Р Е Ш Е Н И Е № 477
гр.
Видин, 20.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, 5- ти граждански състав, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Тодор Попиванов
при секретаря Мариана Владимирова, след като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 741
по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 150 от СК за увеличение на издръжка и за заплащане на издръжка за
минало време.
Предявен е иск от Р.М.М., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С.В.А.,***, против М.Р.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за увеличение на присъдена
издръжка на дете и заплащане на издръжка за минало време.
Претендира се увеличение на
определената издръжка на непълнолетното
дете Р.М.М. от 120.00 лева месечно на 200.00 лева месечно, както и издръжка за
минало време за периода от м.09.2018г. до м.03.2021г. общо за сумата в размер
на 2480 лева, а след допуснато изменение на иска – за периода от 13.04.2020г.
до 13.04.2021г. за сумата от 3000 лева. Посочва се, че обстоятелствата, при
които е определена издръжката са се променили, защото са се увеличили нуждите
на детето, което е ученик в 5 - ти клас, а оттук и разходите му за дрехи,
обувки, храна, учебни помагала и пособия, джобни пари, обзавеждане и поддържане
на детска стая, заплащане на извънкласни форми и други разходи, свързани с
физическото и духовното й развитие. Посочва се промяна на икономическите и
социално - битови условия, обстоятелството, че от предходното пресъждане на издръжката
са изминали 6 години, както и че е увеличен минималният размер на издръжката,
която се дължи на дете.
Ответникът, в законния
едномесечен срок не е представил отговор на исковата молба и не е ангажирал
доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства.
Представен е социален доклад от Д”СП” – Видин.
След преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
От приложените към делото
съдебни граждански дела с постановени по тях: Решение № 383 от 21.06.202016г.
постановено по гр.д. № 2652/2015г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 133
от 20.12.2016г. постановено по в.гр.д. № 348/2016г. по описа на ВОС, влезли в
сила, се установява, че страните са родители на детето; родителските права
върху него са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти, както и че е пресъдена издръжка за детето, платима от бащата в размер
на 120 лева месечно, ведно със законната лихва, платима чрез майката на детето,
както и е пресъдена издръжка за минало време. Размерът на така определената издръжка не е увеличаван повече от 6 години.
От заключението на социалния
доклад, изготвен от Д”СП” – Видин се установява, че основни грижи по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговата майка и законен
представител; „че майката е задоволила базовите потребности на детето;
осигурила му е сигурна и спокойна семейна среда; проявява отговорно родителство
и притежава необходимите умения да направлява и дава положителен пример на
детето си, откликва на индивидуалните му нужди. Спазва режимът на лични
контакти на детето с другия родител, поради което връзката му с бащата не е
прекъсната.
Видно
от представените по делото касови бележки и квитанции, майката прави разходи за
детето за тренировки по волейбол, учебни помагала и ученическа униформа.
От постъпилата справка на ТД
на НАП – офис Видин се установява, че за периода м.05.2021г. – м.06.22г.,
ответникът е работил по трудово правоотношение със среден месечен доход около
1200 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът
намира, следното от правна страна:
Страните не спорят, че
издръжката е определена само веднъж през 2016г., както и размерът й не е
актуализиран. От тогава е изминал период
от 6 години. Детето е навършило 11 години и е ученик в 5 -ти клас редовно
обучение. Майката е поела изцяло грижите
по отглеждането и възпитанието на детето, а на бащата е определена издръжка от
120.00 лева месечно, която е под минималния размер на издръжката за едно дете
определен за страната.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до
навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с
възможностите му да дава издръжка. Издръжката на всяко дете се разпределя между
двамата родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление №
5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д. 1654/2010г).
Безспорно е, че за период от
около 6 години нуждите на детето са се увеличили доколкото се е увеличила
възрастта му, поради което са необходими повече парични средства във връзка с
обичайното му отглеждане – закупуване на храна, облекло, учебници, помагала и
други – ноторно известно обстоятелство, което не се нуждае от изрично доказване.
Не е спорно, че
основните грижи за детето се
полагат от майката поради което върху нея пада и по - голяма част от отговорността за отглеждането и
възпитанието му. На бащата е възложено грижата за детето да бъде предоставяна в
паричен еквивалент.
При определяне размера на
издръжката, следва да се вземат предвид както висшите интереси на детето, така
и възможността на родителите да дават такава, защото определяне на една
непосилна издръжка няма да доведе до целения ефект същата действително да бъде
изплащана. Необходимо е да се постигне баланс при отчитане интереса на детето и
определяне на издръжката, защото противното би означавало да се наруши социалния минимум за живот
на даващия издръжка.
В социалния доклад се посочва, че майката
работи по трудово правоотношение, като доходите ѝ са в размер на
минималната работна заплата за страната,
а бащата получава по – високо възнаграждение от работа. Родителите на
детето са в активна трудоспособна възраст и са длъжни да реализират доходи от
трудова дейност. Задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е
безусловно.
При определяне размера на
издръжката, съдът следва да вземе предвид както възрастта и нуждите на детето,
така и доходите на родителите, и да съобрази всички тези обстоятелства като
вземе предвид, че минималната месечна издръжка за дете съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК
за 2023г. е ¼ от минималната
работна заплата за страната, която е определена с ПМС № 497/29.12.2022г. в
размер на 780 лева от 01.01.2023г., или минималния размер на издръжката, който
родител дължи на непълнолетно дете е в размер на 195.00 лева, тоест ищцата
претендира издръжка близка до минималния размер. В случая, настоящата издръжка
на детето е под минималния такъв и не е променяна продължителен период от време.
Поради гореизложеното,
настоящият съдебен състав приема, че за
цялостната издръжка на детето, са необходими
месечно по 350.00 лева, от които ответникът ще
следва да бъде осъден да заплаща по 200.00 лева, а
остатъкът ще следва да се осигурява от майката на
детето. Началният момент, от който следва да се дължи
настоящата издръжка, е
от датата на предявяване на
иска - 13.04.2021г., ведно със законната лихва. При определяне
на издръжката съдът взе предвид, че ответникът е работоспособен, получава
доходи от трудово възнаграждение, както и че по делото няма данни същият да има
алиментни задължения към други лица. Предвид изложеното, предявеният иск за
увеличение на издръжката следва да се уважи в пълен размер.
Искът за пресъждане на
издръжка за минало време е недопустим поради силата на пресъдено нещо на постановеното
решение, чието изменение се иска. Затова производството по този иск следва да
бъде прекратено.
Разноски по делото на страните
не следва да се пресъждат, тъй като не са претендирани и няма данни такива да
са направени. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати ДТ върху
увеличения размер на издръжката в размер на 115.50 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително изпълне0ние на решението за
присъдената издръжка.
Воден
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера
на месечната издръжка, която М.Р.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, е
осъден да
заплаща на детето си Р.М.М., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител С.В.А.,***, с Решение № 383 от 21.06.202016г. постановено по гр.д.
№ 2652/2015г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 133 от 20.12.2016г.
постановено по в.гр.д. № 348/2016г. по описа на ВОС, като
УВЕЛИЧАВА този размер от 120.00
лева на 200.00 /двеста/ лева
месечно, считано от 13.04.2021г., ведно със законната лихва при забава.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото за заплащане на издръжка за минало време като недопустим.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на ВРС сумата в размер 115.50 /сто и петнадесет
лв. и петдесет ст./ лева, представляваща държавна такса върху увеличения
размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи
на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: