№ 147
гр. Варна, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000148 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№528/07.12.2023 г. по т.д.258/2023 г. по описа на ОС – Варна.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД
и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят
на действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е
съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите.
Счита, че постановеният съдебен акт не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Насрещните страни М. С. С., действаща лично и със съгласието на майка си А. Н. Н.,
както и Д. С. С., чрез нейната майка и законен представител А. Н. Н., двете с настоящ адрес
*** са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на
1
дължимото обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за
справедливост и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от
когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки
и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на
времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера
на дължимото обезщетение.
Впечатления относно отношенията в семейството на въззиваемите преди
произшествието и за състоянието им след него имат свидетелите Д.Й. С. и П.Н. М. –Б..
Според свидетелката С., двете деца са били силно желани, като още от раждането на по-
голямата М., баща й е започнал да се грижи за нея, вземал я навсякъде със себе си, когато е
имал възможност, игралиса различни игри заедно, свирели на китара и пр. М. също била
много привързана към него, като първата казана дума, когато проговорила била „тати“. В
случаите, когато майката отсъствала, грижите за децата се поемали основно от С., като и
двете силно обичали баща си. Слединцидента при новината, че е загубила баща си М. била
многоразстроена и не можела да повярва, че това е истината. Свидетелката излага, че цялата
стая наМ. е подредена със снимки на баща й.При последното си посещение у свидетелката,
децата проявили желание дагледат всички дискове от сватбата на родителите им и от
техните кръщенета,вместо да се срещат с други деца.Поотношение на Д. С. свидетелката
излага, че приживе, бащата е отделял много вреза за грижи и възпитание, водел по разходки,
играели си заедно, за да непречат на М., която трябвало да учи. Д. обичала да се гушка в
бащаси и не искала да се отделя от него. При смъртта на баща й, Д.възприела новината
спокойно, като повтаряла, че баща й е звездичка, нокогато се върнала в България и
започнала да го търси, е разбрала, че наистинаго няма и се разстроила.Понастоящем като е
ходила на гробищата е плакала и искала да гоизвадят, за да не му бъде студено. Д. също
събирала снимки набаща си, рисувала го.
Свидетелката П.Н. М. - Б. споделя основно впечатленията си за отношенията между
М. и С.. Излага, че М. е била силно привързана към баща си и много се е гордеела с него,
двамата редовно излизали на разходка, играели са заедно, а той обичал да я глези. След
инцидента, когато свидетелката се срещнала с М. за пръв път, я намерила за много
променена – по-дръпната.
Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да обезщети търпени от М. С. С.
и Д. С. С. вреди в резултат на смъртта и загубата на техния баща, особено негативите, които
биха могли да понесат и емоционална празнота, която биха търпяли от израстването си до
настъпване на пълнолетие от липсата на баща, морална и финансова опора. Израстването на
едно дете при липсата на който и да е от родителите, оказва неимоверно голямо въздействи
върху психологията на детето. Последното иначе би черпало пример и опит от
съжителството с липсващия родител, като никой не може да замести неговото присъствие в
живота на детето. Във всека един възрастов период – от раждането на детето до пълното му
психологическо съзряване, което може да е и след настъпване на пълнолетие, отношенията
между дете и родител се развиват, видоизменят. Тези отношения, особено на дъщерята с
нейния баща, общуването помежду им, се явяват основополагащи в сформирането на
психиката на детето и се отразяват в последствие и в отношенията му с противоположния
пол в зряла възраст. С други думи, вредоносния резултат – загубата на родител, би могъл да
2
не отшуми дълги години след настъпване на злочестото събитие и обикновено продължава
въздействието си върху психо-физичното развитие на човек през целия му живот.
Следва да се съобрази, че търпените от ищците болки и страдания, както в
психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените към
момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим човек – техният баща С.,
настъпила вследствие на процесното ПТП, а тези болки и страдания продължават и след
това, като нанесените травми не са отшумели, за което говорят и събраните свидетелски
показания. В един миг децата са претърпели огромната скръб от загубата на един от двамата
си родители, който е бил в относително млада възраст, жизнен, тяхна надежда и опора за
бъдещето, която горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли
отношения между бащата и неговите дъщери. Ищците завинаги и до края на живота си ще
трябва да живеят с болката от нелепата загуба, изгубвайки баща си при трагични
обстоятелства, като такава загуба няма паричен еквивалент.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. Основната функция на съда е да
осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на
страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът
следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт,
поради което оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди,
която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е ограничителен критерий за
определяне размера на справедливото обезщетение от страна на съда. Ето защо посоченият
от ищците паричен еквивалент на претърпените от тях неимуществени вреди, не обвързват
съда, тъй като законодателят е възложил именно на него задължението да определи размера
на справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). При постановяване на решението съдът е
длъжен да вземе предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след
предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса
страдания не са ново правопораждащо основание. Размерът на заявената претенция не
съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата,
подлежаща на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение може да не е равно по
размер на определеното от съда по справедливост. В този смисъл са и дадените разяснения
в ТР 1/2021 г., постановено по тълкувателно дело N1 по описа за 2021 г. на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Ето защо, по изложените съображения, настоящият съдебен състав с оглед точното
приложение на чл. 52 ЗЗД приема, че обезщетението за неимуществени вреди, преди
разглеждане на възражението за съпричиняване, за всяко от децата, следва да се определи в
размер на по 200 000 лева.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е
морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да
бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите
показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва
да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата
на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди.
Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети
увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и
размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това
задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о., определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2527/2019 г., II т. о., ТК и редица други.
3
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.
Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че пострадалият е пътувал на предна дясна седалка без закопчан предпазен
колан, с което е нарушила правилата на чл.137а, ал.1 от ЗДП. Експертите по назначената в
първоинстанционното производство КСМАТЕ обаче са категорични, че предвид
установения механизъм на ПТП, а именно удар в стълб на дясната станична част на
автомобила, дори и при поставен обезопасителен колан смъртта на пострадалия С. С. би
могла да настъпи. Вещите лица заключават, че травматични увреждания в областта на
гръдния кош са непосредствена причина за настъпване на смъртния изход.
При изяснения по делото механизъм на произшествието, настъпилите увреждания в
гръдният кош и корема, счупването на 1-9-то десни ребра, контузия на лявата сърдечна
камера, разкъсвания на белите дробове, излив на кръв и навлизане на въздух в плевралната
кухина, вдишана кръв в белите дробове, контузия на белите дробове и коремната травма с
разкъсване на черен дроб и излив на кръв в коремната кухина и съпоставянето им с вида на
коланите, с които е бил оборудван автомобила, може да се направи извод, че коланът би
ограничил движението на пътника напред при действието на насрещни инерционните сили,
т.е. основно при челен удар, но при настъпилия страничен удар, какъвто е процесният със
значителна странична инерционна сила, поставянето на предпазния колан евентуално би
способствало уврежданията на въззиваемия да не са в същата степен, но фаталните
последици с оглед заключението на вещите лица, също щяха да настъпят.
Ето защо, съдът намира за неоснователно направеното от застрахователя възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неизползване на предпазен колан от
страна на пострадалия.
Като неоснователно съдът намира и възражението на въззивника за съпричиняване,
поради вмешателство по страна на починалото лице за загуба на управлението от страна на
водачката на автомобила, което да е довело до ПТП, тъй като по делото не са налице
категорични доказателства, които обосноват основателността на това възражение.
Изложените в експеризата изводи за вмешателство от страна на пострадалия са
хипотетични, а свидетелските показания на водача М.И., не се подкрепят от останалия
доказателствен материал и на практика преповтарят изградената от нея защитна теза в
наказателното производство, която не е била възприета от наказателния съд, в резултат на
което се е стигнало и до осъдителна присъда.
С оглед на изложеното и като съобрази изплатените извънсъдебно обезщетения от
страна на застрахователя, съдът приема разглежданите претенции за основателни до размера
от по 130 000 лева, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемия се следват
сторените пред настоящата инстанция разноски. Същите възлизат в размер от по 2000 лева
за всяка от въззиваемите – заплатено адвокатско възнаграждение и следва да бъдат
присъдени изцяло. Доколкото така заплатеното адвокатско възнаграждение за
осъществената процесуална защита пред въззивна инстанция, включваща както отговор на
въззивната жалба, така и явяване в съдебно заседание, е под минималнния съгласно Наредба
4
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер,
възражението за неговата прекомерност се преценява като неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №528/07.12.2023 г. по т.д.258/2023 г. по описа на ОС –
Варна.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 ДА ЗАПЛАТИ на
М. С. С., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на законния си
представител А. Н. Н., с настоящ адрес ****, сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68 ДА ЗАПЛАТИ на
Д. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес **** чрез нейната майка и законен представител
А. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5