Р Е Ш Е Н И Е № 12
град
Силистра, 27.02.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр.Силистра, в публично заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател:Елена Чернева
Членове: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при участието на секретаря Антония С.
и на представителя на Окръжна прокуратура – Силистра прокурор Свилен Тодоров,
като разгледа докладваното от съдията Георгиева-Железова КНАХД № 4
по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава XII, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
Г.Д.С. срещу Решение № 92/25.11.2022 г. по АНД № 108/2022 г. на Районен съд –
Тутракан, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2445367, издаден от
ОДМВР – Силистра, като жалбоподателката е осъдена да заплати разноски в
производството.
Касаторката Г.С. оспорва
потвърдителното решение с доводи за постановяване на съдебния акт в
противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения,
изтъквайки, че съдът е формирал изводите си въз основа на негодни
доказателства. Счита, че в случая не са налице надлежни доказателства за
връчването на санкционния акт, респ. за слагане на начало на срока за обжалване
и за влизането му в сила. По тези съображения моли за отмяна на решението и на
електронния фиш.
Постъпило е становище от
процесуалния представител на ответника, с което се оспорва жалбата и се
претендират разноски за юросконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Силистра, след преценка на наведените касационни основания и при
служебната проверка за приложението на материалния закон на база на фактите,
установени от районния съд /чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН/, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, които характеристики я квалифицират като допустима и подлежаща на
разглеждане по същество.
Фактическите
установявания в оспореното решение /чл. 220 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН/,
които служат за преценка от касационната инстанция за приложението на
материалния закон, се свеждат до следното:
На 17.12.2018 г. контролните органи на ОД на МВР Силистра
установили, че лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ *** се е
движел със 64 км./ч., при максимално допустима скорост за населено място от 50
км./ч., въведена с пътен знак Д 11. Мястото на нарушението било в с. ***, обл.
Силистра,
по ул. „***“. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 517. Режимът на измерване на
техническото средство бил стационарен, а посоката за задействане - спрямо
приближаващите МПС. Приложена била разпечатка на клип № 12655, от която били
видими регистрационния номер на автомобила, неговата марка, скоростта и
посоката на движение на автомобила, участъка от пътя, по който се движи
автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС,
дата и
часа на извършване на нарушението, типът и индивидуалния номер
на
АТСС.
На 19.12.2018 г. /л. 7-гръб от въззивното дело/ бил
издаден процесния електронен фиш серия К № 2445367 срещу собственика на
автомобила - касаторката Г.С., с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На
20.05.2022 г. електронният фиш бил връчен на Г.С..
За
да потвърди електронния фиш, решаващият състав е приел, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушение
на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление, и
че материалният закон е приложен правилно.
Решението
е правилно.
Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на касаторката, е с изпълнително деяние - превишаване на
разрешената скорост, която е установена в населено място за съответната
категория МПС от 50 км/ч съобразно разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. От фактическите установявания на решаващия състав,
подкрепени от събраните и анализирани в хода на производството доказателства,
се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът на касаторката е заснет при движение със скорост от 61 км/ч. в
населено място – с. Зафирово, с автоматизирано техническо средство, като е
отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при
въведено ограничение от 50 км/ч. Превишението е с 11 км/ч.
Неоснователни са доводите на
касаторката, че електронният фиш следва да се отмени, тъй като не било ясно
кога и по какъв начин бил връчен последният на адресата. Връчването на
електронният фиш, както и на всеки акт, има отношение не към
законосъобразността на последния, а към сроковете и възможностите за
обжалването му. Т.е. връчването има отношение към сроковете за подаване на
жалба против ел.фиш. В процесния случай адресатът на фиша е упражнил надлежно
правото си на жалба, по която е образувано въззивното производство пред
районния съд, по което е постановено и съдебното решение, което е предмет на
преценка в настоящото съдебно производство. В този смисъл необосновани и
неоснователни се явява оплакванията на касаторката за неправилност на съдебното
решение и за незаконосъобразност на ел. фиш поради твърдени неясноти по повод
връчване на потвърдения фиш.
Необосновани, без връзка с предмета на
делото и в резултата на неточно възприемане съжденията на районния съд са
възраженията на касаторката, свързани с оплаквания за незаконосъобразност на
фиша, тъй като същият бил влязъл в сила, поради аналогия на фиша с
наказателното постановление като вид санкционен акт.
Интерпретацията на касаторката е
неточна. Районният съд не е коментирал, че процесният електронен фиш е влязло в
сила наказателно постановление. Съжденията на районнния съд касаят правната
природа на електронния фиш като санкционен акт и сроковете за издаването му
следват общата схема по чл. 34 от ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя
или една година от извършване на нарушението. В случая извършването на
нарушението е на 17.12.2018 г. Издаването на фиша е на 19.12.2018 г. Под
„откриване на нарушителя“ законодателят няма предвид физическото издирване и
връчване на фиша, а разкриването на данните за извършителя, което в случая е
отразяването на идентифициращите данни на Г.С. в електронния фиш.
Решаващият съд е събрал и анализирал
относимите към предмета на делото доказателства и е установил обективно и
всестранно истината за правно-значимите факти.
В обобщение, съдът приема, че не са
налице касационни основания по 348 от НПК във вр.чл.218,ал.1 от АПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН, а именно процесуални нарушения,както и тези, за които
касационната инстанция следи служебно,съгласно чл.218,ал.2 от АПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН – нарушения на материалния закон, поради което оспореното
решение следва да се остави в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
В полза на ответника следва да се
присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Административен
съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от
25.11.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 108 по описа за 2022 г. на Районен съд
Тутракан.
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН:********** *** да
заплати на ОД на МВР - Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.