РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Враца, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420102310 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът М. К. А.. твърди, че ответното дружество „Краси“
ЕООД, в качеството на арендатор, е сключило с В. Д. П., като арендодател, договор
за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията - гр. ***** под дв.
вх. peг. № ****** г., акт № 297, том 6, за следния поземлен имот: ПИ с
идентификатор *********, представляващ нива с площ 14 227 кв. м. по КККР на
*******************, със срок на действие 7 стопански години и уговорено арендно
плащане в размер 30 лв./дка, дължимо до 31-ви декември на изтеклата стопанска
година, но не по-късно от 45 работни дни от крайния срок, съгл. Раздел IV, т. 1 от
Договора. Поддържа, че на 04.10.2019 г. наследниците на арендодателя - Д. П. П., Д. В.
С. и Р. В. Д., са упълномощили с нотариално заверено пълномощно Б. Г. В. - А.а да
извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с подготовката и
разпореждането на описания по-горе имот, наред с други, като включително сключва
договори по чл. 99 ЗЗД. Посочва, че на 06.11.2019 г. между него и Б. В. – А.а, като
пълномощник на Д. П., Д. С. и Р. Д., е сключен договор за цесия, с който му е
прехвърлено вземане в общ размер 1 024,20 лева към ответното дружество,
произтичащо от неплатено годишно арендно плащане по горецитирания договор за
аренда, разпределени както следва: за стопанската 2016/2017 г. в размер 341,40 лв., за
2017/2018 г. в размер 341,40 лв. и за 2018/2019 г. - 341,40 лв., ведно със законната
1
лихва до окончателното изплащане на сумата. Изтъква, че вземането произтича от
обстоятелството, че упълномощителите, като заместваща страна на своя наследодател
по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗАЗ, са получавали плащане не в уговорения размер по
договора, а само съобразно притежаваните от починалия В. П. 1/5 ид. ч. от отдадения
под аренда имот. Твърди, че за осъществената цесия е изпратено изходящо от
цедента уведомление, получено по имейл от служител на ответното дружество,
пасивно легитимиран да получава кореспонденция с нотариално заверено пълномощно.
Въпреки така описаните факти, плащане на дължимите суми не е осъществено до
подаване на исковата молба, което обуславя интереса му от предявяване на настоящия
иск. Иска постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът „Краси“ ЕООД дължи на ищеца М.К. А. следните суми: сумата от 1 024,20
лева - главница, представляваща дължимо арендно плащане по посочения договор за
стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., сумата от 69,99 лв. - лихва за
забава върху главницата за стопанската 2016/2017 г. за периода от 06.03.2018 г. до
12.03.2020 г.; 35,37 лв. – лихва за забава върху главницата за стопанската 2017/2018 г. за
периода от 06.03.2019 г. до 12.03.2020 г., и 0,66 лв. – лихва за забава върху главницата за
стопанската 2018/2019 г. за периода от 06.03.2020 г. до 12.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
присъдени със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
14416/2020 г. по описа на СРС, както и да му присъди сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Краси“ ЕООД.
В писмена молба преди даване ход на делото заявява становище по съществото на
спора, като счита предявените искове за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Заявява, че дружеството не е ползвало имота за процесния период.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
На 12.03.2012 г. между В. Д. П., ЕГН **********, като арендодател, и „Краси“
ЕООД, ЕИК *********, като арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделска земя,
вписан в Служба по вписванията – гр. ***** дв. вх. peг. № ****** г., акт № 297, том VI, по
силата на който е предоставен за временно възмездно ползване следният имот: ПИ с
идентификатор № *********, представляващ нива с площ 14.227 дка по КККР на с.
********. Договорът е сключен за срок от 7 стопански години, който започва да тече от
01.10.2012 г. В раздел IV, чл. 1 от договора е уговорено арендно плащане в размер на 30
лева/дка, дължима от 01.10 до 31.12. на изтеклата стопанска година, но не по-късно от 45
работни дни от крайния срок.
Видно от удостоверение за наследници изх. № У-140/22.08.2019 г., издадено от
Община *********, В. Д. П. е починал на 17.11.2012 г., като негови наследници по закон са
Д. П. П. – съпруга, Д. В. С. – дъщеря и Р. В. Д. – син.
2
С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 8121/04.10.2019 г. и на
съдържанието рег. № 8122/04.10.2019 г. на нотариус Алинка Паралюзова, тримата
наследници Д. П. П., Д. В. С. и Р. В. Д. са упълномощили Б. В.-А.а с различни права,
свързани с правото на собственост върху арендувания имот, вкл. и да сключва договор по
чл. 99 ЗЗД.
Между Б. В.-А.а като пълномощник на Д. П. П., Д. В. С. и Р. В. Д., от една страна
като цеденти и от друга - ищеца М.А. като цесионер е сключен договор за цесия с
нотариална заверка на подписите рег. № 10100/06.11.2019 г., съгласно който цедентите
прехвърлят на цесионера вземанията си против „Краси“ ЕООД в размер на 1 024,20 лева,
представляващо неплатено годишно арендно плащане по Договор за аренда на земеделска
земя, вписан в Служба по вписванията – гр. ***** с дв. вх. peг. № ****** г., акт № 297, том
VI. В чл. 2 е посочено, че вземането от 1 024,20 лева е формирано от дължимите арендни
плащания за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. всяко в размер на 341,40
лева.
Представено е уведомление за цесията, адресирано от Б. В.-А.а като пълномощник на
Д. П. П., Д. В. С. и Р. В. Д., до „Краси“ ЕООД с твърдения, че същото е връчено по ел. поща
на упълномощен служител на дружеството, за което е представено копие от ел. поща на
ищеца. Не може да се приеме, че уведомлението за цесия е надлежно връчено по посочения
от ищеца начин, тъй като на първо място не се установява потребителят с ел. поща
......................., действително да е служител при ответното дружество. Освен това в
електронното писмо са прикачени 10 документа, като не може да се установи по несъмнен
начин, че представеното с исковата молба уведомление за цесия е сред тези документи.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от
1 024,20 лева - главница, представляваща дължими арендни плащания по Договор за
аренда на земеделска земя от 12.03.2012 г., за нива с площ 14,227 дка в землището на с.
*********** община *********, имот № *****, сключен между В. Д. П. и „Краси“ ЕООД,
от които за стопанската 2016/2017 г. – 341,40 лева, за стопанската 2017/2018 г. – 341,40 лева
и за стопанската 2018/2019 г. – 341,40 лева, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 69,99 лева - лихва за забава върху главницата за стопанската 2016/2017 г. за
периода от 06.03.2018 г. до 12.03.2020 г.; 35,37 лева – лихва за забава върху главницата за
стопанската 2017/2018 г. за периода от 06.03.2019 г. до 12.03.2020 г., и 0,66 лв. – лихва за
забава върху главницата за стопанската 2018/2019 г. за периода от 06.03.2020 г. до
12.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед от 02.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14416/2020 г. по описа на
СРС, 173 състав.
3
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
8, ал. 1 ЗАЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните кумулативни предпоставки: 1. че между наследодателя на неговите праводатели
като арендодател и ответното дружество като арендатор е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за аренда, съгласно който за ответника е
възникнало задължение за арендно плащане в претендирания размер, както и 2. валидно
сключен договор за цесия между наследниците на арендодателя и ищеца, по силата на който
вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 3. уведомяване на ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; както и 4. размерът на вземането си.
Първият елемент от фактическия състав на спорното право се установи по делото, а
именно, че между В. Д. П., от една страна, и ответникът „Краси“ ЕООД, от друга страна, е
било налице валидно облигационно правоотношение по договор за аренда на земеделски
земи от 12.03.2012 г., за ПИ с идентификатор № *********, представляващ нива с площ
14.227 дка по КККР на с. ********, със срок на действие седем стопански години и арендно
плащане в размер на 30 лева/дка.
Установи се и наличието на валидно сключен договор за цесия между наследниците
на сключилия договора за аренда като цесионери и ищеца като цедент, по силата на който
вземанията спрямо ответника по процесния договор за аренда за дължимите арендни
плащания за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. всяко в размер на 341,40
лева са надлежно прехвърлени на М.А..
Съдът намира, че надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е станало с получаване на преписа от исковата молба по настоящото
дело. Твърди се в исковата молба, че от името на цедентите до ответника е изпратено по
електронен път уведомлението за цесията. Както бе посочено по-горе, не може да се приеме,
че уведомлението за цесия е надлежно връчено по посочения от ищеца начин, тъй като на
първо място не се установява потребителят с ел. поща ................., действително да е
служител при ответното дружество. Освен това в електронното писмо са прикачени 10
документа, като не може да се установи по несъмнен начин, че представеното с исковата
молба уведомление за цесия е сред тези документи.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е уведомен с връчването на
уведомлението за цесия заедно с преписа от исковата молба. Съгласно установената съдебна
практика, приложеното към исковата молба уведомление и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника /в този смисъл Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г., ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, II т. о./.
Приема се, че получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в
4
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлянето вземане не може да
бъде игнорирано /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС, ІІ т.
о./. От значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на
производството за извършената цесия. Ответникът е получил исковата молба и
приложенията към нея на 27.08.2021 г.
Видно от текста на договора за цесия, претендираното арендно плащане в размер на
341,40 лева представлява разликата между дължимото се съгласно уговореното в договора –
30 лева/дка или 426,81 лева за целия имот и вече платеното на наследниците на арендатора в
размер на 1/5 част, равняващо се на сумата от 85,36 лева.
Според чл. 8, ал. 5, изр. 1 ЗАЗ, ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи
в първия работен ден след изтичането на стопанската година. В случая обаче страните са
уговорили различен срок за изпълнение задължението на арендатора. В раздел IV, чл. 1 от
договора е уговорено, че арендното плащане е дължимо от 01.10 до 31.12. на изтеклата
стопанска година, но не по-късно от 45 работни дни от крайния срок, т. е. 14.02. Този срок е
изтекъл за исковия период – за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., поради
което и е настъпила изискуемостта на вземанията.
Ответникът не твърди и не представя доказателства да е платил дължимите се за
посочените стопански години арендни плащания.
Единственото възражение на ответника относно това дали имотът реално е бил
използван от арендатора за целите на договорите, са ирелевантни. Съгласно ЗАЗ
арендаторът дължи арендно плащане на арендодателя само поради факта, че му е
предоставен за временно ползване обектът на договора, като без значение са обстоятелствата
дали го ползва реално, дали го е преарендувал, дали има земеделска продукция в
промишлени размери, дали има печалба и пр. Задължението на арендатора за арендно
плащане е и законово регламентирано в чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 8, ал. 1 ЗАЗ. Възможността
арендаторът да ползва обекта на арендния договор, като в срока на договора изобщо не
плаща за ползването на арендодателя, т.е. няма никаква престация от страна на арендатора и
същевременно арендодателят не може да ползва имота, води до нарушаване на общоприетия
принципи за справедливост в гражданските отношения. Задължението на арендатора не
зависи от това дали той реално ще ползва, или не арендуваните земи, а произтича пряко от
договора, който той е подписал.
Искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ е основателен и следва да
бъде уважен изцяло. Искането за присъждане на законната лихва, считано от депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на вземането не следва да бъде уважено, тъй като
такава не е присъдена в заповедта за изпълнение.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен
дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираната
лихва за забава.
5
Искът е предявен за сумата от 69,99 лв. - лихва за забава върху главницата за
стопанската 2016/2017 г. за периода от 06.03.2018 г. до 12.03.2020 г.; 35,37 лв. – лихва за
забава върху главницата за стопанската 2017/2018 г. за периода от 06.03.2019 г. до
12.03.2020 г., и 0,66 лв. – лихва за забава върху главницата за стопанската 2018/2019 г. за
периода от 06.03.2020 г. до 12.03.2020 г.
Както бе посочено по – горе, в раздел IV, чл. 1 от договора е уговорено, че арендното
плащане е дължимо от 01.10 до 31.12. на изтеклата стопанска година, но не по-късно от 45
работни дни от крайния срок, т. е. 14.02. Съгласно диспозитивното начало съдът е обвързан
от искането на ищеца, т.е. лихвата за забава следва да бъде присъдена за посочените от
ищеца периоди. След служебно изчисляване на размера чрез онлайн калкулатор, съдът
установи, че размерите са правилно изчислени и така следва да бъдат присъдени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищеца. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
Искането за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
разноски е основателно. Разноските се дължат в тяхната цялост, както следва: 25 лева –
разноски за държавна такса в заповедното производство и 275 лева – разноски за държавна
такса в настоящото производство.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
заповедното и исковото производство не следва да се обсъжда, доколкото такова не се
претендира.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Краси“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Балканджи Йово“ № 9, хотел Женева, представлявано
от управителя К. М., ДЪЛЖИ на М. К. АС., ЕГН **********, с адрес: **********, следните
суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ сумата от 1 024,20 лева - главница,
представляваща дължими арендни плащания по Договор за аренда на земеделска земя от
12.03.2012 г., за нива с площ 14,227 дка в землището на с. *********** община *********,
имот № *****, сключен между В. Д. П. и „Краси“ ЕООД, от които за стопанската 2016/2017
г. – 341,40 лева, за стопанската 2017/2018 г. – 341,40 лева и за стопанската 2018/2019 г. –
341,40 лева, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 69,99 лева -
лихва за забава върху главницата за стопанската 2016/2017 г. за периода от 06.03.2018 г. до
12.03.2020 г.; 35,37 лева – лихва за забава върху главницата за стопанската 2017/2018 г. за
периода от 06.03.2019 г. до 12.03.2020 г., и 0,66 лв. – лихва за забава върху главницата за
6
стопанската 2018/2019 г. за периода от 06.03.2020 г. до 12.03.2020 г., за които суми е
издадена Заповед от 02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14416/2020 г. по описа на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА „Краси“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Балканджи Йово“ № 9, хотел Женева, представлявано от управителя К. М., ДА
ЗАПЛАТИ на М. К. АС., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 275 лева -
платена в настоящото производство държавна такса, както и 25 лева - платена държавна
такса в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7