстройство в тесния смисъл
на думата. При психиатричното обследване на малолетната К.М. не са установени
данни за качествени нарушения във възприятия, мислене и паметови
функции, както към момента на криминализирането
деяние, така и към датата на провеждане на психиатричното и изследване. Въпреки
преживеният стрес, при който полето на ясното съзнание се стеснява и
възприятията протичат в ограничен обем, споменът за събитията, провокирали
стреса, макар и неидеален не е качествено деформиран, а единствено непълен.
Според експерта, малолетната К.М. възпроизвежда случилото се на свой детски
език според представите си за него. От медицинска гледна точка същата е в
състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина по делото.
Предвид
горното заключение, изслушано непосредствено в съдебно заседание, неоспорено от
страните и възприето като вярно и обективно съдът възприе показанията на
малолетната К.М. като достоверни и безпристрастни. Десетгодишната
К.М. е във възрастовият период на детството. При нея не се наблюдават
изпреварващи признаци на пубертет и е полово неактивна. Все още не проявява
интерес към сексуалната тематика и не е формирала диференцирана представа за
полово общуване въпреки, че свързва определени действия като неприемливи и ги
квалифицира в жаргонни изрази, които не разбира в достатъчна степен.
Събраните в хода на делото доказателства
установяват, че семейството на подсъдимия и това на пострадалото дете не се
познават, както и че К.М. и сина на подсъдимия *** Г. учат в едно училище, но
не се познават лично, не подържат и не са имали каквито и да е взаимоотношения.
Ето защо съдът прие, че липсват каквито и да е основания показанията на
малолетната свидетелка да се възприемат като пристрастни и тенденциозни.
Същите, макар едновременно да са източник на доказателства, но и средство за
защита са последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират изцяло с
показанията на всички разпитани по делото свидетели.
Заключението
на експерта по изготвената съдебно – психиатрична експертиза установява и това,
че случилите се с малолетната К.М. събития представляват травматични такива,
характеризират се с шок, силен страх и тревожност. Състоянието на малолетната К. към датата на
освидетелстването - 18.11.2014 година/
седмица след датата на инкриминираното деяние/
бележело признаците на ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ. Във фазата на шока от
възприетата заплаха след нарастващо напрежение и субективно чувство за
безизходица реагирала в ситуацията с нарушена способност за рационално мислене
и поведени, обърканост, страх и липса на ефективен контрол над емоциите. В
резултат на инкриминираното деяние дълго време К.М. продължавала да преживява
негативните си изживявания, да изпитва безпокойство, не можела да спи
пълноценно – сънувала кошмари. Налице е преживян стрес, произтичащ от ниската и
възраст и понижен ресурс на адаптивни стратегии за справяне, както и от
връщането и към случилото се с повторно изживяване на ситуацията във връзка с
действия по разследването.
По тези
съображения съдът прие за установено по
несъмнен начин, че на 11.11.2014 година в двора на
СОУ „ Св. Св. Кирил И Методий“ в град Пордим именно подсъдимия С.Г. извършил
спрямо малолетната К.М. действия с цел да удовлетвори полово желание без съвъкупление
като я опипвал в областта на гениталите и гърдите като
употребил за това сила. Поведението на подсъдимия било арогантно и агресивно,
повлияно изключително от употребеното голямо количество алкохол.
Относно
състоянието на подсъдимия С.Г. към датата на инкриминараното
деяние и понастоящем е заключението по изготвената и приложена по делото
психиатрична експертиза. Съгласно същото подсъдимия е вменяем,
според установените медицински критерии , тъй като не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата, няма данни за умствена изостаналост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието – в мисловната или
волеви сфери. Това обосновава извода, че същият и към момента на извършване на
деянието и към датата на съдебното заседание може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото. Подсъдимият С.Г. не страда от болестни когнитивни процеси и
такива, свързани с интелектуалното функциониране. Същият е придобил и съхранил
умения и познания, които го обслужват в обичайното ежедневие. Интелектуалните
му възможности са в ниския диапазон на нормата за човешка индивидуалност и са в
съответствие с придобитата образователна степен и натрупан социален опит.
Резултатът от псхическото изследване на подсъдимия Г.
установява и това, че същият страда от психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост у емоционално
нестабилна личност.
Подсъдимият
Г. започнал да прекалява с алкохол от твърде ранна ученическа възраст.
Динамичната употребата на алкохол е довела да отключване на абнормни
тенденции в характера му при оформянето му като личност. Г. е изключително
импулсивен в реактивността, склонен е да се въвлича в нестабилни
взаимоотношения, проявява безразсъдност до несъобразяване на собствената си
безопасност, при него е нарушена
идентичността с нестабилност на преживяването на собственото си Аз.
Подсъдимият Г. е емоционално нестабилен с хронично чувство за празнота.
Според
експерта влечението на подсъдимия Г. към системна употреба на алкохол е
непреодолимо. Същият не може да контролира приема на алкохолни напитки по
отношение началото, края и количеството на приетия алкохол. В резултат на
употребата на алкохол при подсъдимият се наблюдават настъпили негативни психически,
телесни и социални проблеми. Многократно си е причинявал травматични увреждания
в нетрезво състояние, многократно
изпадал в амнестични форми на опиване. Въпреки
това подсъдимият продължава да пие. Системната употреба на алкохол от години е
приоритет в поведенческия му репертоар като няма други алтернативни интереси и
удоволствия. Особено изразени във връзка с алкохолния проблем на подсъдимия са
уврежданията му в емоционалната сфера, които се надстрояват на предболестната му емоционална нестабилност. Склонен е към
бурни афективни реакции по незначителни поводи,
проявява грубост, невъздържаност, раздразнителност. Подсъдимият Г. е напълно
нетолерантен към забележки и абсолютно некритичен към своето състояние. За тези
характерови особености на подсъдимия свидетелства и
свидетелката ***, с която живеят на съпружески начала и е майка на двете му
деца. Факта, че след употреба на алкохол подсъдимият става агресивен същата
споделя в съдебно заседание макар и твърде лаконично, което е обяснимо с оглед
на факта, че живеят в едно домакинство и
споделят съвместен живот. Тези факти предопределят в голяма степен нейната
заинтересованост от изхода на делото и желанието да му помогне, прикривайки
негативните черти от характера му. За това, че подсъдимият Г. е агресивен и
невъздържан след употреба на алкохол, свидетелства и приложената по делото
характеристична справка от РИ по последното му местоживеене. В такива състояния
подсъдимият Г. ставал агресивен и конфликтен, не се ползва с добро име сред
живущите в село ***, Плевенска област.
В хода
на психиатричното изследване на подсъдимия експертът констатирал в състоянието му
и промени в нагонната сфера, изразяващи се в слабост
на ерекцията при повишено полово влечение. Тъкмо тези промени били провокирали
ревностни изживявания в поведението му преди години и би могло да доведе до
полови извращения при опити за полово удовлетворяване.
Обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие установяват, че в нощта
преди инкриминараната дата, а и непосредствено преди
извършване на деянието употребил значително количество различни алкохолни
напитки – ракия и вино. Подсъдимият има непълен спомен за събитията, но
поведението му е изводимо от предболестните
характеристики и особеностите на поведението му в нетрезво състояние. Експертът
психиатър е категорична, че към момента на извършване на криминализираното
деяние подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване в тежка степен. В такова състояние
асоциациите са повърхностни, съобразителността и критичността отпадат и много
место мотиватори на поведението на личността са нагонни импулси и ефекти. При зависимите към алкохол
особено с настъпили промени в нагонната сфера, както
е в конкретния случай, не са изключени прояви на полова извратеност.
Възприемайки
изцяло компетентното мнение на експерта по изготвената съдебно психиатрична
експертиза, основаващо се на непосредствено изследване на подсъдимия и
притежаваните специални знания в областта на психиатрията и съвкупната преценка
насъбраните по делото многобройни гласни доказателства, съдът прие за установено по несъмнен начин, че автор на
извършените спрямо малолетната К.М. блудствени
действия е именно подсъдимия Г.. Поведението му е изводимо от състоянието на
алкохолно опиване в тежка степен към датата на инкриминираното деяние, съчетано
с настъпилите у същия дълбоки увреждания в емоционалната сфера на фона на предболестната му емоционална нестабилност като личност. И
в това състояние обаче подсъдимият има съхранени непълни спомен за събитията,
което доказва, че не е била прекъсната
връзката с реалността. При изразените степени на алкохолно опиване споменът,
макар да е съхранен не е идеален и е възможна амнезия по отношение на отделни
събития. Състоянието на тежко алкохолно опиване на подсъдимия Г. не може и не
се отнася към нито един от медицинските критерии за невменяемост и не води до
отпадане на нито един от разграничителните юридически такива, а именно:
подсъдимият Г. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи.
При
така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че на 11.04.2014
година в град Пордим подсъдимият Г. осъществил както от обективна, така и от
субективна страна признаците на престъпление по чл.149 ал. ІІ т. 1 във вр. с ал. І от НК.
От
обективна страна – на 11.11.2014 година в град Пордим
опипвал гениталите
и гърдите на ненавършилата 14-годишна възраст – К.М.М.
/родена на *** *** и по този начин извършил
действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, като
деянието е извършено чрез употреба на сила.
От
субективна страна горното деяние е извършено при наличието на всички
емоционални и волеви признаци на прекия умисъл по чл. 11 ал. 2 Нк. Подсъдимият Г.
ясно осъзнавал противоправността на деянието въпреки
алкохолното си опиване, това че се намира в двора на училище и въпреки това
искал настъпването на забранените от закона последици.
В
подкрепа на възприетата и изложена о по горе то съда фактическа обстановка са
не само обсъдените вече гласни доказателства, но и събраните писмени такива, обективирани в протокол за доброволно предаване от
14.11.2014 година на веществени доказателства по делото и придружаващият го
фотоалбум, два броя протоколи за разпознаване на лица от 14.11.2014 година придружаващите ги фотоалбуми, приложени към
материалите по проведеното досъдебно производство № 2508/2014 година по описа
на ПлРП, присъединени към доказателствата по делото
по реда на чл. 283 НПК.
Ето
защо съдът призна подсъдимият С.Г. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 149 ал. 2 във вр. ал. 1 НК.
По така
повдигнатото против подсъдимия Г. второ обвинение
за извършено на 12.11.2014 година в град
Пордим престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр.
чл. 194 ал. 1 във вр. чл. 28 ал. 1 НК съдът прие за
установено следното:
На
12.11.2014 година, около 09:30 часа сутринта, свидетелката ***, с която подсъдимият
живее на съпружески начала се прибрала в дома им в село ***. Предната вечер
същата останала да пренощува в град Плевен, тъй като била нощна смяна предния
ден и именно заради това и работно време били наели квартира в града. Освен
това на 11.11.2014 година се разболял и големият и
син, което наложило да го води и на лекар.
Когато
се прибрала, свидетелката *** заварила подсъдимият в дома им. Разказал и, че
предният ден бил ходил до град Пордим, за да вземе служебната бележка от класната
на ***, че му бил занесъл закуска. Свидетелката *** казала на подсъдимия,
че била получила аванс и поръчала да
отиде да купи лекарствата, предписани за
големия и син.
Подсъдимият
Г. излязъл от дома си с колелото около 10 часа на 12.11.2014 година и се
запътил към аптеката в село ***. Прибрал се около 13:00 часа. Тогава
свидетелката *** легнала да си почива след нощната смяна и спала до около 16:00
часа когато се прибрал от училище малкият им син ***.
На
14.11.2014 година вечерта, след като малолетната К.М. разпознала категорично
своя нападател в лицето на подсъдимия, същият бил задържан. Като веществени
доказателства били приети на съхранение в РУП Пордим предадените от него
доброволно колело, яке, черна шапка и кожени
ръкавици без пръсти.
В
подкрепа на изложените по горе факти, релевантни за повдигнатото на подсъдимия Г.
второ обвинение са показанията на свидетелката ***. Същата установява описаните
по горе последователни събития и категорично заявява, че на 12.11.2014 година
съпругът и С.Г. ***, нещо повече не бил напускал дома си до 14.11.2014 година,
включително.
Горните
показания съдът подложи на задълбочена преценка предвид наличието на явни обстоятелства,
предопределящи тяхната пристрастност. Свидетелката *** е съпруга на подсъдимия,
живеят в едно домакинство, същата познава в детайли характеровите
му особености, склонността му да злоупотребява с алкохол и агресивните му
изблици в нетрезво състояние. Ето защо съдът намери, че нейните показания са
недостоверни, пристрастни, провокирани от изпитван известен страх у
свидетелката *** и имат единствената цел
да изградят алиби на подсъдимия за
12.11.2014 година.
Непосредственият
разпит на свидетелката *** установява по несъмнен начин, че на 12.11.2014
година, подсъдимият Г. отсъствал от дома си през периода от 10 до 13:00 часа.
Показанията
на малолетната К.М. установяват, че била настигнат от подсъдимия Г. ***:30 часа
когато се прибирала от училище. Именно тогава е подгонил, тя се изплашила,
захвърлила раницата си и побягнала. Тогава подсъдимият пребъркал раницата и
след това негово действия К. установила липсата на дадените от родителите
и, предния ден 10 лева.
Съдът
даде вяра на показанията на тази свидетелка и ги възприе като достоверни от
една страна поради изложените вече подробни съображения относно тяхната годност, основаващи са на
извършеното и псхиатрично изследване и предвид
тяхната кореспондентност с показанията на свидетелите
Н.Р., Р.М., Е.П., М.С., И.С., Т.М., Л.М., В.И., И.С., от друга страна. Твърденията на свидетелката К.М.
относно часа на извършеното от страна на подсъдимия второ престъпление на
12.11.2014 година – 12:30 часа попада в рамките на времето, през което
подсъдимият Г. отсъствал от дома си в същия ден. Предвид малкото разстояние
между двете населени места село *** и град Пордим и твърдението на свидетелката
***, че същото спокойно може да бъде преодоляно с колело за около 10 минути,
съдът прие за установено по категоричен начин, че за времето през което
отсъствал от дома си, подсъдимият Г. ***. Именно тогава, може би и случайно, но
същият срещнал малолетната К.М., която вече познавал, подгонил я и когато тя
успяла да избяга решил да пребърка раницата и. От там взел намерената парична
сума от 10 лева и си заминал.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
за доказано по безспорен и
категоричен начин и така внесеното на подсъдимия второ обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
7 НК във вр. чл. 194 ал. 1 във вр.
чл. 28 НК.
От
обективна страна - 12.11.2014 година, в град Пордим, отнел чужди движими вещи – сумата от 10 лева
от владението на собственика им К.М.М. ***, без нейно
съгласие.
От
субективна страна и това второ деяние е извършено при наличието на пряк умисъл.
Събраните в хода на делото доказателства за личността и характеровите
особености на подсъдимия, конкретната обстановка при извършване на деянието,
установяват по категоричен начин, че същият е съзнавал противоправността
на извършваното и е искал настъпването на неговите последици.
Ето
защо съдът призна подсъдимия С.Г. за виновен и по така повдигнатото му второ
обвинение за извършено престъпление против собствеността – престъпление по чл.
195 ал. 1 т. 7 във вр. чл. 24 Нк във вр. чл. 28 ал. 1 НК. Същото, с оглед конкретната си висока
степен на обществена опасност и тази на дееца представлява „немаловажен случай“
и „повторно“ по смисъла на чл. 28 НК.
Видно от приложеният по делото бюлетин за съдимост на лицето е, че същото вече
е осъждано с влязла в сила на 01.03.2012 година присъда на ПлРС,
постановена по НОХД № 202/2012 година по описа на същия съд на лишаване от
свобода за същото по вид престъпление.
При
така обсъдените по горе гласни и писмени доказателства съдът призна подсъдимият
С.Г. за виновен в извършването при условията на реална съвкупност на две
престъпления – престъпление по чл. 149 ал.
2 във вр. ал. 1 НК , извършено на 11.11.2014 година и престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 НК във вр. чл. 194 ал. 1 НК във вр. чл.
28 ал. 1 НК.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Г. за всяко от
извършените престъпления съдът взе предвид като смекчаващо отговорността му
обстоятелство единственото тежкото му социално положение.
Като оттегчаващи
отговорността обстоятелства съдът възприе миналите му осъждания за кражби, грабеж,
закана с убийство и хулигански действия, датиращи от 1996 година, които
свидетелстват за трайно установените противоправни навици. Приложените към делото бюлетин за
съдимост и характеристична справка на името на подсъдимия, както и изготвеният
му психиатричен профил в хода на изготвената психиатрична експертиза
установяват, че същият е лице с висока лична степен на обществена опасност. Подсъдимият
С.Г. страда от алкохолна зависимост, която прогресира във времето и се
задълбочава като същият няма каквато и да
е воля и желание да преодолее същата, изцяло е некритичен към поведението и
постъпките си. Личността на подсъдимия се характеризира със сприхавост
раздразнителност, бърза реактивност при вземане на решения, избухливост и пълно
неглижиране на мнението на околните. Болестната
зависимост към алкохола е довела до
обостряне на тези характерови особености на Г. като
са налице трайни нарушения в емоционалната му сфера. Тези нарушения са
констатирани и в нагонната сфера, което го прави
потенциално опасен от извършването на нови престъпления от вида на посочените в глава Втора , раздел
осми от НК, а именно „Престъпления против личността“, в частност „ Разврат“.
Доказателствата по делото обосновават категоричният извод за високата лична
степен на обществена опасност на подсъдимия Г.. Същият понастоящем е опасен
както за себе си у така и за околните. Воденият от него живот, с основен
приоритет приема на алкохол провокира ежедневното отключване на неговите
конфликтност и агресия както спрямо близките му, така и спрямо околните,
извършването на действия без проявата на каквито и да е критичност,
съобразителност , мотивирани единствено от нагонни
импулси и афекти. В тази насока са данните по приложената към делото
характеристична справка, както и частично показанията и на свидетелката ***. До
настоящият момент на подсъдимия Г. са налагани наказания лишаване от свобода,
глоба, пробация. Прилаган е института на условното
осъждане, като нито посредством него или което и да е от изброените по горе
наказания спрямо подсъдимия не е постигнат превъзпитателен ефект. Деянието –
предмет на настоящото производство е извършено от подсъдимия в рамките на
изпитателния срок на постановена спрямо него условна присъда. Деянието по чл.
149 ал. 2 НК спрямо малолетната к.М. е извършено в обедните часове на деня, в
двора на основно училище. Тези факти обосновават извода за изключително
високата лична степен на обществена опасност и на деянието и на дееца, за демонстрирани
арогантност и безпардонност и липса на каквито и да е
задръжки от страна на Г. по отношение спазване на общо приетите норми за
поведение и съобразяване с неприкосновеността на отделната личност.
Преценявайки
горните обстоятелства съдът намери, че на подсъдимият Г. следва да бъде
определено и наложено наказание за всяко от престъпленията при превес на оттегчаващите отговорността му обстоятелства. Ето защо и на
основание чл. 54 НК съдът определи на
подсъдимия наказание както следва: за извършеното престъпление по чл. 149 ал.
ІІ т. 1 във вр. с ал. І от НК - ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ РЕЖИМ в затвор, за извършеното
престъпление по чл. 195 ал. І т. 7 във вр. с чл. 194
ал. І във вр. с чл. 28 ал. І от НК - ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ РЕЖИМ в затвор.
Горните
две деяния са извършени в период от време преди да има влязла в сила присъда,
за което и да е от тях. Ето защо и на основание чл. 23 ал. І от НК съдът
определи на подсъдимия С.Г.Г. едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му по-горе, а именно: ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ РЕЖИМ в затвор. По този начин съдът
намери, че ще бъде препятствана обективно възможността подсъдимият Г. да
извърши и други престъпления като наказанието ще способства за ефективното му
превъзпитаване.
С присъда на Плевенски районен
съд, постановена по НОХД № 202/2012 година по описа на същия съд, на С.Г. било
определено и наложено наказание 1 година лишаване от свобода с тригодишен
изпитателен срок . Присъдата влязла в законна сила на 01.03.2012 година.
Двете деяния, предмет на настоящото
наказателно производство са извършени съответно на 11.11.2014
година и на 12.11.2014 година , в рамките на така определения на подсъдимия с
описаната по горе присъда изпитателен срок. Ето защо и на основание чл. 68 ал. І от
НК съдът приведе в изпълнение присъда на Районен
съд – Плевен, постановена по НОХД № 202 от 2012 по описа
на същия съд, с която на
С.Г.Г. е наложено наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се
търпи ОТДЕЛНО при СТРОГ
РЕЖИМ в затвор.
ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ДВА
ГРАЖДАНСКИ ИСКА, съдът съобрази следното:
Гражданският иск, предявен от М.М.М., в качеството й на майка и законна представителка на К.М.
против подсъдимия С.Г.Г., за сумата от 10 лева,
представляваща обезщетение за нанесените им в резултат на престъплението по чл.
195 ал. І т. 7 във вр. с чл. 194 ал. І във вр. с чл. 28 ал. І
от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 12.11.2014 година до окончателното й изплащане
е основателен и доказан. Налице е извършено от
подсъдимия противоправно деяние, извършено е
виновно и в резултат на същото на пострадалата е причинена имуществена вреда,
поради което за подсъдимия възниква
задължението да я овъзмезди. Ето защо съдът осъди
подсъдимия да заплати на М.М.М., в качеството й на
майка и законна представителка на К.М. сумата от 10 лева, представляваща
обезщетение за нанесените в резултат на престъплението по чл. 195 ал. І т. 7
във вр. с чл. 194 ал. І във вр.
с чл. 28 ал. І от НК имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
12.11.2014 година до окончателното й изплащане.
Гражданския иск, предявен от М.М.М., в качеството й на майка и законна представителка на К.М.
против подсъдимия С.Г. за сумата от 35
000 лева, представляваща обезщетение за нанесените в резултат на престъплението
по чл. 149 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 11.11.2014 година до окончателното й
изплащане основателен. Налице е извършено от подсъдимия
второ противоправно деяние, извършено е виновно и в
резултат на същото на пострадалата е причинена неимуществена вреда, поради
което за подсъдимия възниква задължението
да я овъзмезди.
При определяне размера на дължимото
обезщетение по така предявеният втори граждански иск съдът взе предвид характера
и спецификата на извършеното престъпление, ниската възраст на пострадалата К.М.
и степента на остър стрес, в който
изпаднала след извършените спрямо нея действия от страна на подсъдимия.
Деветгодишната К. станала неспокойна, тревожна, не можела да спи пълноценно,
дълго време сънувала кошмари. Малолетната К. изпитвала силен страх, около
седмица не посещавала училище, а когато присъствала в учебните часове, в продължение на дълго време след инцидента до вкъщи я изпращали нейни
съученици. За тези обстоятелства свидетелстват всички разпитани малолетни
свидетели, както и свидетелката Е.В. – директор на СОУ „ С.в. Св. Кирил и
Методий“ град Пордим.
Преценявайки горните
обстоятелства и воден от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намери, че така
предявеният граждански иск е доказан в до размера от 2000 лева като обезщетение
за нанесените неимуществени вреди. Ето защо съдът осъди подсъдимия С.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на М.М.М.,
в качеството й на майка и законна представителка на К.М. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесените в резултат на престъплението по чл.
149 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 11.11.2014 година до окончателното й изплащане, като за
разликата до 35 000 лева отхвърли гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия С.Г.Г. да заплати сумата от 130 лева,
представляваща държавна такса върху уважените размери на двата граждански иска
в полза на Районен съд – Плевен.
При
този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът осъди
подсъдимия С.Г.Г. да заплати сумата от 205 лева,
представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса за
възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: