О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 28.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
мл.
с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева в.гр.д. № 7478 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196
и сл. от ГПК (отм.).
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба с вх. № 5016894 от 02.02.2018 г. от Д.Н.Д. срещу решение № 136372 от 18.01.2018
г., постановено по гр. д. № 12567/2007 г., по описа на СРС, I ГО, 39-ти състав,
с което предявеният от Д.С.К., М. С. Ч., Р.К.К., С.К.Д.
и Д.Н.Д. срещу Т.Т.Б. и Н.С.Г. иск с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл.четвърто във вр.
с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 12, том XXXXII, нот. дело № 7412/1990 г. по описа на нотариус при СРС, като
привиден и прикриващ действителен договор за прехвърляне на идеални част от
дворно място, находящо се в гр. София, ул. „********,
цялото с площ от 499,00 кв. метра срещу задължение за построяване в същото на
триетажна жилищна сграда е оставен без разглеждане и производството по делото в
тази му част е прекратено. В частта с която предявеният от Д.С.К., М. С. Ч., Р.К.К., С.К.Д. и Д.Н.Д. срещу Е.П.М. и Н.Б.Р. иск с правно
основание чл. 431, ал. 1 от ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 173, том
I, рег. № 5106, нот. дело № 148/2005 г. на нотариус И.Д.,
рег. № 039 на Н, с който А.А.А. е призната по реда на
чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 4а, разположен на таванския етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** със застроена площ
от 97,73 кв. метра, подробно описан в диспозитива на
съдебното решение, е оставен без разглеждане и производството по делото е
прекратено в тази му част и в частта, с която предявеният от Д.С.К., М. С. Ч., Р.К.К., С.К.Д. и Д.Н.Д. срещу Е.П.М. и Н.Б.Р. иск по чл. 108 от
ЗС за признаване за установено между страните, че ищците са собственици по
силата на приращение и давностно
владение, осъществявано през периода от 01.09.1998 г. до 23.10.2004 г. на
недвижим имот, представляващ апартамент № 4а, разположен на таванския етаж на
триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „******** със застроена площ от 97,73 кв. метра, подробно описан в диспозитива на съдебното решение, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху същия имот, е
отхвърлен като неоснователен.
Решението
е постановено при участието А.А.А. като трето
лице-помагач на страната на ответниците Е.П.М. и Н.Б.Р..
В
молба с вх. № 5056278 от 03.04.2018 г. жалбоподателката
Д.Н.Д. е заявила, че обжалва решението изцяло, в това число в прекратителните части.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв е постъпил от Е.П.М. и Н.Б.Р. чрез адв
Н. В., в който оспорват въззивната жалба и правят
искане обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
По делото
е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач А.А.А. чрез адв.М.,
в който излага подробни доводи в подкрепа на правилността на обжалваното
решение.
Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото,
прие следното:
Въззивното производство е преждевременно образувано. Видно
от съдържанието на въззивната жалба на Д.Н.Д., същата
оспорва решението изцяло, в това число и в частите, в които исковете ѝ по
чл. 26, ал. 2, предл.четвърто във вр.
с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) са оставени без
разглеждане и производството по тях е прекратено. В тази част решението на първоинстанционния съд има характер на определение.
Съгласно
чл. 185 от ГПК (отм.) определението, с което се спира, прекратява или отказва
възобновяването на производството, подлежи на обжалване с частна жалба, а не по
реда на въззивно обжалване. В
хипотеза на едновременно сезиране на въззивния съд
както с въззивна жалба, така и с частна жалба срещу
определение по чл. 213, буква „а“ от ГПК (отм.), дори двете жалби - въззивна и частна да са инкорпорирани в един документ, въззивният съд следва най-напред да се произнесе по
частната жалба и ако я намери за основателна - да постанови отменяването на
атакуваното определение (едновременно с което се дава и разрешение на
повдигнатия с прекратителното определение процесуален
въпрос по наличието на процесуалните предпоставки за допустимостта на иска) и
връщане на делото за разглеждане на спора по същество от първата инстанция.
По
изложените съображения, настоящият състав на съда приема, че делото
следва да се докладва за образуване на частно гражданско дело и автоматично
разпределение за произнасяне по реда на глава XIX от ГПК (отм.) по въззивната
жалба срещу решението на Софийския районен съд, в частта, с която
производството по делото е прекратено и едва след приключване на това
производство да се разгледа въззивната жалба срещу
решението на СРС по същество на спора.
С
оглед изложените съображения съдът намира, че
съдебното производството по въззивното дело следва да
бъде прекратено и изпратено на Зам.-председателя на СГС и ръководител на
Гражданско отделение за автоматично разпределение за
произнасяне по реда на глава XIX от ГПК (отм.) по въззивната
жалба в частта, в която същата има характер на частна жалба.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр. д. № 7478 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ „В“ въззивен
състав.
Делото да се докладва на Зам.-председателя на СГС и ръководител на Гражданско
отделение за образуването му като частно гражданско дело и автоматично
разпределение за произнасяне по реда на глава XIX от ГПК (отм.) по въззивната
жалба в частта, в която същата има характер на частна жалба.
След приключване
производството по частното гражданско дело, делото следва да се разпредели на
първоначалния съдия-докладчик за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.