Определение по дело №439/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на А. С. Р. и А. М. Р., двамата от Г. К., против решение № 11/ 23.02.2010 г. по Г.д. № 785/2009 г. по описа на КРС, с което е признато за недоказано оспорването на истинността на пълномощно с нотариална заверка на подпис № 8819/08.08.1994 г. на Нотариуса при КРС, и са осъдени да отстъпят на И. И. А. и Н. Р. А., двамата от с. З., К-а оБ., У.”И. регулацията” № 6, собствеността и предадат владението на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. З.- Г.З. с ЕКАТТ30747, целият с площ от 147 К.м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с призем, пригоден за живеене, със застроена площ от 53.50 К.м, състоящо се от две стаи, коридор, в призема, пригоден за живеене и външни стълби към етажа , и две стаи и коридор на етажа, както и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14 К.м, при граници на имота: изток – дворно място, запад – път, , север – път, юг – дворно място. Отменен е нотариален акт № № 106, рег. № 8881, дело № 1058/2007 г. на Нотариус К.Димитров, вписан в СВ – К., В.рег. № 2333 от 22.06.2007 г., акт № 115, том ІХ, дел¯ № 2045/2007 г. по партидната книга стр. 27577. Предявеното от А. М. Р. и А. С. Р., двамата от Г. К., против И. И. А. и Н. Р. А., двамата от с. З., К-а оБ. възражение за заплащане на извършени в имота подобрения и за задържане на имота до заплащане на подобренията в размер на 10360.00 лв. и задържане на имота. е отхвърлено. В тежест на А. М. Р. и А. С. Р. са останали направените по делото разноски от И. И. А. и Н. Р. А. в размер на 100 лв. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. От доказателствата по делото се установявало, че жалбодателите са се настанили в имота със съгласието на бившите собственици и ползватели. Собственици на имота са родителите на първия ответник, който е упълномощил лицето М.М.М. от с. Д., К-а оБ. да обитава, управлява и стопанисва имота. Жалбодателите са се настанили в имота през 1994 год. със знанието и съгласието на собствениците и с уговорка при първото идване в страната да договорят продажната цена на имота. През лятото на 1996 г. родителите на първия ищец били в страната и преговаряли с жалбодателите за цената на имота и се договорили след снабдяване с нотариален акт за имота ще пристъпят към изповядане на сделката. На тази среща жалбодателите изплатили на бащата на първия ищец сумата от 2000 лв. като част от продажната цена. От 1994 г. жалбодателите живеят в имота и се грижат за него като за свой имот, а през 1995 г.извършили сериозен ремонт за да го пригодят за живеене.През 2004 г. родителите на първия ищец и двамата ищци посетили имота без да представят нотариален акт за собственост и жалбодателите отказали да заплатят допълнително поисканите пари за имота. За да предотвратят конфликт между тях жалбодателите оставили покъщнината, заключили имота и няколко дни преспали в домът на дъщеря си. През 2005 г. ищците се снабдили с нотариален за собственост по давностно владение, а през 2007 г. за същия имот жалбодателите също се снабдили с нотариален акт по давностно владение. До предявяването на иска жалбодателите живеели в имота необезпокоявано като в свой собствен имот. Приемайки превратно показанията на свидетелите районния съд е приел, че първия ищец е получил имота от неговия баща като дарение. Освен това по делото не се спорело, че собственик на имота е бащата на първия ищец – св. И.М.А., който е жив и понастоящем и не е налице наследствено правоприемство по отношение на първия ищец. И още, в решението си районния съд обосновавал отсъствието на право на собственост на ответниците, а не наличието на право на собственост на ищците.

По отношение на изводите на съда, обосноваващи отхвърлянето на възражението за подобрения счита, че не са правилни, тъй като в случая била приложима разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС. Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказани с присъждане на разноски по делото за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата със същите оплаквания.

Въззиваемите, чрез процесуалния си представител, молят съдът да потвърди решението на районния съд. Твърдят, че за периода от 2004 г. до 2006 г. е прекъснато давностното владение за ответниците и същите не могат да се позовават на придобивна давност.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да се установи принадлежността на правото на собственост на ищеца върху имота и владението на ответника, осъществено за определен период от време. Въз основа на събраните по делото доказателства районния съд е приел, че бащата на първия ищеца св. И.М.А./И. И. А./ е владял процесния имот и след заминаването си за Р Турция през 1992 г. неговото владение е присъединено към владението на неговия син – първия ищец, от което следвало, че ищците са станали собственици на имота. Така през 2005 г. въз основа на давностно владение първия ответник се снабдил с нотариален акт за собственост, а ответниците имат качеството на държатели на имота по силата на допускането им в имота, за да го обитават. Изводите на съда не почиват на събраните по делото доказателства.

Фактите по делото са следните:

Недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот , находящ се в урбанизираната територия на с. З.- Г.З. с ЕКАТТЕ 30747, целият с площ от 147 К.м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с призем, пригоден за живеене, със застроена площ от 53.50 К.м, състоящо се от две стаи, коридор, в призема, пригоден за живеене, външни стълби към етажа , и две стаи и коридор на етажа, както и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14 К.м, при граници на имота: изток – дворно място, запад – път, , север – път, юг – дворно място, по представените НА № 79, тиом 10, рег. № 5290, дело № 679/ от 04.07.2005 г. на Нотариус К.Димитров и НА № 106, том VІ, рег.№ 9991, дело № 1058/ 22.07.2007 г. на Нотариус К. Димитров е идентичен.

Семейството на св. И.М.А./Иван И. А./, който е баща на първия ищец се настанило да живее в процесния имот през 1960 г., когато първия ищец е бил на три години. Към момента на заминаването на двете деца, между които и първия ищец, за Р Турция през 1989 г., семейството на св. А.е живяло в имота в продължение на 29 години. През 1992 г. за Р Турция заминал и св. А.със съпругата си. От тогава до 1994 г. къщата е била заключена и имота не се обитавал. През 1996 г. със съдействието на Р. М. Р. /брат на първия ответник/ и със съгласието на св. А. ответниците са настанили да живеят в имота. Къщата била построена през 1930 г., стара постройка, и за да я пригодят за живеене ответниците извършили ремонт на част от покрива, направили 5 м. водопровод и ел.инсталация. По делото не се спори, че през 1996 г. между св. А. и първия ответник е имало преговори за закупуване на имота, но сделката не била осъществена поради обстоятелството, че към този момент свидетеля не притежавал нотариален акт за собственост. Не се спори и относно обстоятелството, че през 2004 г. отново между св. А., първия ищец и първия ответник е имало преговори за покупко-продажба на имота, но сделката не се е осъществила поради липса на нотариален акт за собственост на имота от страна св. А.. На 04.07.2005 г. първия ищец се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение и декларирал процесния имот в Данъчна служба – К. и заплащал следващите се данъци. За същия имот на 22.07.2007 г. първия ответник също се снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение , а декларирал имота на 13.03.1998 г. като жилищна сграда, построена през 1956 г. и навес с оградни стени, построен през 1997 г. Относно годината на настаняването на двамата ответници в имота свидетелските показания са противоречиви. Едната група свидетели установяват, че това е станало през 1994 г., другата група - през 1996 г., а свидетелите на ищците- С.С.А. и И.М.А., които са в родствена връзка са първия ищец, установяват, че това е станало през 1997 г. Съдът приема за достоверна 1996 г., която установява св. Ю.Х.И., който независимо от това, че е свидетел на ищцовата страна, е най-искрен и последователен в изявленията си относно установяване на фактите по делото. Освен това свидетелските показания установяват, че от настаняването на двамата ответници в имота те живеят в него, извършили са ремонт на сградата, и са манифестирали намерението си да своят имота като свой.

При тези данни съдът приема предявеният иск по чл.108 от ЗС за неоснователен и недоказан. Категорични са данните по делото, че владение върху имота е осъществил бащата на ищеца, който от 1960 г. до 1992 г. е живял в процесния имот.. Безспорно се установява по делото, че от 1989 г. ищците по делото са в Р Турция и до 2005 г., когато са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно вледение, те не са обитавали имота и не са осъществили фактическа власт върху имота. Констативния нотариален акт за собственост на ищците не поражда право на собственост, тъй като не доказват придобивното основание. Не следва да се приеме и присъединяване на владение по чл.82 от ЗС на бащата на първия ищец и неговото владение. Такова правоприемство би могло да е налице само ако е на основание действителен правен акт. А такива данни по делото не се установяват. Или ищците не доказват активната си материалноправна легитимация като собственици на имота по давностно владение и правото да е нарушено от ответниците. При ревандикационния иск в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил собствеността върху имота по първичен на¸ин, в случая по давност. Независимо от това, че ответниците не са длъжни да доказват права върху имота, по делото се установява, че владението на ответниците е непрекъснато и трайно в продължение на повече от десет години и продължава към момента на разглеждане на делото. По изложените съображения съдът не дължи произнасяне по възражението за извършени подобрения и задържане на имота от жалбодателите и не обсъжда и съдебно-техническите експертизи. По отношение на оспорването на истинността на пълномощно с рег. № 8819/ 08.08.1994 г. на Нотариус при КРС съдът споделя изводите на съда, които са съобразени с графическата експертиза и следва да потвърди решението в тази част. Или от изложеното следва в частта относно предявеният иск по чл.108 от ЗС и разноските по делото решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено отхвърляне на иска, а в останалата част да бъде потвърдено. В тежест на въззиваемите следва да останат направените по делото разноски от въззивниците в размер на 752 лв., за двете инстанции.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 11 от 23.02.2010 г., постановено по Г.д. № 785/ 2008 г. на Районен съд – К. в частта с която А. М. Р. с ЕГН * и А. С. Р. с ЕГН *, двамата от Г. К., К.”В. Б.хх В.х, .х, ап. ххх и втори адрес с. З., К-а оБ. са осъдени да отстъпят на И. И. А. с ЕГН * и Н. Р. А. с ЕГН *, двамата от с.З., , У. „И. р. „ № х, със съдебен адрес Г.К. У.”В.А.” № х, А.Н.П.-АК-К. собствеността и владението на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. З.- Г.З. с ЕКАТТ30747, целият с площ от 147 К.м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с призем, пригоден за живеене, със застроена площ от 53.50 К.м, състоящо се от две стаи, коридор, в призема, пригоден за живеене и външни стълби към етажа , и две стаи и коридор на етажа, както и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14 К.м, при граници на имота: изток – дворно място, запад – път, север – път, юг – дворно място и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. И. А. и Н. Р. А., двамата от с. З., К-а оБ., У.”И. р.” № х иск по чл.108 от ЗС против А. М. Р. и А. С. Р., двамата от Г. К. и втори адрес с. З., К-а оБ. да отстъпят собствеността и владението на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. З.- Г.З. с ЕКАТТ30747, целият с площ от 147 К.м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с призем, пригоден за живеене, със застроена площ от 53.50 К.м, състоящо се от две стаи, коридор, в призема, пригоден за живеене и външни стълби към етажа , и две стаи и коридор на етажа, както и паянтова стопанска постройка със застроена площ от 14 К.м, при граници на имота: изток – дворно място, запад – път, , север – път, юг – дворно място.

ПОТВРЪЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН * и Н. Р. А. с ЕГН *, двамата от с.З., , У. „И. р. „ № х, със съдебен адрес Г.К. У.”В.А.” № х, А.Н.П.-АК-К. да заплатят на А. М. Р. с ЕГН * и А. С. Р. с ЕГН *, двамата от Г. К., К.”В. Б.хх В.х, .х, ап. ххх и втори адрес с. З., К-а оБ. разноски по делото, за двете инстанции, в размер на 752.00 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.